5>(>4*$1,)nacid.bg/infoB_18/INFO-HE-2018-4.pdfvz ~z{ vnzpt pztvzyzxt q}vz|lsnt ~tqyq}lxzyl|qotzylwyz...

$: 5>(>4*$1,)nacid.bg/infoB_18/INFO-HE-2018-4.pdfvz ~z{ vnzpt pztvzyzxt q}vz|lsnt ~tqyq}lxzyl|qotzylwyz yztylyl tzylwyzytnz Wsm|zqyt }l |qpt l {zwzrt~qwyt |qs w~l~t z~ }{q yz~z } ~| pyt$

СЪДЪРЖАНИЕ

ЗНАЧЕНИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВИСШИ УЧИЛИЩА – БИЗНЕС И РАМКА ЗАНЕГОВОТО ИЗМЕРВАНЕ .... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3

ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ И ИНИЦИАТИВИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НАСЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА .... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7

ДЕЙНОСТИ, БАРИЕРИ И МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТОМЕЖДУ БИЗНЕСА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ .... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 2

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ЕФЕКТИВНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕНА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И БИЗНЕСА .... . . . . . . . . . . . 1 9

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ .... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА НАЕМАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ОТ БИЗНЕСА ОТВИСШИТЕ УЧИЛИЩА .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВИСШИУЧИЛИЩА – БИЗНЕС .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32

Редакционен съвет:Ваня ГрашкинаВеличка Лозановад-р Йордан Илиев

адрес

телефони

ел. поща

уебсайт

Национален център заинформация и документациябул. „Д-р Г. М. Димитров” № 52А11 25 София

02 / 81 7 38 55; 81 7 38 38

[email protected]

Отговорен редактор:Величка Лозанова

Редактор:Лозмари Дърмонова

Дизайн и оформлениена корицата:

Диана Тодорова

ISSN 1 31 4-8958 (Print)ISSN 2367-941 7 (Online)www.nacid.bg

Бюлетинътсе изготвя по материали от реномираничуждестранни източници

3

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА –

ИЗМЕРЕНИЯ, НАСОКИ И ДОБРИ ПРАКТИКИ

ЗНАЧЕНИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВИСШИ УЧИЛИЩА –

БИЗНЕС И РАМКА ЗА НЕГОВОТО ИЗМЕРВАНЕ

В доклада The State of Un iversi ty-Business Cooperation in Europe на ЕК спонятието сътрудничество между

висшите училища и бизнеса (СВУБ) сеозначава всяка форма на взаимо-действие между институциите за висшеобразование и представители на секто-ра на бизнеса с цел взаимна полза. То-ва взаимодействие се счита за основендвигател на икономиките и обществата,базирани върху знанието. Отчита се, чето не само води до подпомагане на фи-нансирането и иновационния потенциална отделни организации, но и оказвазначително въздействие върху регио-налната икономика, в която се осъ-ществява взаимодействието, като потози начин спомага за разрешаванетона различни социални проблеми.

Установено е, че през последнитегодини интензивността на сътрудни-чеството в Европа постоянно се пови-шава. Констатацията се обяснява сполитическата подкрепа за товасътрудничество, оказвана от правителс-твата на всички равнища. На евро-пейско ниво инициативи катоСтратегията „Европа 2020” или усилия-та за модернизиране на висшето обра-зование демонстрират необходимосттаи способстват за установяване на по-тесни взаимодействия между прави-телствата, бизнеса и висшите училищас оглед повишаване на заетостта, про-дуктивността и социалното сближаване.

Идентифицирани са редица пре-димства, които обосновават ползата от

по-голямо сътрудничество и интеграциямежду висшето образование и бизнесав Европа. В доклада са разгледани че-тири от тях:

• Възможност за преодоляване на

някои организационни проблеми на

висшите училища, като недоста-

тъчното финансиране. Поради пони-жаването на размера на директнотопублично финансиране и повишаванетона дела на средствата, разпределяни наконкурентен принцип, висшите училищав Европа се стремят към по-голямаефективност, конкурентоспособност исвързаност. В тази връзка сътрудни-чеството с бизнеса спомага заразнообразяването на източниците натяхното финансиране, например чрезпривличане на директни финансови по-тоци от бизнеса, прилагане на научнирезултати в практиката, предлагане напрограми за обучение през целия животи съвместно кандидатстване в прави-телствени схеми, насочени към фи-нансиране на общи проекти синдустриалния сектор. По този начин сепостига диверсификация на технитеприходи, повишават се независимосттаим от правителствата и положителнатаим нагласа към нови възможности.

• Осигуряване на способност за

справяне и с някои организационни

проблеми на бизнеса, като ниски нива

на иновативност и потребността от

квалифицирана работна ръка .Изтъкнато е същественото значение наиновациите за постигането на успех в

INFOсвят – 4 / 201 8

4

съвременния пазар. Посочват се някоипречки за тяхното систематично търсе-не и внедряване, преди всичко не-достигът на финансови и човешкиресурси , особено при малките исредните предприятия . В такава ситуа-ция сътрудничеството с висшите учи-лища може да предложи на бизнесадостъп до нови познания , технологии ,методи , процеси и талантливи служите-ли , чрез които да се постигне иподдържа конкурентно предимство.

• Възможност за превъзмогване

на актуални социални и икономически

предизвикателства, пред които са

изправени държавите в Европа . Таки-ва са например високите нива набезработица – особено сред младитехора, недостатъчната конкурентоспо-собност и др. В подобни условия сеизтъква ролята на сътрудничествотомежду висшите училища и бизнеса заразвиване на високи умения и компе-тентности , водещи до по-добри перс-пективи пред студентите зареализацията им на пазара на труда.Сътрудничеството позволява образова-нието да откликва на потребностите набизнеса, като осигурява релевантнизнания и умения на завършващите, атова повишава тяхната пригодност зазаетост. Подчертано е значението и наученето през целия живот, водещо доповишаване на квалификацията на ве-че заетите лица чрез разнообразниформи на обучение.

• Възприемане на взаимо-

действието между университетите и

бизнеса като двигател в стремежа

към изграждане и развиване на

общества и икономики, базирани на

знанието. Програмите за финансиранена ЕС, например „Хоризонт 2020”,акцентират върху изграждането на по-тясно сътрудничество между прави-телства, бизнес и висше образование.Правителствата, от своя страна, пола-гат усилия за намиране и прилагане на

по-иновативни и ефективни начини засвързване на науката, талантливитехора, технологиите и пазарите с инсти-туциите за висше образование, тъй ка-то подобна политика подпомагаизграждането на свързана и ефективнарегионална екосистема за иновации ,която пък води до икономическо разви-тие не само на регионално, но и на на-ционално ниво.

Изброени са редица положителнирезултати от успешното сътрудни-чество между институциите за висшеобразование и сектора на бизнеса. Тесе изразяват в:

• подобряване на уменията иперспективата за заетост на студенти-те;

• повишаване на броя ивъздействието на научните публикациина учените – успоредно свъзможността да прилагат на практикарезултатите от своята научноизследо-вателска дейност;

• нарастване на практическатаприложимост и иновативността нанаучните изследвания в институциитеза висше образование и пригодносттаза заетост на висшистите, като по тозиначин висшите училища стават по-атрактивни както за талантливи сту-денти , така и за учени ;

• подобряване на иновативносттаи конкурентоспособността на бизнеса;

• създаване на работни места,стимулиране на социално-икономи-чески растеж, повишаване настандарта и качеството на живот.

Направеният преглед на основниаспекти на СВУБ показва неговотозначение за всички заинтересованистрани . Подчертана е необходимосттаот нови проучвания по проблематика-та, тъй като все още разнообразиетоот дейности за насърчаване насътрудничеството в европейскиконтекст не е достатъчно добреизследвано.

Сътрудничество между висшите училища и бизнеса – измерения , насоки и добри практики

5

За недостатък на наличнитепроучвания се посочва прегледът насътрудничеството от перспективата набизнеса. Специално внимание заслу-жават малките и средните предприя-тия . Макар да съставляват над 95% откомпаниите в Европа, понастоящем ерегистрирано, че именно те изпитватнай-големи затруднения в осъществя-ването на сътрудничество с висшитеучилища.

Установена е потребност от по-ця-лостно разбиране на националнитеекосистеми на сътрудничеството междувисшето образование и бизнеса. Малкое известно за националните инициати-ви в подкрепа на това сътрудничествои как социално-икономическите усло-вия и регулаторни рамки оказват влия-ние върху него. Същото е валидно поотношение на механизмите в подкрепана сътрудничеството и начините, по

които регионалните системи и институ-ционални култури подпомагат такавадейност.

Препоръчано е да се установисистема за мониторинг на СВУБ,изградена върху измерими индикато-ри . Понастоящем сътрудничеството сеизмерва и наблюдава по разнообразниначини , чрез събиране на широкспектър от данни . Използванитеподходи обаче са непоследователни ичесто зависят от конкретното проучва-не. За преодоляването на изброенитенедостатъци през 201 7 г. е предложе-на Рамка на екосистемата засътрудничеството между университе-тите (висшите училища) и бизнеса(UBC Ecosystem Framework).Рамкатасе състои от четири елемента: процесна сътрудничеството, фактори ,подкрепящи механизми и контекст(Фигура 1 ) .

Фигура 1 . Рамка на екосистемата за сътрудничеството между висшите училища ибизнеса


6

Процесът на сътрудничество

включва : инвестиции – вложените ре-

сурси за предприемане на дейности ,свързани със сътрудничеството;

дейности – 1 4 типа действия ,предприети за постигане на желанитерезултати в образованието, научнитеизследвания , повишаването на тяхна-та стойност и управлението.

резултати :• продукция – продукти , услуги

или друга собственост, които се явя-ват директен резултат от дейноститепо сътрудничеството;

• приноси – последици отсътрудничеството, които оказват ди-ректно влияние върху заинтересовани-те страни ;

• въздействия – социални , иконо-мически , граждански и /или регионалниследствия или промени , предизвиканиот планирани или непланирани прино-си на сътрудничеството.

Факторите , оказващи влияниевърху сътрудничеството, могат да сепроменят в кратко- и средносроченплан . Класифицират се като бариерни ,двигателни или ускорителни , в зависи-мост от това дали са позитивни , илинегативни по своя характер.

Подкрепящите механизми

представляват интервенции подформата на стратегически , структурни ,операционни и политически техники ,които подпомагат сътрудничеството

между университетите и бизнеса.Контекстът се изразява в инди-

видуални , организационни и свойстве-ни на средата характеристики , коитомогат да окажат положително илиотрицателно въздействие върхусътрудничеството и не могат да сепроменят в средносрочен план .

Важно е уточнението, че всеки отпредставените елементи е валиденкакто за висшите училища, така и забизнеса. Рамката демонстрира комп-лексния характер на взаимоотноше-нията и съотношенията междуелементите на екосистемата. В тозиси вид тя осигурява основа за разби-ране на СВУБ, обща система за отчи-тане на резултатите от проучването напроблематиката и за изготвяне на пре-поръки . Въпреки това в доклада еподчертано, че сферата на сътрудни-чеството е изключително сложна и къммомента не може да се счита за на-пълно разбираема, понеже повечетополитики са фокусирани върху конк-ретни части от цялостната система.Оттук следва, че сътрудничествототрябва да се възприема като обширна,всеобхватна и взаимосвързана еко-система. Очаква се в бъдеще – благо-дарение на минали и предстоящиинвестиции – значението на сътрудни-чеството между висшето образованиеи бизнеса да продължи да се повиша-ва, а успоредно с това и интересът занеговото измерване.

Източник:

The State of University – Business Cooperation in Europe (201 8), pp. 25-26, 31 -33.

https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/1b03ee59-67a4-11e8-ab9c-

01aa75ed71a1/language-en

Йордан Илиев


7

В отговор на актуални предизвика-телства – като повишаващата се конку-ренция на глобално ниво, икономическии финансови трудности с разнообразноестество, наличието на високи нива набезработица в някои райони и други – сепредприемат стъпки за създаване на по-устойчив, адаптивен и отговорен евро-пейски пазар. Поради това презпоследните години сътрудничествотомежду университетите и бизнеса севъзприема за ключов приоритет в поли-тиката на ЕК, понеже то се счита за дви-гател и свързващо звено между политикив различни сфери, като иновации, висшеобразование, търговия, предприема-чество, социално развитие, глобализа-ция, икономическо възстановяване и др.

Приема се, че основите на полити-ката за насърчаване на сътрудничество-то между висшите училища и бизнеса сепоставят през май 2006 г. , когато епубликувано комюнике на ЕК за мо-дернизирането на университетите. В то-зи документ е подчертана ключоватароля на институциите за висше образо-вание в бъдещето на Европа. Успореднос Болонския процес, програмата за мо-дернизиране призовава за реформи нависшите училища, с особен акцент върхут. нар. „триъгълник на знанието”: образо-вание, научноизследователска дейност ииновации. Изтъкнато е, че без фунда-ментална промяна в състоянието нависшето образование и научнитеизследвания е възможно Европа да загу-би позиции в конкуренцията на глобалнониво. Поради това висшите училища по-падат в центъра на усилията за по-високикономически растеж и повече работниместа. С призивите за по-голяма автоно-мия, отчетност, изградени партньорствас бизнеса за постигане на подходящияза пазара на труда набор от умения и

компетентности ЕК постепенно сепревръща в основна опора на странитечленки в техните усилия за подобряванена сътрудничеството между университе-тите и бизнеса и за насърчаване нанеобходимите реформи чрез полити-чески диалог, взаимно обучение и фи-нансова подкрепа.

В допълнение ЕК предприемаразнообразни активни действия вподкрепа на изграждането и развиванетона взаимовръзки между секторите нависшето образование и бизнеса наевропейско ниво. В ход са различни ини-циативи, които насърчават трансфера исподелянето на знания, формиратдългосрочни партньорства, създават но-ви възможности, ускоряват иновациите,предприемачеството и творчеството.Тясното сътрудничество с бизнесаоказва въздействие върху институциитеза висше образование, като спомага заразработването на релевантни насъвременните условия учебни програмии подходи на преподаване и учене,откликващи както на потребностите настудентите, така и на обществото.Всичко това спомага за снабдяването назрелостниците с точните знания и уме-ния не само за пазара на труда, но и затехния личен живот.

Стартирането на Европейски фо-рум „Университети – Бизнес” през2008 г. се разглежда като една от най-важните инициативи на ЕК. Форумът сепровежда редовно с амбицията да съ-бира на едно място институции зависше образование, компании, бизнесасоциации, посредници, органи надържавната власт и политици. Функцио-нира като мрежа на европейско ниво заосъществяване на комуникация, обменна идеи, споделяне на добри практики ивзаимно обучение. В рамките на съби-

ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ И ИНИЦИАТИВИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА


8

тието (обикновено с продължителностден и половина) се обсъжда актуалнотосъстояние на сътрудничеството междувисшите училища и бизнеса, като сепредлагат политически инициативи ипрограми за неговата подкрепа. В про-дължение на десет години са проведенинад 20 форума „Университети –Бизнес”, включително тематични, коитоса посветени на ключови теми отпроблематиката на национално и регио-нално равнище. Публикувани са и ня-колко мониторингови доклада. Средпостиженията на форума се изтъкваидентифицирането на редица дейности,които откликват на потребностите насектора на висшето образование и наразширяването на неговото значение вусловията на икономика на знанието. Заключов елемент на успешнотосътрудничество са определени хората ивзаимовръзките между тях. Поради то-ва, с оглед насърчаването на последни-те, е създаден Дискусионен форум попроблемите на сътрудничеството.

Специално внимание се отделя надве инициативи, възникнали в резултатна дискусиите по време на форума„Университети – Бизнес”, прераснали в

самостоятелни програми. Това саHEInnovate и Алианси на познанията.

Платформата HEInnovateпредставлява безплатен интерактивенинструмент за самооценка, разработенсъвместно от ЕК и Организацията заикономическо сътрудничество и разви-тие (ОИСР). Понастоящем се използваот над 800 институции за висше образо-вание по света. Има за цел подпомага-нето на висшите училища видентифицирането на техния потенциалза иновации, като диференцира тяхнатадейност в осем области (ръководство иуправление; организационен капацитет –финансиране, хора и насърчаване напредприемаческо поведение; препода-ване и обучение по предприемачество;подготовка и подпомагане на предприе-мачи; дигиталната трансформация инейните възможности за предприема-чество и иновации; обмяна на знания исътрудничество; степен на интернацио-нализация; измерване на въздействие-то). Във всяка от областите могат да сеанализират конкретни силни и слабистрани, въз основа на коитовпоследствие да се осъществят положи-телни и последователни институцио-

1 Източник: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/f/fa/The_knowledge_triangle.PNG

Фигура 1 . Основни аспекти на сътрудничеството между висшите училища и бизнеса1


9

нални реформи. Успоредно с това седискутира нивото на предприема-ческия/иновативния характер наотделната институция с възможност задефиниране на прогреса с течение на

времето. В този си вид платформатаспомага за генериране на съвети, идеи ивдъхновение за управление на необхо-димите институционални и културнипромени.

Фигура 2. Онлайн платформата HEInnovate


1 0

Алианси на познанията са финанси-рани от ЕС партньорства между инсти-туции за висше образование икомпании, които работят заедно върхупроекти за насърчаване на креа-тивността, иновациите и предприема-чеството, включително и чрезразработване и прилагане на новиподходи за преподаване и учене. Целтана инициативата е създаването на новимултидисциплинарни програми,изграждането на преносими умения ипредприемачество в образованието инасърчаване на системна култура насътрудничество между бизнеса и акаде-мичната сфера.

* * *

Съществено значение за сътрудни-чеството между висшите училища ибизнеса има Лисабонската стратегия,която изпълнява функциите на ръко-водна рамка за подпомагане на иконо-мическия растеж и създаването наработни места. В този документ е зало-жено създаването на Европейски инсти-тут за иновации и технологии,определян като първата значителнаинвестиция на ЕС в интегрирането натрите съставни елемента на т. нар.триъгълник на знанието (висше образо-вание – научни изследвания – инова-ции). Неговата дейност е продълженачрез Рамковата програма „Хоризонт2020”. През 2009 г. е поставено начало-то и на Общности на знанието и инова-циите. Участващите в тях висшиучилища разработват магистърски идокторантски програми, както и другиобразователни дейности, чрез коитоосигуряват на студенти, учени и препо-даватели умения за творческо мислене,поемане на риск и предприемачество.Общностите на знанието и иновациитепредлагат образователни степени отимето на Европейския институт за ино-вации и технологии, които се характери-

зират с високо ниво на образованиетопо предприемачество и силно интегри-рано към него практическо обучение.По този начин е демонстриранаважността на образованието в търсене-то на иновации. Поставени са новиоснови на отношенията на институциитеза висше образование към научнитеизследвания, образованието, бизнеса ииновациите.

Внимание върху СВУБ се забелязваи в други стратегически документи наЕС. Рамката за европейско сътрудни-чество в областта на образованието иобучението (Education and train ing 2020)изразява необходимостта от повишава-не на креативността и иновациите,включително и предприемачеството, навсички нива на образованието и обуче-нието, като насърчава придобиванетона преносими компетентности от всичкиграждани и функционирането на триъ-гълника на знанието. Стимулира сеизграждането на партньорства междупредприятията и образователните инс-титуции, както и развиването на по-ши-роки образователни общности сучастието на гражданското общество идруги заинтересовани страни.

Усилия в подкрепа на сътрудни-чеството между висшите училища ибизнеса се откриват и в Стратегията„Европа 2020”, особено в Програмата занови умения и работни места (Agendafor New Ski l l s and Jobs), където също еподчертано неговото значение заоткликването на новите изисквания напазара на труда. Сред ключовите прио-ритети в комюникето за актуализиране-то на споменатата програма е посоченопредприемането на действия за усилва-не на триъгълника на знанието, чрезоще по-тясно свързване на образова-нието, научните изследвания и инова-циите.

През 201 3 г. Работната група на ви-соко равнище по въпросите на мо-дернизирането на висшето образование


11

причислява СВУБ към ключовите еле-менти на Програмата за модернизиранена висшето образование в ЕС. Работна-та група препоръчва на страните членкида приоритизират в споразуменията запартньорство при усвояването наструктурните фондове развиването напедагогически умения, изграждането ивъвеждането на програми – релевантнина социалните и пазарнитепотребности, увеличаване на парт-ньорствата между висшето образова-ние, бизнеса и сектора на науката. И втози случай се забелязва категориченангажимент на европейско ниво за на-сърчаване на сътрудничеството междувисшите училища и бизнеса, чрез осигу-ряване на разнообразни възможностиза финансиране.

* * *

Обобщено е, че на европейско нивосътрудничеството между академичнатасфера и бизнеса се разглежда като дви-гател за социално благополучие и ико-номически растеж. Идентифицирани санякои теми за бъдещи дискусии, като:

съвместната отговорност в изграждане-то на таланти и умения; ролята на инс-титуциите за висше образование ибизнеса в развитието на регионалниекосистеми; междусекторни иинтердисциплинарни подходи на препо-даване и учене; измерване навъздействието на сътрудничествотоуниверситети – бизнес и извеждане науспешни механизми за съвместни дей-ности.

Подчертана е недостатъчнатаефективност на европейско ниво наподходите за ускоряване на сътрудни-чеството между висшето образование ибизнеса, обяснена от факта, че всякаевропейска страна или регион следвасобствени политики и инициативи заускоряване на сътрудничеството. Товасе посочва сред причините за значи-телните различия между странитечленки по отношение на степента наразвитие на различните дейности. Мно-го от регионалните и националните ини-циативи са почти непознати, като такасе пропуска възможността за взаимнообучение и повишаването на цялостно-то разбиране за сътрудничеството.

Източници:

1 . The State of University – Business Cooperation in Europe (201 8), pp. 33-37.



2. University Business Cooperation

http://ec.europa.eu/education/policy/higher-education/university-business-cooperation_en



1 2

Области и дейности

Идентифицирани са 1 4 дейности,

отнасящи се към Рамката на екосисте-мата на СВУБ, които са групирани в 4области:

ДЕЙНОСТИ, БАРИЕРИ И МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ БИЗНЕСА И ВИСШЕТО

ОБРАЗОВАНИЕ

2 Валоризация – произхожда от нидерландската дума Valorisatie, което означава „да се направи

нещо ценно”. Избрана е да опише тази област като всеобхватно име за комерсиализация и

предприемачество в дейностите по СВУБ.


1 3

Бариери

Основните бариери пред СВУБ са обособени в 5 области:


1 4

Механизми за подпомагане

В доклада се посочва общоприето-то предположение, че след преодолява-нето на бариерите сътрудничеството щебъде лесно осъществимо. Премахване-то им обаче по-скоро създава

възможности, но не може да създаде

сътрудничество, ако в бизнеса и

висшето образование няма бла-

гоприятстващи фактори, които да

подкрепят и развиват процеса .

Очертани са четири типа меха-низми за подкрепа:

1 . Политически – законодателство,финансиране, институции илиинформация, създадени от национални-те и/или регионалните правителства имеждуправителствени организации, зада се постигне максимално дългосрочноположително икономическо развитиеили други цели на политиката в регио-на, съсредоточени върху СВУБ илисвързани с него.

2. Стратегически – изготвяне иприлагане на планове, методи или се-рии от начинания на високо равнищевъв всяко висше училище, които ще мупозволят да постигнe своитедългосрочни цели в това направление.

3. Структурни – структура, персо-нал и институционални програми,създадени в резултат на стратегическирешения на най-високо ниво в рамкитена висшето училище (или свързани снего), които създават възможности заСВУБ.

4. Оперативни – действия или на-чинания от практически характер,предприети от висшето училище засъздаване и подкрепа на СВУБ.

В анализа се уточнява, че органи-зацията на политиката за сътрудни-чеството между бизнеса и висшитеучилища е отговорност на правителс-твото.

Основните типове политики могатда бъдат класифицирани в следните ка-тегории:

• Икономически и финансови ме-ханизми – финансиране, безвъзмезднисредства и субсидии, пакети от стиму-ли, инфраструктура, данъчни облекче-ния и публичен начален капитал – с целпредоставяне на конкретни стимули(или забрани) и подкрепа на специ-фични социални и икономически дей-ности.

• Регулаторни механизми за опре-деляне на лимити и ограничения наСВУБ. Те очертават рамката на до-пустимите и недопустимите дейности ивключват закони и разпоредби, регла-ментиращи сътрудничеството.

• Специфични механизми, които непринадлежат към нито една от първитедве категории. Те се изразяват визготвяне на препоръки, процедури заобжалване, доброволни или договорниспоразумения. Механизмите нямат при-нудителен характер и включватуправление, програми на правителство-то, програми за образование и обуче-ние, публични подкрепящи програми иполитики за наемане на персонал.

От проучените политики на 33европейски държави е установено, чеоколо половината от тях имат изработе-на стратегия за развитие на сътрудни-чеството между висшето образование ибизнеса. Въпреки това в много малко

държави тези стратегии се превръ-

щат в специфични инструменти или

програми, които разглеждат и трети-

рат сътрудничеството по един

всеобхватен начин.Стимулирането и поощряването на

висшите училища чрез промени във фи-нансирането е потенциален полити-чески подход за насърчаване на СВУБ.

В проучването се обръща внима-

ние на констатацията, че по отноше-

ние на политиката е необходимо

фокусът на оценяването на висшите


1 5

училища и академичните среди да се

премести от публикационната дей-

ност върху СВУБ, общото ангажиране

на висшето образование с тази дей-

ност и социалното й въздействие.

Изтъкната е голямата роля на прави-

телството в насърчаване на сътрудни-

чеството между висшите училища и

бизнеса и необходимостта от промяна

в това направление, за да се повишат

резултатите и въздействието върху

обществото.Най-често предложеният механизъм

за насърчаване на тази промяна е прави-телството да промени показателите за фи-нансиране на висшите училища, с цел дасе акцентира върху СВУБ като средство запромяна на поведението и приоритетитена висшите училища. Необходима е по-добра координация и съгласуваностмежду различните нива на управление, зада се намали сложността при започванетои реализирането на процеса.

Правителството се разглежда катообективен фасилитатор и катализатор,който разбира и отчита потребноститекакто на висшите училища, така и набизнеса, и създава политики, коитоизграждат положителна среда за разви-тие на СВУБ в съответната държава.

Освен това правителството може дадейства ефективно като източник на

информация за основните предизвика-

телства и приоритети и като пълно-

мощник на социалните потребности

на обществото.Използването на финансиране от

правителството за стимулиране на же-

ланото поведение от страна на

висшите училища се наблюдава в Да-ния, Швеция и в Обединеното кралство.Поощряването на институциите зависше образование за сътрудничество сбизнеса се фокусира върху мерки за по-вишаване на ангажираността и резулта-тите в образованието, научнитеизследвания, валоризацията и управле-нието.

1. Механизми за подкрепа отстрана на бизнеса

В публикацията са дефинирани 22механизма за подкрепа от страна набизнеса:

1 . Прилагане на стратегии засътрудничество с висшите училища.

2. Ангажиране на най-високотоуправленско ниво в бизнеса със СВУБдейности.

3. Заделяне на ресурси (включи-телно финанси) за подкрепа.

4. Изнасяне на презентации, лекциии осъществяване на менторство въввисшите училища от утвърдени практи-ци от бизнеса.

5. Наемане на докторанти и учени вбизнеса.

6. Изработване и утвърждаване наструктурирани програми занаучноизследователска и развойна дей-ност.

7. Осигуряване на достатъчно вре-ме на служителите за участие всътрудничество с висшите училища.

8. Създаване на условия за осъ-ществяване на проекти на студенти вкомпаниите, фирмите, предприятията идр.

9. Провеждане на лектории, срещии семинари на служителите от компа-ниите с академичните среди.

1 0. Определяне на отговорник откомпанията за осъществяване на парт-ньорство със съответното висше учили-ще.

1 1 . Оповестяване на сътрудни-чеството с висше/и училище/а в марке-тинговите материали/интернет сайта накомпанията.

1 2. Организиране на трудови борси.1 3. Създаване на съвместни изсле-

дователски институти.1 4. Създаване на съвместни

научно-технологични паркове.1 5. Откриване на съвместни изсле-

дователски лаборатории.


1 6

1 6. Изготвяне и провеждане напрограми за учене през целия живот.

1 7. Учредяване и присъждане нанагради за постигнати успехи отсътрудничеството.

1 8. Обособяване на съвместни ра-ботни пространства.

1 9. Заемане на длъжността „Про-фесор по професионална практика“(известни още като професори практициили професори по практика и др. ) въввисшите училища от служители с пости-жения в съответната спе-циалност/дисциплина.

20. Провеждане на конкурси за но-ваторски идеи от студенти.

21 . Финансиране на допълнителнадлъжност, натоварена с отговорности заосъществяване на сътрудничеството.

22. Провеждане на конкурси за но-ваторски идеи от академичния състав.

2. Механизми за подкрепа отстрана на висшите училища

В доклада са обособени три катего-рии механизми за подкрепа, които могатда разработят висшите училища, за даорганизират, насърчат и подкрепятсътрудничеството с бизнеса.

2. 1. Стратегически механизми


1 7

2.2. Структурни механизми

2.3. Оперативни механизми


1 8

Други обстоятелства, влияещивърху сътрудничеството между висши-те училища и бизнеса

В публикацията се посочва, че сте-пента, в която се осъществява СВУБ, севлияе от редица контекстуални фактори,като: индивидуалните характеристики наотделните участници; спецификите на са-мите институции (висши училища и бизнесорганизации); социалните фактори;факторите на средата; социално-икономи-ческите условия.

Обърнато е внимание на обстоятелс-твото, че сътрудничеството между висши-те училища и бизнеса е дискреционна(свободна преценка по целесъобразност)дейност за висшите училища. В тазивръзка много важни фактори са индиви-дуалните възприятия на всеки от членове-те на академичния състав за тази дейност,за факторите на средата (подкрепяща илине) и културата, в която те работят.

От проведените проучвания е уста-новено, че по-младите представители наакадемичните среди си сътрудничат по-вече с бизнеса от по-възрастните, тези спо-дълъг трудов стаж са по-малкосклонни на сътрудничество, а учените,които имат по-малък опит в бизнеса, сапо-инертни и обратно.

Изводите сочат, че е необходимовисшите училища да разширят позна-нията си за СВУБ и за бизнеса, както ида увеличат и разширят външните сиконтакти. В по-голяма сила това се отна-ся за по-малките институции за висшеобразование. Тази корелация се отнасяи за бизнеса – колкото са по-големи иутвърдени компаниите, толкова повечетърсят сътрудничество с висшето обра-зование и науката.

В доклада е обърнато внимание и

върху положителната роля на регионална-та среда. Тя се характеризира с мно-жество участници с умения,компетентности и опит, със сложен наборот взаимоотношения и роли в процеса нагенериране на знания, разпространение ивалоризация. Стимул са позитивните ре-зултати за региони като Силициевата до-лина и Маршрут 1 28 в САЩ иУниверситета в Кеймбридж във Вели-кобритания. Потвърждава се и централна-та роля на висшите училища визграждането на конкурентоспособност наедно общество (предимно на регионалноравнище), което допринася за индустрия-та в региона, растежа и заетостта, както иза по-голямото социално сближаване.

Регионалният подход към социалнотои икономическото развитие насочва вни-манието към регионалните мрежи и систе-ми и подготовката на човешкия капитал,знанията и технологиите, свързани спотребителите, а не към отделни личностии организации. Ефективната система сехарактеризира със синергичен и ефикасенцикъл на учене, създаване и подобряванена стойността с принос от участници, мре-жи и посредници или фасилитатори.

Висшите училища в региони с бла-гоприятна икономическа среда са по-склонни да се включат в СВУБ. По същияначин характеристиките на националнитесистеми за иновации оказват влияниевърху това сътрудничество, като напри-мер достъпността на знанията и умениятаи достъпът до инфраструктурата в регио-на. В този смисъл академичната учебнапрограма има тенденция да се променя отосновни към приложни изследвания, кога-то е близо до научен парк. Трансферът натехнологии е по-висок в региони, разполо-жени в близост до високотехнологичнифирми.

Източник:

European Commission, DG Education and Culture, The State of University – Business Cooperation in

Europe (201 8), pp. 35-11 6.


01aa75ed71a1/language-en Величка Лозанова


1 9

В обобщението на резултатите отпроучването Състояние на сътрудни-

чеството висши училища – бизнес в

Европа , получени от количественотопроучване, разгледаните казуси,интервюта на експерти и прегледа наполитиките и показателите, са изготве-ни и представени заключения и препо-ръки за създаване и успешнореализиране на сътрудничеството.

1 . Сътрудничество в различнидейности

Взаимодействието между висшитеучилища и бизнеса е свързано най-ве-че с основната цел на висшите учили-ща, а именно да провеждатобразователна и научно-изследова-телска дейност. Основно сътрудни-чеството се осъществява, на първомясто, в областта на изследванията(чрез съвместни разработки , консулта-ции с бизнес партньори , мобилност наперсонала) и на второ – в областта наобразованието (посредствомсъвместно изготвяне и реализиране научебни програми/доставяне на учебносъдържание, студентска мобилност,дуални образователни програми, обу-чение през целия живот). Освен в тезидве области висшите училища и бизне-сът си сътрудничат, макар и в по-малкастепен , в области като валоризиране(комерсиализиране на резултатите отнаучните изследвания , академично истудентско предприемачество и др. ) иръководство (управление, споделянена ресурси и др. ). Констатирано е, чевъпреки всички усилия на правителс-твата на държавите в ЕС и на ЕКвисшите училища в Европа са все още

по-склонни да си сътрудничат сдържавни и социални партньори,отколкото с бизнеса.

Препоръки

1 . 1 . Гарантиране на работещи ме-

ханизми за подпомагане развитието

на сътрудничеството между висшите

училища и бизнеса

Поради тесните връзки междуразличните видове сътрудничество енеобходимо да бъдат осигуренивъзможности за допълнително фи-нансиране на висшите училища припредприемане на инициативи от тяхнастрана за сътрудничество с външнипартньори (не само от бизнес средите,но и от държавни/социални институ-ции). Добре е също така да бъде про-дължено финансирането на съвместнинаучноизследователски проекти, като сетърсят възможности за приобщаване набизнеса.

Ключов момент в утвърждаванетона сътрудничество е идентифициранетона обхвата на СВУБ на национално, ре-гионално и институционално ниво чрезпровеждане на проучвания, създаванена форуми, разглеждане на практическиказуси и др.

1 .2. Популяризиране на

краткосрочните и дългосрочните

ползи от СВУБ и цялостната ангажи-

раност на висшите училища

Това може да се осъществипосредством форуми, работилници идруги начини за разпространяване наинформация (уеб страници, флаери,

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ЕФЕКТИВНОТО

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ

ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И БИЗНЕСА


20

брошури, статии в блогове и др. ) вбизнес средите и сред ръководители-те/управителните органи на висшитеучилища за ползите от едно таковасътрудничество за всяка от страните.От гледна точка на бизнеса СВУБ пре-доставя конкурентно предимство поотношение наемането на квалифицира-на работна ръка, запознаване с новипостижения и изграждане на репутация.От друга страна, сътрудничеството сбизнеса подобрява пригодността за зае-тост на студентите, укрепва програматаза научни изследвания на университетаи й придава по-голяма практическа на-соченост, засилва влиянието на висше-то училище в обществото и повишаваавторитета му.

Друга важна мярка за спомагане наСВУБ е улесняване процеса на събира-не и разпространение на примери задобри практики на сътрудничество.Практиките могат да бъдат публикуванив местната преса, институционалниябюлетин, уеб страници и др. В допълне-ние могат да се създадат наръчници,видеа, електронни курсове и работилни-ци, предназначени за академичнатаобщност, бизнес представителите ивисшите училища, които да подпо-могнат процесите на стартиране и за-силване на сътрудничеството.

2. Задълбочаване на сътрудни-чеството (извън лицензите и спин-аут3)

Чрез достигане до нови открития иосигуряване на добре обучена работнаръка и изследователско оборудванеинституциите за висше образованиеимат огромна възможност за влияние вобществото (общността). Бизнеспредприятията, от своя страна, са осно-вен работодател на изявени таланти идвигател на икономиката. Именно пора-

ди тези причини сътрудничествотомежду двата сектора заема централномясто в правителствените политики намного държави.

Като примери за успешно сътрудни-чество могат да се посочат:UnternehmerTUM, Германия – център заукрепване на предприемаческия и ино-вационен капацитет в района на градМюнхен; Tecnocampus, Испания –център на знанието, предприемачество-то и бизнеса; AMS Insti tu te, Ни-дерландия – организация, коятопредоставя решения на градските пре-дизвикателства в Амстердам чрез СВУБв областта на образованието, научнитеизследвания и валоризацията.

Препоръка

По-дълбоко разбиране за

същността на СВУБ, както и по-голя-

ма ангажираност с процеса от страна

на държавата, отразени в правителс-

твените политики.Това може да се постигне чрез

разширяване обхвата на финансирани-те съвместни СВУБ проекти с цел оси-гуряване на сътрудничество в по-голямнабор от дейности.

3. Достъпът до талантливи сту-денти – основна причина засътрудничеството на бизнеса с уни-верситетите

Европейските бизнес предприятиявсе по-отчетливо виждат ползите отСВУБ по отношение на дейността си.Въпреки това сътрудничеството вобластта на образованието все още еслабо развито, особено що се отнася доразработването на програми и доставя-нето на учебно съдържание.

Един от добрите примери в тази на-сока е германската фирма „Хенкел”,

3 Спин-аут (англ. spin-out) е процесът на пазарно реализиране на научната продукция.


21

която е разработила редица пътеки запривличане на талантливи студенти –включване в изследователс-ки /консултантски проекти , предлаганена стажове като част от учебнатапрограма, участие на специалисти отфирмата в обучението, както и в мре-жи на международни организации набизнеса и висшите училища, в т. ч . Гло-балния алианс в образованието зауправление (The Global Al l i ance inManagement Education ) .

Освен в дуалните учебни програ-ми европейските бизнес предприятияучастват също и в съвместно разра-ботване и реализиране на новипрограми , които да осигурят кадри , го-тови да се реализират в промишле-ността. Ученето през целия живот енова дейност за осъществяване наСВУБ, подкрепяна както от общоевро-пейските, така и от националните по-литики .

Препоръки

3. 1 . Осигуряване на повече

възможности за сътрудничество с ра-

ботодатели, включително разра-

ботване на по-голям брой практически

ориентирани учебни програми

Пригодността за работа на завърш-ващите студенти може да бъде повише-на посредством създаването напо-добра връзка между висшите учили-ща и работодателите чрез:

• популяризиране на СВУБ вобластта на образованието в бизнессредите;

• включване на бизнеса в учебнатапрограма чрез: изнасяне на презента-ции; работа по казуси; посещения намясто; използване на проблемноо-риентирано обучение, както и такова,

основано на опита, натрупан в реалнаработна среда и др. ;

• постигане на прозрачностотносно различните форми насътрудничество в образованието. Тезиформи могат да включват ръководенеизготвянето на бакалавърски и ма-гистърски тези , възможности заменторство и преподаване във висши-те училища, стажове, докторантскипрограми с индустриална насочености др. ;

• осигуряване на по-гъвкави ,персонализируеми и престижнивъзможности за хора от бизнес среди-те да преподават във висши училища,включително присъждане на титли ка-то „Професор/експерт по практика” .

3.2. Oбезпечаване (включително

финансово) процесите по създаване на

нови учебни програми или модернизи-

ране на съществуващите такива

Това може да се постигне чрез:• разпространяване на информа-

ция (в т. ч . използване на обучителнипрограми) относно механизмите завключване мнението на работодателитепри създаване на учебните програми;

• създаване на магистърскипрограми с индустриална насоченост сучастието на бизнеса по примера намагистърските (MBA) и докторантски(DBA) програми по бизнес адми-нистрация , които са почти изцяло спрактическа насоченост;

• създаване на повече между-дисциплинарни програми , целящи оси-гуряване на кадри за сфери , коитотепърва ще се развиват, катоизкуствен интелект, климатични про-мени , интернет на нещата ( i n ternet ofth i ngs)4 , умни градове (smart ci ti es) идр.

4 Internet of things – система за свързване на различни устройства в единна мрежа, която

позволява те да бъдат наблюдавани и/или контролирани от отдалечено място.


22

4. Създаване на устойчиви пъти-ща за подбор на персонал и наеманена работа

В последните няколко години сеотчита засилен интерес – от странакакто на университетите, така и набизнес предприятията – към намиране-то на по-успешни начини за наемане наслужители, така че да се повиши при-годността за заетост на студентите идостъпът до талантливи студенти отстрана на работодателите. Налице е ичувствително развитие на програмитеза обучение през целия живот и на тезиза дуално обучение като форми наСВУБ, с цел осигуряване на продължи-телно обучение, базирано на опита.

Препоръки

4. 1 . Разработване на по-рацио-

нални пътеки за подбор и наемане на

служители чрез:• насърчаване участието на

бизнеса в създаването/реализиранетона учебни програми чрез популяризи-ране на СВУБ сътрудничеството катосредство за откриване и наемане (напо-късен етап) на талантливи студенти ;

• осигуряване на данъчниоблекчения и други краткосрочни ползиза бизнес предприятия , коитосътрудничат на висши училища всъздаването на програми за учене презцелия живот, дуални и други бакала-върски , магистърски и докторантскипрограми;

• създаване на възможности застажове като част от учебната програ-ма и извън нея .

4.2. Осигуряване на по-добра

подкрепа за работодателите при обу-

чението и професионалното усъ-

вършенстване на техните служители

чрез:• проучване на възможностите за

реализиране на дуални програми заобучение, в които се съчетават образо-вание и работа или образование, про-фесионално обучение и работа винтегрирана програма.

• осигуряване на възможности заслужителите за посещаване на профе-сионални курсове (включителноформални и неформални, семинари,конференции, индивидуално обучение,програми за продължаващо обучение итакива за учене през целия живот), це-лящи усвояване на конкретни знания иумения, търсени в дадения сектор;

• осигуряване на средства засъздаване на програми за учене презцелия живот/дуално обучение, които даосъществяват връзка както между ра-ботодатели и студенти , така и междусектора на висшето образование и бъ-дещите потребности на работодатели-те.

5. Насърчаване на предприема-чеството от страна на висшите учи-лища

Според експертите значителнотоповишаване броя на програмите и ини-циативите за предприемачество въввисшите училища говори за засилванеролята на образователната институцияза подпомагане развитието напредприемачеството, в т. ч . насърчаванена предприемачески нагласи и дейностис участието на преподаватели и сту-денти. Като успешен пример е посоченауникалната предприемаческа програмана Ti imiakatemia, Финландия. Като сеима предвид съотношението студенти –преподаватели (приблизително 20: 1 ),мащабът на СВУБ в областта нанаучните изследвания и предприема-чеството съществено се увеличава, ко-гато студентите участват активно впроцеса.

Препоръки


23

5. 1 . Приемане ролята на висшите

училища в осигуряване на обучение по

предприемачество чрез:• създаване на условия за улеснен

достъп на предприемачи до висшитеучилища чрез установяване напрозрачни контактни точки, дефиниранена конкретни начини за участие в дей-ността (конкретни програми и др. ) иограничаване на вътрешните правила,възпрепятстващи привличането напрактици на работа в институциите зависше образование;

• предлагане на курсове ивъзможности за предприемаческа дей-ност във факултетите като средство засправяне с гъвкавия пазар на труда исъщевременно като средство за пости-гане на по-голяма заетост;

• създаване и финансиране надокторантски програми по предприема-чество (Entrepreneurial PhD) на базатана утвърдените индустриални докто-рантски програми (‘ I ndustrial ’ PhD), кои-то са фокусирани както върху научнитепостижения, така и върху комерсиали-зирането на резултатите от научнитеизследвания.

5. 2. Приемане на висшите учили-

ща не просто като места за препо-

даване на предприемачество, а също

и като потенциални източници на

предприемачески инициативи и

посредници/центрове на регионални-

те предприемачески екосистеми

чрез:• отваряне на предприятията към

предприемаческите начинания на сту-денти и преподаватели чрез спонсори-ране на програми по предприемачество,участие на служителите на предприя-тията в различни семинари/работилни-ци по предприемачество иангажирането им като ментори в новибизнес начинания (стартиращи фирми –start-up);

• осъществяване на по-адекватна

връзка на висшите училища с външнипартньори и развиване на бизнесмислене чрез отваряне на програмитепо предприемачество и инфраструкту-рата на университетите за бизнеспредприятията.

6. Смесени послания относноразвитието на СВУБ в Европа

Проучванията показват, че голямачаст от академичния състав не есклонна към сътрудничество с бизнеса.Това се долавя най-вече в областта нанаучните изследвания, а до голяма сте-пен и в образованието. Основната при-чина е желанието за академичнанезависимост и необвързване наизследванията с индустрията. Бизнеспредприятията, от своя страна, същоизтъкват това като причина зазатрудненото реализиране на СВУБ, на-ред с някои културни различия. Въпрекивсичко налице са доста добри практикиза ползотворно сътрудничество, в коитоличи потенциалът на СВУБ за положи-телно регионално и социално влияние,както и предимствата от него за всичкиучастници в процеса.

Препоръка

По-задълбочено вникване в състоя-нието на СВУБ с цел предприемане напо-целенасочени инвестиции и създава-не на политика, основана на доказа-телства.

Предпоставка за създаване на та-кава политика е регулярното събиранена данни, изясняващи състоянието наСВУБ, на регионално, национално иевропейско ниво.

7. Добрите взаимоотношениямежду партньорите – основа за реа-лизирането на СВУБ

Успешното сътрудничество, извън


24

единични комерсиални сделки, се осно-вава на личните и институционалнитевзаимоотношения между партньори,които имат обща цел, но същевременнос това признават и уважават личните сиинтереси. Взаимното доверие, отдаде-ността и наличието на предходнисъвместни дейности са предпоставки заСВУБ. В много от случаите на добрипрактики в областта сътрудничествотозапочва с малки проекти с ниска степенна обвързаност на страните и минима-лен риск, за да се стигне впоследствиедо изграждане на трайни взаимоотно-шения и устойчиво партньорство. С та-зи цел е създадена и програматаPerspective Exchange в Потсдам, Герма-ния, чрез която хора от бизнеса и ака-демичния състав работят заедно заедин ден, като по този начин иматвъзможността да се опознаят и дасъздадат отправна точка за бъдещосътрудничество.

Препоръки

7.1 . Създаване на повече

възможности за академичния състав и

представителите на бизнеса да

изградят доверие помежду си и да

натрупат позитивен опит от

сътрудничеството

Някои от методите за изпълняванена тази препоръка са:

• осигуряване на малки субсидии,които да позволят стартирането на новиСВУБ взаимоотношения. Тъй като нами-рането на партньори е основна бариерапред осъществяването на сътрудни-чество, тази субсидия трябва да севъзприема по-скоро за първа стъпкакъм изграждане на трайни взаимоотно-шения, отколкото за еднократноконсултиране в сферата на научнитеизследвания;

• отделяне на достатъчно време вначалото на проекта за създаване на

връзка между участниците; изясняванена целите и очакванията преди започва-не на дейностите по проекта; дефини-ране на очакваните резултати и задвете страни в процеса;

• насърчаване и оказване наподкрепа на академичния състав завъзстановяване на връзки с предишнитехни възпитаници, заети в индустрията.

7.2. Създаване на възможности за

по-голяма професионална мобилност

(включително обмен на професиона-

листи от бизнес средите, аспиранти,

постдокторанти, научни изследовате-

ли и преподаватели във висшите учи-

лища)

В проучванията не са открити данниза наличие на официализирани програ-ми за професионална мобилност, а са-мо за неформални споразумения. Товапоказва, че професионалната мо-билност между висшите училища ибизнеса е изключително слабо развита,въпреки потенциала, който крие.Разгръщането на този потенциал можеда се осъществи по няколко начина:

• ориентиране към по-голямагъвкавост на позициите на академичниясъстав, позволяваща разпределениетона работното време на преподаватели-те/изследователите между висшето учи-лище и бизнеса (с признаване навремето, отделено за бизнеса). Същатасхема може да се въведе и за служите-лите в бизнес предприятията. Това дававъзможност на всяка от страните дапридобие по-задълбочена представа задругата сфера;

• създаване на възможност за „па-кетни” програми за професионална мо-билност, които да позволяват кактократкосрочно, така и дългосрочно пре-местване от висшето училище в бизне-са и обратно. Това може да включва: 3– 6 месеца професионален отпуск(professional sabbatical ); магистърс-


25

ки/докторантски периоди за организа-ционна социализация, предназначеназа адаптиране към условията въввисшето училище и към изискванията ипредизвикателствата на програмата(master/PhD theses residencies); изсле-дователски/комерсиални „спринтове”,при които едно научно изследване е до-ведено до краен продукт за много кра-тък период от време.

• популяризиране на възможностиза финансиране на програми закраткосрочна академична мобилност(например „Еразъм” стипендиите), коитовключват дългосрочни творческиотпуски в бизнес предприятие; осигуря-ване на субсидии за мобилност на про-фесионалисти от бизнес средите, коитода използват професионални отпуски заработа във висши училища. Компании-те, от своя страна, трябва да осигурятна служителите си възможност за таки-ва отпуски;

• приемане на задължителен компо-нент в докторантските програми, чрезкойто да се изисква от докторантитевзаимодействие (посещения на място,едноседмичен стаж, представяне наизследванията пред външни страни и др.)с бизнес, правителствени или социалнозаинтересовани страни, които имат отно-шение към темата на дисертацията;

• опростяване на регулациите запрофесионална мобилност с условие запризнаването й като трудов стаж(съответно внасяне на пенсионни издравни осигуровки).

7.3. Създаване на нови механизми

за развиване на взаимоотношения-

та/контактите чрез:• търсене на нови, иновативни на-

чини за оповестяване на научнитеоткрития;

• усъвършенстване използванетона съществуващите онлайн инстру-менти и социални медии (катоResearchGate, Academia.edu , Linked In ,

Twi tter и Yammer) за създаване на про-фили на членовете на академичниясъстав, които да им позволяват дапредлагат своите изследвания набизнеса и да създават повече връзки.Тези платформи могат също така да бъ-дат свързани в една обща онлайнплатформа, предназначена за висшитеучилища и бизнеса, която да им осигу-рява възможност за търсене на парт-ньори за сътрудничество;

• използване на студентските ста-жове и програми като източници насътрудничество;

• създаване на механизми занадграждане на съществуващите вечевръзки между представители на бизне-са и висшите училища с цел включванев СВУБ на повече професионалисти иот двете сфери или извеждане насътрудничеството от персонално наинституционално ниво.

8. Резултатите от научнитеизследвания са двигател на СВУБкакто за академичния състав, така иза бизнеса, докато за висшите учили-ща реализирането на сътрудничествосе свързва предимно с финансиране

Всяка заинтересована страна впроцеса има свои мотиви за участие вСВУБ: академичният състав сътрудничив името на научните изследвания;висшите училища – заради допълни-телните субсидии, но също и зарадипригодността за заетост на завършва-щите студенти и комерсиализиранетона изследванията; бизнесът – зарадидостъпа до иновации.

Европейските бизнес предприятияси сътрудничат с висшите училища най-вече от гледна точна на бъдещи перс-пективи и поради трайното конкурентнопредимство, което СВУБ им носи. Теотделят огромен бюджет за научниизследвания и разработки, от който са-мо малка част е предназначена за


26

висшите училища. Инвестирането внаучно сътрудничество е стратегическадългосрочна инициатива, което го правиреализуемо само от големи корпорации.Малките и средни предприятия няматдостатъчен капацитет за създаване настратегически връзки с университетите.

Препоръки

8. 1 . Създаване на механизми за по-

ефективно превръщане на съвместни-

те проекти в резултати от

научноизследователската дейност

Тази препоръка може да сепостигне чрез:

• гарантиране приложението нанаучните открития в практиката и осигу-ряване на максимално въздействие нарезултатите от публично финансирана-та научноизследователска дейност;

• популяризиране сред академичниясъстав на потенциалните ползи отсътрудничеството с бизнеса за научнитеизследвания (включително повишаванена тяхното количество и качество);

• предварително проучване и пла-ниране от страна на учените на по-тенциалните възможности заизползване на техните научни изследва-ния, в т. ч . изготвяне на списък с органи-зации, които могат да проявят интерескъм работата им;

• включване в процеса на научнитеизследвания на специалисти в областтана трансфера на знания, които дакоординират възможното използване нарезултатите от тях и да осигурятпревръщането на резултатите отнаучноизследователските проекти вполза за всички заинтересовани страни(например публикации за академичнисреди и продукти и услуги за бизнеса);

• включване на бизнеса в раннитеетапи на научноизследователските

проекти, дори и само за да се подсигуриналичието на интерес към крайните ре-зултати от тях.

8.2. Улесняване на възможностите

за финансиране, които съчетават по-

лучаване на субсидии от правителс-

твото, бизнеса и висшите училища

• обвързване на част от финанси-рането, предназначено за висшите учи-лища, с резултатите от СВУБ с целнасърчаване на сътрудничеството;

• създаване на такивавъзможности за сътрудничество, коитода позволяват получаването на основнирезултати от научните изследвания(blue sky research5), краткосрочни ре-зултати от приложни изследвания, кактои своевременни консултации за оказва-не на директна помощ за разрешаванена проблеми на бизнеса (последнотоследва да се финансира от бизнеса).

9. Използване на различни стиму-ли за насърчаване на сътрудни-чеството между висшите училища ибизнеса

Проучванията показват, че получа-ваните от академичния съставвъзнаграждения са пряко обвързани срезултатите от научноизследователскатадейност, което е предпоставка за търсе-не на сътрудничество с бизнеса.Основна цел на специалистите по транс-фер на знания е да превърнат про-дукцията от това сътрудничество врезултати и ползи за участниците в него– публикации за учените и по-приспосо-бими към конкретни потребности наиндустрията продукти (вкл. с потенциалза бъдещо развитие) за бизнеса. Пости-гането на тази цел води до по-голямоудовлетворение за страните и съответнодо задълбочаване на сътрудничеството.

5 Blue sky research е научно изследване в области, чието практическо приложение не е винаги ясно

очертано. Това е изследване без ясна цел, основано предимно на любопитство.


27

Препоръка

Гарантиране на ползите отсътрудничеството за академичниясъстав и за бизнеса, както и наобвързаността на СВУБ с краткосрочни-те и дългосрочните цели и на дветестрани чрез:

• насърчаване на сътрудничество-то в областта на научните изследванияи развитието чрез определяне на отго-ворни мениджъри на проектите, коитода осигурят постигането на заложенитецели и превръщането им в материалнирезултати, удовлетворителни за всичкиучастници в процеса;

• осигуряване на подходящи сти-мули за академичния състав за осъ-ществяване на сътрудничество сбизнеса/работодателите, включителноотчитане на дейностите по СВУБ приоценяване на представянето и ка-риерното развитие. Тук могат да бъдатвключени специални стимули за мо-дернизиране на учебната програмасъвместно с работодателите, намалява-не на лекторските часове и увеличаванена практиката, финансови бонуси, до-пълнителни субсидии за покриване напътни разходи и разходи за оборудване,награди за отлични постижения в сфе-рата на СВУБ и др. ;

• приемане на ясни и прозрачниспоразумения за сътрудничество, уточня-ващи очакванията и желаните резултатиза всяка от заинтересованите страни;

• повишаване на репутацията набизнеса чрез обвързване на сътрудни-чеството му с висшите училища с негова-та корпоративна социална отговорност.

1 0. Липсата на ресурси икултурните различия като основнипречки за осъществяване насътрудничество

В доклада се посочва, че липсатана достатъчно субсидии и ресурси за

СВУБ е основна бариера за осъществя-ване на сътрудничество за всичкизаинтересовани страни и най-вече заакадемичния състав, управителнитеоргани на висшите училища и бизнеса.Академичната общност, чиито усилиятрадиционно са съсредоточени вобластта на образованието и научнитеизследвания, е ангажирана с трета „ми-сия“, която се прибавя към една и безтова натоварена работна програма и закоято не са предвидени допълнителниресурси – време, специално обучение,подходящи стимули. От друга страна,предвид факта, че мениджърите нависшите училища оценяват финансира-нето като основен двигател на сътрудни-чеството, обвързването на част отдържавните субсидии с дейностите наСВУБ може да осигури достатъчно сти-мули за разширяването му.

Важна е констатацията, че предста-вителите на академичния състав, коитосътрудничат, и тези, които не сисътрудничат, оценяват бариерите предСВУБ аналогично, докато бизнеспредприятията, работещи в сътрудни-чество с висши училища, и тези, коитоне си сътрудничат, изтъкват различнипречки пред реализирането на СВУБ.Сътрудничещите фирми считат недости-га на достатъчно субсидии и ресурси заосновно препятствие, а тези, които несътрудничат, виждат липсата на осведо-меност и културните различия катоглавни пречки за осъществяването му.

Препоръки

10. 1 . Търсене на възможности за

премахване на бариерите за

сътрудничество

За голяма част от академичниясъстав бюрокрацията и липсата на до-пълнително време са фактори, възпре-пятстващи сътрудничеството. Едно отрешенията на проблема е намаляванена времето, отделяно за администра-


28

тивна работа чрез предварителноподготвяне на договори и другиправни/вътрешни документи, касаещиСВУБ. Препоръчва се да се обърне вни-мание на разпоредбите, възпрепятства-щи сътрудничеството, и да се положатусилия за опростяване на бюрокра-тичните процедури на институционалнои регионално ниво.

10.2. Подобряване на между-

културното разбирателство между

академичните среди и бизнеса чрез:• насърчаване на академичното

наставничество в бизнеса и на бизнеснаставничеството в академичните сре-ди;

• създаване на инициативи, чрезкоито представители на академичниясъстав да участват като външниконсултанти в бордове на фирми, а про-

фесионалисти от бизнеса да участват вуправителните съвети на университетии факултети;

• оказване на подкрепа на бизнеспредприятия, които започват своетосътрудничество с висше училище, занамиране на партньор от академичниясъстав с опит в тази сфера.

В заключение може да се обобщи, чесътрудничеството между институциите зависше образование и бизнеса оказва по-ложително влияние върху всичкиучастници в процеса. За индустрията то еизточник на таланти и иновации, носещий конкурентно предимство, а за висшитеучилища – възможност за по-пълноценноучастие и влияние в регионалното разви-тие. Това са важни предпоставки заустойчивост и нарастване значението наСВУБ в бъдеще.

Източник:

EuropeanCommission, DG Education and Culture, The State of University – Business Cooperation in

Europe (201 8), pp. 1 1 8-1 30.



Райна Стойкова

29

Наемането на специалисти профе-сионалисти от бизнеса, като препода-ватели във висшите училища, еутвърдена дългогодишна практика вмного висши училища/университетивъв Великобритания , Швеция , Норве-гия , Финландия , Нидерландия , Дания ,Австрия , Германия , Италия , Испания ,Франция , Унгария , както и САЩ, Кана-да, Австралия , Сингапур, Южна Корея ,Япония и др. (примери от рефера-тивния обзор: стр. 23 и 27). Тазипрактика е застъпена в по-голяма сте-пен в специализираните висши учили-ща и в университетите по приложнинауки .

Сътрудничеството между висшитеучилища и бизнеса се базира на ясни ипрозрачни споразумения/договори за

сътрудничество/партньорство, в кои-то се залагат всички параметри на

сътрудничеството, включително мо-билност на състава – академичнияперсонал и професионалистите отбизнеса.

Договореностите определят:съвместно проектиране на практическинасочени учебни програми; дуалнипрограми; съвместна научноизследова-телска и развойна дейност; мобилностна персонала и студентите, откриванена нови длъжности/позиции във висши-те училища и бизнеса, натоварени сизпълнението на дейностите, финансо-вите параметри на тези дейности ,включително начина на заплащанетона новите длъжности/позиции и др.

При всички случаи сътрудни-чеството попада в обсега на законода-телно утвърдената автономия нависшите училища/университетите въввсяка държава.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА НАЕМАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ОТ

БИЗНЕСА ОТ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

УНИВЕРСИТЕТЪТ „ИЩВАН СЕЧЕНИ“, УНГАРИЯ, И AUDIHUNGARIA

Дългогодишното сътрудничествомежду германския автомобиленпроизводител Aud i и Университета„Ищван Сечени“ в Унгария води досъздаването на факултета Audi катоструктурно звено на Университета .Той осигурява институционализиранарамка за образователно, професио-нално и научно сътрудничество междуУниверситета и поделението на

производителя – Aud i Hungaria, разпо-ложени в град Гьор, екосистемата назападноунгарския регион. Чрез създа-ването на факултета студентите поинженерство имат достъп до най-съвре-менните технически и технологичнизнания, които им помагат да отговорятна изискванията на автомобилнатаиндустрия и да имат по-добра подго-товка за работа.


30

Договорът за партньорство включвасъвместно разработване на учебнитепрограми (бакалавърски и магистърски вобластта на автомобилостроенето) икурсове по мениджмънт, инженеринг ипроизводство, както и осигуряване напрактически опит за студентите на Уни-верситета. В него са определени и усло-

вията за включване и пряко участие наекспертите и професионалистите от AudiHungaria в образователната и изследо-вателската работа. Audi предоставя ди-ректно финансиране, оборудване налаборатории и други структури иекспертен персонал съобразнодългосрочни стратегически цели.

УНИВЕРСИТЕТЪТ „КАРЛОС III“, ИСПАНИЯ, И МЕЖДУНАРОДНИЯТЕВРОПЕЙСКИ КОНСОРЦИУМ AIRBUS GROUP

Официалното споразумение междуУниверситета „Карлос I I I “, Испания, имеждународния европейски консорциумAirbus GROUP (2008 г. ) обхваща образо-ванието, научноизследователската иразвойната дейност, трансфера на зна-ния и иновации в космическатаиндустрия. Ключов елемент от споразу-

мението е съвместен център за интегри-ране на аеронавигационни системи,разположен в университетския парк вМадрид. В съвместния център сеизвършват учебни занятия, провежданикакто от академичния персонал, така иот водещи специалисти от Airbus, а същотака работят 38 изследователски екипа.

TELECOM ITALIA И 5 СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА

В резултат на споразумение за парт-ньорство между Telecom Italia и 5 специа-лизирани висши училища са създадени„съвместни отворени лаборатории“ снаучноизследователски и иновационенпрофил. Дейностите, които осъществяватотворените лаборатории, са част от три-компонентен цикъл: Образование –съвместно проектиране и провеждане на

практически насочени магистърски програ-ми с пряко участие на практици/професио-налисти, Изследвания и Индустриалентрансфер на иновации.

Условията за участие в преподава-телската и практическата работа посъвместните програми и проекти са опре-делени в подписаното споразумение запартньорство.

Германската компания Henkel еразработила редица пътеки към висшитеучилища (30 университета и научноизсле-дователски института от целия свят) запредлагане на стажове – като част от

учебната програма, за включване на слу-жителите от компанията в обучението, впрофесионално ориентирани магистърскипрограми, за изготвяне и провеждане надуални програми за обучение.

ГЕРМАНСКАТА КОМПАНИЯ HENKEL И 30 УНИВЕРСИТЕТА ИНАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТА

Представяме Ви

31

Споразуменията за партньорствомежду Университета и другиагенции /компании отпубличния /частния сектор създаватвъзможности за висококвалифициранипрактици или изследователи да бъдат

асоциирани към департаменти илипрограми в дългосрочен план , приусловие че е осигурено финансиранена заплащането им . Те се назначаватна длъжност „професор по професио-нална практика“ .

УНИВЕРСИТЕТЪТ „САЙМЪН ФРЕЙЗЪР“, КАНАДА

НАЦИОНАЛНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ НА СИНГАПУР

В Националния университет наСингапур са създадени пътеки за наби-ране и назначаване на академиченперсонал включително за практи-ци/професионалисти , като:

• пътека за практици, назначава-

ни на пълно работно време : този видперсонал са специалисти практици спрофесионални умения и опит виндустрията. Длъжностите, които могатда заемат, са доцент (практика) и про-фесор (практика). Назначават се на

срочни договори от 1 до 3 години ;• пътека за практици, назначава-

ни за определен период време : тозивид персонал са квалифицирани иопитни лица от индустрията, които пре-подават и осъществяват съвместна инадзорна работа, свързана снаучноизследователската и развойнатадейност на Университета. Назначаватсе за един семестър или до 2 години , снормално работно натоварване от 8часа седмично.

Източници:

1 . Szechenyi Istvan University, Hungaria and Audi Hungaria

https://ahjk.sze.hu/en_GB/home

https://www.ub-cooperation.eu/pdf/cases/E_Case_Study_Audi.pdf

2. University Carlos l l l Madrid and the Airbus Group

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/S_Case_Study_Airbus.pdf

3. Telecom Ital ia Joint Open Labs at I tal ian HEIs

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/S_Case_Study_Telecom.pdf

4. EuropeanCommission, DG Education and Culture, The State of University – Business Cooperation in

Europe (201 8), pp. 52, 1 21 .



5. Simon Fraser University, Canada

https://www.sfu.ca/policies/gazette/academic.html

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/I_Case_Study_SFU.pdf

6. National University of Singapore

http://www.nus.edu.sg/careers/acadappt.htm

Величка Лозанова


32

В проектаучастват научниизследователи отЮжноавстра-лийския универси-тет и спонсори отрудодобивната иминната индустрия.Уникалната муструктура позволя-ва постигане наосновни стратеги-чески резултати внаучни изследва-ния, както и незабавни икономическирезултати за партньорите. Сътрудни-чеството се осъществява в области каторазвитие и комерсиализиране нанаучноизследователската дейност, мо-билност на персонала, съвместноразработване и доставяне на учебнипрограми и споделяне на ресурси.

Цели

Основната цел на проекта е да обе-дини ресурсите на минния сектор с целразрешаването на специфични за даде-ния обект проблеми и да се справи сдългосрочните предизвикателства предсектора посредством научни изследва-ния в областта и изграждане на знания икапацитет у заинтересованите страни.

Дейности

Проектът се осъществява в двенаправления – общи научни изследва-ния с фокус върху основни техническипредизвикателства пред индустрията икритични изследвания с конкретно при-ложение.

Чрез общите научни изследваниясе осигурява финансиране на докто-рантските програми. Това са качественистратегически изследвания и като таки-ва предлагат и добри възможности запубликации.

Критичните изследванияпредставляват комбинация от лабора-торни тестове и проучвания на място.Те са с по-малка продължителност ипредлагат възможности за сътрудни-

ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВИСШИ УЧИЛИЩА – БИЗНЕС

AMIRA P260 – ДЪЛГОСРОЧЕН ПРОЕКТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ВОБЛАСТТА НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ МЕЖДУ

ЮЖНОАВСТРАЛИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И МЕЖДУНАРОДНАТАКОМПАНИЯ AMIRA

Аделаида, Австралия


33

чество между докторанти, изследовате-ли от Университета и от съответнатакомпания. Резултатите от това проучва-

не осигуряват директни и изпълними отпартньорската компания мерки, а придо-битите знания остават в консорциума.

Източник:

AMIRA P260: An Exemplar Long-running University – Business Collaboration Project Delivering Results

for Researchers and Industry Alike

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/I_Case_Study_Amira_P260.pdf


ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ВИСШИТЕУЧИЛИЩА И БИЗНЕСА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Националният център за универси-тетите и бизнеса (National Centre forUn iversi ties and Business – NCUB) е не-зависима нестопанска организация,която популяризира, развива и подкре-пя сътрудничеството между университе-тите и бизнеса в Обединеното кралствоза проспериращи и приобщаващи ико-номика и общество. В доклада „Състоя-ние на взаимоотношенията“ на NCUB за201 8 г. се посочва, че разрастването наикономиката не е лесна задача, а ощепо-малко равномерното й разпределе-ние, което е почти невъзможно, но имаясна визия за необходимостта от внима-телно балансиране между икономи-ческите потребности наВеликобритания и способностите наместните и регионалните екосистеми даги обезпечават.

В документа е отбелязано, че съ-ществуват много примери за частникомпании, които инвестират в сътрудни-чество с местни учебни институции, зада насърчават иновациите и растежа наместната икономика. Пример за това саежегодните събития в Глоустършир, накоито се представят местните експерт-ни познания за развитие на региона.

Друг пример са университетите, коитоработят за разбирането и приспособя-ването на различни гъвкави умения вместните общности в Шефилд. Има иуниверситети, които обхващат създава-нето на технологични центрове в Кент,Кеймбриджшир и Ливърпул и насърча-ват участниците в малки и среднипредприятия да се самоусъвършенстват.

Обърнато е внимание на факта, чеобичайно големи национални проблеми,като например все още съществува-щият недостиг на STEM умения6, се ре-шават на местно равнище, катоспомагат най-много за местния иконо-

6 STEM уменията (Science-Technology-Engineering-Mathematics) се изграждат посредством

обучение чрез методите на науката, технологиите, инженерството и математиката.


34

мически растеж и регионалното разви-тие. Възникват нови въпроси и запла-хи за местните и регионалнитеикономики . Тези обстоятелства създа-ват предпоставки за обединяване наусилията и съвместното сътрудни-чество между висшите училища ибизнеса, насочени към преодоляване-то на заплахите и развитието на ре-гионите и местните общности .

Университетите и бизнесът играятважна роля в местните екосистеми , ка-то създават идентичности и специали-зации , насочени към обезпечаване напотребностите на местно и регионалнониво. В резултат от това сътрудни-чество, чрез финансиране и инвести-ции през последните години , повече от3 000 частни компании създават над2. 25 млрд. паунда добавена стойност,която влиза директно в местните ико-номики .

Добри практики за сътрудни-чество между висши училища ибизнеса

Университетът „Лийдс Бекет“(Leeds Beckett Un ivers i ty) има репута-ция на академична институция , коятосе ангажира активно с предприемачиот местния бизнес и представители надържавните органи . Неговото ръко-водство създава и развива новибизнес центрове от типа University-

Business Collaboration (UBC) в районана град Лийдс. Днес те са дом на над240 малки и средни предприятия вградовете Лийдс и Уейкфийлд.

От 1 5 години университетътуправлява много успешно финансовосамостоятелен бизнес център (LeedsBeckett Un ivers i ty’s Business Cen tre) вград Лийдс. Центърът осигуряваподходяща среда, в която предприе-мачите могат да инвестират, създавай-ки иновативни конкурентни продукти ,висококвалифицирани кадри и добаве-

на стойност. Този подход подкрепясъздаването на два нови универси-тетски бизнес центъра от типа UBC вградовете Уейкфийлд и Халифакс.Първият от тях започва своята дей-ност през януари 201 8 г. В основата муе партньорството с местния колеж ипредприемачите в региона. Новиятцентър предоставя възможност наалумни-студенти да получат необхо-димата подкрепа и насоки от експертипрактици от частния сектор, за дастартират собствен бизнес и дадопринесат за растежа на местнатаикономика, а професионално реализи-раните от тях могат да споделят свояопит в лекционни курсове.

Университетът „КентърбъриКрайст Чърч“ (Can terbury Chri st ChurchUn ivers i ty) работи в партньорство сместния бизнес, за да развива и пре-доставя иновативни програми за обу-чение и професионални квалификациив сферата на инженерните науки итехнологиите. Програмите се разра-ботват и проектират съвместно скомпании от частния сектор, а технипредставители поемат около 20% отпрактически ориентираните курсове.Те включват осигуряване на заетост застудентите чрез наемането им на пъ-лен работен ден или почасово,включването им в стажантски програ-ми и реализиране на съвместнипроекти . Акцентира се върху покрива-не на регионалните потребности отинвестиции и кадри в инженерния итехнологичния сектор.


35

Предвижда се в бъдеще обучениетои придобиването на квалификация в тезиобласти да се извършва в Центъра заинженерство, проектиране, растеж ипредприемачество (Engineering, Design,Growth and Enterprise Hub – EDGE).Центърът се финансира с 6.1 2 млн. паун-да от Югоизточното местно предприема-ческо сдружение (South East LocalEnterprise Partnership) и допълнителносъс 7 млн. паунда от Съвета за финанси-ране на висшето образование (HigherEducation Funding Counci l), като се очаквада започне работа до 2020 г. Планирано ев него да се подготвят мениджъри и висо-коквалифицирани служители за малки исредни предприятия, с предмет на дей-ност в сферата на инженерните науки итехнологиите. Това включва и предоста-вяне на иновационни технологии, услугии съоръжения, както и създаване на дваразпределителни центъра (негови филиа-ли) в Кент и Медуей.

Университетът „Кийл“ (KeeleUniversity), в графство Стафордшър,стартира програмата „Нова Кийл сделка“(New Keele Deal – NKD), разработенасъвместно с частните компании в графс-твото. Програмата е насочена към подпо-магане, развитие и растеж на бизнеса врамките на местната общност и регионаМидландс (Midlands). Акцентът е върхусъздаването на 700 работни места с висо-ка добавена стойност, подпомагането на

над 1 000 фирми от местната общност чрезобучение на кадри и въвеждането в експ-лоатация на Бизнес портал (BusinessGateway portal).

Бизнес порталът е проектиран катоинструмент за комуникация между Уни-верситета и малките и средни предприятияв Стафордшър с цел да осигурява достъпдо базата, ресурсите и експертизата наУниверситета. Чрез редица иновативнипрограми за подпомагане на бизнеса NKDще позволи на Университета да разшириоще повече своето въздействие върхуместната икономика, като допринесе заинвестирането на повече от 21 0 млн. паун-да в нея. Освен това ще осигури водещароля на този регион в прехода на Вели-кобритания към нисковъглеродна икономи-ка чрез създаването на Smart EnergyNetwork Demonstrator – единствената ла-боратория в Европа за изпробване итестване на нови енергийни технологии.

Университетът в Екситър (University ofExeter) и неговите партньори от местниябизнес изследват реалното значение иефекта от урбанизацията, цифровизациятаи декарбонизацията за регионалния иконо-мически растеж чрез „големи екологичниданни“ (Big Environmental Data). В тясносътрудничество с Met Office7 и други орга-низации, които произвеждат данни заоколната среда, Университетът помага набизнеса да намери нови начини за използ-ване на „големи данни“ (Big Data) присъздаването на иновативни продукти, мо-дели и услуги за сектори, като околна

7 Национален метеорологичен институт на Великобритания.


36

среда, селско стопанство, социални гри-жи, напреднали инженерни технологии,екология на въздуха и водата в региона.

Чрез тясно сътрудничество междуУниверситета в Екситър, Met Office,Експерт Сити Фючърс, Плимутския уни-верситет, Морската лаборатория в Плимут,Плимутския колеж по изкуствата иRothamsted Research се създава Лабора-тория за фючърси8 на околната среда ивъздействие на „големи данни“ (ТheEnvironmental Futures & Big Data ImpactLab). Общата инвестиция в нея възлиза на6.3 млн. паунда, от които 3.8 млн. паундаса отпуснати от Европейския фонд за ре-гионално развитие (European RegionalDevelopment Fund). Лабораторията дававъзможност да се използват екологичниданни в комбинация със сложни изчисли-телни, аналитични и визуализиращисредства, поддържани от партньорите,което позволява постигането на високое-фективен анализ на „големи екологичниданни“. Готовите продукти и резултатитеот анализите се използват от малките исредни предприятия в целия регион. Теосигуряват стажове и участия в изследва-ния на студенти и преподаватели, а освентова финансират допълнително висшитеучилища в региона.

Университетът в Съсекс спомага запривличането на предприемачи вобластта на цифровите технологии.Учебната институция си сътрудничи с тях

чрез осигуряване на съвместна логистикаи финансова подкрепа. Пример за това еорганизацията Wired Sussex, с която ра-боти в тясно сътрудничество, насоченокъм съчетаване на изкуствата и съвре-менните технологии.

Университетът в Съсекс е активенпартньор в организирането на градскияфестивал в Брайтън (най-големия фести-вал на изкуствата в Англия) и техноло-гичните събития, известни като BrightonDigital . Двете събития привличат над 60000 участници през 201 7 г. Сливането натехнологията с изкуството е основнияткомпонент за успеха на местнитепредприемачи в Брайтън. Компаниите,които комбинират умения за творческоизкуство и дизайн с научни и технологичнипознания, нарастват в пъти по-бързо оттези, които са склонни единствено давнедряват иновации – ръст от 1 8% запървите срещу ръст от 7% за вторите.

Университетът в Съсекс помага начастните компании да разберат и проучатпотенциала на новите технологии имеждународния пазар в тази област. При-мер за това са предприемачите, коитоучастват в програмите на Digital CatapultCenter в Брайтън. Те посещават Уни-верситета, за да придобият експертиза иинформация в областта на технологични-те изследвания и изкуствата. В резултатот тези посещения възникват множествоинициативи и съвместни дейности.

8 „Фючърс“ е борсово търгуван деривативен инструмент, чрез който на определена бъдеща

дата и конкретна цена се купува или продава определен базов актив – земеделска стока,

енергийна суровина, метал, лихвен процент, индекс и други.

Източници:

1 . National Centre for Universities and Business, State of the Relationship, Report 201 8.

http://www.ncub.co.uk/reports/state-of-the-relationship-report-2018.

2. Университет „Лийдс Бекет“ (Leeds Beckett University), https://www.headingleyleeds.com

3. Университетът „Кентърбъри Крайст Чърч“ (Canterbury Christ Church University)

https://www.britishcouncil .or. th

4. Университетът „Кийл“ (Keele University), https://www.keele.ac.uk/

5. Университетът в Екситър (University of Exeter), https://www.exeter.ac.uk/

6. Университетът в Съсекс (University of Sussex), http://www.sussex.ac.uk

Петър Алексиев


37

Дуалното висше училище в Баден-Вюртемберг (Duale Hochschu le Baden-Württemberg – DHBW) е първотодържавно дуално висше училище вГермания. Произходът му датира от на-чалото на 70-те години на миналия век,когато инициатори от бизнеса и полити-ката си поставят за цел да създадатпрактическа алтернатива на класи-ческото обучение в Професионалнатаакадемия (Berufsakademie). С преобра-зуването на Академията в Дуалновисше училище в Баден-Вюртембергпрез 2009 г. се продължава над 40-го-дишния успешен дуален модел набившата Berufsakademie.

Организационна структура

Висшето училище представляваголяма академична мрежа от деветфилиала и три кампуса, разположенина дванадесет различни населениместа в провинцията . Организа-ционната структура е на две нива –централно и децентрализирано. Пре-зидиумът е главният орган , койтообединява органите на деветте фи-лиала и осъществява оперативноторъководство. Надзорният съвет отго-варя за развитието на висшето учили-ще и предлага мерки за определянена профила и повишаване наефективността и конкурентоспо-собността . Той е съставен от 1 7 чле-нове, като най -малко 8 от тях са отчастния сектор. Сенатът решававъпросите, свързани с научнитеизследвания , различните тематичнипроекти , преподаването, ученето,дуалното и продължаващото образо-вание (доколкото те не са законовоопределени от друг централен орган ,факултет или учебно звено) .

Финансиране

Като държавно училище DHBW сефинансира от федералното правителс-тво. Обучението е безплатно, студенти-те трябва да заплатят само малкаадминистративна такса (за записва-не/презаписване), която обикновено сепокрива от партньорската компания.Освен това DHBW има своя собственафондация (DHBW-Sti ftung), която има зацел да укрепи неговия профил, катоувеличи финансовите дарения отфирми и отделни лица и осигури ощестимули за преподаване и научниизследвания. Целевите дарения сеинвестират директно и/или се използватза определени дейности на нивокампус.

Фондацията работи за финансира-нето на следните области:

Проекти в областта на приложноориентираните изследвания на препо-даването и продължаващото обучение.

Подкрепа на мерките за развитиена инфраструктурата.

Дейности в областта на по-ната-тъшната интернационализация.

Мерки за маркетинга на висшетоучилище.

Инвестиции.

Дейности

Висшето училище предлага голямброй акредитирани бакалавърски и ма-гистърски програми в областта на ико-номиката, технологиите, социалнатадейност и здравеопазването. Дуалнотообразование е уникална комбинация оттеория и практика. Учебната програмавключва традиционно висше образова-ние и обучение на работното място вмножество партньорски предприятия/со-

ДУАЛНОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ В БАДЕН-ВЮРТЕМБЕРГ(ГЕРМАНИЯ) – СИМБИОЗА МЕЖДУ ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА


38

циални институции и има за цел да пре-достави на студентите както академичниумения, така и професионален опит. Тео-ретичната и практическата фаза се реду-ват на всеки три месеца. По този начинстудентите придобиват не само специа-лизирани и методически знания, но ипрактически и социални умения, изисква-ни в професионалния им живот. Теориятаи практиката са тясно координирани по-между си, като в учебните планове севключват актуалните тенденции в бизне-са, технологиите и обществото. Резулта-тите, постигнати по време напрактическите фази, са неразделна частот цялостното обучение, поради коетовсички програми на висшето училище сепризнават за курсове с интензивно обуче-ние, с присъдени 21 0 ECTS кредита.

Предимствата на дуалното образо-вание надхвърлят академичното илипрактическото значение. Те включват до-говорни взаимоотношения между парт-ньорските предприятия/социалниинституции и студентите. С тази страте-гия DHBW осигурява едновременно ака-демична квалификация и богатпрактически опит. Това позволява надипломираните специалисти да сеизправят пред предизвикателствата ощепо време на образователния си път, катосъщевременно им помага да започнатбъдещата си кариера.

Понастоящем около 9 000 компаниии социални институции от всякакъв ма-

щаб и от различни сектори работят втясно сътрудничество с DHBW. Те сачленове и равноправни партньори наDHBW (т.нар. дуални партньори). Заедноразработват концепцията за дуалнотообразование и допринасят за постигане-то на общите цели.

Дуалните партньори, от една стра-на, участват в избора на студенти ипрактическата част от учебната програ-ма. От друга страна, като членове наDHBW, те могат да участват пряко встратегическото му развитие чрез рабо-тата си в различните комисии.

Набирането на студенти се извърш-ва изключително от дуалните партньори.Следва сключване на тригодишен дого-вор със студентите и осигуряване напостоянно месечно възнаграждение зацелия период на обучение. Специалистии експерти на партньорите преподаватзаедно с редовните преподаватели вDHBW и асоциираните преподаватели отпартньорските университети.

Важно е да се отбележи, че с целосигуряване качеството на дуалнотообразование, включително и в практи-ческите фази, за компаниите и со-циалните институции, желаещи да сисътрудничат с DHBW, има условия задопустимост. Те включват напримеризисквания относно оборудването нададена фирма или подкрепата инаставничеството, която те трябва дапредоставят на своите студенти.


39

Висшето училище насърчаваинтернационализацията и сътрудни-чеството с други висши училища и компа-нии/социални институции в световенмащаб. Международният обмен на сту-денти и преподаватели, интегриранитетеоретични и практически фази, както исъвместните проекти за преподаване инаучни изследвания спомагат зауспешното функциониране на глобалнитеизмерения/направления на работа.

Съвместните научни изследвания садруг важен аспект в дейността на DHBW.В съответствие с принципа на дуалносттафокусът е върху приложни изследвания итрансфер, особено в сътрудничество сдуалните партньори. Стремежът е да серазвиват иновативни концепции, страте-гии и технологии и да се отразяват про-фесионалните и специфични условия вбизнеса, технологиите и социалнатаобласт. Съвместните научни изследванияинтегрират DHBW в професионалните инаучните мрежи, допринасят за формира-нето на знания и за подобряване на пре-подаването. Центърът за подпомагане нанаучните изследвания (Support CenterForschung – SCF) в DHBW предлагавсеобхватни научноизследователскиуслуги, които подкрепят разработванетона идеи, проактивното финансиране нанаучните изследвания, консултирането подоговарянето и финансирането от третистрани, както и относно трансфера на ре-

зултатите от научните изследвания имаркетинга на изследователските услуги.

Заключение

На академично ниво дуалнитепрограми, предлагани от DHBW, иматпряко положително въздействие върхуживота на студентите и бъдещото имразвитие в кариерата. Едно от основни-те предимства за студентите е фи-нансовата независимост. Но по-важнотое, че те имат шанса да получат за-дълбочен академичен опит и спо-собността да решават самостоятелно,ефективно и целенасочено проблемитев реалния живот, докато учат. Всичкотова осигурява на студентите отличнивъзможности за работа.

Студентската мобилност иефективното придобиване на уменияса основните предимства за сътрудни-чещите партньорски компании /со-циални институции , които иматдобрата възможност да избират сту-денти и по този начин – бъдещи слу-жители . Това им осигуряваквалифициран младши персонал .Близките взаимоотношения с DHBWна стратегическо ниво също могат дабъдат изключително полезни задуалните партньори – например засъвместни научни изследвания иразширяване на контактите.

Източници:

1 . Dual Study programmes: An effective symbiosis of theory and practice

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/W_Case_Study_Duales_Studium.pdf

2. Die DHBW Das duale Original

http://www.dhbw.de/startseite.html

Л. Дърмонова


40

„Колектор Груп“ е голяма словенскакомпания, специализирана в промишле-но производство. Компанията имаутвърдени отношения на сътрудничествос факултетите по машинен и електро-технически инженеринг на двата най-го-леми словенски университета –университетите в Любляна и Марибор.Сътрудничеството се осъществява пре-димно в областта на научноизследова-телската и развойната дейност чрезобщи проекти за индустриални решения.Компанията също така поставя голямакцент върху професионалното развитиена студентите – някои от тях като бъде-щи служители – чрез схеми за стипендиии обучение на работното място.

От гледна точка на бизнеса достъ-път на Колектор до научната експерти-за на университетите и възможноститеза научноизследователска дейност га-рантират на компанията запазване начелното място в нейната област на дей-ност на технологично ниво. За да сиосигури необходимия й производственкапацитет, тя „прехвърля“ своите функ-ции, свързани с изследователска иразвойна дейност, на партньорскитеуниверситети. Те трябва да гарантират,че изследванията им са иновативни,ориентирани към бъдещето и способнида осигурят на компанията новаторскапродуктова линия.

Съвместните изследователскипроекти могат да бъдат категоризираникато дългосрочни научни изследвания ипроекти за ежедневни решения.Дългосрочните изследвания са свърза-ни със стратегическите цели на компа-нията и са финансирани съвместно от

Колектор и университетите. Вториятвид изследвания касаят намирането нанезабавни решения и са финансираниизцяло от компанията. В допълнениекомпанията има утвърдена схема заизплащане на стипендии както на сту-денти, така и на ученици от среднияобразователен етап.

Дейности

Сътрудничеството между Колектор

и университетите на Любляна и Мари-бор се осъществява по четири основнивзаимосвързани направления: научни

изследвания; образование (включително

учене през целия живот и студентска

мобилност); предприемачество; ко-

мерсиализиране на резултатите от

научните изследвания.

Научни изследвания

Основните дейности в тази областсе реализират в сътрудничество с Фа-култета по електротехника на Универси-тета в Любляна. Това санаучноизследователски проекти за про-мишлено и научно развитие, финанси-рани от компанията или съфинансираниот публични фондове.

KOLEKTOR GROUP: СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО С МЕСТНИВИСШИ УЧИЛИЩА В ОБЛАСТТА НА

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И РАЗВОЙНАТА ДЕЙНОСТ

Любляна и Марибор, Словения


41

Участие на студентите

Много от дейностите имат за целактивно участие на студентите в ра-ботния процес. Всяка година компания-та осигурява стипендии за обучение всредни училища и във факултетите затехнически и социални науки . В рамки-те на тази схема студентите/ученицитемогат да проведат практическо обуче-ние в компанията (включително чрезлетен стаж) или да подготвят се-местриални/дипломни работи . Сти-пендии се предоставят за следнитедейности :

• Сътрудничество в подготовкатана бакалавърска и магистърскадипломна работа и изследователскизадачи .

• Използване на технологиите иоборудването на компанията.

• Менторство в практическото обу-чение.

• Финансиране на допълнителниобразователни програми.

• Съфинансиране на професио-нални екскурзии в чужбина.

• Практическо обучение в чужби-на.

• Сътрудничество в работата попроекти и наемане на работа след за-вършване на учебната програма.

Всички студенти , на които е пре-

доставена фирмена стипендия , сеназначават на работа в компанията заограничен период от време с про-дължителност най-малко една година.През тази година Колектор преценявадали потенциалният служител отговаряна потребностите на компанията. Придемонстриран значителен потенциална студентите може да бъде предложе-на работна позиция , съответстваща натехните компетентности .

Мобилност и учене през целия жи-

вот

Колектор подкрепя мобилносттана изследователите чрез еднодневниучебни посещения в университетите.Целите на посещенията са запознава-не с текущи проекти . Дългосрочнатамобилност (до няколко месеца) се осъ-ществява под формата на докторант-ска и следдипломна квалификация наизследователи от компанията.

В областта на учене през целияживот компанията организира за слу-жителите си петъчни лекции наразлични теми с университетски препо-даватели . Темите могат да са свързаникакто с личностното развитие, така и снаучноизследователската дейност(представяне на резултати отизследвания и др. ).

Източник:

Kolektor Group: Strategic R&D Relationship with the Local HEI Sector Drives Kolektor into the Future

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/E_Case_Study_Slovenia.pdf



42

В Морския център в град Роскофсе извършват научни изследвания и сепровеждат програми за придобиване нависше образование в сферата на морс-ката биология и екологията. Управлявасе съвместно от Френския национален

център за научни изследвания и Уни-верситета „Пиер и Мария Кюри” в Па-риж. Сътрудничеството с частниясектор (под формата на съвместниизследователски проекти) започва ощев края на миналия век, но е базираноосновно на създадени лични контакти.Натрупаният опит с партньори извънакадемичната общност спомага засъздаването на интегрирана екосистемас фокус върху сините биотехнологии. Сподкрепата на местните и регионалнитевласти сините биотехнологии ставатприоритет на регионално ниво, с коетосе създават и по-добри условия заразвитие на научните изследвания в та-зи област и за засилване на сътрудни-чеството с бизнеса.

Източниците на финансиране надейностите от съвместните проекти саразлични. Компаниите покриват 1 00% отразходите в случаите, в които научнитеизследователи от Центъра предоставятуслугите си директно на съответнотопредприятие или ако компанията желаеда използва научноизследователскатаинфраструктура на Центъра. Финансира-нето може да бъде осигурено от регио-нални, национални или европейскиизточници. В настоящия моментосновните финансови ресурси се осигу-ряват от националните програми. В тозислучай частният сектор осигурява от20% до 50% от бюджета.

Цели

Сътрудничеството с частниясектор позволява генериране на новиидеи и реализиране на фунда-ментални научноизследователски дей-ности . Основните цели на Центърамогат да се определят като:

• валоризация на научнитеизследвания ;

• комерсиализиране на резулта-тите от тях;

• получаване на подкрепа засправяне със социалните предизвика-телства.

Въпреки че дейностите, свързанис валоризиране, са от голямо значе-ние за финансирането на изследва-нията, те не се считат за важни отгледна точка на кариерното развитиена научните изследователи . Повечетоизследователи от Центъра обаче саединодушни , че тези дейности пре-доставят възможност за участие вразрешаването на социални предизви-кателства и за информираностотносно приоритетите на компаниите вразличните им области на специали-зация .

ROSCOFF MARINE STATION – ФРЕНСКИ СЪВМЕСТЕН ЦЕНТЪР ЗАРАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКАТА БИОЛОГИЯ И

ЕКОЛОГИЯТА

Роскоф, Франция


43

Дейности

Най-значимите съвместни дейностиса в областта на научноизследователс-ките проекти и проектите за развитие. Вмомента Центърът ръководи три големипроекта:

EMBRC – France (част от Евро-пейския морски биологичен ресурсенцентър): дейността му е насочена къмулесняване достъпа до морските биоло-гични ресурси и осигуряване на инстру-мент за проучване и експлоатация наморското биологично разнообразие – отмолекулярно равнище до екосистеми.

I dealg : този 1 0-годишен проектима за цел популяризиране на техноло-гии за отглеждане, производство и експ-лоатация на морски водорасли поустойчив начин, като се има предвидвъздействието върху околната среда,

обществото и икономиката. Oceanomics: проектът е с про-

дължителност 8 години и цели насърча-ване на рационалното и устойчивоизползване на океанския планктон въвФранция.

Трите проекта са част отподпрограмите „Биотехнологии и биоре-сурси“ (I dealg и Oceanomics) и „Нацио-нална инфраструктура за здраве ибиология“ (EMBRC – France), които сефинансират в рамките на националнатапрограма „Инвестиции за бъдещето“.Целта на тези две подпрограми е даподпомогнат развиването на научнитеизследвания в областта на биотехноло-гиите на световно ниво и да създадатвъзможности за развитие на биоиконо-мика, основана на експлоатация наприродни ресурси по устойчив начин.

Източници:

1 . Station Biologique de Roscoff

http://www.sb-roscoff.fr/en/research-and-training-centre-marine-biology-and-oceanography/about-

sbr/missions/innovation-and-technology-transfer

2. Roscoff Marine Station (SBR): A French joint-development centre exploring the field of marine

biology and ecology

https://ub-cooperation.eu/pdf/cases/W_Case_Study_Roscoff.pdf


ИНИЦИАТИВАТА „ЦЕЛ/ДЕН” В ШВЕЦИЯ

Инициативата „Цел/ден” (AIMday)стартира през 2008 г. в Академия Ангс-трьом (част от структурата за иновациина Университета в Упсала) и по своятасъщност представлява форум за взаи-модействие между университетите ибизнеса. Концепцията е основанавърху организирането на практическисеминари под мотото „един въпрос,

един час, една група от експерти” . Повреме на всеки форум представители-те на бизнеса и учените провеждат

дискусия , чиято цел е да допринесе затрансформирането на научното позна-ние в полезен и практичен продукт.Важно е уточнението, че не във всекислучай е задължително намирането наотговор на конкретен въпрос – за поло-жителен резултат от дискусиите се по-сочва самото взаимодействие,осигуряващо трансфер на знаниямежду учените и организациите, каточесто се откриват и нови възможностиза сътрудничество.


44

Идеята на инициативата„Цел /ден ” е да позволи на представи-телите на производствения сектор даопределят дневния ред на събитиетои техните въпроси да са в центъра навниманието за един час. По този на-чин се:

• стимулират дискусии , които саполезни както за учените от институ-циите за висше образование, така иза представителите на бизнеса;

• създават контакти и сътрудни-чества между учените, бизнеса ипубличния сектор;

• откриват нови и оригинални пъ-теки за намиране на решения ,представляващи интерес за бизнеса;

• търсят източници на финанси-ране и съвместни проекти между уче-ни и организации .

Основните заинтересовани стра-ни , към които е насочена инициатива-та , са разпределени в три групи :

• Институции за висше образо-

вание . И зпълняват функциите наорганизатори . Това им позволява даосигурят директни контакти насобствените си учени с компании иорганизации от частния и обществе-ния сектор. Така получаватвъзможност да повишат въздействие-то на проведените от тях научниизследвания и да привлекат новиинвестиции , обикновено чрезсъвместни проекти .

• Академичен състав . Ученитеполучават възможност за директнакомуникация с компаниите и заобсъждане на въпроси от взаименинтерес, включително за финансира-не на бъдещи проекти . Чрез контакти-те се установява от какъв тип знаниясе нуждае бизнесът и изследователи-те могат да оптимизират и насочатсвоята научна дейност в съответнатапосока.

• Организации от частния и

обществения сектор . Дневният ред

на събитията се определя от органи-зациите, които поставят интересува-щите ги въпроси за обсъждане.Срещата с учените е полезна за тях,тъй като получават възможност даизползват техните знания не само заразрешаването на различни пробле-ми , но и за откриването на нови перс-пективи за предлаганите от тяхпродукти и услуги .

Отбелязано е, че един от най -важните фактори за организиранетона функционално и успешно„Цел /ден ” събитие е ангажираността иучастието на всички заинтересованистрани , тъй като върху това взаимо-действие се основава концепцията наинициативата.

Институциите за висше образова-ние предоставят пространство за про-веждане на събитието. Те гарантирати релевантността на въпросите,изпратени от организациите и компа-ниите, които трябва да са достатъчноконкретни , да представляват пре-дизвикателство за учените и да съвпа-дат с техния научен интерес. Заорганизирането и провеждането на съ-битието университетите определят ли-дер и екип . Осигуряват инеобходимото финансиране.

Всяко събитие „Цел/ден” е с вре-метраене един пълен ден . През денясе провеждат различни дейности .Дискусиите са с фиксирана продължи-телност един час и всяка от тяхвключва група от експерти , специа-листи по конкретния въпрос. Заподдържане на високо качество надискусиите поне двама от учените въввсяка дискусия трябва да са хабили-тирани и да познават достатъчнодобре съответната научна област.

Събитията обикновено се про-веждат в университетски кампус, но нее открит ефективен начин за оценкана тяхното въздействие. Между 2008 и201 5 г. са организирани 45 събития


45

„Цел/ден” . Има статистически данни заброя на участниците, който не ефиксиран и зависи от фокуса на съби-тието. Например „Цел/ден” с фокус „Бе-зопасност на пациентите” през 201 2 г.не намира много участници порадитвърде специализираната тема;участват пет организации с шестима

представители и 1 8 учени , коитообсъждат общо шест въпроса. Значи-телно по-висок интерес има към орга-низираните от 2008 г. събития с фокус„Материалознание”, които регистриратсредно 46, 4 представители от 1 9 орга-низации и 83 учени ; средният брой наобсъжданите въпроси е 40, 6.

Фигура 1 . Моменти от събития „Цел/ден”


46

Процесът по организиране на съби-тие „Цел/ден” е разпределен в петстъпки:

• До организациите се изпращатпокани да изпратят най-малко един илиповече въпроси за участие.

• Организаторите обработватвсички въпроси и ги представят на уче-ни от различни дисциплини. Те решаваткои въпроси представляват интерес затях и потвърждават желание за участиев дискусия.

• Организаторите изготвят програ-ма съобразно интересите ивъзможността за участие на учените.Целта на програмата е да оптимизира иповиши ефективността на събитието,като осигури мултидисциплинаренсъстав на всяка дискусионна група.Висшето училище осигурява необходи-мия брой учени за всеки въпрос, но акотова се окаже невъзможно, организа-циите се уведомяват за това.

• Всеки въпрос се дискутира точноедин час, като дискусионната група се

състои от 7 – 1 2 участници.• Месец след събитието организа-

торите следят дискусиите, в някои слу-чаи предлагат помощ за работата попроектите и продължаване на сътрудни-чеството.

Успехът на инициативата „Цел/ден”се демонстрира от нейното бързо иустойчиво развитие: през 201 4 г. сапроведени осем събития с участиетона над 1 00 организации ; през следва-щите години се организират такива въвВеликобритания , Република ЮжнаАфрика, предстои в Канада. Докатопървото събитие е било посветено са-мо на материалознанието, днес савключени широк спектър от дисципли-ни от сферата на науките за живота,хуманитарните и социалните науки .Понастоящем инициативата „Цел/ден”е регистрирана търговска марка наУниверситета в Упсала, като товадействие е предприето с оглед га-рантиране на качеството на всичкипровеждани събития .

Източници:

1 . AIMday: A simple concept of promoting collaboration and bringing private and public sector together

with academic researchers (201 8)

https://www.ub-cooperation.eu/pdf/cases/N_Case_Study_Aimday.pdf

2. AIMday

http://aimday.se/



47

Клъстерът по науки за живота вКраков се определя като един от най-добре развитите клъстери в Полша ипървият, постигнал успех на междуна-родно ниво, работейки по проекти сорганизации във Франция , Германия ,Великобритания и САЩ. Идеята за не-говото създаване (през 2006 г. ) е на во-дещи научноизследователскиинституции и местни компании , коитоопределят сферата на науките за живо-та като перспективна за регион Мало-полша, чийто център е Краков.Понастоящем клъстерът включва 95партньорски организации с над 30 хил .служители , профилирани в шестразлични сфери : компании с интересив науките за живота (биотехнологии ,защита на околната среда, лекарстве-ни продукти , клинични опити и др. ),

научноизследователска и развойнадейност, образование (университети ,научноизследователски институти , ви-сококвалифицирани специалисти всферата на науките за живота), здра-веопазване (специализирани болниции лаборатории за лечение на всичкивидове заболявания), подпомагане набизнеса и местните власти (правителс-твени звена и органи на публичнатаадминистрация). Най-значим дял вклъстера имат представителите намалките и средните предприятия(47%), обществените институции (31 %)и големите предприятия (1 8%). Члено-вете на клъстера са инвестирали над207 млн . евро в мащабна инф-раструктура и повече от 202 млн . евров проекти . Финансирани са около 40успешни стартъп компании .

КЛЪСТЕРЪТ ПО НАУКИ ЗА ЖИВОТА В КРАКОВ, ПОЛША

Фигура 1 . Схема на екосистемата на Клъстера по науки за живота в Краков


48

Клъстерът има за цел да изгради ирамкира сътрудничеството между всичкиучастници в него, с оглед принос към по-вишаване на продуктивността на бизнеса,ускоряването на иновационните процеси,създаването на нови бизнес обединения,привличането на висококвалифицирани исилно мотивирани млади хора за изпълне-ние на целта и задачите на клъстера.Необходимостта от изграждане иподдържане на мрежа по науки за животае обоснована с възможностите за:

• установяване на ефективна гло-бална свързаност и оптимизиране на на-личния потенциал от хора и организации;

• подпомагане на иновациите и на-сърчаване на ефективната комерсиализа-ция на резултати от научните изследванияв сферата на науките за живота;

• насърчаване на сектора като ва-жен елемент на регионалната икономи-ка (Биорегион Малополша);

• разработване на ресурси и форми-ране на компетентности за ефективно изу-чаване на настоящи и бъдещиперспективи, свързани с развиването наикономика, базирана на знанието.

През периода 2006 – 201 3 г. Клъсте-рът по науки за живота в Краков се фи-нансира основно от Ягелонскияуниверситет, а след 201 3 г. – функциониракато фондация, чиито членове осигуряватбюджета чрез членски внос. Предизвика-телствата пред клъстера по това време идо днес се свързват преди всичко с осигу-ряването на финансиране. Членският вносе три категории (стандартен, сребърен излатен) и варира от 250 до 3 000 евро го-дишно. През 201 6 г. е обявен от полскотоправителство за клъстер с националнозначение и получава финансиране попрограмата на ЕС „Интелигентен растеж201 4 – 2020”. Финансови ресурси се оси-гуряват и чрез кандидатстване в редицаевропейски проекти, което води до придо-биване и споделяне на опит. Поради товапонастоящем се работи върху петгодишенплан с фокус по-скоро върху дейности,отколкото върху привличането на фи-нансиране. Клъстерът няма собственисгради и съоръжения, но използва инф-раструктурата на Парка по науките за жи-вота на Центъра за иновации наЯгелонския университет.

Фигура 2. Паркът по науки за живота в Краков представлява комплекс от тривзаимосвързани сгради с обща площ около 20 хил. кв. м. , включително инкубатор и

лабораторни помещения


49

Клъстерът предлага различни услу-ги за своите членове, като:

• достъп до знания и информа-ционни ресурси;

• улеснен достъп до специализи-рани научноизследователски ресурси;

• организационна, правна, марке-тингова, финансова, логистична итехнологична подкрепа;

• създаване на стратегическисътрудничества, включително центровеза върхови постижения и работни групимежду предприятия и научноизследова-телски центрове както на регионално,така и на международно равнище;

• подпомагане и комерсиализира-не на резултатите от съвместни научниизследвания.

Ключовите процеси в клъстера сасвързани с:

• разработване на стратегии замаркетинг и комуникация;

• прилагане на инструменти засътрудничество чрез собственатаинформационна мрежа на клъстера(интранет);

• организиране на научни форуми,курсове, практически занятия, семина-ри, дни на отворените врати и годишнаконференция;

• формиране и осигуряване надейността на работни групи по конк-ретни теми или специфични интереси,като медицинска диагностика, инова-тивна болница и клъстерна група заиновации;

• подпомагане на интернационали-зацията – чрез участие в международнипроекти.

Клъстерът предоставя достъп доутвърдена мрежа в науките за живота,съставена от:

• производствено ориентиранидейности и договорни взаимоотношенияс предприятия;

• научноизследователска и развой-на дейност, включително договори занаучни изследвания и клинични опити;

• университети и други институцииза научни изследвания и разработки,включително модерни лаборатории ивисококачествени услуги в сферата нанаучноизследователската и приложнатадейност;

• разпределяне на средства заподпомагане на науките за живота илиначинания в ИТ сектора.

За много от посочените дейностисъществено значение има създаденатаот клъстера двуезична платформа затрансфер на технологии, която предла-га инструменти за свързване и коопери-ране, допълнена от споменатата вечеинтранет платформа за сътрудничествов самия клъстер. Така клъстерътизпълнява важна роля в планирането иизпълняването на регионалната страте-гия за иновации в регион Малополша.Участва също в разработването ипредлагането на образователни програ-ми и курсове, например по бизнес ибиоикономика.

Не се откриват статистическиданни, които да демонстрират ползитеот участието в клъстера, но проведенаанкета сред неговите членовеподчертава значението на самотоучастие и на получения престиж.Съвместната работа също така води доповече ресурси за научни изследвания,разработки и иновации. Клъстерът имастратегическо значение за региона, кое-то проличава от интегрирането на стра-тегията за неговото развитие с редицарегионални стратегии за развитие,отнасящи се до иновации, интелигентнаспециализация и просперитет.

Идентифицирани са следните клю-чови фактори за успеха на клъстера:

• развиването на добри работнивзаимоотношения между основнитеучастници от сферата на образование-то, бизнеса и администрацията в регио-на, основани върху взаимно доверие,работа в мрежа (открити иновации) ипровеждането на интердисциплинарни


50

изследвания;• подпомагането на участниците в

иновационния процес, от отправнататочка на конкретно изследване допоследния етап на маркетинга ипредприемачеството;

• включването на качеството на чо-вешките ресурси в региона като важенфактор в изграждането на продуктивносътрудничество и неговото насърчаванев свързаната с науките за животаиндустрия;

• развиването на повече теоре-тични и експертни знания за комерсиа-лизирането на науките за живота;

• увеличаване на научната и техно-логичната култура в региона;

• повишаването на информира-ността на обществото за науката и ино-вациите.

Посочено е, че клъстерът откликваи се адаптира към динамично променя-щите се потребности на пазара на тру-да, а неговата дейност повишавакачеството на човешките ресурси и оси-гурява наличието на подкрепяща инф-раструктура за ефективно насърчаванена трансфера на знания от университе-та към бизнеса, региона и обществотокато цяло.

Дейността на клъстера подлежи намониторинг и оценка, като ежегодно сепубликува годишен финансов отчет идоклад за дейността. Изпълнението на

годишните планове се наблюдава отуправителния съвет на клъстера чрезразлични индикатори: брой проведенисъбития, брой участници, брой проекти,брой на членовете. Въведени са ииндикатори за измерване на постиже-нията на регионално и индивидуалнониво: повишаване на инвестициите внаучни изследвания и разработки, бройна стартиралите нови компании, бройновооткрити работни места, брой наприложените иновации, пряковъздействие на иновациите, брой напрограмите – свързани с иновации,брой на служителите, брой на изобрета-телите.

Освен вътрешната методика занаблюдение на дейността клъстерът,имайки статут на такъв от националнозначение, веднъж на три години подле-жи на проверка от комисия по оценява-нето. Тази комисия е съставена отпредставители на министерства, прави-телствени агенции и независимиексперти. Правилата за нейната работаса определени на национално ниво.

Моделът на клъстера е преносим.Определя се като добра практика заИзточна Европа и се проучват новивъзможности за развиване и подобря-ване на съществуващата концепция.Водят се преговори в тази насока с дру-ги клъстери и компании, локализиранив Полша и в други държави.

Източник:

Klaster Life Science Kraków: Using new thinking to solve l ife sciences problems in the Kraków region

(201 8)

https://www.ub-cooperation.eu/pdf/cases/E_Case_Study_Krakow.pdf

Й. Илиев

5>(>4*$1,)nacid.bg/infoB_18/INFO-HE-2018-4.pdfvz ~z{ vnzpt pztvzyzxt q}vz|lsnt ~tqyq}lxzyl|qotzylwyz...

Documents

Transcript of 5>(>4*$1,)nacid.bg/infoB_18/INFO-HE-2018-4.pdfvz ~z{ vnzpt pztvzyzxt q}vz|lsnt ~tqyq}lxzyl|qotzylwyz...