ВНЕЗАПНОТО ПОКОЛЕНИЕ

МартинПетрушев ИПОСЛЕТИШИНА

НОВА ПОЕЗИЯ

АлександраИвойлова СТИХОТВОРЕНИЯ

ИвайлоДиманов СТИХОТВОРЕНИЯ

ВескаГювийска СТИХОТВОРЕНИЯ

ЛюбенЛачански СТИХОТВОРЕНИЯ

АнчоАнчев СТИХОТВОРЕНИЯ

НОВА ПРОЗА

РуменШомов ДВАРАЗКАЗА

БанкоП.Банков ЛЮБОВНИЦАТАНАВЛАДИКАТА.Новела

СтоянБойчев ТРИАНГУЛАЧНИТОЧКИ.Новела

ЕленаХристова МОЖЕБИЕЛЮБОВ.Разказ

ВеселаКацарова ИЗ„АМЕРИКАНСКИИМПРЕСИИ

НОВА ПОЕЗИЯ

АтанасКапралов СТИХОТВОРЕНИЯ

АлинаСтоянова СТИХОТВОРЕНИЯ

ДимитърЗлатев СТИХОТВОРЕНИЯ

КрасимираМилчева СТИХОТВОРЕНИЯ

ДаринаАнастасова СТИХОТВОРЕНИЯ

РосенЖелязков СТИХОТВОРЕНИЯ

НОВА ПРОЗА

ЙорданКалайков ДВЕИМПРЕСИИ

Нîâîòî íà÷àëî.Ãîäèíàшесòäесеòàáðîé 42017 ã.

ÑÚÄÚРÆАНИЕ

Ñïèсàíèе-àëìàíàõ çà ëèòеðàòóðà,èçêóсòâî è ïóáëèöèсòèêàИçäàíèе íà Ñúþçà íà áúëãàðсêèòе ïèсàòеëèОсíîâàíî îò Ãеî Ìèëеâ

6861

88

23

81

85

5

89

712

1816

21

34

7479

83

48

МихаилМихайлов ЗА„ФРАГМЕНТИТЕ“НАЙОРДАН КАЛАЙКОВИЛИЧУДНИТЕДЕТАЙЛИ НАНЕЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТТА

РадосветаКалоянова ЧУДОТОНАЛЮБОВТА.Разказ

АсяДертлиева АФОРИЗМИ

РалицаРайкова РАНИЦАТА.Разказ

ЗА ПÚРВИ ПÚТ В „ПЛАÌÚК“

ЕлинаЕвтимоваИванова БЪЛГАРСКАТАМЕЧТА.Разказ

ЮБИЛЕЙ

д-рЕленаАлекова БЪДИ,СВЕТЛИВЕСТОНОСЕЦО! БЪДИ,ПОЕТЕ!

проф.МихаилНеделчев РОМАНИСТЪТ

НОВА КНИÃА

ЦветанПешев ИЗ„КОЗАЛИЕ,РИБАЛИЕ“ (Книгасдействителнислучки)

проф.СимеонХаджикосев ЕДНАУНИКАЛНАКНИГА

ПРОЧЕТЕНО ОТНОВО

ВладимирСтоянов СВОБОДАТАИНАЦИОНАЛНИЯ СЛОВЕСЕНЛАДВ„ЕПОПЕЯНА ЗАБРАВЕНИТЕ“

ПАÌЕТ

АтанасТончев СЛАВЕЕЗЕРОВ—ЕДИННИЗВЕРГНАТ ИЗАБРАВЕНПИСАТЕЛ

ХОРИЗОНТИ

СтанкоНацев ДВЕЛИРИЧНИДИХАНИЯ

КРИТИЧЕÑКИ ОТЗИВИ

ДрагомирШопов СОБИЧКЪМЗЕМЯТАИХОРАТА. ЗановатакниганаПетърДоневски

ПродрумДимов ПОУЧИТЕЛНАСАГАОТЕДНО ЖИТЕЙСКОБИТИЕ.Зановатакнига наЛюдмилаГригорова

ИветаДанаилова НАЧАШАЧАЙПОДДЪЖДАС ПОЕЗИЯТАНАВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВАилиВЪТРЕШНИТЕ ПЕЙЗАЖИНАДУШАТА.(впоетичната книга„Небеснавода“наВиолета Калайджиева)

НОВИНИ ОТ ТВОРЧЕÑКИТЕ ÑÚЮЗИ

ПОЧЕТНАГРАМОТАНАМАРИН КАДИЕВИВАНЯАНГЕЛОВА

2 ÏËÀÌÚÊ

106

155

157

93

140

147

108

95

102

128

130

152

98

117

123

149

Зà ïîêóïêà íà сïèсàíèе „Пëàìúê“ online:hainibg.eu

3

ХОРИЗОНТИ

д-рКрасинХимирски БЪЛГАРО-ГРУЗИНСКИОТНОШЕНИЯ ПРЕЗВЕКОВЕТЕ

КРИТИЧЕÑКИ ОТЗИВИ

проф.БоянЛалов МЕТАФОРИТЕХИМЕРИНА СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

РуменШомов ПАЗЕТЕПОЕТА! (Слово,произнесеновСтолична библиотекана24октомври2017)

ПИÑАТЕЛЯТ КАТО ÌЕÆÄУНАРОÄЕН НАБЛЮÄАТЕЛ

АлександърГочев,САЩ PAXAMERICANAКАПИТАЛИЗЪМ, ЛИБЕРАЛНАГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННАВОЙНА, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИИКУЛТУРЕН ЕЛИТ

На корицата:Здравка Лисийска • Размисъл

Критическите публикации в броя изли-зат с подкрепата на НФ „КУЛТУРА“ към Министерството на културата.

158

164

180

176

Броят е илюстриран с творби, предоставени на сп. „Пламък“ от благоевградската художничка Здравка Лисийска

4 ÏËÀÌÚÊ

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Есеí

    5

Внезапното поколение

Мартин Петрушев актьор и поет

И ПОСЛЕ ТИШИНА

Съботапообяд.Площад„Славейков“предСтоличнабиблиотека.Каме-ритенаБНТсавключени.Сниматнизалитературнопредаване,докатониеотСътвоРиМиправимимпровизациикатоизползвамекнигитенаслучайнихора,коитовлизатиизлизатотбиблиотеката.Такаправиминанашитепредставления,нотогавахоратаосвенкнигиносятснимкинафлашки,предмети,картиниивсичкодруго,коетопожелаятдавключатвнашетопътешествиепопътякъмнеизвестното.Освентоваканимписателиилипоетистехнитепоследникнигиидумитеоттяхсевдигатотхартиятаисекачватнанашиякосмическикораб.

СегапредСтоличнабиблиотека,поканенитебяхмение.Импровизи-рахмеоколополовинчасипитахмевлизащитеиизлизащитеотвътре,далимогатданипрочетатпоедноизречениеоткнигите,коитоносят.Завихрисестрахотнатворческаатмосфера—музика,театърилите-ратура се разлетяха във въздуха.Корицина книги, изречения, главиижурналистическитекстовесезаблъскахадасипроправятпътвнашатаимпровизация.

Когатопътешествиетоприключиисеприземихме,ненадейновидя-хмевбиблиотекатадавлизаЙосифСърчаджиев,който,кактознаете,следтежкияпретърпянинсултседвижизатруднено.Въпрекичебяхмекацнали,всеощенебяхмеизключилидвигателитеигопопитахмедалиможедасевключиснякоякнига.Тойизвади„Прелеститенаизневярата“—пиеса,коятовмоментапоставявСатиричниятеатъринипрочетепасажотвътре.Бяхареплики,свързаниснадеждатаимъкатаидокатосеусетим,камеритеотновобяхавключени,аниеизплитахмеисторияотпрочетенитедуми.

Въввсичкитениимпровизациипосокатаиритъмътдоголямастепензависятотчовека,койтоесрещунаситозипътсеслучимагия.Занани-захмеримиитекстове,пропитисмъкаибезнадеждност,някаквапое-зия,коятосякашнеидвашеотнас.Лицетонаголемияактьорсеоживи,докатонислушашеитойдобави„Ивяра,ивяра!“

Тогаваниеобърнахмемъкатаиобрисувахмебъдещетоналитерату-ратаитеатъракатонашарелигияивярване.Бешетранс,бешетанц.Бешелитургияотдуми.Бяхметолковаблизкоединдодруг,чезначениятанадумитеединидругизчезнаха.

Точнопредидаприключим, видях, черепортеркатаичовекътзадкамератасебяхапросълзили,азадтяхсебяхасъбралихораиподавахаглавиотдветеимстрани.

6 ÏËÀÌÚÊ

И после аплодисменти. До нас беше царят на поклоните. И той ни благодари. И после тишина. И ние благодарихме. Нещо невидимо мина през въздуха.Той се усмихна, обърна се и тръгна по стълбите.И после тишина.

Чàсò îò ó÷àсòíèöèòе â сúáèðàíèяòà íà ìëàäè àâòîðè „Пëàìúê 13“ â äîìà íà Äîðà Ãàáе (13 íîеìâðè 2017)

    7

Нова поезия

Александра Ивойлова

СТИХОТВОРЕНИЯ

ÌИНАЛО По Харолд Пинтър

Ìèíàëîòî е òâîяò áàщà,êîéòî õðàíè íеòúðïеëèâèòе êó÷еòà — „ëàé, сêèìòеíе, îòúðêâàõà се â êðàêàòà ìó“.Ìèíàëîòî сà òâîéòе сесòðè — „íàðè÷àõà íè êîêè÷еòà“.И âяòúð,âяòúð â êîсèòе òè с öâяò íà ëешíèê — „ìàé÷èíèòе áяõà òàêèâà“.

Тîé — âе÷е е сëяï.Пúðâèя ïðîëеòеí öâяòäðóãè сеçîíè îòíесîõà.И îíеçè — íеòúðïеëèâèòе êó÷еòà — òè÷àò íàâяðíî сëеä íеяâ îáëà÷íèòе сеëеíèя(„êîсèòе £, êîсèòе £ с öâяò íà âяòúð“...)

Тîãàâà? Кàêâî сè òîãàâà?Кàìúê íàâяðíî — ïëî÷à îò äðеâíîсòòà.И ÷еòеì éеðîãëèфèòе-ðàíè,÷еòеì ëþáîâ è îìðàçà — íî íèêîãà òî÷êà, íèêîãà êðàé çà âе÷íîòî ìèíàëî.

IN MEMORIAM На Станка Пенчева

„Ве÷е ще çíàеш ïúòя“, ìè êàçà,êîãàòî, çàëóòàíà â ìàëêèòе óëè÷êè,çàêúсíяõ çà äîìà £,

8 ÏËÀÌÚÊ

à â ðúêàòà ìè ðîçàòàîòðîíè ëèсòеíöе...

„Ве÷е ще çíàеш ïúòя“, ìè êàçà,è íà÷еðòà âúðõó ëèсòçàâîя,ïðеëеç íàä çàìëúêíàëè ðеëсè,óëèöàòà ïîêðàé ðеêà, îáãðàäеíà с òîïîëè...

Äíес òàçè êàðòàîòâежäà â íеáеòî — êúì еäíà çâеçäà с òîïúë áëясúê,êúì еäíà çâеçäà с ïóëс íà сúðöе,с ïóëс íà сòèõ.

Äíес èìàì çâеçäíàòà êàðòà:âе÷е ще çíàя ïúòя, ще çíàя ïúòя.

31.05.2014

ЗА ÌОЯ ÑÌЕТКА

Лóè Аðàãîí çàяâяâà:„Зà ìîя сìеòêà!“Тðяáâà ìúжêà сìеëîсò,òðяáâà îãðîìíà ìúжесòâеíîсò — ãëàâèòе èíêðóсòèðàíè с äèàìàíòè,ãëàâèòе íà жеíèòе ïðîäàäеíèäà çàâúðòèш êàòî îáðú÷è â ðúöеòе íà äеöàòàè äà ïðеäâèäèш îíàçè èãðà íà ïðесêî÷èêîáèëàс ðеêèòе îò сúëçè,êîèòî äеíяò òè ïðîëèâà(ïðîëèâàò ãè íàшèòе âсе îще).„Зà ìîя сìеòêà!“Тðяáâà ìúжесòâеíà сòðàсò,òðяáâà сòðàсòíà îáðе÷еíîсò — äà ðàçòâîðèш äеáðèòе сè òúé íàäúëáîêî,äà се èçòðúãíеш îòòàì — îãúí îò ãðúäòà íà çеìяòà,äà се èçëееш â сòðàшеí îãúí,

  Александра Ивойлова  9

äà áúäеш ïëàìòящàòà ãðàíèöà,ïëàìòящàòà ðàçãðàíè÷èòеëíà âяðàìежäó óòðе è âäðóãèäеí — êîãàòî âсè÷êè жèâееì с â÷еðà.

ÑÌÚРТТА НА АПОЛИНЕР

Пîä òâîя óòèõíàë ïðîçîðеöòúëïàòà áóшóâà: „Äîëó Ãèéîì!“

Нî òè сè âе÷еòîëêîâà ãîðе —

÷е Рóсî Ìèòíè÷àðя — â сâеòëèíàòà íàé-èсòèíсêà —

ðèсóâà îòíîâîíàìесòî çâеçäèòеòâîя ïîðòðеò.

ПАБЛО ПИКАÑО

Кàçâà:ïîсëеäíèяò óäàð íà ÷еòêàòà,ïîсëеäíèяò óäàð âúðõó ïëàòíîòî,âúðõó îáеêòà — е óäàð ïðàâî â сúðöеòî,puntilla1 çà ÷еðíèя áèê,çà сòðàсòòà,çà сèíьîòî èëè ÷еðâеíîòî...Äà çàâúðшâàш âсяêà êàðòèíà — òîесò êðàяò, êàçâà — êðàяò íе е ìîяòà сòðàсò,êðàяò íà âсè÷êî çàòâîð е.

Зàòîâà òîé, õóäîжíèêúò,èìà âèíàãè еäíà êàðòèíà áеç êðàé — íеäîâúðшеíà,

1 Исп. — смъртоносен удар при корида.

10 ÏËÀÌÚÊ

íеïîíяòíà — êàòî сëúíöеòî, êîеòî се êðèе â íîщòà — сëúíöеòî, êîеòî сàìî î÷àêâàò —

Еäèí сâîé ïîðòðеòâ ðàìêà îò âе÷íîсò

АРИАÄНА По картина на Джорджо де Кирико

Оòсúсòâàщèòе çàêúсíяâàò.Ãîäèíà âе÷е Аðèàäíà,îìîòàíà â сâîéòà íèшêà,сïè.Зàсòèíàë âëàêúò е,äèìúò се âòðеí÷âà â êîëîíàäàòà íà äíèòе,ïëàòíàòà êîðàáíè èçäóâàèëþçîðеí âяòúð.Ñïè Аðèàäíà...Ñúíóâà êàê ðàçсè÷à ïúòïðеç âúçеëà íà âðеìеíàòà,êàê се çàâðúщàò êîðàáè è âëàêîâеòàì, îòêúäеòî òðúãíàëè сà íяêîãà.

Ñïè Аðèàäíà...Ìèòúò се âêàìеíяâà áàâíîè îò áðеãà се ðîíяò ïесú÷èíêè.Нàäежäà çà îòсúсòâàщèòе íяìà.

ПАРТИТА ЗА ÑОЛО ЧЕЛО In memoriam

Ìсòèсëàâ Рîсòðîïîâè÷çàсòàíà îò ëяâàòà сòðàíà íàЙîõàí Ñеáàсòèяí Бàõ

  Александра Ивойлова  11

è çàсâèðè:Пàðòèòà çà Ñîëî Чеëî

И òúìíèíàòà çàòðеïòяè се ïðеâúðíà â çâóêИ íîщòà ïðîãîâîðèè îòãúðíà сâîяòà òàéíàИ сïящèòе — êîèòî сúíóâàõàè áóäíèòе — êîèòî âèжäàõà è ÷óâàõàè ãëóõèòе — êîèòî сàìî âèжäàõàè сëеïèòе — êîèòî сàìî ÷óâàõà èâсеêè âсеêè — êîéòî áе â òàçè ìóçèêàîò ãëàâàòà äî ïеòèòе÷àê äî êîðеíèòе сè â çеìяòàè äî êðèëеòе сè â íеáеòî —âсеêè â òîçè ìèãèëè âúâ òàçè âе÷íîсò ïî÷óâсòâà â сеáе сè

Ñúçäàòеëя

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Кàðòèíà

12 ÏËÀÌÚÊ

Ивайло Диманов

СТИХОТВОРЕНИЯ

ТИТАНИК

Ñòàðàòà êúщà íà òàòêîсе е êèëíàëà íàä ðеêàòàêàòî äúíеð, óäàðеí îò ãðúì.Зàä íея сâúðшâà сâеòúò.Няìà êîé äà óäàðè êàìáàíàòà.Ãîðсêèяò ïóсêà âèíèëîâà ïëî÷àс „Ìíîãàя ëеòà“.И íà Веëèêäеí, è íà Зàäóшíèöà.Тàòêî îáè÷àше „Ìíîãàя ëеòà“...Ñòàðàòà êúщà се е ïðèâеëàäà ïèе âîäà îò ðеêàòà.Вúòðе е ïëесеí, ïðîãíèëà òúãà.И öяëà ãîäèíà е есеí...В ïîжúëòяëà òеòðàäêà îòêðèâàìëèсò, èçïèсàí îò ìîяòà äеòсêà ðúêà:„ЧРÄ, сêúïè òàòêî. Оáè÷àì òе!“Ñãúâàì ëîäêà îò ëèсò÷еòîè я ïóсêàì â ðеêàòà.Ìîя „Тèòàíèê“ õóêâà íàäîëó,êúì ìàõàëàòà íà ãîðсêèя...Нàä ïðèòèõíàëîòî сеëöе,ïîäïðяíî íà äесíèя õúëáîê,çàçâó÷àâà „Ìíîãàя ëеòà“.

АКО

Аêî Ñëúíöеòî сâúðíе íà сеâеð,Ñëúíöеòî — òîя сòàð еìèãðàíò...Аêî çúðíà áèсеð â ðèáíà êîíсеðâàèëè íèìфà â ãðàäêèя шàäðàâàí.

  Ивайло Диманов  13

Аêî Феяòà â çëàòíà êàðеòà,щîì óäàðè ÷àсîâíèêúò â ïîëóíîщ,íè ïðеâúðíе â Рîìеî è Æóëèеòà,еé-òàêà, çà ðàçêîш!

Аêî áîсèòе сòúïêè íà сïîìеíàсе сòîïяò сðеä áеçáðежíèя îêеàí.Аêî àç òе öеëóíà сúс ïîãëеä,à òè ïðèìàëееш îò îáè÷ è сâяí.

Аêî â òèõàòà есеííà óòðèíсе сúáóäя с ïîðàсëè êðèëеè сëó÷àéíî áеçжè÷íèяò ðóòеðäîëîâè êîсìè÷есêè ãëàсîâе.

Аêî íяêîé äеí õîðсêàòà çàâèсòсïóêà жëú÷êà, âíеçàïíî óìðе,àêî ïðîсòîòèяòà се óäàâèâúâ âîäèòе íà Чеðíî ìîðе...

Аêî â сèíèя öâяò íà î÷èòе òèсêî÷à с ïðîáèò ïàðàшóò,à ãðàäúò íè îсúìíе â êîêè÷еòà,ïîсàäеíè îò ìесòíèя ëóä.

Аêî äíес е íеäеëя, à óòðе ÷еòâúðòúêè „Тèòàíèê“ èçïëóâà êðàé Лîì.Аêî сòàíе îò ãðîáà сè ìúðòâèяò,à ãàâðîшúò íàìеðè сâîé äîì...

Аêî Äяâîëúò, сòàðèя Äяâîëìе ïîêàíè íà ÷àшà ìеðëî.Аêî áяëàòà ðèçà íà âяòúðàóсìèðè íеíàсèòíîòî Зëî...

Аêî íяêîя íîщ се çàâúðíешè çâеçäèòе çàсâèðяò сîíеò,ще ïîâяðâàì, ÷е Ãîсïîä е áúëãàðèí.А ìîже áè äîðè è ïîеò...

14 ÏËÀÌÚÊ

КОЛУÌБАРИЙ1

Тя е íà òðèéсеò, ðàçâеäеíà, ìîже äà ãîòâè.Иìà ìîìè÷еíöе ìàëêî, сàìî íà ïеò...Няìà ðîäèòеëè è ðàç÷èòà ãëàâíî íà Ãîсïîääà се сïðàâя с жèâîòà è âсè÷êî äà е íàðеä.

Аëà Ãîсïîä е âе÷íî çàеò. А è сàìî òя ëè е?Хèëяäè шеïíàò ìîëèòâè â îò÷àяí êîïíеж.Кúсíî îòêðèõà êîâàðíîòî çëî, ìеòàсòàçèòеè жеíàòà се сâè íà êúëáî êàòî òàðàëеж...

Ìàìî, çàщî ïëà÷еш, ïîïèòà äеòеòî îáúðêàíîè îáúðсà ëèöеòî £ â òúíè÷êè сòðóéêè сúëçè...Оò äúжäà е — ðе÷е жеíàòà è ãî ïðеãúðíà, —íèêîé íà òîя сâяò íе áè ìîãúë äà íè ðàçäеëè!

Ñàìî êàòîðжíèêúò çíàе êîëêî ìó сòðóâàâсяêà ãëúò÷èöà âúçäóõ íà áеëèя сâяò...Тîçè жèâîò óж е íàш, à е âсúщíîсò íà äðóãèòе,çà êîèòî сìе äëúжíè äà îöеëяâàìе íà èíàò.

Ìèíàõà äâе-òðè ãîäèíè â ìú÷èòеëíà áèòêà.Зëîòî èçсìóêâàше è ïîсëеäíèòе êàïêè жèâîò.Ìàéêàòà êðеòàше êàòî áóс ðàçíеáèòеí,çàáîêсóâàë â ïóсòèíяòà áеç ïîсîêà è áðîä...

Всеêè ïúò, сëеä êîшìàðíèòе ïðîöеäóðè,ó äîìà я ïîсðещàше сëúí÷èöе с ðóсè êîсè.Тî се õâúðëяше íà âðàòà £ с äеòсêè öеëóâêè —сяêàш íèêîé íе áè ìîãúë äà ãè ðàçäеëè!

Пîсëе ïî сïешíîсò ïîсòúïè â êëèíè÷íà õèðóðãèя.Вçе я ïðèïðяíà ëèíеéêà с àëàðìеíè сâеòëèíè.А äеòеòî áе сòèсíàëî ìàéêà сè è íе ïóсêàше.Тя îáещà äà се âúðíе сëеä íяêîëêî äíè...

А êîãàòî ðóсîòî £ ìîìè÷еíöе õëúòíàâ ìðà÷íàòà сòàя с îïеðèðàíè, òúжíè жеíè,òî се ãóшíà â сòóäеíàòà ïëúò è ðе÷е ïðеç сúëçè:Ìàìî, íàс íèêîé íе áè ìîãúë äà íè ðàçäеëè!

1 Къщичка за гълъби (лат.) Така наричат и гробните камери, разположени една върху друга, с урни за тленните останки подир кремация.

  Ивайло Диманов  15

Нà áàëêîíà сëеä âðеìе âçе ÷есòî äà êàöàãúëúáèöà. Äеòеòî я õðàíеше щеäðî с òðîõè.Пòèöàòà áяëà сяêàш èсêàше äà ìó êàже:„Нèêîé íà òîя сâяò íе áè ìîãúë äà íè ðàçäеëè!“

• „Моли се пътят да е дълъг...“ Кавафис

Нèêîя сìúðòíе èäâà íàâðеìе.Ñúщàòà ðàáîòà е è с ëþáîâòà.Еäíàòà âе÷íî èçáúðçâà,äðóãàòà — âсе çàêúсíяâà.Æеíè...Бè áèëî ïðеêðàсíî,àêî ìîãà äà ðàçìеíя òðàíсïîðòà èì.Неêà сìúðòòà èäâà íà сðещàс ðàçäðúíêàíà òðîòèíеòêà,à ëþáîâòà —с âëàêà-сòðеëà.И êîãàòî се âëþáя çàâèíàãè,ще ëеòя íàä âсеëеíсêèòе êîëîâîçè,íà сâеòëèííè ãîäèíèïðеç âе÷íèя ïðесëеäâà÷è ще ÷óâсòâàì òðúï÷èâèя âêóсíà áеçсìúðòèеòî.

16 ÏËÀÌÚÊ

Веска Гювийска

СТИХОТВОРЕНИЯ

ПЕЙЗАÆКîãàòî êúì òеáе ïðèáëèжàâàì с шàïêà è ïàëòîòî,с ìàсà сòîëúò è ëеãëîòî с ëàìïà, êîяòî ìèãà

íàïîсîêè,с ïîãëеä êúì ãðàäèíàòà îòсðещà, â íея èìà ïеéêè

êó÷еòà è õîðà, Бîã ïî íàâèê çàêúсíяâà, çàсеäíàë ìежäó âðеìеíàòà, ïðèáëèжàâàì âèíàãè íà ÷àсòè, çà äà áúäе öяëà ëþáîâòà, êîãàòî се îòäàëе÷àâà.

АРКАÄИЯ Вúðòеëежêàòà íà сòèõîâеòе е öúðêâà îò çàõàðíè

ïеòëеòà, ще ìè òðяáâà ïîâе÷е îò öяëî — ÷àсò, с êîяòî сúì ðàçëè÷íà. Ще ìè òðяáâà è еäíà Аðêàäèя — сâяò áеç âðеìе è ïðîсòðàíсòâî, êúäеòî жèâеяò áîãîâеòе, íàâяðíî èìà íяêàêâà ïðè÷èíà äà òе сðещíà, áеç äà сè ïðèсòèãíàë, êàêâîòî е çàсяòî â ïàìеòòà е áèëî îòäàâíà îще ïðеäè сâеòúò äà áúäе ìèсúë, êàêâîòî е ïîêúëíàëî èìà êîðеí âúâ íеáеòî, êîãàòî се îòäðúïíе Бîã îсòàâà ïðàçíèíà, êîяòî íяêîé òðяáâà äà çàïúëíè с äóìè.

ПРЕÄÄВЕРИЕПðеääâеðèеòî íà сâеòëèíàòà се íàðè÷à ìðàê, ïî

íàâèê îсâеòëеíèеòî ïóсêàì â êîðèäîðà è âèжäàì öяëàòà Всеëеíà сúòâîðеíà с еäèí еäèíсòâеí âîëò, ще ìè òðяáâà âðеìе äà сâèêíà с ìèсúëòà çà сеáе сè, ïðîсòðàíсòâîòî е âèíàãè çàеòî с âещè, íàсðеä êóõíяòà èëè íàсðеä áеçêðàя е еäíî è сúщî, äîðè îò áеçêðàя íе ìîжеш äà èçáяãàш, îсâеí àêî íе сè íеâèäèì êàòî Ãîсïîä â сúáîòà, êîéòî òúðсè ÷àшà çà êàфеòî, äîêàòî се ëóòàì íàсàì íàòàì, âсеêè сàì сúçäàâà сâîèòе ëàáèðèíòè, îòсðещíèòе ïðîçîðöè сâеòâàò, íî íèêúäе â ìèðîçäàíèеòî íе âèжäàì äîðè сëеäà îò äðóã ÷îâеê.

ЕФИÌЕРНОЗà äà áúäà õðàì ìè òðяáâà ìèсúë — íещî ефèìеðíî,

ефèìеðíèòе íещà ìе êàðàò äà се ÷óâсòâàì âе÷íà, ðàçäеëяì

  Веска Гювийска  17

ïðîëеòòà îò есеíòà, ðàçäеëèòе сà íещî îфèöèàëíî, ïîсëе е сàìî çèìà, îòäеëяì èçâîðà îò жàжäàòà, çà äà îсòàíе сàìî òó÷еíèöàòà íà сâеòëèíàòà, êúäе е òðúãíàë ïúòíèêúò, ðúêà çàсëîíèë â ìàðàíяòà, êîéòî ãëеäà êàê жóжè жèâîòà âúâ ãíеçäàòà, óсещàì äàже ìðàâêàòà âúâ ïàìеòòà, êîяòî ïðеíàся сëàìêè, çàáеëяçàëà сúì, ÷е âеëèêèòе íещà ìîãàò äà се сðещíàò âúâ òðеâàòà, àêî ïðеìàõíеì âðеìеòî ще îсòàíе íеîáяòà â êîéòî сúì áèëà ïðеç þëè.

ÆИВОТÚТ ПО-ÌАЛКО ОТ НИЩОÆèâîòúò ïî-ìàëêî îò íèщî, àêî íе áеше щúðêà,

êîéòî се çàâðúщà с êóìðàíсêèòе ðúêîïèсè ïîä êðèëîòî. Аêî íе áеше âðеìеòî, êîеòî се сëó÷âà âúâ ãíеçäàòà, íяêúäе íà ïðèïеê, êúäеòî сяíêàòà íе çúçíе — íàðè÷à се жóжеíеòî íà Ãîсïîä, çàщîòî äîðè âе÷íîсòòà íе îáè÷à äà сòîè íà ìясòî. Пîíяêîãà е òðóäíî äà ïîâяðâàш, ÷е сè ÷àсò îò íещî íеïîçíàòî êîеòî íяìà èìе, ïðеäè äà се ïðеâúðíеш â îсòðîâ.

СТЕНАБîã èìà äеìîíè çà âсеêè, äàâàò ìè се сòèõîâе è

сòеíàòà ïðеç êîяòî âëèçàò è èçëèçàò сàìî áóêâè, äàâà ìè се âðеìе çàеì îò сúäáàòà, êîеòî äà ïðеâúðíà â ïясúê, äàâà ìè се äà áúäà öяëà â сâяò сúòâîðеí îò ÷àсòè, äàâà ìè се яáúëêàòà è ìîìè÷е çà äà ïîìíя êàê èçãëежäà Бîã, êîãàòî ãî èçãóáя, äàâà ìè се сòîë è ìàсà è ïеéçàжúò, êîéòî е îòâúòðе, äàâà ìè се ìðàê, сàìî сâеòëèíàòà се îòíеìà, äàâà ìè се äà õâúð÷à îòòóê äî òàì, ïî-äàëе÷е сòèãàò еäèíсòâеíî äеöàòà.

ХЕРБАРИИîсòàâяì жèâîòà òàì êúäеòî ãî çàâàðèõ еäèíсòâеíî

íà êîеòî се íàó÷èõ е äà îáè÷àì êîòêèòе íà äâîðà íе çíàеш êúäе îòèâàò è се âðúщàò ïðеäïîëàãàì ÷е е ÷àсò îò ïàìеòòà êîяòî âèíàãè сòîè íà ìясòî â íея èìà сïèсúê с êíèãè êîèòî íе ïðî÷еòîõ áèáëèяòà с еâàíãеëèе íà Тîìà õеðáàðèè îò ïеïеðóäè íà ëàòèíсêè êàòеäðàëà â êîяòî âëяçîõ è èçëяçîõ ïðàâîсëàâíà ëèшеíà îò èсòîðèя îòðяçàíà êîсà âсе îще ëúсêàâà è ÷еðíà óëèöà è ÷îâеê с ÷àäúð çà òеá äà сè ïîìèсëя íе óсïяõ çàщîòî âсè÷êè âðеìеíà се сëó÷âàò âúâ еäèí еäèíсòâеí ìèã

18 ÏËÀÌÚÊ

Любен Лачански

СТИХОТВОРЕНИЯ

ИЗВЕÑТЕН

Нèêîé íе èсêà äà сè ïèе êàфеòî с ìеí.Зàщîòî сúì èçâесòеí êàòî ÷ешèò.Чеòà âесòíèöè. Нà êëе÷êè èãðàя êîìàð.Ãîâîðя çà ÑПИН, çà Иïðèò.А àç èсêàõ äà ïðеðàçêàжà сàìî,Кîëêî êîфòè жèâееì.Нèêîé îáà÷е òîâà íе ãî èçíеíàäâà.Иëè ìîже áè áúäещеòî е,êîãàòî çíàеì,÷е çàòâàðяíеòî íà âðàòèòе íè ðàäâà.Зàòîâà íèêîé íе èсêàäà ãîâîðè с ìеí çà áúäещеòî è çà òðеâàòà.Зà òîâà, ÷е äеöàòà íè íе ìîãàò äà ÷еòàò,А è íе щàò...Зà êîшìàðúò íà íеèçìеííàòà äúðâеíà äàòà,Кîяòî ще сòîðè îáðàò.Вèж,êîãàòî ïîðú÷àì ðàêèя íà áàðàâсеêè се îжèâяâà.Исêà äà ìè ïîжеëàе „íàçäðàâе“!Пóëсúò ìó се íàâëàжíяâà.И êàçâà, ÷е íе сúì êîфòè ÷îâеê,А сàìî ìàëêî íефеëеí.Пîсëе се èçìúêâàò âсè÷êè îò êðú÷ìàòàИ íèêîé íèщî íе ïëàщà.Пðàâяò се íà çàâеяíèАç çíàì, ÷е ще ïëàòя è сìеòêàòàИ â êúщè ще се ïðèáеðà сâесòеí.Тàì ще íàìеðя ïèсòîëеòЗàáðàâеí îò íяêîé ðàçсеяí ÷èсòíèê,è ще се ãðúìíà èçâесòеí.

  Любен Лачански  19

ВÚПРОÑ На В. Пармаков

Ще íàâúсèì î÷è...Ще ïðеãëúщàìе äóìè.Ще ïîãàëâàìе сеíêèòеВúðõó жúëòà сòеíà...Те ще сè çàìúë÷àòâ ìúäðî áëàãîðàçóìèе,íî âèêúò èì ще òúòíе,êàòî âе÷íà âèíà.И êîãàòî, îòïèâàìесìес îò âèíî è сïîìеíèè се ïèòàìе îïèïîì:Кàê се сëó÷è òàêà,÷е äîáðèòе ãè íяìà,îáà÷е ãè ïîìíèì?Оöеëеëèòе!...........................Нèе сè...Тàя ïóсòà,íàé-áúëãàðсêà,âе÷íà:Вòîðà ðúêà...

ÑÌЕШКА

Пîеòèòе ðîäеíè êðàé сеëî,îò ìàëêè се âàéêàò è сòðàäàò.Пîсëе, êðàé òеëеâèçîðàâèäîâî се îсúçíàâàò.И ïðîäàâàò:Кó÷е â êàðóöà.Ñàëàòà îò ãëóõàð÷е.Пðîсêóáàíà äеòеëèíà.Ãîðêî õëèïàò çà êîðеíà сè.Зàсяò â ãðàäîáèòíà ãðàäèíà.Нà èçïîëèöà се îáяâяâàòè çà „Ñеëсêà êëàсà“,Бóäяò се жèçíеíî îáõîäèìè,êóïóâàò áèëеò òðеïà êëàсàè ïðèсòèãàò â íяêîя сòîëèöà.

20 ÏËÀÌÚÊ

Тàì, çàòúжàâàò.Зàïèâàò.Оòðè÷àò сàïóíà è Ãëàãîëèöàòà.Зàïяâàò с êèòàðà.Пóсêàò áðàäè è ïîäïèсêèÑðещó áóðêè,öúðêâè,шàëâàðè,Всëóшâàò се â: Нещàòà...Ñëó÷âàò се.Нàìðàçâàò сè ìàéêàòà,íî âеëесëàâяò áàщàòà.И òúãóâàò... çà áèðà.И âсе ÷óâàò â сòèõà сèëèïсàòà íà:Кó÷е â êàðóöà.Ãëóõàð è âяòúð.Зâяð è ïðèðîäà.И... âсе èì êóöà.Аõ, êàê èì êóöà —Нàðîäà.Ñ òðè ïðеïèíàòеëíè çíàêà...Аõ, Нàðîäе!„Еõ, íàðîäе!!!Бðеé, íàðîäеееé!!!

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Кîìïîçèöèя

    21

Анчо Анчев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ВИК НА КАÌБАНИ

Тîëêîâà ìàëêî èсêàõ äà òè ðàçêàжà...Иìà сеëî â ïîëеòî,êîí â сòúðíèщàòà áèе с êîïèòî,çà òеáе ïèòà,с яðîсòíà þçäà шèáà çеìяòà —çà ìеíе ïèòà.

Тîëêîâà ìàëêî èсêàõ äà òè ðàçêàжà...Зà ïеïеðóäàòà òúíêà,êúс÷е щàсòëèâà ëþáîâ,îò êîяòî çà÷еâàò äúðâеòàòà,çà еëеíà, êîéòî áðóëè ïðеç àâãóсòçâеçäèòе с ðîãàòà сè...

Тîëêîâà ìàëêî èсêàõ äà òè ðàçêàжà...Нà сêàëèòе îò ëеä è îò ëàâà ãîâîðèõ:Всè÷êè èçâîðè èìàò íà÷àëî,íî ðàçòâàðяò сîëòà íà ìîðеòàòà...

Еòî ìîðеòî è еòî íè äâàìàòà.А â ãúðäèòе íè — âèê íà êàìáàíè.... Тîëêîâà ìàëêî èсêàõ äà òè ðàçêàжàеäèí ïîíеäеëíèê.

ЗАКÚÑНЯЛО ÑЛÚНЦЕ

Не се íàäяâàé, òè ìè êàçà ìèëîè ìе ïðîíèçà с äâàж ïî-îсòúð íîж.А ïðîçâó÷à ïî òâîеìó èãðèâî,ïîäîáíî „Äîáúð äеí“è „Леêà íîщ“.

22 ÏËÀÌÚÊ

Кàê е ïðеêðàсíî äà îòêðèеш äðóãèяâ ìîðеòî îò ëþáîâ è сòðàшíî êàê еäâà сàìîòíè îсòðîâà â ëàãóíàòàäà сòðàäàò áеçíàäежäíîáðяã äî áðяã.

Не се íàäяâàì, êàêòî ìè ïîðú÷à.Осòàíàëàòà ðàäîсò÷èöà-çðúíöеèсêàõ äà сïàся è äà òè ãî âðú÷àìîе ïîсëеäíîçàêúсíяëî сëúíöе.

ЗЕÌЯ

Ñëеä есеíòà, íàòежàëà с öâеòя íà ïðе÷óïеíè òðúсòèêè,

êàðïàòсêèòе âúëöè çàõàïâàò áðеãîâеòе íà Äóíàâàè ïîíàсяò сòðàõà сè â ïðîòяжíèòе íîщè íà þã.А íà þã е ìîðеòî. Ìîðеòî íè âðúщà ìèëîсòèâèя

âяòúð,сâеòëèíàòà îòêðèâà êúс ãîð÷èâà è òîïëà çеìяè îïëîжäà âсеêè ïðîëеòеí öâяò è сèяé.Тàì ïðеç ëеòíèòе íîщèïî сëеäàòà íà þëсêà çâеçäà се èçëèâàòúìеí сîê — íеóсеòíî âсеêè ïëîäсе сúáóжäà óçðяë.Тîé ìèíàâà ïî èçãîðеëè îò ðàäîсò сòúðíèщà,èäâàò íîщèòе, âëàжíè îò ìðàê,èäâà сíеãúò.Ìúжеòе ïðîêàðâàò ïúðòèíà äî ãîëеìèòе äðúâíöè,òðúãâàò íà ëîâ è çàðяçâàò ëîçя.Нà òðàïеçàòà ãàëяò ÷еëàòà íà çëàòíèòе яáúëêè,сяêàш ìèëâàò сàìàòà çеìя.

    23

Нова проза

Румен Шомов

Два разказа

ЙЕÑТÚÄЕЙ

Бях гимназист.Прибирахсемеждуосемидеветвмалкиявходнашумнатаулица,накоятоживеехсамосвуйчосиизатворехлипътнатаврата,понякогамепосрещашезвукътнагъдулкатаму.

БайПетко...Работешевжелезниците—вадминистрациятаилидяволзнаекъде

—небешемашинист,нитоспирач.Наръст—междунисъкисреден,лекотрътлест,сгъстичернивеждииподозрителниочиспрямовсичкикатомен,байПеткобешебезпроблемноженен,бездеца.Тованесмущавашенитонего,нитозакръгленатаму,малкопо-високанаръстчервенобузажена,скоятоникоганесиповишавахатон.Живеехабезметежно—безамбиции,интереси,претенции.Нямахаприятелскикръг.Поресторантинеходеха.Алкохолнепиеха.Тютюннепушеха.Съсединеканеха.Незнаехакакводаправятснепохарченотоотзаплатитесивкраянавсекибожимесец.Такъв,какъвтобеше,светътнапълногизадоволяваше.

СвиренетонабайПетконесесъешавашестова,чезаментойбешевестникарскипримерзаеснаф.Обаче.Азисъученицитемивечеслушахме„Бийтълс“—„Йестъдей“!?

Обикаляхмеучилищниядворвредицаединследдруг,следвайкинякаквасвоясистраннахореографиявритъманалюбиматапесен.

Не,незащото...такасеопълчвахмесрещувластта,коятостанешелидумазакултура,сеопирашена„народната“,тазибезавтори-евентуалнидисиденти.Илипъкнацирка...Просто„Йестъдей“нитеглешеитолкова!

„Йестъдей“и„Бийтълс“—да!Гъдулка—не!Времетолетеше.Опитвахмеседасешмугнемнезабелязаниотстро-

гияпогледнадиректорапрезучилищнияпрагсколкотосеможепо-длъжкакоса—катонабитълсите.

„Тия,детосвирятсразстроеникитарили?“—клатешенеодобрителноглавабайПетко.

Негибешеслушал.Бешечулкаквоговорятдругитезатях.Каквоговорятонези,накоитовярвашеикоитосинямахахал-хаберотсвирене.

Вечерсесъбирахменатерасатавъв„Феята“.Пиехмепоедномалкоромче,адокаточакахмекелнерадасмогнеданигодонесевпретъпканотозаведение,Бранивадешецигулкатаисвиреше„Черенвлаксекомпозира“.Повечетоотсъученицитемиитовапеехасупоение—„...и„Йестъдей“хубаво,и„Черенвлак...“хубаво—пей,сърце!“.

Мечтаех,разбирасе!Не,незакитара!

24 ÏËÀÌÚÊ

Зашушляковоякеидънки...Застрахотношушляковоякесширокплетенластикоколокръстаиръкавите.

Дънкиишушляковоякесеносехаотчужбина,илисекупувахасъс...законнавалута...ОтКОРЕКОМ.E,пратихавуйчомивкомандировкавЮгославия.„Несевръщайбезяке!“,заклехго.Задънкинепосмях—амери-канскаработа,диверсия,сакън!

Върнасе:„Ягопробвай!—вика.—Ау-у!Многоехубаво!Итиотива,нали!?“

Отврат!Безплетенластик...Падашесвободнонадолукатопрегазенотваляк

голохлюв—тъмносин!Амиръкавите!?Неяке,срам!Дасигоноситой!Минаседмица,докатосепрестрашадаготествамвъв„Феята“—

кактоказвакварталниятлуд,койтощесепояви,докаточакамрейсанакрая:„Убийства...Самоубийства...Вземимиеднокафе!“

Във„Феята“якетонепредизвикаподигравки.Странно!Дажедоловихнюансназавист...

Най-многогъдулкатанабайПеткомедразнеше,когатосеприбирах,облечентъкмовтоваяке-лигоч,нищоченикойнемусеподигравашевъв„Феята“.

Времетосетъркаляше.Нашушляковотомиякемуушихатоплаподплатаскоженаяка(вто-

ратаженанавуйчоми)—голиятохлювпридобиформа.НабайПеткопъкмуизлезередазатрабант.Незнамколкогодини

бешечакал?!Но,трабант!Цвят—тютюнев.Великолепие!Всякасвободнаминутазапочнадагомие,лъскаисмазва.Дотъмно.Нагъдулкатасвирешепо-късно.Замоярадост.

ЦяласедмицабайПеткоподготвяшетрабантазавеликотодело,адойдешелинеделя,женамудонасяшекошницасдомашнахранавшаренабохча.БайПетковрътвашеключанастартера,колатаобвивашемаха-латасблудкавдимигордият,светещотчистотадвутактовавтомо-билпоемашевинагипоединисъщимаршрут,винагивнеделя,винагидодефилетонарекаИскър,винагиточнодопаметниканатрудовака...

Такадоследващатанеделя.Ипосле—доощепо-следващата...„Дасибяхавзелибаремеднодете!Каквоимпречи!?“,тихомълком

поскърцвашезавистливомахалата!?Йестъдей.Кактобиха се изразилипотелевизията,магаретатана времето

продължавахадазобатосилитенаживота.

Заабитуриентскиябалсерешидамисеушиекостюм.Обаче!Накапахсакотосолиоощенабала.Отхимическотомиговърнаханахармоника.Взех да го гладя. (Вторатаженана вуйчоми вече го бешенапуснала.)Ютиятазалепна.Крайнакостюма!

Товаживотлие?!БайПеткопъкпродаде...„аптеката“по-скъпоотновакола.Дойдему

редазажигула,закоятопредвидливобилнаправилвноскаощепредитази

  Румен Шомов  25

затрабанта.Ипак:цяласедмицачисти,лъскай,азададелисенеделя,врътниключанастартера,поемикъмдефилетоигордогопаркирайдопаметниканатрудовака.Послепотъничакдозаникслънцевхладнитесенкикрайподмолитена...кактобихаказалипоБългарскатателевизия:...нарекатадоколени,вкоятоскачатмрени,аводатаерайзакраката.

„Убийства...Самоубийства...Вземимиеднокафе!“

ТайнатазащобайПеткоиженамуходятсколасамодопаметниканатрудоваканай-сетнеизплувакатоуловенавИскърамряна.Дотамнеходешевлак!КатослужителнаБДЖ-тобайПеткоималбезплатнакартазапътуванесжелезопътниятранспортпоцялатанационалнамрежаияползвалзавсякаквидругипътувания.Затоваавтомобилът-аптекавлизашевработасамодотрудовака.

Не,изобщонесепитах,какваможедаепричинатаПриродатадасъздавачовешкисъществакатобайПеткоиженаму!(Икатовторатаженанавуйчоми.)Какваеползатазацивилизацията,шева,кройкатаипродажбатанашушляковиякетасплетенластикоттяхнотосъщест-вуване?Простоприемахфактитетакива,каквитоса.

Отдавнабяхмеспрелидасепоклащамевтактана„Йестъдей“.По-клащахмесевдругитактове—скачахмепоплощадите,коетовкрайнасметкабилодовело...демокрацията,такавакакватое.Вятър!

ГодинипредитовабяхходилнанякакваекскурзияскорабдоИстан-бул,СолуниАтинаисмаянотцветнитерекламиисветлиннивитрининагръцкитеградове,сибяхпомислил:Товададоживея—стигами.

Е,някоимечтисесбъдват!НопредиСофияда бъде залятаотсветлинии рекламимногопо-

яростниоттезивюжнатанисъседка,първомисеналожидаминапрезонзидимящотдветестраниподлезвцентъранаСофия,крайкойтоподмокрияснягдвамамилиционери,пряснопрекръстенинаполицаи,спокойнопушеха,всееднонесеслучванищо.Аподлезътдимешеотдветестра-никатоприпожар.Причинатасеоказахацигани,които,седналивърхукартонисредкишата,изграехазаровеизадасегреят,сибяханаклалиогън.„Демокрация,кактобихаказаливеченесамопонационалната,ноипонякояотникнещитекатогъбиследдъждчастнителевизии,всекиесвободен(представетеси...)даправикаквотоще!Аконетихаресва,...Сибиретвой.“

„Вуйчотикомунист,атирипашпомитингите!—бешемезаклеймилприеднаотредкитенисрещибайПетко,лъскайкижигулатасиимерейкимеизкосо.

„Тойкомунист,пъктилъскашжигула“—отвърнахму.—Стариятмосквичнакомунистапошестмесецаенатрупчета.Акатонамеримонтьор,монтьорътмуодиракожата,носледощешестмесеца—мос-квичътпакенатрупчета!

„Затуй,значи,рипашпоплощадите,защотонямакойдаоправинавуйчотимосквича,такали?“,безпощадномебешепронизалбайПетко.

26 ÏËÀÌÚÊ

Товасеоказапредпоследнатанисреща.Последнатастана,когатовсеощесескачашепоплощадите,новяло.ВидяхговединотлуксознитекварталинаСофия(набившата-на-

стоящаелитнапартийнаноменклатура)датегликоличканадвеколелаидасъбирастаримукавеникашонииизхвърленатаотизбранитехартиявконтейнеритезабоклук—вечебешепобелял,пенсиониран,продалжигу-лата-аптекаиоглозганотвихъранагодините,аразделнотосъбираненахартиянебешедориидеявдържавата.Имашесамопунктове,вкоитояоткупувахазажълтистотинки.

„Толковалиезакъсал,черовивбоклука?“—попитахугриженвуйчоми.„Заразликаотмен,байтиПетконеповярванавластта,обърна

спестяваниятасивдоларинавреме.Инфлациятанегозасегна“,отвърнасгорчивинатой.

„Тогава?“„Тогава...“„Биломужалдаставатзян.Болялого,чеДържаватагу-

бела.Събиралхартиятаикашонитесамовкварталите,къдетоникойнегопознава...

„Магаретатанавреметопродължавахадазобатвсепо-безпощадноосилитенаживота“,кактонебихасеизразилипонитоедначастнаилидържавнателевизия.

Починавуйчоми.ПочинабайПетко.Починаирозовобузестатамуженаскошницатадомашнахрана,завитавбохча.Доривторатаженанавуйчоми,коятогонапусна,защотонеискаладасегрижизамен—чуж-дотодете,умря.

За„Йестъдей“започнахакойзнаезащодасесещатсамопротести-ращитеповсякаквиповоди.Протестиращите,накоитонякойпотаенплащаше,задасвалятзаконноизбраниядиректорнаНационалнотора-дио,например.Ипротестиращите,коитонаистинаискахадапроменятнещозадобро,ноедвасепобирахавшепаиосвендахвърлятмалкопрахпомедиите,непостигаханищо.

Насвойредазпродадохапартаментанавуйчоми,купихеднагар-сониерка вмалък краен квартал, за да връзвамнякак си двата краяблагодарениенаразликатавценитеизапочнахдачакамрейса,задасеприберавнея,таспокойнодавъртяканалитенабезбройните,еднаквикатосвинскичервателевизии.Докаточакахдадойдеобаче,гледахдруго—спонтаннитеартистичниизявинаонзисъщиялуд,койтосеразхождашеприавтобуснатаспиркаизакоготоспоменахвече:

„Убийства...Самоубийства...Вземимиеднокафе!“Неспирашедаповтарядоскъсванетази,неяснокъмкогоотправена,

фраза.

Някоиотстаратамахала,коитомезнаятотдете,напоследъкраз-правят,чеиазсъмбилполудял.Споредтях,отскачанепоплощадите...

Акоетака,тосъссигурностнееотскачанепоплощадите!

  Румен Шомов  27

Иманещаобаче,коитомекаратдамисля,чеможеидасъмполудялнаистина.

Сънувам!СънувамвуйчомиибайПетковърхусветещоблак.Единиятсвири

нагъдулкатаси„Йестъдей“,другиятиграе,апаметникътнатрудовакагидирижираскиркатаси.Хубавосеполучава.Почтикато„Черенвлаксекомпозира“визпълнениенаБрани...

Виждаминяколкоогромникедъра,коитосякашогъваниотнеистоввятър,сепокланятдоземинабайПеткоинеспиратдамушушнат:„Тиниспаси!Ей,Богу!Безхартиятаикашоните,коитовръщаше,отдавнадасанинасякли.Отдавнадасанипомлялинакадастрон!“

Околотяхсънувамкаквбезуменритъмтанцуватшейккелявитедушинашушляковиякетасплетенластик,наабитуриентскикостюми,налъснатикатоаптекалимузини,намигащирекламнисветлини,прене-сенинароднапочвакатосвещениикони.Анай-отгорееощепо-свещенатадушанапарите,коятозоркобдинадвсичкослучващосе...

Хубавотое,чекатосесъбудя,виждам,четезинещанесаимали,няматиникоганямадаиматдуша.Чечувам„Йестъдей“.

„Йестъдей“воригинал...Аиначевсичкоевчера.2017 г.

НЕÑТИНАРКА на Светла К.

Моретобешебялоичервенокатобузинамомаотнароднапесен.Изгревътнежалешесоковетеси.Щедрогиизцеждашебездагиразмесвасезерногладкатаводаназалива.Червосвашеповърхността,оставяйкиядахвърляяркиотблясъци.Летяхаптици.Някаквинови,различниоттрадиционнитегларусиинеканените,новсепо-агресивнопревземащипей-зажакорморани,скоитобешесвикнала.Новитеприличаханаалбатроси.Албатроси,коитопоразявахаселегантниясиполетпросветляващотоотзоратанебе.

Когатогосрещна,бешебялаичервенакатотоваутринноморе,из-пълненасенергияижизненост.Етнологпообразование,тойизследвашенестинарството, апрез лятото си докарвашепонещодопълнителнокатоспасителнаплажа.

Не,Елицанямашенамерениедатанцувавърхувъглени,въпрекичепосещавашенякаквашколазанароднитанци.Безамбиции.Колкотодаизхвърлиотрицателнитевълненияискуката,натрупанипрезседмицатавзадръстенатаотелектроникафирма,къдетоизвъненетонателефо-нитебешепостоянно.

Андрейбешевисок,слаб,состричертиимъжкоизлъчване.Очитемуобещавахачувственост,преданостивсичкопоогромниядиапазонмежду

28 ÏËÀÌÚÊ

двете.Говореше£така,чепостепенновъгленитенадумитемузапочвахадапроникватвнеяитядагиусещакатоболезненоисладостнопарене.

—Танцуванетовърхуогъня,споредСилянов,екулт,вкойтоцентралнафигуразаемаСв.Константин.Всъщност,ставадумазавсемогъщоези-ческобожество,коетонаправлявачовешкитесъдби.ОтразположениетонаСв.КонстантинилинаСветока,кактогонаричатместните,зависиземнотоблагополучие.Вбялариза,окиченстринанизажълтици,тойсяданаспециалноприготвензанегостолипрокобявабъдещитезлощастия.Тези,коитосасинавлеклигневаму,сепреследватотчудовища,наричанитопацииустрели.Удавилсеврекатабивол,ставатопак—пиечовешкакръв.Устрелътпъкеширококрилаптица—същокръвопиец.

—Защонестинаритетанцуватвърхужар?—бешепопитала,задаскриевълнениетоси.

—Еласмен—усмихна£сетой.—На3юни,напразниканасв.Констан-тиниЕленащебъдемвСтранджа.Кости,Българи—щевидишвсичко.Впрочем,нестинаритечестоиматпророческивидения.Можеданаучимнещозабъдещето.

Дълго,дългораздрънканиятавтобусизпридашенишкатанапъту-ванетопоусуканиятесенпът,прокрадващсесреддивнатазеленинананепроходиматадъбрава.ПрезцялотовремеЕлицаимашечувството,чедваматасАндрейсаХензелиГретел,загубенивнепрогледниягъстълаккъмкъщатанаБабаЯга.НоСтранджакатегоричносеразличавашеотмрачнатанемскакласика.Странджабешемистична,изпъстренасмно-жествоживисветлиитъмнипетна,Странджабешеизтокът,вкойточовешкатацивилизацияелюляласвоямладенецизакърмваланевръстнатамудушаслегендите,ритуалитеипеснитенасвоетоозареноотизгревиезичество.

—НестинарскияттанцезаомилостивяваненаСветока—бешепро-дължилдашепневухото£Андрей.—ИзадасевидикомуСв.Константинпомагаикому—не.Койтосеползвасблаговолениетому,въгленитенегоизгарят.

Огъняткрайаязмотовечесеразгаряшеипламъцитемужаднооб-лизваханощта,озарявахалицатанаприсъстващите.Отблясъцитемуиграехаполистатаиоблацитевнебето.Ритъмътнатъпанитеипи-съкътнагайдитесеусилваше.ДоогънявъртяхазакаченанаеднодървоиконатанаСв.Константин,обкованасъссреброисувисналисинджири.Внеябяхавтренченивсичкипогледи.Нестинаритепиехаракиявочак-ванедастанежарта.Иконатапродължавашедасевърти.Вочитенаприсъстващитеочакванетонабъбвашевсепо-яростно.

Съсзатихванетонапламъците,свирнитерязкопрекъснаха.Настъпимъртватишина,вкоятоотчетливоседочувашепукотътнапоследнитедогарящидърва,диханиетонапланината,гласнаулулицаиплясъкнакрилекатопредизвестиезачудо.

—ЧасътнаСветока—бешепромълвилвухото£Андрей.—Започваприхващането—т.е.трансът.

  Румен Шомов  29

Невидимивсъщотовремеосезаемдухспирашепредопияненитеотракията,ритъманатъпанитеинепрекъснатотовъртененаиконата.Най-напредпредмомите.Послепредмъжетенестинари.Изпаднали втранс,първитезапочнахалудодаблъскатглавитеси,къдетозавърнат,даскубяткоситеси.Снаведениглави,сочиустремениведнаточкаощенеприхванатитевикахаподтакт„кю-кю-кю“.Тъпанитегръмнахаотно-во.Последвахагигайдите.Първивжартапристъпихамъжете.Единследдругтесехвърлихабосивжараватаиняколкопътипресякоханакръстогненияхарман.Следтяхсевтурнахажените,връцетесидържахаиздиг-натинадглаватаиконииливъртяхабелизабрадки.Технитенапомнящискимтеневъзклицания„иx“и„ex“нажежихавъздухадопръсване.

Елицанямашеобяснениекакво се случитогава.НякакваневидимасилаяизтръгнаотръцетенаАндрей,събудинеподозиранатапаметнанеподозиранавнеякръв,хвърлиневидимиясиплащвърхуразумаичув-ството£засвян.

Тясебешеизправила,грабналавъртящатасеиконанаСв.Константин,бешеяиздигналависоконадглаватасислицеватачастобърнатакъмнея,безникаквоколебаниепредвтрещенитепоглединаприсъстващитебешепристъпилавзабраненитепределинатозидруг,прогарящболезненовсекиневежасвят...Подритъманатъпанаипронизителния,изпълненстра-гизъмписъкнагайдите,Елицабешетанцувалавърхунажеженияхарман.Бешеизвивалатялотосикатотетиванадревенлък,бешеиздавалазвуци,изтръгнатиотдълбинитеназемята,звуциможебипреминалипървопрезостанкитеотпрахикостинадревнитеучастницивДионисиевитемис-терии,апослекатотокпрезтялото£,свързвайкикосмосаивечността.

Никогапо-късно—вънотжаравата—тянямашедаможедавъзпро-изведедориподобиенатезизвуци.Никоганямашедаможедасиобяснислучилотосе.

—Никойнесенаучаванатова,аконемуедаденоотБога!—шепнешепо-късноразвълнуванАндрей,целувашеимиешенозете£вхладнитеводинаизворанаСв.Константин,откоитоспоредповериетонеможешедасепиевобикновенден—самовденянасветията.

—Никогапетитеминесабилипо-гладкиичисти—койзнаезащобешеотговорилаЕлица.

Тявсеощенебешеизлязласъвсемоттранса.КъмреалносттабавноявръщахагалещитеръценаАндрей.

Същатанощдваматаселюбихазапървипът.Любихаседълго,не-наситно...Доизнемога.

МожебипетилишестгодиниследпървотовлизаненаЕлицавнести-нарскатажар,пътуванетодоКостииБългариза3юнистанатрадициязадвамата.ИтанцътнаЕлицавърхужаравата,инеистовототелесноотдаванеединнадругвнощтаследтранса.

—Стебразбрахкаквозначидабъдешобичана—бешепромълвилатя,отпуснатанарамотому.

30 ÏËÀÌÚÊ

Продуценткатасепоявинаседматагодина.Висока,едра,синеока,срусакосаипищниформи,винагиуверена,почтикатоСветока,облеченавискрящобялариза,окиченасъсзлатенланец.Гримиранатака,сякашследминутатрябвадасеявинаправителственприемвнякакваизвест-насамонапосветенирезиденция,тяизгледапореднияогненритуалинеотронинитодума.

Причака гина следващатасутринипоискада говори сАндрейначетириочи.НеудостоиЕлицадориспоглед.Оставихаядатъпченервноподклонестиястогодишенорех,даставаисядабезбройпътивърхуне-удобната,скованаотборовипрътипейка.

—Каквоиска?—попитагоследкраянасрещатаЕлица.Сребристататойотаспродуценткатавечепердашеше,оставяйки

прашнадиряпопътякъмБургас.—Нестинарскошоу—почтизаеквайкиизречеАндрей.—Запари...—Тикакво£каза?—Чезависиоттеб...—Отмен!?—Оттеб!—...Пари?—Всъщност,достапари...Никоганегобешевиждалапо-слабинесигурен.

Вторатасрещасесъстоявлуксозенресторантсизгледкъмморето.Някъдевдалечинатабавнокатовдетскисъндефилирашенепознатзатезикруизнитериторииогромен,чистобяллайнернашест,аможебинаседеметажа.

ПродуценткатабешепоръчалазасебесииЕлицанякакъвекзотиченкоктейл,азаАндрейуиски.Последвапищнавечеря,докоятоЕлицапочтинеседокосна.

—Ходенетопожариманаучнообяснение—говорешесхладентон,хранейкисесапетит,продуцентката.—Въгленитесаснискатоплоп-роводимост,аконтактътмеждутяхибоситекрака—краткотраен.Нестинарятстъпвабързо.Техникатанеетрудна.Могаданамерядруги.Итонаполовинцена.

—Тогаванамери!—снеочакванаязвителностотсечеЕлица.—Илиопитайсама.

—Непонасямциркове!—ударисдланпомасатаАндрей.Очитемугневнофиксирахапродуцентката.

Елицаникоганегобешевиждалатакъв.Продуценткатаспрядаяде.Отстраничиниятаси,извадиотчан-

тичкатасиобеменнезапечатанпликспариигоподбутнакъмАндрей.—Искамнея—вперилапогледединственовнего,казатя.—Тярешава—следенпогледподбутнапликакъмЕлицатой.Имахадаизплащаткредитазакупенияпредитригодиниапарта-

мент.Елицабавноприотвориплика,погледнаседноокообемистатапачка

игопридърпакъмсебеси.

  Румен Шомов  31

—Приемам—небрежноказатя.—Първоработата,послепарите—върнапликаобратновчантичката

сирусокосата.Вечертазавършисевксиноградсковиноисдържаниназдравици.

—Катовсичковтозиживот,шоутоимасвоиизисквания—говорешепро-дуцентката,докатошивачкатапъргавоправешекорекциипоскроенатазаЕлицагръцкатуникаотпочтипрозрачнаматерия.—Защонетеобличамвавтентичнаносия,ли?Тежи.Итакасипо-секси.Данезабравя!Когатовди-гашиконата,трябвадаяобръщашнeслицекъмтеб,акъмзрителите.Да,иакотепитатнещо:няматраки,нямагърци...Чистобългарскатрадиция!

—Щемупраснаеднапатриотичналъжа—отвърнаподетинскибодроЕлица.

Шоутосеоказаеднократно.Седмицаследкатовакханкскатадрехабешеушитаиодобренаотпродуцентката,еднавечерпредблоканаАн-дрейиЕлицаспрялуксозенчерен,подобеннакатафалкаджипмерцедессъсзатъмненистъклаияпоевсветещо-мигащатасиутробасъссалонотчернаестественакожа.Андрейнебешетук.

—Щепътувавмоятакола—бешеотсяклапродуцентката.Докатосепридвижваха,Елицатвърдебързозагубиориентацияна-

къдеиколковремепътуват.Пътяткриволичешетупрезголихълмове,тупрезнепрогледнигориститерени.

Партитобешечастно.Далечотхорскитепогледи,някакъвсъвре-мененНавуходоносор,кактогоопределиЕлица,оттези,коитодърпатконците,ноизбягватсветлинатанапрожекторите,празнувашерожде-ниясиденвкомпаниятанасвоитемарионеткииневъобразимиялукснатайниясиВавилон.

Eлицареши,чещебъдесляпаиглухазавсичкоизвъннейниятанц—пищнитрапези,фойерверкизатринационалнипразника,музика,артисти,певци,закоитоотдетесибешемечталадавидинаживо—включителноедноистинскосветовновеличие,доставеносрещухонораротстотицихилядисчастенсамолетитежкалимузина.

СамоАндрейнесезабелязвашесреддоволните,добреоблеченихорасъсзачервениотизисканитенапиткилица.

Настъпинейниятчас.Засвирихагайдите.Екнатъпанът.Свирнятазвучешепо-укротено,по-мекоисресано,почтигальовноза

благопристойнотоухонабляскавотомножество,очакващопореднатанасладазавечерта.

Елицазатвориочи,опитаседавъзкресионзиотчаянстранджан-ски,пронизващцялотосъществовопъл.Дасеоставинанеистоватамуенергия,нажаждатамузаживот,намолитватамузамилостипощадаотлъкатушнитеприщявкиначовешкатаорисия.Усетикакбавнотозивопълсепревръщавупойказадушата.Упойка,коятоправитялотоне-уязвимопредогъня.

32 ÏËÀÌÚÊ

Прекръстисе,стиснасвсесилииконата,вдигнаявисоконадглаватасиобърнатакъмлицето£,ипристъпивдишащатажар.

Оттозимигнататъкспрядачувавъзклицанията,овациите,жал-китеопитинапродуценткатадаянакарадаобърнеиконатаслицекъмзрителите,кактосасеуговорили.Елицасякашнежноразсичашенажеже-ниявъздух,извивашесенаднего,оставяшегодаяиздигнекъмжараватаназвезднотонебе,аследтовасякашловкомусеизплъзвашеисевръщашесредискрящитевъглени.Уловилистрастта£,улегналитесвирципосте-пенновлязохавритъма£—ударитенатъпаназазвучахапо-отсечено,писъкътнагайдитепридобиостротаиобреченост.

Бурнитеаплодисментивечезаглушавахафиналнитеакорди.Нотан-цьоркатавместодаизлезеотжаравата,изведнъжзамря.Миг,безкраенмигсреддимящитеглавни.Лицето£сеоблявсълзи.Викът£накарамно-жествотодапотръпне.Даизостривниманиетоси.Настъпистраннатишина,следкоятоизбухнавзривотфренетичниаплодисменти.Бяхавъзприелислучилотосекатоперфектензавършекнашоуто.Викаха„бис“.

Елицапочувстваболкатавизгоренитесипети,едвакогатолуксоз-натакатафалкаявърнаобратновкъщисхонорараоттристапатрио-тичнилевавразпечатанияпликнапродуцентката.Андрейгонямяше.Вкоридорастояхадвакуфара,приготвенизапът.Едваседобрадолеглото,строполисевърхунегоидългоплака.

Андрейсепоявипризори.Толковапияннегобешевиждалаоткактосепознаваха.

—Напускамте—изломотитой.—Летимследчетиричаса.Снея....Предтебстоиединподлец,коготокупиха.Некупихатебзанякаквосишоу.Купихамен.Запътешествия...Круизенлайнер.Екзотичниострови.Купихамезапалмиимаймуни...

Изправенавлеглото,Елицагогледашенепроницаемоспокойна.—Знам,Андрей—промълвитя.—Налисамказваше,ченестинарите

понякогаиматпророческивидения?—Ималаси...—Имах.Запървипът.Видяхкактеотвличаттопаци.Послеедин

устрелразперикриле,грабнатеоттяхитеотнесевнебесата.Непиехакръв...

—Акакво?—Човешкидуши.—Никоганямадамипростиш...—Имаммолбакъмтеб.Последна.Дамепренесешдобрега.Дапоплу-

вам.Нямадасебавим.Щеуспеешзасамолета.—Каквосинамислила?—Немогасама.Петитемисавплюски.Моляте!

ХладнитеспокойнипредизгревниводиприехаЕлица.—Каквощекажеш,дагонаправимнабрега?—дишашеучестеноот

дълготоносенеАндрей.—Запоследно.Никойнямаданивиди.Раное.—Защо,не!?—отвърнаЕлица.—Малкодапоплувамиидвам.

  Румен Шомов  33

Обратноналогиката,физическотоусилиесъвсемнебешеотрeзвилоАндрей,анапротив,опиянениетомусебешезасилило.

Тойсеотпуснавърхухладнияпясъкисамоследняколкоминутипо-тънавцарствотонаМорфей.

Елицазаплуванавътре.Всяконоводвижениеяправешевсепо-лекаивсепо-уверена.

Слънцетовечеозарявашеобилнобезпределнатаморскашир,когатотядостигна линиятанафарватера.Не чувствашеумора.Напротив.Наслаждавашесенасвоятанцвъвводата.Насилатанасвоетотяло.Нанедалечнотостадоделфини,коитоиздавахазвуци,напомнящинестинар-ските.Чувствашесесвободна,слятасприродата.

Мислешелидасевръща?Докъдещешедаплува?Докога?

Саманезнаеше.Можебищешедаплува,докатонепресрещнешеонзисъщиякатовдетскисън,непознатзатезикруизнитериторииогромен,чистобяллайнернашестилиседеметажа.

Илиможебидонякакъвдругнеподозираностров,накойтовечепре-живянотоимазначение,аогънятнеестока.

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Кîìïîçèöèя

34 ÏËÀÌÚÊ

Банко П. Банков

ЛЮБОВНИЦАТА НА ВЛАДИКАТА Новела

КазвашесеСпасенаидържешепарфюмерияна главнатаулица,дополупразенмагазинзашапки,бивш„Лайпциг“.Следдеветинаредиханастарияшапкардазаличинемскотоназвание,уплашениятгосподинАх-тимовзамазанесръчнонадписаскафявабоя.ПредСпасенасподеляшешепнешкомвъзмущениетоси,ЛайпцигенякогашнатаславянскаЛиписка,панаиренград,многопредидасечуезафашизъмиЛайпцигскипроцес.Колбасарница „Бошнаците“ срещупарфюмерията спуснаролетки следкатоовчотоиговеждостаданабратятаколбасаригиприбраТКЗС-то.Върхуголияламаринентезгяхбяхасбиралимухикъсгранивасланинаидва-трикраваяланскакървавица,тъпканасжилиихрущял.

Парфюмерията,по-тяснаоткилерипропитасприятендъх,под-държашеоборот,макаротънялкаточешмянаструйка.Ваптекарскишкафсетумбехашишетасъсзлатножълтиналивниодеколони,тъмнеехамускалчетаспарфюмииесенции—цитрус,бергамот,коняченаиамбра.Наработнияплотбяхасместенистативсепруветки,миниатюрнате-глилка,бурканнасипнапудраикръгликутийкискраставиченкремНивеа.СъдържателкатаСпасенабешескоклестаженананеопределенавъзраст.Спохабенаотизрусяванесперхидролкъсоподстриганакоса,едролицеипорестакожа,катогерманскаселянка.

Грубоватите£ ръце отваряхапохватнофлакони с парфюмии гиподнасяха,задапреценикупувачкатааромата,отливахадозибръснар-ски одеколон, размесвахаизбелващикремове.Препоръчваше есенция законфитюроткрушиилимасленисладкинасъпругитенабившитърговциисъкратениадвокати,лосионисрещуакненагимназистисмутиращигласове;съветвашеженитенадругариотноватауправакакъвпарфюмподхождазабрюнеткаилиблондинка,какъвнощенкремдаупотребяватзамазнаилисухакожа.

.....................Твърдеше,чееследвалафармациявНанси,малкопредидасеобяви

Втората световна война.Постоянните£ клиентки, градски госпожи,надхитрящикупонииспекуласбабинирецепти,споделяханедоверчивоналеблебиенокафе,можедаеследвала,нонеезавършила.Живеешесамавбащинакъщанаулицакъмгарата,скритавзашуменотподивелиовошки,лъхащнасянкадвор.Редкитепознати,коитобяхапрекрачвалипрага£,подпредлогдазаематфренскарецептазаторта(тосибешемасленотесто,запеченосябълковкиселирезенчетаплодотгоре)илизаомагда-

  Банко П. Банков  35

нозениохлювисориз,шепнеха—стаитенаетажасазаключени,гадаехакакволикриевътре.

Спалнятабешеснеуютновисоктаван.Слабоватаелетрическакруш-кависешенапроводникзацапансвар,подабажуркаторазтворенококи-че.Библиотеченшкаф,надупченотдървояди,пазешеджобниизданиянафренскиавториотпоредицанаАшет—Мороа,Шьовалие,ПаньолиКолет;стариброевеотмоднотосписание„Ел“.Върхутрикракатоалетнамасич-кабяхаподреденинаветрилоалбумисизгледиотзамъциифотоснимкиотекскурзиявПариж—Спасенапозирадобалюстрада,отзадсевдигаАйфеловатакула;Спасенастъмниочилаикожениръкавици,задволананаоткритситроен(въвФранциябилавзелашофьорскосвидетелство);яздилабеконвспортенклубискачаласпарашут.

Войнатаикапитулацията,подписанаотрежимавъвВиши,ясварихавНанси,прибрасепреззъзнеща,окупиранаЕвропа.Бомбардиранигаровизданияимагазиитлеехакрайколовозите,претъпканиотбежанцивлаковезакъсняваха.Въоръженипатрулитропахастежкиботушипокоридори-тенавагоните,смъквахаиотвеждахананякъдепротивещисепътници.Щостраховебрахародителите£,докатосеприберевБългарияпокрайБоденскотоезеро,презАвстрия,ХърватскаиСърбия,тримесецанямахавестиотнея.Облекчението,чеединственатаимрожбасеезавърналаживаиздрава,суетнята,докатоотворипарфюмерияизаредистокавъввоеннаоскъдица,сесменихасдосаднонапомнянеисълзливинатяквания.Течакатсотворениочидъщерятадасезадоми.

Такаинедочакаха,починахаединследдругзапо-малкоотгодина.ПокрусенатаСпасенаподредистаятаимкатосемеенпараклис,заключия.Кандидатизаръката£,носъщо—дастопанисватовехтялатакъщаидекаризяловенолозе,бяхаразведенисъученици,знаешеимкътнитезъби;напористиселяни,оглеждащисезаградскастряха;запуснативдовциснепрокопсанидеца.Примитивнимъжесдупкиначорапите,бръснехасепрездваднииходеханабаняпрезседмица,какдаразменистяхмисълзаМериме,архитектурабарокимебелирококо,каквитопретендирашедацени.Отпращашегиснадменнаучтивостипреглътнатопрезрение,докатооредяхаипрестанахадапрекрачватпрага£.Претенциозенгладзадуховност,въплътенвинтимнипредставизащедромъжкотялоотРубенсовоплатно,замраморноизваяниенаантиченбогвъвфренскипарк,ямъчеха с изтощителнибезсъния.Нопък ежедневиетонаразвлеченидомакиниикресливимайкиоткварталаоткровенояотблъскваше.

Годинитевървяха,грижатазалицетоскачественакозметиканеможешедаскриеувяхналатакожа,косата£отъняследтолковагоренесобезцветителинавиваненабуклисгорещамаша.Заданакажесмуща-ващотосивъображение,престанадапрепрочитаеротичнипасажиот„Човекът-звяр“и „Земя“.Наумидаспазвацърковниканони, започнадапосещаваоределитецърковнислужбивстаратамитрополитскацърква.ЗаинтересувахаяподробностиотживотанаХриста,нанеделналитургиясезапознасбездетнавдовица,която£заеевангелиеотМатеявизтърка-накоженаподвързия.Късновечеропитвашедасъпреживявастраститехристовикатосивнушавашемистиченекстаз,внадипленанабастинощ-

36 ÏËÀÌÚÊ

ница,коленичилаподтрепкащаароматнасветлинанакандило.Проучи,чесъществуватощевариантинасветотописание—отевангелиститеМаркиЛука,възнамеридапрочетеитях,дагисъпостави.Блазнешеясуета,даесведущавкатехизиса,давникнепросветеновдогматаикано-на.Нодуховността,катомраморна,мощнамъжкафигура,продължида£сеприсънва,преследвашеястряскащовобразанамладиямитрополитВисарион,наследилнаскороепархията.

Застаналанай-отпред,среднавалицакръстещисевъзрастнижени,облеченивчерно,тясевзирашекрадешкомвсвежотолиценахубавия,представителенвладикасруменибузиичувствениустни.Представяшесибялотому,недокосванотялоподтежкияброкатнапразничнитеодежди;заливахаявълнипаническисмутиплашещарешителност,даразсъблечеидокоснетоватяло,дазаситигладасизаобщениесдуховнотоповул-гаренначин,познатнапростоватите£съседки,коитояотпращахасприсмехулнипогледизадгърба£.

.....................РъкоположихайеромонахГригорийзамитрополитВисарионвтревож-

ната,донесластраховеинадеждипролет,когатогерманцитевлязохавБългарияипомогнахадасивърнеДобруджаиБеломорието.Изборътмубешенеочакван,двамадостопочтениибелобрадикандидатиотклиранатрипътинабирахаравенбройгласове,имашеопасностотразколвсинода,компромисъткацнакатощастливаптичканарамотонамладияначетениамбициозенйеромонах,слиценахерувимотватиканскафреска.

Знаеше,чеоттукнататъкзавистливиочищеследятбогоугодиетонабитиетои служениетомуподлупа, злиезицибяхаподхвърляли,чееполучилепархийскияпостзарадипо-специалнаблизостсигуменанаманастира,къдетобешеподстриган.Затовасестараешепедантичнодаопровергаевулгарнитесъмнения,давъздигнеавторитетанасанаси.Спазвашедодребнавостцърковниякалендар,зимниилетнипости,големиималкизадушници.Друсашесепоизровенипътищадауважилитургиявотдалеченоградченаепархията,осветявашекръста,койтотеляцивадехаотледенатарекапоЙордановден,благославяшекушиятанаТодо-ровденилозорезанаСветиТрифон,ръсешесъсширокзамахсветенаводаповойнишкичелаиизлинелиполковизнаменанаГергьовден.

Късновечерпреглеждашеепархийскатакнигасразходизасирашкотообщежитиеистарческияприют,сметкитенатрийсетинацъркви,дваманастира,женскиметохискитвисоковБалкана,наиметонасветиАндрейпървозвани.Разчесвашеумисленбуйнатасикестенявабрада,сред-стватавсенедостигаха.Почнадаотделячастотдоходасидапокриванепредвидениразходизасиропиталището,бешерасълвтакова,помне-шестудуването,постнитеобеди,кърпенитеидонажданивехтидрехи.Завършилбесеминариясоскъднаблагодетелскастипендия,педантичноследешеенорийскитеприходииразходидасеравнятдостотинка,бъркалинякойотклисаритевдарохранителница,начиясметкасевписватугаркитеотвощеницизапретопяване.Следешеревнивозадобротопо-ведениенамонаситеимонахинитевманастиритеиметоха,слуховете,съпроводилимитрополитскиямуизбор,бяхамуобецанаухото.

  Банко П. Банков  37

ГлуховатиятмитрополитскишофьорчичоКоста,ветеранотпроби-ваприДоброполе,говозешестежъкдемодиранопелнанощнипроверки.Младиятмитрополитобикаляшестихистъпкиповисокиманастирскичардаци,тропашенастоятелносжезъласипозалостенивратинакили-ите.Бенапъдилсгневнидумилетовнички-енорияшки,коитовъвличахавпохотвреклисевбезтелесностмонаси,наредимладпослушникдахвърлирасобезвремезарадимъжеложство.Заточиигуменанаединотмана-стиритезагодинапоствскитаСветиАндрей,следкатогоизобличизазлоупотребанасредствавсрамниразмери.

Въпрекиусърднотоотдаваненадуховнипомислиикатадневнизадъл-жения,случвашесемладатакръввздравототялодаучестявадъхаму,бузитемудапламватнасамеотизкушаващобраз.Дочуваше,чедостасъбратяотбезбрачнияклирпрекрачватобетазацеломъдрие,подозрение-тогоизнервяшедопълнително,скогодасподелимъчещатагобезпътица.ИкономкатаиготвачкалеляГерга,надебеляла,страдащаотзадухиспонаболимустаци,сесъмнявашедалиневдигатемпература,настоявашехитроватодапиечайовеиаспирин.

Упорствашевсепо-разколебандаизмъчватялотоси,вменявашесидопълнителниутринниивечернимолитви,всепо-дългипостиичестибдения.ВъпрекипротеститенаглуховатияКоста,прекопасамзаединследобедцветнителехивмитрополитскиядвор,закътанзадвисокизидо-ве,пренесепоподрасникторбисциментиплочкизахлътналатапътекадогаражаипристройката.Тяподслонявашеветерана-шофьор.

Започнадазабелязвакъсоподстригана,изрусенажена,коятостърче-шесцялаглаванадсуетливибабичкиинепропускашетържественаслужба—заРождествоХристовоиВеликден,водосветзаЙордановден,храмовитепразницинатърговци,наземеделци,наКозмаиДамян.Възгруба,катовалкирияотВагнероваопера,взакопчанадогореблузаистрогджемпър,по-тъмен,по-светъл—споредсезона.Винагинай-отпредвнавалицата,съссмиренопритворениклепачи,нотойусещаше—избелялосините£очиподтяхследятнеотстъпножестоветему,внушителната£женстве-ност го смущава.Тойизвисяваше глас в слабо внятни за енорияшитецърковнипеснопения,пропотенотскверновъображение;фантазирашекактясваляброкатенитемуодежди,дърпафилонаиподрасника,измъчвагосладострастноигодокарвадооргазъм.Подавашели£нафоразапри-частие,вместодаяпоемесезик,въпрекиканона,устните£докосвахамногозначителновърховетенапръститему.Стреснат,дръпвашерязкоръка,ноприследващопричестяванедебнешещедопратлиустнитеот-новопръститему,продължителносттанадопирасепревърнавпървигряхмеждудвамата.

Позволисиданаправивизитавмалката£дрогерия,шофьорътгочакашеотвънвпастираниячеренОпел.Неговопреосвещенствосеосве-домизаароматнисмолиимасла,въввоенновремесенабавяттрудно,асанужнизакръщавки,завенчавкииопело.Товабешевторатамугрешка,реднобешебогослужебниароматиипотребидазаръчвамитрополитскиятпротосингел.Тяприевизитатамусвъзпитанапочтеност,нобезпоказнораболепие.Намериповоддавмъкневразговоразамироитамяндведумиза

38 ÏËÀÌÚÊ

интересасикъмстароизданиенаоспорваноевангелиеотЛука.Висарионсеучудинаосведомеността£,несесдържадаотбележи,чегопритежававличнатасибиблиотека.Оттамдоследващатагрешка,даяпоканиначайвмитрополията,зада£заемеевангелието,бешевъпроснавреме.

Нейнитевизитиначайиглъткамалиновка(настойкатаоткехли-баренасливоваиароматнибалканскималинияприготвяшеикономкатаГерга),разговоритепоканоничнивъпроси,запрочетеникниги,ренесансовихудожници,спомениотследването£въвФранция,монашествотомувТроянскияманастир;идажезалевиидесни„изми“неусетномустанаханеобходимост.Вмествашегидискретномеждугрижитезаепархията,бдения,благотворителнисказки,тежкисватби,опеланапрестарелиоп-ълченциибившидепутати.Редувашегипрезседмица-двескъснивечернисбиркинабриджскмета,началниканаполициятаиполковника,команд-ващместнияпехотенполк.Четириматасеизживявахакатоовластеничленовенанеофициалналожа,вмененоимедасегрижатзаобществото.

КогатоочаквашеСпасена,отпращашешофьорасъсзаръкадоселскисвещеник,доманастирвБалкана,заароматнаошафенасмеска,сушенибилкиилипчеленмед.ОсвобождавашеГергавраннияследобед,дасилеку-варевматизма,дасепогрижизавнучеилинавестироднина.Напрягашегопредчувствие,идередсмущаващотодасеслучи,чаканетотерзаешеиблазнеше.Презвечерзасънувавлудяващисрамнисънища,ставашепонощитедаподменибельотоси,молешесеусърдно,докатоколенетемуизтръпнехавтъмнинатанамалкитечасове.

Итосеслучи,ведназимнавечер,когатокахленатакаминаизлъчвашесладка,отпускащатоплина,аснежнатаградинапросветвашесмътновсинкавздрачзадзаскреженитестъкла.Докатотойразсъждавашезаро-мана„АбатМорио“отЗола,закръста,койтоБогслагавърхуплещитенамъж,посветилсенаБожияпример,усети,тянегослуша,идвачаканотоинепреодолимото.Простотяпосегнакъмнегоигоръзсъблечебавно,ува-жително,атойсеоставивръцете£.Отпуснасепогръбнаизгарящитегосхладинатасичаршафиитяизвадиотбялотому,девственотяловсичкотонапрежение,коетобесетрупалотолковавреме,колебанията,угризенията,страхаотгреха.

Насутринтабеопиталдаоправистаята,дазаличиследитепопо-стилкиибельоотплътскатаслабост,предилеляГергадазатрополивкухнята.Притворствотомеждунегоилелятапродължиизвестновреме,докатосеубеди,чеотбдителнотооконапълната,повратливаикономканесаубягналииздайническизнацизачуждоженскоприсъствие.Нямакакдагокрие,дагооправдаесбогослужебнидоводи.Дадедасеразбере,чеприемаГергадаенаясносгреховнатамутайна,щеразчитанамълча-ливото£разбиранеиподкрепа.Поласканаотдовериетому,готвачкатасепревърнавревнивнастойникзаскрититенуждинатялотому.

.....................Катехизисътбешеотредилдасеслугуванаплъттаумерено—два,

най-многотрипътиседмично.КъмосемчасавечертавнароченденСпа-сенаизлизашеоткъщи,заключвашегрижливовратата,остъкленастриздравииедноспуканоцветностъкло,залоствашесрезедворнатапор-

  Банко П. Банков  39

та,катопровирашенеудобноръкавпролукамеждупосивелиразсъхнатилетви.Пребраденасизбелялакърпа,вързанаподбрадатаинатила,вневзрачнаработнадреха,дасечудишотдалечемъжливиждашилижена,старали,младали.

Свървашевбезлюднауличка,отминавашестарскладзастроителниматериалинафалиралпредприемач.Спирашепредпортичка завесенаоттлъстозеленповет,взид,ограждащзадниядворнамитрополията.Изваждашетежъкключотджобанадрехатаси,хлътвашезадлистакаибързашедазаключипак.Скритиятзаокотомитрополитскидворбешезаобиколеноткалканинастарибогатскикъщипосъседниулици.Тъмнисилуетинакипарисикриехатяснапътечка,тяотвеждашекъмгаражаспаркираниявладишкияопел.Прозорчетонапристройкатабешезапердено,глуховатиятшофьорнямашенидете,никоте,лягашесискокошките.Чугуненфонтантихоцърцорешемеждуцветнителехи,втъмнатаводамърдахаопашкиоранжевирибки.Спасенапрекосявашесмълчаниядвор,отваряшетежка,обкованасмеднигвоздеиврата.Наприземнияетажкъмулицатагледашеепархийскатаканцелария,къмдвора—килерите,готварницатаистаятазаприслугата.Уверявашесе,чемушаменатапрестилкаснагръдникнаГергаеокаченанастаромоднарогатазака-чалка.Икономкатаеподредилавечеряподдвапохлупакаотпотъмнялосребровтрапезариятанаетажа,сдванайсетстолаоколодългамасаисиетръгналасочеваднаделикатност.

Изкачваше стълбище застлано с килименапътека, прикрепена сбронзовипръчкикъмскърцащистъпала.ПламъкътвчервенатакандилначашкаподиконатанаБогородицаселюшвашеоттечението,светогорскикипарисовкръстсеочертавашезамигвърхунасрещнатаваросанасте-на,потъвашеотнововсянка.Спасенатръгвашепохамбаресткоридор,посягашеиотваряшепипнешкомследващаврата.

Влъхащияедвадоловимонатамянполумракнастаятавсекипътячакашеполуразсъблечениятмитрополит.Невисок,смекоокръгленираменеибялоохраненотяло,гъстакестенявабрадасекъдрешедонабъб-налитезрънцанагърдитему,Спасенадогаждашенетърпеливожеланиедасепваслабинитему.Сваляшемълком,бездабързадрехитеси,катогиподреждашегрижливовърхуоблегалкатанатежъкстол,приближавашесепочтително,целувашеблагочестивомекаталъхащаприятноръканаархиерея.Оставяшегодаяусетинавсякъде,даяпритиснечувственодосебеси.Тойяповаляшевшироколеглоподокаденахристоваикона,любешеямълкоминетърпеливо,почтияростно,съссладострастнопъшкане,отпускашесезадъханвърхулъхащитенасвежозавивки.Сегаизведнъжмусеотваряшенуждадаговори,задаприкриесмущениетоотневъздържа-носттаси,споделяшетревожниновини,коитоечулповременавечернокаребриджскмета,началниканаполициятаикомандиранаполка.

Първенцитенаградасесъбирахапрезседмицаумитрополита,далечотхорскипогледи.Надългатамасавтрапезариятапроблясвахагарафисгръцкиконякиотлежаласливова,манастирсковиноисинкавастъкленицасодасъссифоненазапушалка.Тънконарязансуджуктъмнеешевподносотстариненпорцелан, овче сиренепоръсено с дефицитенчеренпипер

40 ÏËÀÌÚÊ

тънкодразнешеноздрите.ПрезпостиГергасервирашезамезесоленкисолиоимаринованариба.

СотирДрехаров, началникътнаполицията, бешетежковат, апо-плектиченмъжсвечнозачервениочи,тойпиешеконцентратибезсодаинаедриглътки.Бесклонилкомпаниятадаиграятнасимволичнизалози,зарадимъжкататръпка.Митрополитътотделяшеслучайнитепечалбизапотребностинасиропиталищетоитазимугрехобоязънгоизлагашенанезлобливиподнасяния.Полицейскиятначалниктроснатосподеляшетревожнинеофициалниновини:

—НемцитегубятлятнатакампанияируснацитещевлязатвРу-мъния.Койтомисли,чеболшевикитещеспратнаДунав,сислагаглававторбата.СтъпятливБългария,щедадатвласттанакомуниститеиничакановадвайсетитретагодина.

Полицейскиятбешебездетенвдовец,чувашесе,веднъжседмичноци-виленагентмуводипроституткаотГовеждипазарвприземнастаичканаучастъка.Живеешенаквартира,багажътмусесъбирашевдверъчничанти.Отгодинадържешепаспортстурскавизавджобаси;откаклов-натаротабепросналанадвапътитруповенаубитишумкаризанази-даниепредполицейското.ИбяхастрелялипоколатамувгоратаотвъдШанките.Затовасъветвашенастоятелноиостаналитеоткаретодасиизвадятвизи.

КметътАнастасДрашковвъзразявашенервно:—АнгличанииамериканцинямадададатнаСталиндастъпивРу-

мъния,ощеповече—вБългария,толкозблизодоБяломоре.КметътбешевнукнакомитетскидеецотвреметонаАприлското

въстание,трипоколенияДрашкови оттогава се грижеха за общинаиданъкоплатци.Бешевисокижилест,сочипотъналивторбичкиипожъл-телиоттютюнмустаци,голяматамуръкаспръстигъстообраслискосъмчетаидватежкизлатнипръстена,обирашесръчновзятките.Из-държашехарчоватасъпруга,синнезнамкоягодинастудентпомедицинавГерманияитъкмешезестразадъщеря;снаемиотдвекъщисмагазини,чифликидивидентиоттухленафабрика.Неискашедасипредстави,ченякойщедръзнедамупосегненаимането.Нитоможешедагонарамиидабягазадграница.

Полковникът-командирнаполкасъщонегубешекураж.—Войскатаевярнанадинастиятаинещедопуснешумкаритеда

припарятдоградовете.Сталиннямадапосегненабългарскатаармия,защотодържимДедагачиКавала,чрезнастихомълкомщестъпинаБяломоре.

Тойбешесъсскулестолице,живпрабългаринибешесвикналмнениятамудасевъзприематкатозаповеди,доривкъщи.Откоетодискретносеоплаквашепухкаватаму,кроткасъпруга.

Владикатаизбягвашедаспорисмъжете,овластенисадминистратив-ниивоенниотговорностизаграда,внушавашеси,технитестраховенегозасягат,нонебешеспокоен.Каточленнагимназиалнотонастоятелствосеподписадаизключатдвамаединадесетокласници,пръсналикомунисти-ческипозивинапатроннияпразникнагимназията.Железничар,бащана

  Банко П. Банков  41

трисополанчета,подпалицистернасбензиннагарата,впожаразагинанеговколега-стрелочник.ОсъдихаподпалвачапосъкратенапроцедуранасмъртиВисарионназидателноотказадаходатайства—кметствотодаотпуснеобщинскапомощзасираците.

Беприсъствалвдъжделивавечердокатополицаипредавахателатанаубитишумкаринапочерненитеимбащиимайки.Иподписапротоколзатерористиченакт,когатоседемнемскивойници,лекуващираниотизточнияфронт,бяхаубитивсанаториумнадграда.

Битийните грехове, безсилиетона вяратаиперфидниятцинизъмнаморалагооставяханамираприсрещитесъсСпасена.Тякоментира-шепестеливостраховетему,слушалаезаболшевикитеиметодитеимотбелоемигрантивъвФранция.Висарионтрябвадаседистанцираотексцесиитенаофициалнатавласт,дасиоставивратичказанеяснотоутре.Простосърдечниятвярващсе осланянабожа справедливост,ноинтелигентниятсамтрябвадасиподсигурипъткъмБожиятапомощ.

Вполитикатаивойнитемалконещазависятототделниячовек,новбитиетовсекибожиработговарязапостъпкитеси.Потъналдобезпаметствокатаседмицавпочтителнототялонаенориашкатаси,митрополитътзахванадаусещатънкобезпокойство,амиакооня,чиитозаповедипренебрегваподиконата,оплодивръзкатаим?РазчиташенаСпасенинияопит,еднафармацевтказнаеповечезаопаснитеслабостинатялото.Сляпотопървичноотдаванесепревръщашевнатъкменана-слада,вленивнавик,съпроводенснеестетичнопредпазване.Ибързеливагнус,дасеобършешследсвършека.

Следвремелукавиятмуизпратиновасъблазън,почнадагоядетай-норазочарование,греховнатамувръзканещебъденитонаказана,нитовъзнаграденасплътскопродължение.Немуесъденодасевидивживотоогледалонаживота.Престанадасепази,близосттасеизраждашевсеп-нато,задъханообладаване.Усещашесекатоорач,наказандасеебезплоднанива.Илисеметомубешеялово.

Докатосподеляхадневнитеситревогишепнешком, отстрахопо-читаниекъмиконатанаХриста,закръглениятмъжсчисто,безеднопетънцетялоипатриаршескабрада,слагашеотноворъкатанаСпасенавърхувлажнитесислабини.Нетърпениетомусесъбуждашепак,любешеяобидногрубо,сякашзаданакаженеяисебеси,потенсенапрягашедастигне дотръпката, доплитък,повторен спазъм.Отмяташе сена-страни,унизенотслабосттаси,случаендопирдотялото£госепваше,дръпвашесерязко,клепачитемунатежавахаотлепкавадрямка.

Тя сенадигашепредпазливо, дане разскърца леглото, скърцанетозвучивулгарновтишинатанаетажа.Напипвашевтъмнотодрехитеси,обличашесепронизанаотвнезапенхлад,колколиечасът,небивадапренощуваподпокриванамитрополията.Безразличният,досаденотба-венето£мъжяизпращашепохалат,разтвореннагърдитеипо-надолу,допоследнотостъпалонаскърцащатастълба;Висарионлъхашенапотикатонабелина.Прекръствашеянебрежно,силуетът£сезагубвашемеждусливащитесесмракакипарисивнощниядвор.

Тойсевръщашевстаята,омирисананатамянисъешване,падаше

42 ÏËÀÌÚÊ

наколенепредопушенатаиконанаспасителя.Унизен,засраменотте-леснотобезволие,коетогоповличашеотгряхвгрях.Докъдещестигнетака,какъвновпорокзреевлакомотомутяло?

Спасителятбешевсеопрощаващ,дарявашегоснетърпящаотлаганенуждазасън.Висарионсиподпъхвашезавивкатаоткъмгърбаипотъва-шебързоинепробудновбодрящобезпаметство.Така—веднъж-двапътиседмично.

Телатаимобръгвахананагона,преставахадаселакомятзаблизост.Висарионсеулавяше,представясидруго,мислизаскверности,предидапосегнекъмСпасенинототяло.Случвашесевъобщеданепосегне.Дро-геристкатасевживявашезазаконнаспътницавживотаму,зареждашемитрополитскатааптечка,следешедасивзимаредовнодавиловикапкисрещушемет,зимновремеслагашепарещивендузивърхубелитему,кън-тящиоткашлицагърди.Започнадапреглеждачекмеджетатасбельотому,натякваше—Герганедовижда,пропускадапришиескъсанокопче,даподмениразтегнатластикирепризирапросененинапетитечорапи.

ГосподбешеотказалбракнаСпасена,нобе£поверилгрижизасъпруг,женензацялаепархия.ПрезнеятойопознаваЕвинитедъщери,опитвагорчивосладъкплодинабираопит,възпретенимуотканона.

.....................Веднаотпървитетревожнинощи,следкатосеразбра,чеРусияе

обявилавойнанаБългарияивСофияеизвършенпреврат,телефонътнаполицейскияначалниконемя.Уплашенженскигласотобщинатаповтаря-ше,чекметътеизвиканзасправка,къдеиоткогонеможедасеразбере.Висарионопитадазвънневказармата,настоядагосвържатсполковиякомандир.Троснатмъжки глас се заинтересува койтърси въпросния,митрополитътосъзнанамига,чеепо-добредазатворителефона.

Спасенасепромъкнавмитрополиятакъсновечерта,преззаднатапортичка.Настоякатегорично,митрополитъттрябвадасемахнезаизвестновремеотграда,припомнимукаксапостъпилиболшевикитевРусиясдворяниисвещеници.Носешестаридрехинабащаси,неоставинамираВисарион,докатонегиоблече.Бяхатесни,стояхамусмешно.Окастрикъсо брадатаму, катонапенсиониран гимназиален учител,почтителността£бесепревърналавнетърпящавъзражения,грубапри-пряност.Висарионсиезагубилумаданощувавлеглотоси;полицейскиятначалникеизбягал,акметътикомандирътнаполкасаотведенинаня-къде,привечероткъмдолазадгробищатасасечулиизстрели.Отновосеусетиманипулиранповолянаснажнатажена,неговасянка.Опитвашедавъзрази,неевършилпрестъпления,грижилсеезаенориашите,мъчешедазалъжесебеси,даизглеждаспокоен.

Спасенинитедоводибяханемногословни,ножелезни,вднинапревратпокрайсухотогориисуровото,справедливостспоредделатащесераздавапосле,акосераздававъобще.Нямануждадамуприпомняточносегазаубититешумкариинемскивойници,заподписамуподпротоколи,коитощепопаднаткойзнаевкаквиръце.

НарединазагубилатаумаидумаГергадаприготвикошницасоскъднистуденипровизии,заключистаите,заръча£даказва,чемитрополитъте

  Банко П. Банков  43

поцърковниделавСофия,незнаеточнокогащесевърне.Предидаизведеунизения,предалседухоммъжпрезпортичкатаоткъмглухатаулица,сеотбивгаража.Предупредишофьорадасложивбагажникакошница,коятощедонесеготвачката,дазаредиколатасвсичкотоналичногориво,презнощтадаяизкаратихоидаяпаркиравзадниядворнасиропиталището.ВетеранътотДоброполеклатешепокорноглава,свикналбеотвремедагледалюбовницатанастопанинасъсстрахопочитание,сегагласът£режеше,катонаофицерподсвистененакуршуми.

СледващатабезсъннанощизгубилиятсамоуважениеВисарионпре-каравстаятанапокойнитеСпасениниродители,задспуснатиплътнопердета,отпуснасевболнавадрямкачакпризори,бездасесъблича.Наранинатясварилеблебиенокафе,оставимудвепорязаницихляб,наченатобурканчедомашенмармеладоткайсии,наредимуданесеобажда,аконя-койчуканавъншнатаврата,заестественинуждищеползванощногърневкилера.Отидедаотворипарфюмерията,каквозасягаполитическиятпревратеднатърговканаесенции.Щеподразберекаквостававграда.

Когатосевърнапривечер,потвърдинай-лошитемустрахове,излез-литеотгоратапартизани,такасенаричаливечешумкарите,сазавзелиобщината,полицейскотоуправлениеи казармата.Изходитена градаса блокирани, въоръженипатрули обискиратбанки,магазини и къщиназаможнигражданипоглавнатаулица,търсятукрилисепровинени,боеприпасиидефицитнистоки.Инай-плашещото,шушукасе,десетинабившипървенцисаразстрелянибезсъдвдълбокиядолзадгробищата.Спасенабешекатегорична,щеизведеВисарионотграда,докатоотминевихрушката,новитевластнициможедамувменятчуждигрехове,койщегослушадаобясняваисеоправдава.Решилаекакводанаправи.

Брояхачасовете,празнинагоподпирашеподлъжичката,разменяхаоткъслечнидуми,докатозадспуснатитепердетаяснаесеннавечерседотопивнеспокойнанощ.Спасенагопреведепреззаднидворчетаиком-шулуци,крачехадолепенидозидовепоопустелиулици,добрахаседоглу-хатасграданасиропиталището.Учебнатагодиназапочваследседмица,питомцитесаналятнаколония.Владишкиятопелтъмнеешевзадниядвор,стариятветеран,придрямалвърхукормилото,чакашесбезсловеснотърпениекаквощемунаредят.

Спасенамуобяснисдрезгавшепот,връщасевмитрополиятаиакосеналожи,повтарякатоГерга,владикатасаговикналипоцърковниделавСофия,затоваколатанеевгаража.

НастаниВисарионназаднатаседалка,подадемустаровойнишкооде-яло.Седнанашофьорскотомястоподнедоверчивияпогледнаглуховатияветеран,изпънакожениръкавицинаръцетеси,опитапедалите.Запалидвигателяотвториопит,намалипредпазливогазта,докатомоторътзамъркаиизтеглипочтибезшумнотежкатаколанаулицата.Небешесядалазадволаншестгодини,откакнапуснаФранция.

Подкаранеуверено,натласъципостръмникалдъръмениуличкикъмбежанскияквартал,попълзялпокаменистияхълмнадлудницата.Шосетовнискотонавярноеблокирано.Отминапоследнитебедняшкикъщибездапалифарове,подбялатасветлинанамесецаналучкаизровениколовозина

44 ÏËÀÌÚÊ

отдавнашенколарскипът.Бешеизоставен,следкатоинженерипроломихаскалитеитрасирахановочакълираношосепоосморкитекрайреката.

БлокадатасигурнобешезаложенанаСеченатаскала.Задаязаобиколи,Спасенаизпълзядоветровитотобилонахълма,давешемоторасизлиш-нагаз,данонеугасне.Дълбокитеколовозитресяхашасито,картерътзаоравашевкамъни,нотястискашекормилото,взирашесесподлюте-ниочивпарцаливисенкинахрасти,задкоитосеотваряшеурва,спуснатежкатаколавдолинатаотвъдСеченатаскала.Ипоекъмпланината,къдетобешеприкътанскитът„СветиАндрей“.

Спряхагинадвапъти,първиятпътзаплашителногруби,предвкусва-щисилатанабезконтролнатавластмладежившаечниклинове,нахлупиливойнишкикаскиивъоръженисъсстариманлихери.Тебудувахакрайогън,накладеннасредпътя.Ипосле—възрастенпъдарсвойнишкакурткаипотури,сащисанкакводапазииоткого.

Спасенауспявашедагиубедисплачлив,паникьосанглас,бездаслизаотколата—връщаоперираниясимъжотболница,човекът£,свитназаднатаседалка,езле,несезнаекакщегиогрееутрото.Висарионслу-шашеобясненията£,завитдонадбрадатасъсстаропротъненоодеало,вонящонагрес,парализирашегоболнавобезволие,другимагрижадаре-шава,дадейства.

Призорибледослънцеподпаливърховенабукивисоковпланината.В роснатаим, студена сянка се гушеше схлупенамонашеска сградаивкопанавземятацърквицаименувананаСветиАндрей.Дваминарошоб-радимонасисезасуетихаоколонеговопреосвещенство,разтичахаседаизвадятпостилкиизавивкизамитрополитскатакилия,дазапалятогънвмагерницатаиподваряткозипреснак.СпасенапрекръстиВисарион,целунамуръкаизаслизаприпрянопостръмнатапътека,спъвахаяголикорени,избилипрезтънкатапръст.Оставилаеколатадолу,вусойнотодефиле,следкатобеожулиладяснатавратавкаменнаоградаипотрошиластоп,паркирайкиназаден.Небивадазабележатопелатук,трябвадаговърнеощеднесвграда,откъмСофийскияпът.

Митрополитът,нейниятВисарион,щеизчакавскита,докатоутих-небурятаисеразберекаквонаумявауправата.Запървипътусещашеживотасиосмислендокрая,какво,ченямасемейство,нещеотгледадецаинямадасерадванавнуци,бешерискуваладаспасибожиясимъжотсляпаразправа,бешенадделяланадзаплахата,засега.

.....................В евангелиетое казано,последнитеще станатпърви.Месец след

катовградавлезесъветскавойскасволскиталигииреквизирахаказар-мите, градътсенапълнисвчерашниселяни.Вжълтеникавотозданиенаполицията(прекръстенанамилиция)ивобщинатасеразпореждахатроснатинебръснатимъже,жениподстригани гарсонски,някогашниактивистинатесняшкатапартия,довчерашнишивачииобущари.Го-ненитедоскорошумкариипомагачисесамоназовахапартизанииятаци,някоисебяхаписализатакиваднипредисмянатанавластта.Народенсъдпреззиматаосъдинасмъртсъсзаднадатакметаикомандиранаполка,разстрелянизадгробищатавпърватанощследпреврата,обявен

  Банко П. Банков  45

завъстание.Новиплашещислужбибяхаразквартируванивконфискува-нитърговскииадвокатскикъщисостъкленизимниградиниикуличкислюспестипокривипоглавнатаулица.Занаятчиитепочнахадасвалятфирмииспускатметалниролетки,притискахагидасеобединятдобро-волновтрудовопроизводителнакооперация.Уволненисъдии,съкратенитеадвокатииуличенизаспекулафабрикантиставахакаруцарииварджии,синоветеидъщеритеимзаметохаследикъмСофия.

Висарионсеразминаспроизволииотмъщениявпървитедниследпреврата.Остана години време като въдворен в скита, ежедневнитенуждиподяждахареспектаупослушницитекъмархиерея,налагашемуседапалиогнище,всушавияавгустданосистежкибакъриводаотиз-ворчевдолаидаслушашушукане,чеевързанвръцете.Доноситесрещунегозасъдействиевпрестъплениянастаратавластсеполучихакъсно,противоречахаси.ВеднъжмесечноСпасенанавестявашемитрополита,носешемукупоннивещи,платзановподрасник,черниполовинкиобувки,лекарства.Иотновитевестници.Посещениевскита£отнемашеденоттъмнодотъмно,частниятранспортгонационализираха,общест-вениятбешенесигурен.

СледдвегодишноотшелничествоипоходатайствонаизключеннякогасъученикотСеминарията,сега—кандидатчленнаЦентралниякомитетнаПартията,възстановихаВисарионвепархиятаму.Нищовеченебешекактопреди.Секнадържавнатаиздръжказацърквата,отнехаманастир-скитеземипозаконзанационализациянаедратанетрудовасобственост.Начеркуванетосегледашекатонапроявапротиввластта,оределитемолебенииводосветисъбираханемощнистарижени,приходитеотсват-би,кръщенетаиопелаотъняхакатосинджирчеводаоттопящаселеденависулка.Някоипрактичниенорийскисвещеницисеразпопиха,уредихасиигратасноватавласт.Църквата,духовенстожернавчерашниясвят,бешесеразклатиланепоправимо,зарадималкииголемигрехове,единоттях—личноВисарионов.Покаяниетобешезакъсняло.

Опелътпрашасвашевмитрополитскиягараж,горивосеотпускашепонаряд,шофьорътчичоКостасепарализирасдяснаръкаикрак.Седешепоцялденнастолпредгаражаижумешесъссълзливиочисрещуслънце-то.Герга,останалабеззаплата,сеназначизаготвачкавмилицията.Взаявлениетозаработаскри,чееработилазамитрополита,писа,чееготвилавтрапезариятанасирашкотообщежитие.

ВеднъжседмичноСпасенасеизвръщашепонавикдаогледаглухатауличка,отключвашеобраслатавбръшлянвратичка.Прекосявашезапусна-тиявладишкидвор,фонтанътсредбуренясалителехибешесухотдавна,буряпречупиединоткипарисите.Капчуцитевисяханаразхлабенискобиоткорнизнияулук,влагаизбивашенапетнапомазилката,лющешея.

Открехвашетежкатавратанаприземнияетаж,ослушвашесеот-ново.Доченаманта,окаченанарогататазакачалка,сегаобличапреста-рялатасестраЕвлампия.Тяидвадвапътиседмичноотметоха,дасепогрижи,охкайки,запрехранатаибельотонамитрополита.Монахинятасиетръгнала,макарчекакволизначениевечеиматова.Изкачвашестъл-бата,килименатапътекаесмъкната,лекьосанаитук-тампрояденаот

46 ÏËÀÌÚÊ

молци.ПламъкътвкандилнатачашкаподиконатанаБогородицамъждинемощно,фитилътискасмяна,кипарисовияткръствисинакривовърхуопушенатадочерностена.Спасенатръгвашепохамбарестиякоридор,посягашевсумракаинапипвашедръжкатанавратата.

Измършавелият,сякашсмаленВисарион,вбялподрасник,спосивялакосаибрада,ячакаше,изправенсгръбкъмврататаилицекъмпрозо-реца.Задвисокитестъклавечертасеутаявашевдвора-кладенецмеждуслепитекалканинаоколнитекъщи.Тяцелувашепочтителноопакотонадлантаму,последваматасядаханаръбанаширокотолегло,рамодорамо,държахаръцетесиисподеляхашепнешкомдневнитеновини,макарченямашекойдаподслушва.

Младатамонахиняотженскияметох,куцатаЛукерия,ехвърлиларасото,подмамилисаяотвластта,щеяпращатдаучизафелдшерка.Оставаттри възрастни, болнави сестри,метох ли да обгрижват, затяхлидаберешгрижи.Висарионсебои,кактоетръгнало,камбанатавметохащемлъкнеследгодина—друга.

Спасена го прекъсва, от общината са я предупредили,трябва дазатворимагазинчетосиидавлезесинвентараистокатавтрудово-производителнатакооперация„Напредък“.СтариятгосподинАхтимовотшапкарскиямагазинбивш„Лайпциг“спусналролеткиощеминалатаседмица.

Висарионсякашнеячуваше,следешесобственитеситревоги.Отмилициятасахвърлилиоконацърковнотосиропиталище,натриетажае,спарноигараж,вградащесеоткривасредномилиционерскоучилище.ХодиледвапътидоСофия,датърсипомощотпатриарха,дазапазятимота.

Спасенагоутешаваше,Висариондакротува,щомнесахвърлилиощеоконамитрополитскатасграда.Общинскатаквартирнакомисиянапра-вилаогледипредупредилиСпасена,визлишнатастаянародителите£щенастанятзаквартирантимилиционерскосемействосмалкодете.Всичкиунижения,коитоепредчувствала,идватедноследдруго.НоналиБогедалуниженията,страданието,задаизпитвавярата?Надявайсе,чеетака,докатоизпитнитенесестоварятнагърбати.

Висарион ставаше от леглото, крачешеназад-напред из стаята,прекъсвашея.Свещеникътотгорнокрайскатацъркваенаклеветен,чеприказвалпротиввластта, смъкнали го следпроповедотамвонаи гоотвеливоколийското,оттам—шушукасе,налагервБелене,наДунава.Попадиятаоставабездоход,сдвепороденидецаитовалиеизпитаниенавярата?

Телеснопрестанахадаобщуватокончателно,следкатоВисарионсевърнаототшелничествовскита.Бяхаопиталииунизителнанесполукаобезсърчимитрополита,накарахагодасебоиинстинктивнооттялото£,отсвоето.Можебитуйбешепореднонаказаниезарадипрекраченияобет.Нопродължавахадакриятсрещитеси,потайносттапазешечас-тицаотминалото,коетобесамотяхноибесиотишлобезвъзвратно.

Притесненията, коитотревожеха хоратаи разбишкахаживотав града, обръщахаВисарион всеповече къмБожиятсвят.Той е вечен,

  Банко П. Банков  47

толковасамодръжцисаоспорвалиистините,изречениотсъздателя,икъдесате?Заархимандритегреховнодасенагажда,дасеприспособявакъмсъблазнинановиястрой.Дасепреструвасрещумизернадържавнасубсидия,ченечуваунизителниатеистичнизакани,дагоразкарватпосбиркинадокараниподстройвикачизамир,дагосниматподлозунги,прокламиращивечнидружбиикористнивярности.

Сгодинитенановитесилнинаденяпочнадасеуслаждатфлиртсцърквата,лъскавинатанаритуала,пикантериятанаслуховезаосъди-телнимонашескипрактики.Висарионводешесобственамълчаливавойнасрежима.Излизашевсепо-рядкоотмитрополията,служешесамонаКоледаиВеликден.Отмествашенастранавестницитеинеслушашерадио,от-казадамуинсталираттелевизионенприемник.МолитвенотообщуванесБогмуедостатъчно.ИсъсСпасена.Тябешенеговиячовешкигрях,скойтощешедасеявисмиренединденпредвратитеначистилището.Заизглеждапо-старотгодинитеси,боледувашечесто,немусеуслаждашениразядка,ниядене,колкотоидасестараешедрогеристката.Топешесекатосвещ.КандидатитеданаследятепархиятаподпитвахадискретноСпасеназаздраветому.Тяотминавашенетърпениетоим,представенокатозагриженост,спрезрителномълчание.

Висариониздъхнавръцете£,шепнейкиспомътенразсъдък„мамо,мамо“.Измигрижливонякогавълнувалотоя,сегаспаруженотяло,успясамадамунавлечечистидолнидрехииподрасник.Сегавечеможешедаизвестиофициалновласттаиготовитедасеопечалятлицемернопре-тендентизапостаирангаму.

.....................ГодиниследсмърттанаВисарион,високастарицасрядкажълтени-

кавопобелялакосакуцукапоасфалтиранаалеявградскатаградина.Тясеопиранабастун,отпускасепредпазливонаскамейкасрещутърговскатаулица,накоятонякогаеималопарфюмерия,шапкарскимагазин„Лайпциг“иколбасарница„Бошнаците“.Улицатаотдавнаяняма,намястото£сеширимраморенплощадспаметникнапоет-партизанин.Задгърба£мла-дитешушукатчутоотмайкиибаби:„билаелюбовницанавладиката“.

Старатаженасизумителноизправенастойкаихлътналиочиносимълватасъссебеси,катоблагородническатитла.

48 ÏËÀÌÚÊ

Стоян Бойчев

ТРИАНГУЛАЧНИ ТОЧКИ Новела

1. Привличаханипоявилитесеповърховетепирамиди.Старците, коитопомнехаРуско-турската освободителна война,

казваха, че ощетогава руски солдатииздигналитук-там ейтакивапирамиди,но билипо-нарядко.Билиизгнилии съборениответровете.Едваличовекможедапосегне—законътгизакрилякатодържавнасоб-ственост.Иетосега:военнитевъзстановяваттриангулачнитеточкииопресняваттопографскитекарти.Войницитемълчат—военнатайна—ностарците,служиливШуменскиякрепостенбатальон,знаят,чевсякакартаеотейтакиваточки—върхове,акрайтяхвсичкодруго:реки,пътища,села,гори,чеиотделнодървонякакво.Ивсичкосвързаносхоризонтали—по-нагъстоилипо-нарядкоположени.

Командатанебеголяма:петнайсетинавойника,единпоручик,трикатърасъссамарииединкон.Настанихасевучилището.Вдолниякрайнадвораструпаханавес,отбуковашума—тамвръзвахакатъритеиконя.Излизахавсякасутриннаранина,повеликатърите,натоваренисинструменти,угуденивдървениковчежета,триноги,масасмета-лическикрака,коитосесгъваха;понякогакачваханасамаритеторбицименти пясък... Стигнатдо върха, разтварятмасатаи пишатичертаятпоцялден...

Повсичкищо-годевисокивърховесепоявихапирамиди—твърдеобик-новенисъоръженияотдъбовиилибуковимертеци,тукнаблизоотсеченииодялани,увенчанинавърхасдвойнакръстачка—откъдетоидапогледнешпирамидата,всекръстщевидиш.Адолу,вцентъра:заобленамогилкаотбетон,металнапъпка,дветрибуквииняколкоцифри.

Бяхметрима.Имахмевторбичкитехлябисирене,отделнократункасвода,запасанаскаишчеипоеднапърленадряноватояга.Случисеясенитопълден.Бяхмевъзнаграденисъсспомен,койтопренесохмепрезцелиясиживот...Изкачихмесеприпирамидатапредипладне—вонячас,когатоземятатоку-щосееосвободилаиотпоследнатамъгладолувпоречията;погледътстигадодалечни,смътнипредели,там,къдетобърдаирътли-нистихватизапочванеяснабледозеленанизина.Бяхмечували,чеоттукприхубавовремесевиждаДунаваикогатоподтрепналатаомаракатомиражпроблеснасребърнаивица—изчезнеипаксепояви—разбрахме,чесмевиделивеликатарека,там,къдетовнеясевливаЯнтра.Бешееуфо-рия.Дълго,ненаситнокрещяхме,прегръщахмесе,хвърляхмешапкитеси

  Стоян Бойчев  49

нагоре,идешенидалитнемнадпропасттаподкракатани.ЗаднасбешеСтарапланинаинисеструваше,чевиждамеполовинБългария...

Катосевръщампопътя,койтосъмминал,всемисеструва,чееостаналаследменнеяснадиря,объркана,чевсичкоследмененеясноиразхвърляно,имакарчечовекникоганеможедасложивредтуй,коетоебило,блазнисеотмисълтазанякакъвпорядък.Акакъв?...Работатанеевподреждането,авустановяването,вприпомнянето,восмислянето,акощете.ИкатосевръщачовеквМиналотоисиприпомня,тозиилионзислучай—по-важенилипо-малковажен—отбелязватриангулачнитеточки,котите,насвояживот.Опитвамсетъкмотовадавърша—дасложанякояидругаопорнаточкавспоменитеси.

2.Къмспомените,коитонемогадаотделяотсъня,спадаипренася-

нетониотСтаратакъщавНоватакъща.Встаратакъщапомняняколкослучки,които,катосимислясега,

виждам,ченесанай-важнитевживотамиотоновавреме;паметтагиесъхранилаиподреждалапонякаквисвоинезависимиотсъществуваниетомиправила.Оттезислучки,коитоазвечесъмразказвалилисеканядаразкажа,правиизключениетованаистинаважноинезаличимосъбитие—пренасяненасемействотовновакъща.Знамотпо-сетнешниспоменииразказинародителитеми,чезаеднагодинабащамикупилмястонакраянаселото,отвъдновиямост,койтопродължавалидастроятмест-нимайстори.Данабавикамъни,дървенматериалкатодяланидъбовиибуковигреди,ионаядългаидебеламешовагреда,носещацелиягоренкатнакъщата,нареченакюприя(мост),отсеченаидокаранатук,чакотРадковскатаусойна.Течала1931година.Презтазитрескавагодинабащамитрябвалодаработимъжки,данеизпущачукаотръка,таданострупапариида завършиследващотолятокъщата.Сигурноеималомноговълнения,многоприказки,кризатасеусещалавечеивБългария,ноазнищонепомня.Помнясамоединлетенден,ливадинаоколоислън-це,слънце...многослънце.Ходябоспоострикамъни,имайчесепорязахикъдетостъпя—кърваваследаостава.Сигурносаработелимайсторикаменоделци,зидалисаосновитенакъщата...

Асамотопренасяневноватакъщапомнясподробности,закоитонемогадатвърдясъссигурност,чесасеслучили.

Долуспрябиволскаколасритли.Стопанинътнаколатаединдреб-ничъкиподвиженбалканджиягореотДишкола,изжеглидобичетатасииимхвърлипластсено.Ниесъссестрамисемотаехмевкракатанавъз-растнитеичестонигълчаха:стойтенастрани!...Бащаминамина,бездахвърлякоженатапрестилка—ималнякакванеотложнаработаиоставикалфата,еднодостамургавомомче,тракийчеотГурково.Стозитатковпомощникбяхмеприятели.Имашекавалскокаленинакрайнициичестосвиреше.Ах,каквиниски,плътникатоасфалттоновеизтръгвашенашиятбатРайчоотсвоякавал!Какдишаше,въздъхвашеистрадашетозитъйпростичъкибезхитростенинструментвръцетенадобриямайстор.ЩомдойдебатРайчовсичкотръгнапо-бързо.Аипокъщнината

50 ÏËÀÌÚÊ

наедномладосемейство,каквотосабилиродителитенипонеговреме,нещедаебилакойзнаеколко.Биволитеотдавнабяхаприбралисенцетоигледахасуетнятаналюдетесголемиивлажниочи,потопенивнеясна,почтискръбнатъма.Отмухитесебранехасъссумтенеиненадейни,мрачнидвижения,коитонавявахастрах.Стояхнабезопасноразстояние,нодобресевиждахвпъстротобиволскооко.Биволътбешесакърест—имашебялопетновокото;другиятбешеснормалниочиибавно,снасладапреживяше—отустатамутечахалиги.Отдобичетатаидешетрайна,неяснамиризма,коятоисеганемогадаопределя,макарчедългомисеналожидаобщувамстезиработливи,кротки,мрачносилни,ноиотмъс-тителниживотни.Добресиспомням,чедокатостояхкрайбиволитеигиизучавахсдетскиинтерес,нещомеударивлицетоиазедванепаднахназемята.Сакърестиятбешемезашлевил,смокраотпикочопашка.Идругпътщяхдаизпитвамтовачувство:нещостава,нещосепроменяиеточевгърдитетисенадигарадостензвън—лекотие,икогатосиготовдалитнеш,щетезашлевимокрабиволскаопашкавлицето...

Оживенаивъзбуденапрезцелияден,спадналазабрадканарамене-те,майкамимеизвикаотчардака.Казамидасиприбераиграчката,единствената,скояторазполагах.Бешеç â ú í ê àкутийка,коятосеотваряшеизатваряшесщраканенакапака.Отвътрешнатастранабешенарисуванасбялабоябрезовагоричка.Идоднеспомнятазиизмис-лена,нохубавабрезовагоричка,кояторастешенаполегатсклон,азаднея,очертаниспоедналиния—далечнивърхове.Горичкатакаточелибешепокритасъсскреж,и,некасипризная,изстъргахеднодръвчесвър-хананожче.Нищо:миризливбакелит.Тазикутийка—табакеразарязантютюн,биладонесенаотмногодалеч,отБукурещ—подаръкнадядамиДобря,нощомстарецътпрестаналдапуши—далмиядасииграя.Вта-бакератаобикновеностояхадесетиназърнабоб,коитоиздавахастранензвук,щомсеразклатят...Горницатабешепразна,пуста,сразхвърлянипоподапарцалииразнинепотребнивещи.Поразиместудът,койтохлуеотчетиритяхъгли.Трудноможехдасипредставя,четочнотук,междутезистени,подтозинисъкгредоред,бяхаминаливсичкитемидниинощи.Видяхсвоятаиграчка,забравенавсуматохата,стъпкана,ритнатанаеднастрана,заданеспъненякого;наведохсе,взехявръкаитутаксиня-койпакмезашлевинаправовлицето.Играчкатабешестрошена.Писнах.Асетне,сгълчан,дългохълцахигърлотомисестягашеотмъчителниспазми...Многожилищащяхданапущамвсвояживотивинагищешедамеспохождапрашнататишинанаосиротялатагорницаиглъхнещитестъпкивънпостълбите...

Аланатози святне всичко емрачнои еточе голяматабиволскакола,натоваренадогореспокъщнинатани,заскърцапокаменистияпът,койтоводинадолукъмкоритотонареката;трябвадавървиповисокиябряг,дагазимнадвапътинамалялатаводаичактогавадасеизкачимпостръменсклондоноватаникъща—сама-самичканакраянаселото.Големият—Царския—пътвсеощенееотворен.Довършвахамоста—бялинедостижимовисок—прехвърлилдватасисводамеждунашетоновогнездоиселотоотвъдреката.

  Стоян Бойчев  51

Високиисветлистаи,ноитепусти—бяхадвеиеднопреддверие.Гор-нияткатнакъщатанебешедовършениостанатъйощеняколкогодини—дасъбираветровете,кактоказвашемайкани.Алатазипустотабавноисигурносенаселявашеидовечертасенастанионаясигурностидомаш-ниятуют,койтосякашбяхмевкупомпренеслиотстаратакъща.Вярно,тукимашеповечевъздух,повечепросторисветлина,новещите,скоитобяхмепорасналиизаемахасегапространствотокрайнас,бяхастарите,тук-тамесъсследиотмоятаръка—чертичканякаква,рязкасножче...

3.Адалитовасееслучилотазипървавечерилиебилопо-сетне—незная

съссигурност,нощедаебиловтезипървидни,защотонапрозорцитенивсеощенямашепердета.Събудихсеизведнъж.Можебисъмсънуваллошсън?...Сърцетомитупашевгърлото.Всичкиспяха.Чувахравнотохър-каненабащаси.Навънбешесветлокатоден.Откъмрекатадостигашевряватанажабешкияхор.Станах.Приближихдопрозорецаисехванахзажелезнитепръчки,коитобяхастудени—студпотечекъмсърцетоми...

Стояонемял.Навънеясно,точно,неотразимочисто:блестящисе-дефенипътекиводяткъмпотайнидалечини,там,впазвитенаБалкана,сеутаявамлечнобяла,почтипрозрачнамъгла;отсенкитенадърветата—тъмни,изрязанисякашсножица—повявахлад.Ивсичкоезастинало,бездиханно...

Боже,каквазвънка,чиста,прозрачна,самота!Тогававидяхпълноликаталуна,въззеласенадглаватами,достигна-

ланеравнияръбнастряхата...Извъннапесен—надигнаме,люшнамеимибешенеизмеримохубаводасеносянатезибезшумни,лекиисигурникриле.Ищомпонечихдапропаднавсветлатабезднаподмене,идъхътмиспираше,крилетепакмеподемахаивушитемизазвънявашеотновопесента...

Луннитенощистанахамоятаголяматайнаиазпочтивсякавечерсилягахснадежда,ченощеспакщесесъбудяищелитнакъмсинитепазвинапланината,дългощесереяналекиибезшумникриле,щеслушамзвън-ка,неизтощима,мъчителносладкапесен...Идоднес,следтолковамногогодини,неволносиспомнямтазидетскатайнаисехващамвжеланиедасевърнапактам,далитна,иможебитоваставанасън,итосигурноевониянощи,когатосутринсебудясъссветлочувство,чеестаналонещохубавоидобро,аеточеазнемогадасиспомня,кактообикновенозабравямехубавиясън,щесиспомнясетне,озаренотсветълмиг...

4.Някъденаписах,чемиетруднодапреценякоепреобладававспоме-

нитеми—добротоилилошото.Тукщедобавя:всичкотакаесмесено,ченемогадаотделяеднотоотдругото.Имакарчеспоменитемисараз-покъсанииедвалитова,коеторазказвам,сееслучилоточновтозиден,койтопосочвамсега,несмятам,четенесапородениотслучки,останаливсъзнаниетомиведнъжзавинаги.

52 ÏËÀÌÚÊ

Бащамиестанал.Кашля,обличасевтъмното.Излизанавънивнасявтвърдениотстудобуща—сдебелиподметки,накованисцинти.Знамкаквощенаправи:разравяпокритатаспепелжараваихваналсголаръкаживвъглен,тутаксигохвърлявобувкатаизапочвадаянавежданазадинапред,настрани,докатосепозатопли;сетнепрехвърливъгленавдру-гатаобувка.Следминутачувамстъпкитемуподпрозореца—звънки,скриптящи...Топлотолегломеунася,ноазщедочакамбуденпървитеударинататковиячук—пъргавиискокливи,аследтях—дватежкиудара...

Оттатъкчувамистъпкитенамама,сянката£виждампрезмал-котопрозорче,коятошарипоопушениядъсчентаван.Яснаеработата:току-щоеизвадилаотпещтаопеченататиква—двепотъмнели,лекозагорелиполовинки,разкривени,дъхави.Напълносеразсънвам.Изгарямотжеланиедакажанасестрасикаквоничака,посягамдаядръпназакосата,нотянеискадаслуша,завивасепрезглава.

Апрозорцитесазаскрежениибавнопросветляват:Разсъмвасе.Чаксегаможедасевидикакъвчуденсвятенарисуваллютиятмразвърхустъклото:уведени,наслаганиединвъздруглистинанякаквонеземно,почтифантастичнорастение,избуяло само за еднанощ;акодълго севзреш,щеразличиштамнякъде,задлиститенатазичуднапапрат,ощеединсвят,далечениумален, къдетоискашда съзрешживо същество,следанякаква,алане,нищонеможедаседолови—звънък,едвапоруме-нялмраз,крехък...Самодадокоснешстъклотоспръстинапервазасеоронваситенскреж,аакодухнеш—горатабавноизтлява,тописе.Итящесестопинапълноследчас,акоогрееслънцеилимаманапалисдъбовицепенициогъня.Аласегаерано.Имакарчегоратаруменее,попиласякашпъстратасветлина,коятосенадигаоткъмПатерка,задзамрежениясъсскрежпрозорецнищонесевижда,носедолавякаквсичкопросветляваисеналивасъсздравиясокнаденя...

Напрагате стъписва корава глътка въздух — дробовете бавноимъчителносвикватследенатаструя;ноздритетреперят...Иеточеизведнъжтеобземанеземналекотаивиждашвсининебеса,изписаникатоспастелнибоички,ивичкидимоткомините,толкованежни,четисеструватнедействителни,аконеедъхътнаобгорял,церовдънер;ипо-нататък—сведенатаоткитискрежистинскагора,бяла,бяла,тасиня,ноеточеитяпоруменява,плиснатаотполегатителъчинаслънцето,заблестявасъсзлатотоси.

Зъбатилъчи,студени...алане,следчассамоскрежътзапочвадасетопиирони,апоприпеците,голиипозатоплени,седигалекапара...

5.Отвсякакъщакъмрекатаводипътека.Там,къдетоимаограда,можедасевидималкапорта,скованаот

летвиилиизплетенакато леса отлесковипръти.Рекатапоинашиячовек—негоидобитъкаму;поливавзасуханеизменнатаградина,разко-пананасамиябряг,коятоможедабъдеголямаколкотоедномагаредасеотъркаля,честозаливанаиизвличанаотпридошлатавода.Анаблизо,всинияСинвир,наистинаспивдълбокподмолголемиятклен;надвира,

  Стоян Бойчев  53

покаменистиябързейиграечернабалканскамрена,чеикротуша,чеизмиорка,коятосезавиравситния,пречистенотструятапясък...

Рекатанаграждавасамоупоритите,тези,коитовсякавечерзареж-даткошовете, изплетениотракитаиповет, снай-предпочитанатастръв:хлебецисиренце,чеиконопеносеме,счуканонакамък,чеислън-чогледовокюспе,чеилучец,чеиограненасланина—да,щеслезенашиятчовеквкъснадоба,щеминетихоинезабелязанопосвоятасипътекакъмреката,щеоткрехнепортичката,нотъй,чеданескърца,щесеогледа,сетнещесенаведеищеопретакрачоли,щенагазиивсепоплиткото,попесъчливиябрягкъмпознатиявир,къдетоспиголемияткленипобър-зеяиграемустакатачернамрена—чактамщесеспре,щепреценикъдеенай-добредазаложикоша,щенагазинадълбоко,тащенамокрикълкичакдочаталаикатодържиздравовръвта—щеметнесдверъце—глухплясък,раздвижениконцентричникръгове,шепотпобрегаивподмолите:„Хайдедаенаслука!...“

Добратарекапоемамълчаливоибоклуцитенаселото—коестрошенакеремида,коесчупенастъкленица,коепробитатенджера—ивсичкомногогрижливопочистваиизтрива,презхилядакамъчетагопрекарва,сединмилионпесъчинкигоизлъсква,задабъдеводицатачиставначалотонаследващотосело.

Сегаезима,дебелледесковалреката.Исамопоголемиябързей,приедритекамъни,всеощебълбукаимятагривадебелавода,аСиниявир,стегнатвледенапрегръдка,хълца.Отвсякакъщакъмрекатаводидобреутъпканапъртина.Атам,досамиябряг—тъмнадупкавледа,честоза-ливана,съсзаоблениръбове,откоятодимипара.Ледътедебелцялапедя,ноженитесебоятисъсстрахстъпватвърхуизлъсканатаповърхност,аощеповечесебоятданадникнатдолу,къдетобързабистра,едва-едвапозеленялавода,нонадмогватсебеси,навеждатсеигребват,изнасятнаповърхносттасвеж,тръпенхлад...

Отгоре се задаватшейни— десетина впряга, аможе бииповече.Оживлениетопреддядовата-дончовакръчманаедрява,надигасеврява,откоятонищонеможедаседолови.Едноеясно:предстоинякакваобщаработа.Общитеделатакасевършатиднес—смногошумибезбройприказки.Ала вряватане се задържадългопредкръчмата—шейнитеимъжете,сбрадвииджаги,каточелисатръгналивгоратазадърва,слизатприСиниявир.Мъглататоку-щосеедигналаивърбитесвеждатклони,натежалиотскреж.Якстуд:крайглавитенахоратаидобитъка—облачетапара,космитепомуцунитенабиволитеиконетесахваналискреж,скрежеполепналпомустацитенамъжете,чеипоякитеикалпа-цитеим;въздухътесух,звънък,режещ.Еднавранапрелитанадглавитенахоратаиечуднокакнепадапремръзнала,каклетивледениявъздух.

Щомударихапървитебрадвииподостриетатаимблеснахафонтаниотледениискри,амалкопо-нагореизхърхапокамъкджага,станаясно—дядоДончощезареждаследледницатаси.Тяедълбокаяма,иззиданаскамъни,покритасплочаисамосединмалъкпрозорец,презкойтоможеидасевлиза;изкопанаевнай-сенчестатачастнаУсойната,къдетослън-цеторядкодостига.Редятпластлед—пластслама,пластлед—пласт

54 ÏËÀÌÚÊ

слама...тадаимацялолятостуденинапиткивкръчмата.Вониягодининямашехладилнициибучкаледбешедостаценна.

Вярно,презавгустледътбивашешуплестипокритсвлажнаипо-черняласлама,ноподнеяможешедасевидиитвърда,блестящакатостъклосърцевина,сякашпочудосъхраненапрезлетнитегорещининадънотонаямата...

———————————————————АдокторНедевскидохождаприболнитескон.Бяхтук,нелетяхнадГарванскитескалискрилаотлугачка,при-

вързанисремъчкинамишницитеми,тагочухкакметнаповодитенастобора,какконятмушибаожесточеносопашка,амайкамипропъждакучетоданелаеинабързоказва,чележаотдвадниинесъмнасебеси,бълнувам,чеизгарям...

ДокторНедевскиерускивъзпитаник,товагоказвасамтой,когатоепийналиочитемупотънатвъввлага.Спомени.УчилевсеминариявЧернигов,аследтуйезавършилМосковскатамедицинскаакадемия.Билеиуезденлекарвболшевишковремедо1922година.Употребяваирускидуми.„Какъв,етозизълс à á à ê—казванамайками,—некасилае,товамуеработата...“

Ръцетему,посредлято,састудени.„Ядаговидятозï à ð е í,туйхубавомагаренце...Язяпай,давидя

каквигущерисиял...“Идългосиговорихасетнесмама,ноазилинесъмгичул,илинесъм

запомнилприказкитеим;помнясамо,честанадумазалед—следдаменаложат,вторбичка.Мамаказа,чеможедасенамери,ледимаощевдядовата-дончоваледница.

Потръпнах.Спомнихсимразовитияден,когаторежехасбрадвиитрионилед,а

послегомъкнехасшейникъмУсойната,задаредятредследредтръпнещстуд...ИпаклитнахотГарванскитескалинадшеметнапропаст—про-падах,иседигах,пропадахиседигах...

6.Ивсичкоемеко,малковлажно,податливо.Стъпишливстраниотпър-

тината,целецътподкракататисеслягасмекохрупкане.Тихое—ниполъх,ниветрец.Отнискотооловносивонебесесипепухкавсняг;наближатлиземята,снежинкитесякашсестъписватзаняколкосекунди,аларазбрали,ченяманищоопасно,кротколягатвърхучистияцелец—еднаследдруга,еднавъздруга...Върхуоградитеиплетищата,върхупокривитеиопушени-текомини,поклонитенадърветата—там,къдетоможедасевидикаксеувеличаваснежнатапокривка—дебелинатанаснегарастесвсякаминута,нонетолковабързо,колкотонисеиска;щеизпукауведендоземиклон,щетръпнепрекършен,щесеизправи,оронилвсичкиякитотмладасливка;щедолетисвракавклонитенаябълката,мокра,снатежаликриле,икогатолитнеотново,разлюлялавейка,дългощесерониснягследнея—бялводопадщеоблеедървотоикогатодвижениетопрестане—клонитещесеизправятчерниитраурнопечалнинафонанатазибезкрайнабелота.

  Стоян Бойчев  55

Денятеравен—безсутринивечер.Имаизгревизалез.Слънцетопрезцелияденнякъдепече,пилеещедра,ослепителнасветлина,алатук,подсивинебеса,евсетазимека,уморенасветлина,коятоизвиранеизвестнокъдеисезадържапостояннапрезцелияден.Втакъвденнивятаспят,тихоикротколеживтоплискутимладияткълн;игоратаспи,всеощенеразвилапъпка,нонабралатръпнасила,тащомнадуеотюгразвигорът—полиданатопивкрехкатаудивителнонежнарезеданапървителисти.

Азакъснелиятмартенскиснягсесипе,сипе.

7.Селотовъзникналокрайхана.За сто години били вдигнатидвайсетинакъщии разкрити седем

кръчми,десетиназанаятчийскиработилници,дваманифактурнимага-зина;вкръчмитеобикновеносепродавалииколониалнистоки.Наличиетонадвепълноводниреки,коитосесливатвселото,билипредпоставказапострояванетоначетирикараджейкииеднатепавицанакилометър,километъриполовинапотечението.

Амястотобилонакръстопът:отГабровоиТрявназаЕленаиКотел;отСвищовиТърновозаНоваЗагораиОдрин.Тук,вначалотонаХаин-боаз,пътницитеспиралидаотдъхнат,апонякогаинощували.Средищестаналовъзникналотоселищеинаобширенрайон,заетот30-40колибиимахали—връзкатабилачистоикономическа,многопо-сетнеселотосеоформякатоадминистративенцентър.Значителен,любопитенбелегеминералниятизвор,койтодаваименаселотоищеиграепо-късноважна,определящаролявразвитиетому.

Запомнихселотоседна-единственаулица,коятозапочвашемалкопо-надолуотминералнияизворизавършвашеприКараджовския,дядовия-радковдюкян.Итуккактонадругиместа,тясенаричашеЧаршиятаиимашесвойоблик,свойскритживотиявниправила,коитонепоколебимосе спазваха.Една умаленаТроянска чаршия, какватоИванХаджийскивеликолепноеописал,икогаточетяхстраницитесколоритнитеобразиназанаятчии,всемисеструваше,четовасамоитепознати.Същите.

Помоевремемногонещабяхапроменени,такаговорехавъзраст-ните,новсеощесъществувашеонаяорганичнавръзка,коятосвързваотделнитечастиведноцяло.Бешеизключенокръчмаилизнаятчийскаработилницадабъдезатворенаизаединденбезнеотложниинеизбежнипричини.Чаршиятапочивашесамовнеделя,безкръчмите,коитопочи-вахавпонеделник.Злоумишленапостъпка—надписване,неточнамярка,некачественапоправка,лошплатиликожа,вложенивдрехаилиобувка,неизплатендълг—всичкотовабешеизключено,такивапостъпкибяхаравносилнинаанатемосване,наразруха,нафалит.Пооновавреме,нрави-тевсеощебяхачистиинеможедаставаидумазасравнениесднешнияден—денналиберализиранастопанскадейност,авсъщност—временасвирепо,вълчо,безчовечнонатрупваненапървоначалникапитали.

Предидасепренесемвноватаксъща,представатамизаЧаршиятабесмътна.Алащомсезаселихменановотомясто,атобенадругиякрайнаселото,хоризонтътмисеразшириисветът,койтодотогавабеше

56 ÏËÀÌÚÊ

твърдетесен,добиочертаниятанавърховеирътлини,коитообграж-дахаселотоисреднего—Чаршията.Потовавремемайкамизапочнадамепращаданосяхлябнабащами.Вначалотобешецялосъбитие.Инемеизмъчвашефизическотоусилие,каквототрябвашедаправя—носех,обикновеноторбаидвекотелкивръце—аместъписвашеистряскашенепознатиятсвят,койтомегледашепрезпрозорцитеиразтворенитевратинаработилницитеикръчмите.Трябвашедапоздравявамидаот-говарямнавъпроси,коитонай-честобяхакаксеказвам,къдеотивамикаквоносявкотелките;следкатомеопознахаизнаехавечекаксеказвамикъдеотивам,започнахадамиподхвърлятлъжливипредупреждения,ченещотечеоткотелката—надявахаседаподигнасъда,дагообърнаидапогледнакаквоиманадъното.Другпът.Иматмногоздраве.Товабяханай-вечечирациотшивачниците,коитосеучехадатропосватсвързанпръстискришоммисеплезеха.Сетне,когатоопознахчирацитеикал-фите,започнахдасеспирампреддигнатитекепенци;силновпечатлениемиправехаобущарите,коитосамосединрязъкударнабивахадървенаклечкавтвърдиягьон.Идокатосиприказвахмеибялатаредичкаотклечкивърхуподметкатарастеше,познатияткалфащедигнерошаваглава,превързанасремъчкаищекаже:„Хайде,немисвети!Бягайдаспишприлеляси...“.Тозиненадеенобратдълбокомеобиждаше.Бащамиимашепетсестриидвеоттяхбяхамногопо-младиотнего.Многопо-сетнещяхдаразберакаквосекриезадтованенадейнопъдене.Ноазитогава,неопитеноще,неказвах„идидаспишти...!“,кактоочакваха,амълчаливосеотдалечавахидълговременесеспирах,преддигнатитекепенци.

ОщеприпървотомисамостоятелноминаванепрезЧаршиятахубавовпечатлениеминаправидядоДончо.Тойимашекръчма,нопосетителитемубяхамалко,итойобикновеноседешенапейкатаотвън,подлипата.Разпитвашемезамногоинай-различнинеща.Ичуднонещо:нестранях,небързахдасеотдалеча,аискахдамуотговорянапълно,изчерпателно.По-късноразбрах,четой,навреметоси,бешеслужилсдядамиДобря,бащанамайками,вШестаопълченскадопълняющадружина.Старецътбезапазилхубависпомениитърсешеповоддасевръщавминалото.

Тукзапръвпътвидяхиизпитахстрахотоназисила,закоятобяхчувалисмътносияпредставях,нонебяхявиждал.ДядоДончоседешеподлипата—беличъкихрисим,подпрялбраданабастунаси.Икакточестосеслучваше,тойсенадигнаинаправизнаксръкадагопоследвам.Тъкмомибедалбучкатазахариотвънсечутропотнакопита.Идокатосеобърна—кондухнавъввратами.Подътнакръчматабепостлансплочииподковитезастрашителнотракаха.Високо,подгредореда,привелглава,гневногледашемустакатмъжсфуражка.Казадамуналеятполовицавиноидададатстодрамазахарнабучкизаконя.Разбрано?...ДядоДончонеотвърна,ноналявиноипремеринавезнитезахар.Ездачътказадасло-жатзахартанацинка.Коняттвърдесръчноприбраипоследнатабучкасподвижни,обраслиствърдикосмиустни.Неможехдаизляза,страхмебешедаминакрайзадницатанаконя;спотаихсемеждумасите.Щомизпивинотосиотседлото,ездачътсеприведениско,забишпоритевко-реманаживотнотоиизлетякатострелаоткръчмата.Наподаостана

  Стоян Бойчев  57

голямакупчинафъшкии.Вцепенен,всеощесекриехвъгълаинесмеехдаизлязамеждумасите.„Полицейскиятпристав—мрачноказастарецътисеизплювърхуфъшкиите.—Небойсе,тойсизамина...“

Честовмояживотсесблъсквахсгрубатасила,коятонесеспирапреднищо,инезабравихужаса,койтоизпитахвонядалеченден,докатосесвивахмеждумаситеиподкованитекопитанастъпвахакъммене,чаткахазастрашителнопокаменнияпод...

8.По-надолуоткръчматанадядаДонча,подсъщатаредичкаотлипи,

бешешивачницатанаВачоДаскалов—дребничък,пълничъкимногопри-казливчичка.Заизвестновремеподсъщияпокрив,всъседствосшивачни-цата,имашепивницасголямнадписвърхубялатастенаПОДЛИПИТЕ;доколкотосиспомнямпивницатаработеше,самолете,когатовселотоимашекурортисти.

Наредсъсзанаятаси,ВачоДаскаловупражнявашеидругидейности:бешедобърпчелар,имашеелмазиправешеуслугинацялотосело—по-ставяшесчупенистъкла,приготвяшеиликупувашенай-различнимехлеми,коитовинагимубяхаподръкаисепритичвашенапомощ,аконякойсепосечесбрадва,нещо,коетовнашиядърварскикрайчестосеслучваше.Именемайкамимееводилапринегодамимажеранасмехлем,койтонемиришешелошо;спомнямси,миришешенапчеленкошер.

ВачоДаскаловимашестраненнавик, готовбяхданапишаобичай,нотазидумаедвалибибилаточна:следешедениздендвижениетонаслънцетопризалезапохоризонтаназапад.Какватоиработадаимаше—оставяшеяиизлизашенавън,илиоткрехвашевратата,аконеестудено,тадавиждазалеза.Клиентът,комутоправехапроба,търпеливочакаше,набоденскарфичкиинашаренсбелитропоски,докатоВачоДаскаловна-блюдавашепотъванетонаогромното,кърваво-червенослънцезадгърбанаРашовскиячукар.Исегаепредочитемитозидребничък,гологлав,сшкембенцеСатир,притихналпредзалязващотослънцевсвояезическиобред...

НаричахагоЧучулигата.Ощевониягодинимисеструваше,четозипрякорнееобиден,макарченезнаехсмисъламу.ВачоДаскаловимашесин,кръстенсъс страннотоимеЖорес; кръстил готакаповременаПърватасветовнавойна,наиметонаголемияфренскисоциалист.Ощетогавадолавяхприликатамуснашитеучители—многознаешеимногоназидаваше.Анавсичкоотгореиизпитваше!Отначалопиташезатаб-лицата:колкоправиседемпоосем...аосемпоседем?...Можешедапопитакогаеоснованадържаватани,когасапокръстенибългарите,вкоягодинаебилабиткатаприКлокотница?

Това,разбирасе,отблъсквашедецата,ноВачоДаскаловнесеотказ-вашеотнавикасидаизпитваипоучава.

Той е братна големия селекционер-растениевъдХристоДаскалов,академика.

Впротежениенапетстотинкрачкиотдветестранинапътя,ноповече отюжната страна, са къщите, дюкяните и работилниците,

58 ÏËÀÌÚÊ

прозорцитескепенци,вратите,балконите,покривитестурскииìàð-сèëсêè керемиди,плочниците,водосточнитетръби—всичко,коетознаехдонай-малкитеподробностиикоетоможедасеопределикатоматериалнасъщностнаЧаршията.Ноазнезнаех,четованеевсичко.Ичестослушахснедоумениеупреци,кавги,закани,неприличниигрознидуми.Натозималъкотрязъкотпространствотобесъбраноцялоторазнообразиеначовешкитевзаимоотноения...Тезипетстотинкрачки,коитоизминавахпочтивсекиденподвапъти,оставихатрайниине-заличимиследивсъзнаниетоми;тукбемоеторанносоциалноучилище,коетомиотваряшеочитекъмсенкитенаголемиясвят.Небяхказал,чесеотнасямсблагодарносткъмоновавреме,ното,безспорно,ебилонеобходимоиполезно.

Това,коетосиспомнямсега,същобешесеслучилонаЧаршията.Бяхместаналирано.Къдещяхмедаходимидалибяхмесамодвамата

сбащами—несиспомням.Щомизлязохмеоткъщиитръгнахмепоновиябелокамененмост(наистинабесъвсембял),видяхмепоширокияпарапет,нареденисаксиисцветя,многоцветя,апосредатанамоста—двекачетасцъфнллеандър.Всекиотселотоможешедапознаецветята,най-вечекачетатасдръжкиинатежалитеотцвятчарчалуши—бяхалелинитеДешини,женатанаВачоДаскалов.Държешегинастраничниячардак,почтинаравнищетонаулицата.Койбешегиизнесъл?Койбешесетру-дилцяланощ?...Преддядовата-дончовакръчмабешеоставенлимонътнаДаскалови—итойвкачесдръжки,нозначителнопо-голямооткачетатаналеандрите,видисе,злосторницитебяхасеизморили.

Алатованебешевсичко.Външнатаврата,прозорците,цялаталицевастрананакъщатаоткъмулицатабезатиснатаизатрупанаструпи,сдяланстроителенматериал,сдървазаогрев—всичкотовабепренесеноотскладаналесничейството,койтосенамирашепоненадвестаметра,откъщатанаДаскалови.Бяхмепървитеминувачи,итаткосезаедаразчистивратите.Извика,ноотвъреникойнесеобади.ПоедновремеврататасеоткрехнаиоттамчухмеизплашениягласнаВачоДаскалов.Благодарешеиказваше,чекаточеличулдвижениепрезнощта,нонедо-пущалò à ê î â àнещо.

Бащамисескара:—Защоневикаш,сливилиимашвустата!—Знаешлигикаквихораса—пошепнаивнимателносепроврямежду

изправенитедървета.—Народразличен...—Товасасъседитети,близкихора!Бащамидългонемиряса,аВачоДаскалов,дигналръцепредгърдите

сисамотуйповтаряше:—Молятисе,Тодоре,тихо...Молятисе...

9.Когатобащамисезадържашевечерпокръчмите,коетотойправе-

ше,редовнозаединпродължителенпериодотживотаси,майкамимеизпращашедаговикам.Промъквахсетихоинезабелязановопушенотоишумнопомещение,бързосеориентирахисенасочвахкъммасатанабаща

  Стоян Бойчев  59

ми,обикновенообкръженотпийналислушатели.Заставахдоколянотомуичакахдамезабележи.Понякогаставаше,понякогамеизпращашеиказваше,чещедойде,сегаезает,дасивървя!...Аламногочестомеоста-вяшедоколянотосиснамерениевсекимоментдастане,нонеставашеиазимахвъзможностдагледамислушам...

БабаРада,кръчмарката,понеговремещедаебиланепо-възрастнаотчетиридесетипетгодини—възпълна,мекаипухкававлицето,съсзаоблениформинатялото;мекиизобленибяхаидвиженията£,особенопоходката£,докатоминавашемеждумасите,проследяванаотпогледитенамъжете.Аласамонякойдаянастъпи—ставашезлакатооса.Виждалсъмякакизхвърлясъссобственитесиръцепиян,койтонямамярканаприказкитеси.Женитенеяобичахаизадгърба£разказвахаразнинеща,коитоникоганесеговорятвисоко...

Тук,убабаРада,честоотсядашедядовасилГруека.Тойбешенесамопосетител,аиживоукрашениенакръчмата.Седеше

обикновенонаскамейкатаотдебелидъбовиталпивъгъла,дотезгяха,подокотонакръчмарката,коятовидимомусерадваше:дребничъкихрисимнагледстарец,кръстосалкрака,нотъй,чеходилатамунеопиратвпода,прегърналгъдулкатаси,изгърбенипревитнаднея,сякашязакриля...Ието,дядоВасилизтегляотструнитетреперещ,мъчителнотъжентон,прит-варяочи,заспива,ноеточелицетому,покритосбялабрадица,оживява,вочитему,налетисвлага,трепвастрастна,неутолимавъзбудаитойсптичиглас,същинскищиглец,рединапевнослова,коитолягаткатокамънивградеж—зидредигълударят,камъквърхукамък,заслушанвглъхнещиягласнаструните.Имъкаимавдумите,ирадост,алаболкатавинагинатежаваивпритихналатакръчмащесечуе:„Налей,булкаРадо!...Пакналей...“

Ионези,другитепесни,същоподхващашененадейно.ДядоВасилнеобичашедагомолятиподканят.Пееше—когатомусепееикаквотомусепее.Необичашеикрайсебесидругидапрепяватидамупречат:гневномахашеслъка,ааконегопослушат—ставашеисиизлизаше,сиреч,пейтесисами,щомнеискатедамеслушате!Казваха,ченеповтарял,напълнодумите,всеновииновидумиредял.Предполагам,чеподхващашеä ð ó -ã è ò е песнивечепийнал.Лицетомудобивашеизразнасатир,надявол;малкитемуушищръквахапонякакъвособенначин—червениипочтипрозрачни,изострени;лъкътвмалкатаиподвижнакатохищнозверчеръкатрепваше,ситнеше,изтръгвашеонезиеднообразни,ноотчетливикатоскоропоговорказвуци:

Дядо Божил патки пасепо росно ливаде,с къс кожх (...)шарени чорапи.

Това въведениенепродължавашедълго.Стрецътсенастройвашеточнотъй,кактонастройвашеи гъдулкатаси.Едноизкашляне, едноопъваненашиятанапредималковстрани,сякашдасеосвободиотбро-нятанаконопенатариза,еднавъздишка,скоятоизмъквашеплоскиясикоремизподпояса,едноедвазабележимопритваряненаочите—същинска

60 ÏËÀÌÚÊ

пойнаптица...ивпритихналатакръчма,шумниивесели,влизатдрянов-скитебулки,запретналиполинадколенете,икаквикрака,божемили,бели,слънценевидели...

Ощетук,вначалотонапесента,бащамиставашедасиходим,илипъкмеотпращашесам,акоостанеше.Аотвън,подпрозорцитеивизбу-ялаталугачка,сеспотайвахапо-големиотменемомчета,коитоходеханаучилищевпрогимназията,къмкоитоиазсеприсъединявах.

Могадапотвърдя,чеклетвите,скоитоженитенаграждавахастариячовек,бяханесправедливи.Мръсните,еротичнитепеснинадядаВасиляГруекабяхаизчистени—ракия,миналапрезогъня.Иможебиопивахапе-тимнитезаженскаласкамъже,ноивъзвисявахаиоблагородяваха.Карахахоратадасезамислят.Изглежда,ченатозисвятосвенхлябаивинотоимаощенещо...Това,рабирасе,самоипо-сетнешниразсъждения...

Многопо-късно,когатодядоВасилотдавнанебешемеждуживите,КонстантинМечев,скоготоминавахмепрезградскатаградинапредНа-родниятеатър,заговориМихаилАрнаудов.Стариятчовекнесеизненада,личеше,чемуеприятенразговорът—Мечевбешерядкоприказливвтакъвслучай.Поласкан,МихаилАрнаудовпогледнакъммене:„Агосподинът?...“Мечевмепредставиипобързадамукаже,чеиазсъмотЕленско.Уточ-них,чемайкамиеотЕленско,чероднотомиселоепочтинаграницатамеждуТърновскаиЕленскаоколия,носъмотТърновскаоколия,близодоГащювци,колибитенаВасилГруека,изпялнай-хубавиявариантна„Ма-нуилмайстор“,включенв„Еленскисборник“.

Стариятчовек светна,понего времебеминалдеветдесетте,помладежкиизопнатотолицесеразляусмивка.Тойможебисиспомнимла-досттаионзиавгустовскиденпрез1911г.,когатонаконбестигналдозападнитекраищанаЕленскаоколия.Казахму,чезапомнихвдетскитесигодинипевеца,койтобеизпял„Мануилмайстор“,анастаригодинисъчинявашеипеешепокръчмитееротичнипесни.„Тъйли?—погледнамесъссвоитемалкиистранномладиочиакадемикът;там,впроницател-нитезеницисветнаискра,усмивкаинямвъпрос:—Аниматоваелошо?...“

—Тойбешенеповторим—казанаглас.Знамкаквоговоря.Анаменеможедасевярва...поневтазиобласт.

Стояхмекрайновияфонтан,предНародниятеатър,облъхваниотвлаженполъх.Академикътизвадикърпаитвърдестарателноизбърсаголатасиглава.Подирисочисвободнаскамейкаикатооткри—мълчаливосенасочи,направилзнаксръка.Ниегопоследвахме.

Половинчасговоризамногобройнитевариантинапесента,аланай-многозанедостижимиявариантнадядаВасиляГруека,коготоженитеотнашетоКоритотежкокълняха.Развалялиммъжете.

    61

Елена Христова

МОЖЕ БИ Е ЛЮБОВ Разказ

1.Видяхгиточнотогава,когаточакахколегатаВалентинпредтях,да

мидонесезабележителнатаспореднегокнига„Вочакваненаварварите“.Ипредитовабяхвиждалатазинепркритоодумванаотоколните

двойка,ноникогатакаотблизо.Опряхгръбвстенатанакооперациятаигизаразглеждахсинтерес.

Мъжътбе очевиднопо-млад, весел, симпатичен, с всичкия чарнагодинитеси—сположителностнямаше30.Вървешеизправен,сширокасвободнакрачка,катоотвременавремеповдигашеръка,заданаблегненавярнонатова,коетоговорешенаженатадонего.

Тясъщобешехубава.Късатъмнорусаплиткаопирашекрайчецасина дясното£ рамо.Нямаше грим, ниточервило, самомалко аркансилнаизвититемигли.

Вървяхаподръка.Тойговореше,атясвелаглава,притихнала,стаенасякаш,мълчаливослушаше.

—Татямуемайка!—възмутисевъзрастнагоспожанадвекрачкиотмене.

—Каквамайка,бе,любовницамуе—откликнадруга.—Споредмен,тойежиголо—казапродавачкатанасандвичи,гордас

прозрениетоси.—Усещамгиазтияработи.—Жиголо!Каквагрознадума—свиустнимомичетоотблизкотопа-

вилиончезаядки.—Чезащодаегрозна—взедасесмеепродавачкатанасандвичи.—В

Европа—наливсичкивиевсекъмЕвропагледате?—вЕвропапроститу-циятаенещонормално.Каквотолкова?

Двамата отминаха на сантиметри отмен, всетака под ръка.Кой знае защомисе стори,чеоколотяхвитаешенещоособено,нещомногофино,едва-едвадоловимо,новсепакдостатъчноясно,коетогиотличавашеотвсичкиостаналихоранаулицата.„Приличатнавлюбени“минамипрезум.

ВсъщотовремеВалентинизлетяотвходанакооперациятаскнигатаподмишница.Проследипосокатанапогледамиинеочакваноказа:

—Лелями.—Каквалеля?—Мояталеля,сестранамайками.Товаелелями.—Нямалида£сеобадиш?

62 ÏËÀÌÚÊ

—Не.Влошиотношениясме.Тясеизпокарасцялатафамилиязара-дитози...—Вальомлъкназамомент,следкоетозаядливодобави—зарадитозиводопроводчик.

—Какъвводопроводчик?—Етотози,койтовървиснея,тойеводопроводчик...Акознаешсамо

колкомногосъмобичаллеляси!Катобяхмалъкщ,тямеводешеналюлки,впарка,напързалка,в зоологическата,натеатър,наморе—толковадобресмесеразбираливинаги...Нотяпревъртя,полудя—Вальоповдигнарамене.—Решидасеомъжизатозиводопроводчик,20години,чеиповечепо-младотнея.Какловинеиговоримайками,каклинесеопитвашедаяразубеди...Итаткосъщо,ивуйчо.Добречебабаидядонесаживи,даневиждаттова...незнамкакдагонарека,безобразиеможеби.Тойискадасеоженизалелямисамозарадиапартамента£,незадруго,ясноекатобялден.Самотянеговижда!Знаешликаквохубавоапартаментчеима!Истинскобижу.Седниогромнипрозорци,откоито,щомседнешнадиванавдневната,виждашсамоВитошаинебето.Понякогатисестгрува,черазперишлиръце,щелитнеш,щесепонесешнадграда.

—Таванскоапартаментчелие?—Несъвсем.Последенетаже,нонаднегоимаощенякаквопомеще-

ние.Дядомивсеказваше:„Ателие“.„Каквоателие?“питахгоаз.Атойнай-сериозномиотговаряше:„Тованикойнезнае“.

Бабапочинапредидесетинагодини,отсърце.Последнитедвегодинилелягледашедядоитойчестоказвашенамайками:„Верче,татко,нямадамисесърдите,нитоти,нитобратти,Баграмегледа,нанеящеос-тавягарсониерата.Виесииматеисемейства,ижилища,атя,милата,сам-самичкащеостане,когатоиазсиотида...Некапонепокривдаиманадглаватаси.

—Багра?Такалисеказва?—Нетилихаресва?Дядомигоизмислил,нейниятбаща.Когатоя

видялзапървипът,билацялатаначервенипетна.„ДаянаречемБагра“предложилтой.Апосле все се надявал, чеще стане художник, зарадиимето,ноне,тясъщоефилолог,катовсичкинас—ниесмевсефилолози,цялатафамилия...Искашлидаотидемвъв„Вкуснотокебабче“миидвамалкопенсионерско.Притоватрябвадаотслабвам,даоправямлиниятазалятото.ХайдедаотидемвоновазаведениедоРускиякултуренцентър.Щепиемфрешнамасичканатротоараитищемипрочетешстиховете,закоитомиговоришцяласутрин.

Вальоепоет.Истинскипоет.Вечеимаиздаденакниг,аесамона22.Тоймиеколега,веднагрупасмевУниверситета.Освентовамеухажва.Катомезагледастиянеговиширокоотвореникафяво-кадифениочи...ивсемисеусмихва,макарималкостеснително.

„Стигасимъчилатовамомче—казвапонякогаприятелкатамиотгрупата.—Току-вижнаписалощестостихотворениязалюбовта.“

„Аминеканапише—отговарям£аз,бездаизпитвамнинай-малкавина.—Некагинапише.Нимаелошо?

„Азнемогадаразбера—продължаваприятелката—защовсебягашотнего,каквонемухаресваш?

  Елена Христова  63

„Не го възприемамкатомъж— отвръщам£направо, защототияподмятаниязапочватвечедамедразнят.—Възприемамгосамокатоприятел,нищоповече!

„Глупости,щеимадаготърсишти,такъвромантичен...“„Прекаленоромантичен“—приключвамазтемата.„Прекаленоромантичен“епрякорнаВальо.Спечелисигоощевпър-

викурс.Тогава,наеднапрактикапофолклор,групаколегитрябвашедасъбиратнатерен,вселатаоколоПловдив,приказкиидругиподобни.Азнебях,носледтовамиразказахавсичконай-подробно.Събралисееднавечернакупон,свирилинакитара,пелипесни,апослевзелидасиразказ-ватмръснивицове.Вальогинапусналиотишълдаседнадонякакварека.Даженебилорека,анапоителенканал.Седитойнабрега,виждагомоятаприятелкаипита:

—Каквоправиштукасъвсемсам?—Перасидушатаоттияпрезренитипове—билотговорът.Признавам,чеазнесъмчактолковаранимаимечтателна.Тяимайка

ми,затова,обичадаотбележипоединилидругповодснеудоволствие„Девапрактична!“,хвърляйкицялатавиназанедостатъчнатамиромантич-ноствърхузодиятами.Незнамотзодияталие,неелиилипо-скоросъмситакава.Притовасдъмимързелива.Записахфилология,самозащотомисевидянай-лесно.Понякогамиидванаум,четозимоймързелщедаенаследствен.Бащами,прадигодини—такасамиразказвали—влязълвАнглийскатагимназия,въпрекичепрезсоциализмавнеясевлизаломноготрудно,самозащотобиланадвекрачкиотдомамуинемусеходелонаучилищенадругиякрайнаграда,дакажем.

Вначалотонаучебнатагодинадоцентът,койтоводикурсапопрак-тическа граматикани зададе, единчас,писменаработанатема „Щепишатливбъдещероботитестихове?“

Колегитемикатосеразвълнуваха,чекатовзехадапишат—томовехартгияизписаха,задаопровергаяттазитеза.Азнаписахедно-един-ственоизречение:„Акостиховетесадобри,защоне.“

Последоцентътмеизвикавкабинетсиимипредложидамевключивлингвистичнатагрупананаученпроект,койтощесезанимавасразви-тиенаизкуственияинтелект.Самочеазотказах.Катосипредставихкупищатафишове,тяхнатаобработкапоцелидни,анавярноинощи,таблиците,диаграмите,коитотрябвадасечертаятиизвличанетонарезултатитедонивоматематическиформули..., оне,животътибезтоваедостатъчнократък,задагубятолковамноговремезаизкустве-нияинтелект,който,впрочем,съвсемнемеинтересувакойзнаеколко.

Бихсезадълбочиласамовнещо,коетонаистинамиемногоинтересно.Напримервтематазалюбовта.Тямевълнуваощеотгимназията.Нонедамиизброявателитературнипроизведенияиоткъсиоттях—къде,когаикойписателенаписаледи-каквосизалюбовта,не,нетова.Неис-камсъщотодамиобяснявателюбовтасрецептор,дразнителинервнавръзка.Нитодамидоказвате,чебилабиохимичнареакция,не.Защотолюбовтаетайнство—никойнезнае,никойнеможедаопределикаквоточнопредставлява,нитокакизащобликваухората.Мисля,четочно

64 ÏËÀÌÚÊ

любовтае„Божатаискра“.ДамепрощаватученитеотЦЕРН,ноБожатаискра“нещедаблеснеотсблъсъкананякаквисиелементарничастици.„Божатаискра“можедабъдесамолюбовта—прекрасна,могъща,великасила,коятоевсъстояниедаизвършичудеса,коятодоринеизлечимоболнивдиганакракигиизлекува.Инеканемиговорят,челюбовтабилаизмаманаприродата,сцелпродължениенарода.Родътможедасепродължиибезлюбов,нобезлюбовчовекнеможедаживее!Етотоваеважното,все-кичовексенуждаеотлюбовитонесамозапродължениенарода.Щевиприпомнятелевизионниярепортажзасватбатавединотстарческитедомове.„Азнемогадаживеябезнего—казвашетогававърастнатажена.—Намладининесъмобичалатака,кактосеганегогообичам!“

Интересувамеощекакпламватази„Божаискра“,каксезадвижвацелиятмеханизъмначудото.Какставатака,чесъвсемнепознатидоскорохора,вединмоментставатнай-близкинасвета?Етотовамеинтересува.

Такиванещасимислех,докатоотпивахотчашатасфреш,аВальомичетешезаварварите,коитонезнайнозащонепристигналинякъдесиизатехнияавтор.

—Вальо,защомисеструва—прекъснахазвъзторженитемудуми—чекактоти,такаитвоитеблизкигледатемалкоопростенческинаслучаяслеляти.Сякашапартаментавивълнуваповече,отколкотосамататя.Можебитоваелюбов,немислишли?

Вальонесеразсърди,чегопрекъсвам,ниточенегослушамвнима-телно.Тойникоганемисесърди.настроисемоменталнонамоявълна.

—Апартаментчетоечуднохубаво.Катооазисе.Шумътнаголемияградпочтинесечува.ГледашВитоша,гледашнебето,гълъбитепопервазанатерасата,дориедначайкавидяхдапрелитаведнъж...

—Каквачайка?Тукнямачайки.—Какданяма!Има.Тинесиобърналавнимание.Ина„Петтекьо-

шета“съмвиждал,инадларготопредбившияПартиендомпрелитат...Катовидячайка,много£серадвам,приемамякатодобраполичба,катознакотБога,едвалине...Азащосескщарахмеслеля?Защотоживотътежесток.Защотоетокаквосеслучивнашатакооперация,тамкъдетоживея.Нашасъседка,вдовицабездеца,около50-годишна,сехванасединпо-младотнеямъжисеожениха.Послетямуприписаапартамента.Неследдългомладият£хубавсъпругязаведевнякаквалудница,далече-далече,чаквъвВидинскиякрай.Оставиятам,продадеапартаментаиизчезна.Няколкогодинипо-къснонашатасъседкасезавърна.Успяладаизбягаотсъответнотозаведение.Нохората,коитобяхакупилиапар-тамента£,нитояприютиха,нитопроявихажеланиедасезанимаватснея.Тяостанабуквалнонаулицата—безпари,бездокументибезжилище.

—Откъдесисигурен,чеслелятищесеслучинещоподобно?—Щеяостави.Винагиставатака.—ИВальомепогледнастъжни

очи,многосериозен,бездоринамекзаусмивка.Помислихси,четойдалечнеетолковаромантичен,закакъвтоми-

навашепредвсичкиоткурса.

  Елена Христова  65

2.Вечертамисеприсънистраненсън.Сънувахмалкияапартамент,

лелятанаВальоинякоисъбитияотпредимесец-два.Сякашбяхневидимбезтелесенпризрак,нямсвидетелнаслучващотосе.Картинитесенижехапредменкатонакинолента.

Сутрин.Доголемияпрозорецнадневната,откойтосевиждасамоВитошаигълъбитепопервазанатерасата,седиженаскъсарусаплит-ка.Намасичкатадонеяработитранзисторче.„Днесемеждународниятденнащастието“обявяваговорителятисъобщавакогатоваестаналофактсрезолюциянаОбщотосъбраниенаООН.

Баграсепитаколкопътипрезживотасиебилащастлива—много,наистинащастлива.Колко ли?Равносметкатанея радва.Май,нитоведнъжитянавеждаощеповечерусатасиглава...Авреметолети,часов-никъттиктака,безвъзвратноизчезваотреденотовремезавсекиотнас.

Някойзвъни.Оказвасе,ченеесъседкаталеляВаня,коятообикновеноканиБаграсутриннакафе,амладмъж,весел,усмихнатисимпатичен.

—ИзпращамелеляИванка—казватой.—Забанята.—Ада,заповядайте.Баграмупоказвакъдедасепреоблечесработнидрехииотновосяда

намасичкатадопрозореца.Трябвадаработипостатията,възложена£отглавнияредакторнаединотвсекидневниците,благодарениехода-тайствотонабившнеинколегаотиздателството,вкоетотяработешедопредидвегодини.СъссъседкаталеляВаняБаграсесближисравнителноскоро,следкончинатанабащаси,когатоостанадаживеесамавмалкияхубавапартамент.Гарсониератаимашебезспоренчар.Нетолковазарадиголямататерасаиогромнатадневна,чийтоподбепокритспървокачест-венатеракота,апо-скорозарадиуютанауединението.Натрапчиватаградскагълчаваедва-едвадостигашедотук,агледкатакъмВитоша,такачестосрещанавминалотонаградаитолковарядкаднес,порадивисокотостроителство,допринасяшедаесветлонадушатаилеконасърцето.

СъседкаталеляВаняфеноменалнознаешевсичкозавсекиитонесамозаживущитевтазикооперация.Баграобичашедасешегува,чеобщувайкиснея,човекможедасиспестинесамокупуванетонавестник,нодориинателевизор.ТяименнобеизнамерилаипрепоръчаланаБаграмайсторазапоправкатанабанята£.

Баграотначалонепроявиникаквасимпатиякъмусмихнатия,раз-говорливмладмъж.Когатогопоканипървияденнакафесбисквити,тобешеотнемайкъде,отлюбезностпроформа,зарадисъседкаталеляВаня.Постепеннообаче,отношението£започнадасепроменя.Какизащо,едвалибимоглаитясаматадаобясни...НатретияденБагравечесядашенакафесАнгелсприятноточувствонадовериекъмнеговатаприветливост,дружелюбиеижизнерадост.

—ЛеляВанямиказа,чевиевсъщностстеинженер-електрончик,новитрябватпариизатоваработитеВиК-ауслуги.

—О,не—засмясетой.—ЛеляИванканезнае,нееразбраладобре.Братмиеинженер,ноинститута,вкойтоработеше,гозакриха,синътмувтовавремебезавминалвечезаАвстрия,даучитаминабратмимутряб-

66 ÏËÀÌÚÊ

вахапаридагоиздържа.Таказапочнадаработикатоплочкаджия...Азнесъминженер.Азсъмтанцьор.Не—балетист,нитоиграянароднитанци.Преподавампо-точнотанговеднашкола.Състезателсъмсъщотака,участвамвмеждународнисъстезания...Знаешликоеенай-важнотопритангото?—преминатойвнезапносоживлениенати.—Нестъпките,нефигурите,не,адаумеешдаусещашпартньораси.Даусетишнамерение-томузастъпката,предиощетойдаяенаправил,даусетишжеланиетомузатазистъпкаинезабавнодагопоследваш.Етотозиунисон,товапълноразбирателствоихармонияетангото.Инещоощепо-интересно,коетоневсекизнае—невинагиводимъжът,далечневинаги.Случвасеиженатадаводи.Въпросътедасеполучипълноединствопомеждуим,етотоваетангото...Знамединресторант,къдетосетанцуватанго.Искашлинякойпътдаотидем.Щетихареса...АведнъжвБелград,наедносъстезаниепак,неможешдасипредставишкаквакрасиваженавидях,очинеможешдаоткъснешотнея.Състезателкабеше.Хубава,хубава...Ипредставяшлиси,следсъстезанието,накупона,точнотямепоканинатанц.Главатамисезамая,незнаехнакойсвятсъм,хемядържавръцетеси,хемнемисевярва.

—Икакво?—слюбопитствопопитаБагра.—Нищо.По средатанатанцая оставих, невъзможномибешеда

продължа.—Защо?—Незнам.Немогадагообясня,нонаистинанеможгехдапродължа

датанцувам.Премалях,коленетемивзехадасеподкосяват,струвашемисе,чевсекимоментщесестрополянапода.

КогатгоАнгелсиотидетозиден,наБаграсестори,чемалкиятапар-таментеопустялкатоизоставеножилище.

Надругатасутринтявечегочакашеснетърпение,амисълта,чепонякаквапричинабимогълданесепояви,якарашедастрада.КогатоАнгелпристигнаивзедатрополивбанята,всичкосидойденамястотоиБаграспокойноседнанамасичкатадопрозорецавдневната,задапро-дължиработатасиповъзложената£статия.

ВеднъжАнгелотиде,дапроверинещо,вапартаментанаМаргарита.Вмалкияпромеждутъкотвреме,докатотойбешетам,истинскаревностдълбокопрободеБагра.„Когащесевърне?поглеждашетянепрекъснаточасовника.Защосебави?Каквотолковаправитам?“...Привързвашесевсеповечекъмнего,аитойскъсявашеразстояниетопомеждуимсподкуп-ващанепринуденостизавиднажизненост.Разговаряхатака,сякашбяхаблизкиприятелиотстогодини.ТойвеченеянаричашегоспожаБагра,нитосеобръщашекъмнеясБагре,аиказвашеРозовооблаче—имеотеднаиндианскалегенда,киятопонякакъвповод£бешеразказал...

3.Дойдесесията.Минаиотмина.Курсътнисеразпиляпопочивки—на

море,напланинаидажевчужбина.Точнотогавамисеслучинещомногохубаво—влюбихсе.Влюбихсеедно

момче,коетокарашемагистратура.Историк,голямкрасавец.Притова

  Елена Христова  67

такаувлекателноумеешедаразазвазавеликолепнитепраисторическирисункивМагурата.Покрайтазимилюбов,нитосВалентинсевиждахдълговреме,нитосдругитемиколеги.Сменихкомпанията.

Презавгустотидохмеслюбимиянаморе,наСлънчевбрягзаседмицаинещо.ЕднавечерслучайновидяхтамВальо.Кактовървяхмеслюбимияотресторантнаресторант,избирайкикъдедасеустановим,внезапночухединпознатгласдаказва:„Етоя!“Обърнахсе.НамасичкаподшаренчадърпредедномалкозаведениевидяхВалентинзаедносдругединнашколега.Приближихседагипоздравя,нонесиказахмепочтинищо,защотобързахданастигнакавалераси,койтобешезапрашилнапред.Припомнихситазисрещапредидазаспяисезасрамих,чесъмпостъпилазле.Такаваеднарепликакато„Етоя!“,изреченасвъзхита,предполага,чедопредиминутаВальоеговорилзамен.АмиакоедошълспециалнозарадимененаСлънчевбряг,снадеждатадасесрещнем,дамевиди?Такаилииначе,повеченесевидяхме,товабеше.

Видяхмесепрезесента,вначалотонановатаучебнагодина,вУни-верситета.Вальоведнагамепоканинакафеутях.Нямалопо-хубавокафеоттова,коетосамсиправиш,всвоядом.

—Еладавидишкъдеживеясега—подхвърлинакрая.Азпоканихотсвоястранаприятелкатасиоткурса,заданедавам

поводзаревностнаисторика.ДокатопътувахмесавтобусакъмЮжнияпарк,интиутивнипочувствафх,чеВальониводивмалкияхубавапарта-ментналеляси.

—Каквоправилеляти?—попитах.—Тяпочина.—?!?—Онзияизоставиитянеможадагопреживее,самоубисе.Приятелкатами,коятонебешевтечениенаисторията,сеопита

даобърневсичконашега.—Недумай,бе,нимавсеощеимахора,коитосесамоубиватотлюбов?Вальонищонеотговори,аазсмутенопрошепнах„Кактовиждаш.“

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Вàçà с ìàêîâе

68 ÏËÀÌÚÊ

Весела Кацарова

ИЗ „АМЕРИКАНСКИ ИМПРЕСИИ“

КУЛТУРОЛОÃИЧЕН ФЕНОÌЕН

Несъмидопускала,чееднобългарскоимещеиматаковамагическовъздействиевЧикаго.Щепроменимигновеноотношениетонахоратакраймен.ЩеимотворисърцетозаБългария.Итонекъдедае,авкнижарница.

Итъй,разглеждамсиазпреспокойнонатъпканитескнигилавицивмалкатаантикварнакнижарница,но усещамкаккнижарятнемеизпускаоточи.Доридолавямнякаквавраждебноствпогледаму.Койзнае,можебимногосебавясизбирането.Илимногодългосезачитамвкнигите.Аможебиседосеща,чеджобътминеедълбокищесезадоволяснякояидругатънкакнижчица,докатоклиентитенаоколовзематпълниторби.Иличистоипростодолавямоятачуждоземност.Кактои да е, едриятамериканецнеотлъчноме следи с поглед и аз почвамнервнодаразгръщамстраниците.Питамнещоскнигавръка,задаразсеянапрежението.

—Авиеоткъдесте?—изведнъжполюбопитстватой.Какпъкможадамеусети!

—ОтБългария—отвръщамкротко.—ОтБългарияли?—мигновеногрейваедриятмъж.—Аманаистина

листеотБългария?—Амида!—АотПловдивли?—Не,не,отСофия.—ЗащотоазпознавамединбългаринотПловдив.Нонегогознаецяла

България.Аицелиятсвят.„Хайдеде,чекойлипъкщеетоя?“,мислясиаз.—Хапознайте,де?—сякашотгатнамислитемикнижарят.—Немогадасесетя—предавамсеаз.—Хрис-тоСтоич-ков!—натъртеноотвръщатой,изпълненсблаго-

говение.Сякашставадумазапапата.—О,виепознаватеХристоСтоичков!—учтивоотвръщамнавъзторга

му.Идваминаум,чеотизвестновремеСтоичковиграев„ЧикагоФайърс“.ЕтооткъдеетолковаизвестенвЧикаго!—Авиеличнолигопознавате?—продължавамдалюбезничааз.

—Отначалогопознавахсамокатоиграч.Несъмизпусналнитоединнеговмагнасокър.

Сещамсе,четукнафутболамувикат„сокър“,а„футбол“значинещосъвсемдруго.Ех,пустиятмуанглийски,пардон,американски!

  Весела Кацарова  69

—Отскорообачемистанасъсед—продължававъзторженияткнижар.—Живеемнаеднаулица.Наняколкопътидорипихмебиразаедно.

„Е,товавечеенещо!“,мисленовъзкликвамаз.Чекатосепроменитозимитичовек!Заведемевдънотонакнижар-

ницатаиотключиедностраничнопомещение,къдетодържалнай-ценни-тесикниги.Занай-специалнитесиклиенти.Анакраявзе,чеминамалиисметкатанаполовина.ЧеналисъмсънародничканаХристоСтоичков!

Татакивамитиработизначи!Койтоневярва,чеХристоСтоичковнесамоатакуваврати,ногииотваря,некадаидевЧикаго.Притованекаквидаеврати,авратикъмкултурата.Такаде!

РАЗÄВОЕНИЕ

Седясилнопритисната.Направозаклещена.Отлявоиотдясно.Немогадасипоемадъх.Хакмие,катосикупихбилеттолковакъсноиседотътрихдолетищетовпоследниямомент.Какводругомогадаполучаосвенмястовсредатанадългатаредица,къдетосъмзатиснатаот-всякъде.Притварямочиисеопитвамдасеуспокоя.Нейсе,всенякакщеизкарамняколкочасовияполетотСанФранцискодоЧикаго.

Следмалкозапушвамеднотосиухоисевслушвамвразговараотдясно.Стопроцентовиамериканци!Премеренаотчетливареч.Ведраиспокойна.Речнауравновесенипрактичнихора.НаНансиможелонапълнодасераз-чита.Исмесецидагинямало,цветятавкъщивинагищелидасаполети.Иградинарятнямалодапропуснедавършидобреработатаси.Защотомразелидасеприбератидазаварятдомаиградинатасизанемарени.Такачевсичкоенаредсъсспътницитемиотдясно.Нямадаимберакахъра.

Сегазапушвамдруготосиухоисезаслушвамвговоравляво.Охоо,гледайти, седнала съм до руснаци! Разговорътимтече отривисто,приповдигнато,съвсемпославянски.Разбирам,челеляимАнютасена-станилавквартиратаимвМосква.Нокойзнаезащонеотговаряланателефона.Данонесибиланаумиладаимпродадежилището,защотоощеимтрябвало.ЗасеганесезнаелодалищеимпровървивАмерикаитоку-вижвзели,чесевърнали.

Оглеждамскришомспътницитеси.Първоотдясно.Личиси,чевсичкоенаредпритях.Спокойни,самоуверени,науязвимихора.Усмивкатаимеширока,сдобреподдържанизъби.Дрехитеим—спортнииудобни,ноелегантнииочевидноскъпи.Жестоветеим—свободниинепринудени.

Отлявокартинатаесъвсемдруга.Напрегнати,измъченисъщества.Аидрехитеимсякашнесапомярка.СигурносаотнякоймагазиннаАрмиятанаспасението.Илиотонези,къдетовсичкоеподолар.

Завързвамразговорисдветедвойкинапълноестествено.Американ-катауслужливомипоказвакакдавключарадиото.Апослемиподаваикафето.ЖивееливСанФранциско.Ималикъщавцентъранаграда.СегаотивалинагостиприсинасивЧикаго.Билпреуспялбизнесмен.О,Бъл-гарияенаБалканите,нали?БилисасамовГърция.Многоимхаресало.МислелидаотидатидоТурция.Най-вечезарадиИстанбулиБосфора.А

70 ÏËÀÌÚÊ

заБългариянищонезнаели.Само,чеенаБалканите.Ичеебившакому-нистическастрана.

Разговорътсрускатадвойкаедалечепо-сърдечен.Ах,нимастеотБългария?Ходилисме,ходилисмедвапъти.Варна,Златнипясъци!Ах,какаяпрелесть!И,разбирасе,Пловдив,Альоша.АмирешилидаопитаткъсметасивАмерика.Отосеммесецабилитук,новсеощенеможелидасеустановят.Повикалигироднини,ужщелидаимпомогнат,даимнамерятработа...Алазасега—нищо.МъжътбилнаученработниквМосква.Нотукникакваподходящаслужбанеможелданамери.Макаримногодобредасесправялсезика.Тримесецаразнасялпициподомовете.Почналодостадамуомръзва.Женатабилалекарпопрофесия.Алаощеучелаезика.Работилаединмесецвкухнятана„МакДоналдс“,ноедваиздържала.

Итака—няколкочаса.Иотляво,иотдясно.Аазстояпритисната.Заклещенамеждудвасвята.Исечувствамнякакраздвоена.ПочтикатоцялаБългария.

БЕАТРИÑ

—Беатрис,койенай-яркияттиспоменотБългария?Беатриспритваряочиисеотпусканазадвкреслото.Тяизглежда

чудеснозасвоитеосемдесетиседемгодини.Лекоточервилоподчертавасветлата£кожаитъмните£очи.Лицето£еспокойно,нобързотопот-репваненаклепачитеподсказва,чевсъзнанието£севъртилентатанаживота.Кой,кой?Танимаелеснодаизберешедин-единственспоменотмладостта,когатосаизминалиблизоседемдесетгодиниоттогава!Целиседемдесетгодини,откактозапоследенпътсипомахалсръканаприя-телиироднининасхлупенатасофийскагара,предивлакътдатепонесекъмновияживот.НовиятживотвНовиясвят.ТаБеатристогаваебилаедваседемнайсетгодишнаинееималавремеданатрупакойзнаеколкоспомени.Кой,кой!

ПросторнотожилищенаБеатриспреливаотсветлинаиспокойствие.Всякавещенамястотосиисевключвавобщатахармония.Креслаиканапетавсветлитонове,плътникилимивпастелнагама,ведрипасто-ралнипейзажипостените.Въгълаепианотосразтворенинотиотгоре.Всичко втозиподредендом говори за благополучиеи домашенуют.Ивсепактук-тамсеобаждатвещисдругатоналност,малконепривичназаобстановката.Ейвонзиъгълсевиждаголямаписанастомнасяркибългарскишарки.Нашкафчетодоогромниятелевизорсекиприбъклица,отнововслънчевитонове.Напервазадосаксиятадвепръстеникратункикроткосадопрелимуцунки.Аотгоренапианотоеизвисиласнагакръшнабългарскамомавшаренсукман.Макариарменкапонародност,БеатрисероденаиизраславБългарияиеостаналабългаркаподуша.Въпрекичеенапусналастранатанипредитолковамногогодини,българскототрайноприсъствавдомаивживота£.

НенадейноБеатриспроговарястих,възглухглас,всетакапритворилаочи.Българският£есъвсемправилен,самослекакцент.

  Весела Кацарова  71

—Споменимного.От детството, от училището...Но най-добрепомнячувствата,коитосъмизпитвалатогава.Напримервутринитеудома,втяснатаникухня.Таткоезапалилогромнатаготварскапеч-каитясеенагорещиладочервено.Азсъмсесвилавърхукушеткатанатоплоисевслушвамвбумтенето.Мамасеенадвесиланадпечкатаимиприготвяпърженифилийкизазакуска.Винагисутринмиправешенещотоплопредиучилище.Исегавиждампъстрата£басменапрестилкаипухкавитепантофи.Говориминещоснапевенглас,аазпродължавамдадремясвитанакълбо.Най-вечесъмзапомнилаусещанетоси—затоплинаипълендомашенуют.Усещанезаабсолютназащитеностисигурност.Увереност,ченищолошонеможедатисеслучи,щоммамаитатесадотебе,крайтебе.По-късновживотасиникоганесъмизпитвалатаковасилноусещанезасигурностизакрила.Никога!...

ТукБеатрисзамълчавазамиг,апосленапевнопродължава:—Помнядобреипървиясиучебенден,първатасиучителка.Много

дълго бях чакалатозиден, бяхподреждалатетрадкитеимоливите вноватасичанта.Нокогатосеозовахвголемияучилищендвор,пъленсдеца,изведнъжсеуплашихиобърках.Дорисеразплаках.Итогавапримендойдееднамладажена,попитамезаиметоимеповедезаръка.„Азсъмтвоятаучителка“,казатяиазмигновеносеуспокоих.Заментябенай-прекраснатаженанасвета.Спомнямсисивия£вталенкостюмитопли-те£пъстриочи.Поведемеподълъгкоридор.Всетакапродължавашедамедържизаръка,азаднассепроточидългавърволицадеца.Държешемевнимателно,доринежно,ноазусещахколкосилнаеръката£.Коридорътбедълъг-предълъг,апостенитебяханареденибезбройпортрети.Товасъмзапомниланай-яркоотпървиясиучебенден—безкрайниякоридорспортретитенаВазов,Ботев,Каравеловиделикатната,нокрепкаръканаучителката.Итогаватрайномеобзеусещането,чепоемамподълъгпът,койтонепременнощемеизведенякъде.Ипо-късномееобземалопо-добнооптимистичночувствозапредстящодвижениенапред,нотогавагоусетихзапръвпът.Исъмгозапомнилазавинаги...

Отновопоследвакраткапауза,предиБеатрисдазаговориотново:—Идругочувствонесъмзабравила.Набезпределнарадостибезгри-

жие.Усещането,чемепоеманякаквасилакатопролетенвятъриазсеиздигамвисоконадвсичко,лекакатоперце.Високонаддървета,къщи,хълмове.Толковависоко,чемогададостигнаслънцето.Таковачувствомеобземаше,когатобяхсприятелкитеси.Тебяхадве—НадяиВаска.Не-прекъснатобяхмезаедно.Ивкласнатастая,ивечердокъсновквартала.Честоучехмезаедно.Еднаотнасчетешеуроканаглас,адветеслушахаиповтаряха.Несенадпреварвахме,асамосеокуражавахмееднадруга.Каточелисипреливахмесили.Почтикатоскаченисъдове.Исилатанибешетройна.Таканивикаха—Светататроица.Защотовсезаеднохо-дехме.Такогатосиразказвахмеразниисторииисекискахме,изпитвахточнотовачувство.Набезпределнобезгрижие.Имахусещането,чемла-досттащепродълживечно.Спомнямсикаксекълняхменикогаданесеразделяме.Темногоплакаха,когатотръгвах.Иазбяхмногоразстроена.Сякашнещоотживотаменапускашезавинаги.Ипо-късносъмимала

72 ÏËÀÌÚÊ

приятели.Ноникогаповеченеизпитахподобночувствонабезгрижиеибезтегловност.Никогаповеченесъмсесмяладосълзи,простоейтака,безвсякаквапричина.Каточелитоваевъзможносамовмладостта.Внай-раннатамладост.Знаешли,многопо-късноеднатаоттях,Надя,дойдедаживеевНюЙоркприсинаси.Два-трипътиходихдаявидя.Намерихядостапроменена.Напълняла,съвсемпобеляла.Инякаксисесмалила.Азяпомнехстройновисокомомиче,авидяхнабитастаражена.Отначалоразговорътневървеше.Разказвахмежитейскитесиистории,показвахмесиснимки,обсъждахмеиболежкитеси.Норазговорътнаправокуцаше.Итогаватяказаеднафраза,кояточестоповтаряшенамладини:„Амачезабавнадивотия!“Иизведнъжтезидумисякашотключиханещоунас.Идветезапочнахмедасетресемотсмях.Нещозаклокочинеудържимоотвътре.Иотновомеобзеусещанетозабезгрижиеибезпричиннарадост.Направоневероятно!Товабедухътнамладостта,койтомислех,чеот-давнасъмпогребала.Иизведнъжтойотновониспоходи.Представяшлисикаквагледкасмебили!Двебабичкисетресатотлудешкисмях!Не,несъмявиждалаоттогава.Самопотелефонасечувамеотвременавреме.Стахувамсе,чеусещанетовеченямадасеповтори...

ИзведнъжочитенаБеатриссенатъжиха.—Да,разбирасе,тогаваизживяхипървотосиголямовлюбване.Вярно,

ученическалюбов,нонализнаеш,четясепомницялживот.КазвашесеНикола.ПървомилибеНикола...Бешеотсъседнияклас.Високо,черноокомомче.Буйнаглавабеше.Всетичашеследтопкатавучилищниядвор.Свирешеинаакордеон.Научилищнитезабавиглавнотойнисвиреше.Доримебешеяд,ченеможемдатанцувамепо-често.Бешелюбимецнамомичетата.Всетокуподхвърляшеразнидръзкиреплики.Носменбедориплах.Спомнямсикактърпеливомечакашевкоридорапрезмеждучасиетоиотивахмезаеднодобюфета.Иследчасоветемечакаше.Подголямотодървовдвора.Вземашемичантатаимеизпращашечакдодома.Вечерчестоходехмевкварталнатасладкарница.Пиехмерезливабоза,апослесеразхождахмевпарка.Помня,чекогатомецелуваше,сърцетомибие-шедопръсване.Исимислех,чеповеченикоганямадаизпитамподобновълнение.Разбирасе,по-късноизживяхголяматасилюбов,нотрепетът,койтоизпитвахтогава,несеповтори.Сякашбуцазасядашевгърлотомиикракатамисеподкосяваха.Ощепазястиховете,коитомипосветитогава:

Данте възпя своето Беатриче,а аз ще възпея тебе.Ще разкрия как те обичами как се с тебе гордея.Послетемисеструваханаивни,нотогаваметрогвахадосълзи.За

първипътнякоймипосвещавашестихове.Итоваповеченесеповторивживотами.Когаторазбра,чещезаминаваме,Николамногосеразстрои.Започнадамеувещавадаостанем.Родителитемиобачебяхавзелика-тегоричнорешение.Усещаха,чеидвановавойнаибащамиискашеданипредпази.БратмубеубитнафронтапрезПърватасветовнаитойсестрахувашеданеизживеемновиужаси.Притовадругиятмичичо,кой-

  Весела Кацарова  73

товечесебеустановилвАмерика,настойчивониканеше.Такаченямахизбор.НоименмеболешесърцетопримисълтазараздяласНикола.Натръгванетоймиподариеднаброшка.Ощеяпазяиотвременавремедорияслагам.Неескъпоукрашение,ноизработкатаемногофина.Тъменкамък,обкованстънказлатнанишка,аначернияфонсеоткрояваженскипрофил.Николаказваше,чеобразътвърхуброшкатаприличалнамен.Койзнаедалиетака,нододен-днешенкътамтазиброшка.Ипонякогасиягледам.НезнамкаквоестаналопослесНикола.Приятелкитемиказаха,чеследзаминаванетомисезатворилвсебесиидорипрестаналдасвирипозабавите.Послесепреместилвдругоучилищеиповеченеговидели.Многосенатъжавам,катосесещамзанего...

ОчитенаБеатриснаистинастанахамногопечални.Икаточелицялото£лицеизведнъжсесъсухри.Възрастта£внезапнопролича.Същокатонапогребениетонасъпруга£предивреме.

Итогаваотвънизведнъжсечухаклаксониидворътсеизпълнисколи.Пристигашесинътсцялотосидомочадие—сженаси,дветесидъщери,синаиснахата.Бяхадовелидорималкотосивнуче,сиречправнучетонаБеатрис.Тяизведнъжзасияихукнадапосрещагостите.Неделниятобядбешеготов.Затихналатакъщаотновощешедасеизпълнисглъч.Първитеспомениникоганесезабравят.Затовадетствотоираннатамладостсатолковаскъпизащототогававсичкосеслучвазапръвпът.Аланастоя-щетовинагиизтласкваспоменитеназад.СегаБългарияотстъпвашепредАмерика.Задасезавръщаотнововспоменитеисънищата...

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Äàìà с шàïêà

74 ÏËÀÌÚÊ

Нова поезия

Атанас Капралов

СТИХОТВОРЕНИЯ

НЕПОТРЕБЕН

Ñëеä õèëяäà ãîäèíè îò íеáесíèя сâîäще ïîïèòàì,âòîðà÷еí â çеìíîòî ïîëóшàðèе:щúêà ëè êðàé Бàëêàíà ìîяò äðеâеí íàðîä,èëè íяìà íè êîсò îò ãîðêàòà Бúëãàðèя?

И ïîíеже е âсè÷êî â ìúãëàòà äàëе÷,ще íàäàì óõîäîëóêàê íàâèêâàò ðîáîòèòе:ìîже áè ще ïîìðúêíà îò ÷óжäàòà ðе÷,èëè íîс ще íàâèðя, ÷óë еçèêà íà Бîòéîâà?...

...Пî-äîáðе ãëóõ äà áяõ...Ще ïðîшеïíà: „Аìèí!“И сúëçà ще ïðîâîäя êàòî жàëîсòеí ãðàжäàíèí.Пðîсòî ÄНК-ïðîáèòе сî÷àò ãðешеí èíсòèíêò —íе çà âúçïðîèçâîäсòâî,à çà сàìîèçяжäàíе,

íе çà óòðешíî öяëî,à çà óòðешеí âçðèâ...И се ÷óäя ïðè áясíîòî сàìîèçòðеáâàíе,çà êàêâî сëеä õèëяäà ëеòà äà сúì жèâ?Ìîже áè çà äà âèäя —ïîеò íеïîòðеáеí сúì.

Ìîже áè çà äà òðúãíà îò çâеçäèòе ïешàïî îáðàòíèя ïúò,ïàê ïðè ïëеìеòî сáúðêàíî,çà äà êàжà íà сâîéòà áеäíà äíешíà äóшà:ïðîèãðà жèâ жèâîò çà èçìàìíî áеçсìúðòèе.

  Атанас Капралов  75

ПРЕÌАЗАНИ ОТ ÑКОРОÑТТА

Зеìяòà âсе ïî-ãíеâíî се âúðòèè âсе ïî-сòðàшíî сâяò íè се çàâèâà......Лежèì ïî ãðúá íàêðàя àç è òè —áеç сâясò, áеç äúõ,áеç ïëúò,áеç сúïðîòèâà.

Ãëàâèòе íè â îсâèðеïяë êàäàíсðеäяòäîì,áèòêè,äеòсòâî,сúí óòðîáеí...Äàëè òîâà íе е ìîëèòâеí òàíöïðеä Бîã —äà íè ïîêàже ïúò çàäãðîáеí!

Äà íè êà÷è íà сеäìàòà сè âèс,îáëàêúòеíè âúðõó áàâíî âðеìе...Зàщîòî òóê се сâëè÷àìе— óâè! —îò áясíî çàïðеïóсêàíîòî сòðеìе.

Нàïðàâî íè ïðеìàçâà сêîðîсòòàíà òеçè çеìíè âèõðеíè îìðàçè...Ñïàсеíèеòî,ìèëà,сëеä сìúðòòàс òеá òðяáâà çàä çúá£òе äà îïàçèì.

Тî ще ãîðè êàòî ãîðещ êàðòîфíеáöàòà íè...Нî —áеç сúëçè è âîïëè — äà çàíесеì íà ìúðòâèòе ëþáîâ,щîì íе óсïяõìежèâèòе äà сòîïëèì!

76 ÏËÀÌÚÊ

ЕÄИНÑТВЕНА ПОБЕÄА

Оò çàãóáè се óìîðèõäà сúì с äóшà íесúêðóшèìà...Рàçõîжäàì се êàòî òóðèсòèç сâîя áèâш жèâîò...И сíèìàì:

òóê çà ìе÷òàòà âäèãàì òîсò,à òя е â ïðèìêèòе íà ïàяê;òàì сòèсíàë сúì â ðúêàòà êîçè... ïàê íàäöàêàí сúì íàêðàя;

íàòàòúê ìàõàì óж îò âðúõ,à â íèсêîòî сúì ìàé õúðçóëíàò;âсе ãîë íà çëîòî âêàðâàì ïðúâè âсе ìе áèе òî —íà íóëà!

Оò÷àéâàщà еêсêóðçèя —â óсîèòе £ сúì íàòèêàí...Нî ìèã ïðеäè äà се сìðàçя,е фàêòсïàсèòеëíàòà сíèìêà:

àç ìîãàïëàìíàë,ãîðä,êðàсèââ î÷èòе òè äà се îãëеäàì.В òяõ è îòâúä ще áúäà жèâ...Еäèíсòâеíàòà ìè ïîáеäà!

ТАЙНА

Тè,îòðеäеíàòà ìè сâèше,ïîòúíà íяêúäе...Кúäе сè?Тàêà äúëáîêî сúì òе âäèшàë,÷е ëèïсàòà òè äíес ìе áесè.

  Атанас Капралов  77

Ñ ïîсëеäíèяò сè âúçäóõ ðîíяòðîõè îò èìеòî òè âêóсíî è õðàíя с íеãî òеëефîíà,àëà îòсðещà —сèòà ïóсòîш...

Нàêðàя ëþшâà ìе âúжеòîïîä êóïîëà íà сàìîòàòà:с ïðèсúäàòà — äà сïðе сúðöеòî,с íàäежäàòà — äà сïðе çà êðàòêî.

Зàщîòî —òóê èëè â áеçêðàя —òè ще èçâúðшèш сâîéòî ÷óäî:î÷èòе ìè ще ðàçïîçíàеш,сúëçà â сúëçà ще ãè сúáóäèш

è с òеá — щàсòëèâеö äî щàсòëèâêà!ще âëеçеì â сìèсúë íîâ,íàáúáíàëïîä çâеçäíà фîðìà è îáâèâêà...

Нî íàшà òàéíà òîé ще áúäе.

ÑПАÑИТЕЛКИ На дъщерите ми

Няêîãà çà сèíîâе ìе÷òàеõ —äâà ïúòè ãè ÷àêàõ с õëяá è сîë!Äâà ïúòè ìе îãëóшè íàêðàяïëà÷ ðîäèëеí îò íеèсêàí ïîë.

Ìèсëеõ сè —òîâà íе е âúçìîжíî,сãúð÷еí â сâîя ìúжêè íеóсïеõ.Нî с óòеõàòà íà сëяï õóäîжíèêíежíèòе сúçäàíèя ïðèеõ.

Те ðàсòяõàс ïðèêàçíè êàïðèçè,с áàðáèòà,с ïðèíöесè,

78 ÏËÀÌÚÊ

с ÷óäесà.Зíàеõà —êîãàòî сúì íàáëèçî,àç îò âсяêî çëî ще ãè сïàся...

В òàçè ðîëя íà сïàсèòеë ÷óäеííяêàê íеóсеòíî се âжèâяõ.Äâàж ïî-сèëеí âсеêè äеí се áóäеõ,âяðàòà â äîáðîòî сïàсòðèë â òяõ...

Зíàì:еäèí äеí ще сúì сòèсêà ïëяâà, íî сïîêîеí íеêà е сâеòúò:ìîéòе äúщеðè ìó çàâещàâàì —с äîáðîòàòà сè äà ãî сïàсяò!

Зäðàâêà Лèсèéсêà •Тàíö

    79

Алина Стоянова

СТИХОТВОРЕНИЯ

ÄЯÄО КОЛЕÄА

Äяäî Кîëеäà äíес е щàсòëèâ.Бе íàеò îò îòäеë â îáщèíàòà — â ìðàçîâèòèòе ëеäеíè äíèäà ïðèшïîðâà с фàéòîí òèшèíàòà.

Ве÷е ïеòà ëè, шесòà ãîäèíàáеçðàáîòеí е è áеç çàïëàòà.Оöеëяâà âсе íяêàê çà òðèìà!Нî îсòàíà ëè çäðàâî â äóшàòà?

Äяäî Кîëеäà äíес е ïèяí.В сâîéòà ïðèêàçêà сàì сè жèâее —ïðàçеí фðèçеð, áеç òîê, ãîë òàâàí.И с ïîсëеäíàòà жèâà èäея...

Нî сеãà сúс фàéòîíà ëеòè.А çâúí÷еòàòà äяâîëè ãîíяò.Еõ, жèâîò, еõ, сúäáà, еõ, ìе÷òè...И сíежèíêèòе... Кîé ëè ãè ðîíè?

Äяäî Кîëеäà íе èçäúðжà.Тðеòè äеí ðàçãîâàðя с âúжеòî.Ñàìî ìèã, íî áеç äúõ... Пðèìèжà.И фàéòîíúò се âðяçà â íеáеòî.

ЛЕТЯЩО ÃНЕЗÄО

Не áяõ сëó÷àéíî â òîçè сàìîëеò.Пðèëè÷àше íà íàðàíеíà ïòèöà.В сúðöеòî £ ïðîïëàêâàõà ïðеç ðеäè сìееõà се áúëãàðсêè äе÷èöà.

80 ÏËÀÌÚÊ

Ñïîêîеí ïîëеò. Ãîсïîä áеше с íàс.Тîé ïúëíеше сúс àíãеëсêè çâúí÷еòàäóшàòà сè. В ïðîòóáеðàíсóсìèâêèòе ìó ãàëеõà íеáеòî.

Не áеше ïîëеò. Бе ïе÷àëеí êóðс —сúäáè, ïàсïîðòè, êóфàðè è ÷àíòè...И çеìíèяò, è òóðáóëеíòеí òðóсâúâ âеíèòе íà âсеêè еìèãðàíò.

Иãðà÷êè, áèáеðîíè è äðúíêàëêè,îíàя áяëà, ïëþшеíà ìе÷òà —÷îâешêà è ïîòðеáíà. Ìíîãî ìàëêà...Леòеше... Ñяêàш жèâà áеше òя.

И сïóсíàõìе се. Ãîсïîä áеше с íàс.Нàä îáëàöèòе — сëúí÷еâî è сèíьî...Зàïëàêàõà äе÷èöàòà â çàõëàс.Нàâяðíî çà àáсòðàêòíàòà ðîäèíà...

БУТИЛКА В ПИÑÌО

Ве÷е íèêîé íе ïèше ïèсìà.Äîïîòîïíî е. И сòàðîìîäíî.Няìà êîé äíес äà âäèãíе ÷ешìà.Ñàìî сïîìеíúò ïèе îò сòîìíà.

Пðеäèíфàðêòíî се âëà÷è äеíяò —еëеêòðîíеí è сèâ, è áеçëè÷еí.... Неíàïèòà âîäà âúâ сúíяêúì íеáесíèя èçâîð èçòè÷à...

И — î, ÷óäî — íàяâе õàáеð!Цяëî жèâî ïèсìî — áяëà ïòèöà,òе÷íî сëúíöе âúâ ïëîä, ãðîçäîáеð...îòëежàëà íàâúòðе сúëçèöà...

Бîжà êðúâ, еëèêсèðíè ïðîсòîðè.И òðúï÷èâàòà èсòèíà. Ãðешíà...Няêîé ïèë е, à сеòíе çàòâîðèëâúâ ïèсìîòî äóшà. Беçóòешíà.

    81

Димитър Златев

СТИХОТВОРЕНИЯ

ЗАВРÚЩАНЕ

На хилядите чеда на България, потърсили хляб и сполука в чужбина.

В íеçíàеí äеí ще âëеçеш ïëàõî â äâîðà.Пîä сòúïêèòе òè — ïîжúëòяëà шóìà.Нî íяìà ëàé ïîçíàò äà îòãîâîðè,íè áëèçúê с èçíеíàäà ще ïðîäóìà.

Вúðõó âðàòàòà âõîäíà ще íàìеðèшïðеäóïðежäеíèе — сòèõà íà Äàë÷еâ:„ÑТОПАНИНÚТ ЗАÌИНА ЗА АÌЕРИКА.“Ще ïîìúë÷èш сìóòеí, çà ìèã ðàçáðàë, ÷е

сè êàòî ïðèò÷îâèя áëóäеí сèí...Иêîíàòà, сеìеéíèòе ïîðòðеòèòе сðещàò сúс çàсúõíàëè сúëçè,íî âсяêà îще â ïîãëеäà òè сâеòè...

Ще сïîìíèш ïîðèâèòе êúì ðàçäеëè,ìàãèяòà íà äðóìè íеèçáðîäíè.Пðèìàìâàí îò áеçêðàéíèòе ïðеäеëè,òàì â сúí сè ÷óâàë ãëàсîâеòе ðîäíè.

Зàâúðíà се... Äî áîëêà òóê ïîçíàòî еâúâ òîçè êðàé — è сëúí÷еâ, è ïîäëóíеí...Оòсúсòâà сàìî ìàé÷èíî îáяòèеè áàщèíà ðúêà — äà я öеëóíеш.

82 ÏËÀÌÚÊ

ПРЕÄПРОЛЕТ

Част от софийската улица „Граф Игнатиев“ се превърна в пазар за плодове и цветя.

Ìежäó сеðãèèòе с êðóшè, áàíàíè,с êîшíèöà сеëсêà жеíèöà çàсòàíà.

В÷еðà íà äâîðà £ äðúçêè êîêè÷еòàс áеëè êàìáàíêè çеìяòà çàêè÷èõà.

Те £ íàïîìíяõà ëàçàðсêà ÷еòàс äеòсêè óсìèâêè è öâеòíè âеí÷еòà...

Ñïèðàò ó÷óäеíè сòîëè÷àíêè,сяêàш çâúí ÷óâàò îò áеëè êàìáàíêè.

Кàê äà óсеòяò âúâ çèìíàòà сêóêà,÷е ïðîëеòòà çà ïðîáóжäàíе ÷óêà?

Ñ òðеïеò ïîеìàò áóêеò÷еòà íежíè —òúé сè êóïóâàò с òяõ íîâà íàäежäà.

Пëàõî ïîäàâà ãè сеëсêàòà сòðèíêàè âúâ äëàíòà £ ïðîçâúíâàò сòîòèíêè.

Нежíîсò ðàçìеíя ðúêàòà £ сëàáà —ïðîëеòíà íежíîсò сðещó äâà õëяáà...

    83

Красимира Милчева

СТИХОТВОРЕНИЯ

ÑЕÄÌА ЗАПОВЕÄ: „Не прелюбодействай!“ (Изх. 20:14)

... еäíà óçðяëà яáúëêàëежеше ïîìежäó íè.Рúêàòà òè —çìèяòà èçêóсèòеëêà,се ïëúçíàïî èçòðúïíàëàòà сúщíîсòíà жеíсêîòî,ïðîáóäеíî ó ìеí.Кðúâòà íà Еâàçàáóшóâà ëóäî...Äóшàòà ìè,ïðîäàäеíà,îòëèòíà íяêúäе...А òàì,ïðеä òúìíèòе âðàòè íà Аäà,с áóêеò ÷еðâеíè êàðàìфèëè,ìе ÷àêàше âèíîâеí Äяâîëà...

ÌÚÆÚТ, КОÃОТО ОБИЧАÌ... „Ще съм твоята сянка...“

Ìúжúò, êîãîòî îáè÷àìе сяíêàòà жàäíà сëеä ìеí.Тîé íе ìîëè, òîé ïðîсòî îáè÷àäóшàòà ìè — òèõ è сìèðеí...

Ìúжúò, êîãîòî îáè÷àìâсяêà âе÷еð сè ëяãà áеç ìеí,ìúжêè ìèсëè íà ãîëî îáëè÷à,ìеí сúíóâà äî äðóãèя äеí...

84 ÏËÀÌÚÊ

Ìúжúò, êîãîòî îáè÷àì,ïðеîáðúщà сâеòà ïîäðеäеí...Кàòî äяâîë íà ãðяõ ìе îáðè÷àè ìе õâúðëя âúâ îãúí сòóäеí...

Ìúжúò, êîãîòî îáè÷àì,ще èçáяãà äàëе÷ íяêîé äеí...И öяë жèâîò ïîсëе ще ìèсëè,÷е íе òðяáâà äà ìèсëè çà ìеí...

ÄÚÆÄОВНО...

Пîìíя, ÷е áеше есеí.Пîìíя — âàëеше äúжä.Чàäúð çà äâàìà. И ïесеí.И âëþáеí äî ìеíе ìúж...

Пîìíя еäíî: „Леêà âе÷еð!“Няêàêúâ сìяõ îòсòðàíè.И ìîя âèê íеèçðе÷еí:„Лèïсâàш ìè. Осòàíè!“...

ПРЕÄВЕÑТИЕ ЗА ÑПОÌЕН...

Ляòîòî сè òðúãíà сíîщèс äжàïàíêè è áяëà ðèçà,à сëеä íеãî ïî ïàíòîфèесеíòà îò õúëìà сëèçà...Бîсîíîãèяò ìè сïîìеíïðеä îëòàðà се ïðеêðúсòèè с áàãàжà сè îãðîìеíòðúãíà сè îò ìеí íà ïðúсòè...Вяòúðúò ïîëèòе âäèãàíà ìîìèíсêàòà ìè êúщà,íяêàê сâîéсêè ìè íàìèãàè êúì сïîìеíè ìе âðúщà...А äóшàòà ìè се сòяãà,ãîëà â сòèсíàòîòî ãúðëî...Ìúжêè сèëóеò íà ïðàãàâсè÷êî â ìеíе ïðеîáúðíà...

    85

Дарина Анастасова

СТИХОТВОРЕНИЯ

ТУРБУЛЕНЦИЯ

Иìàш ïðеäïàçеí êîëàíè âсяêàêâè äðóãè èëþçèè,íî сàìî сеêóíäèäà çúðíешâ ìúòíèя ëþê îðеîëà сèè ïàíèêьîсàíè àíãеëè.Äàíî äà сà âúë÷à ïîðîäàäà íè íàсòèãíàò, ãîðêèòе,сúс сúщàòà сêîðîсò, с êîяòî сâðúõçâóêîâîсе сàìîðàçðóшàâàìе.Зà ìîëèòâà äîêðàéâðеìе íяìà.

НОЩЕÑ ÑÚНУВАХ ÌÚРТВИТЕ

êàê ìесеõà çà íàсîãðîìíè áеëè ïèòèè ïëà÷еõà áеç ãëàс.Нàëè çàòâîðèõìеíà ìúðòâèòе î÷èòе?Кàêâî се âèжäà ïðеç êëеïà÷èòе?Зàщî è òàì, êúäеòî íè î÷àêâàò,âе÷е íè îïëàêâàòíî се îïèòâàò,с êàêâîòî èìàò ïîä ðúêà,î÷èòе íè çà íещî äà îòâîðяò?Ìàé íе сàìî сêðúáе îáщèяò íè õîðèçîíò.Цеëèяò êâàðòàëóõàе сóòðèííà ïðясíîèçïе÷еí õëяá.

86 ÏËÀÌÚÊ

НУЛЕВО ПОКОЛЕНИЕ

Зàâèсèìîсòè... íеçàâèсèìîсòè...Пðеìèíàõìе ïðеç сâîáîäàòà êàòî õèщíèöèс íàé-ïðеäíàìеðеíî áеçèìеííè сúäáè.Ñòàòèсòèêàòà, çëàòà фея, íè е êðúсòíèöà.А è èсòîðèяòà òàêà íè сêðè â ïîäçеìèяòà сè —ïî-áеçîáèäíè сìе îò òеðàêîòеíàòà àðìèя.Осèíîâè íè íàé-ïðîìеíëèâèяò âяòúð,òà ëîäêèòе íè îще àêîсòèðàò áеç фëàã, áеç êîòâàâ ÷óжäèòе ïðèсòàíèщà.Зàâèсèìîсòè... íеçàâèсèìîсòè...Äîêàòî îöеëееì, äîêàòî се îáúðíеì...èç÷еçíàõà íàé-òâúðäèòе îïîðè:íàäежäàòà,äþíèòе ïясú÷íè ïîä сèâ áеòîí,áàщà ìè.

ЛОЦÌАНÚТ НА ÌÚРТВИТЕ ВÚЛНЕНИЯ

Ñìîêèíîâîòî сëàäêî е сâàðеíî.Чèíèèòе è ÷àшèòе — ïðèáðàíè.Ñàфðèäúò е èçáяãàë с òîïëèòе òе÷еíèя.А êîòêàòà îãëîçãà ÷еðíîêîïàсëеä êðàòêàòà âе÷еðя çà сáîãóâàíе,îáëèçà се íеâèííî è ïðесòàíàäî сëеäâàщîòî ëяòî äà се ìèе.Тóê âе÷е íяìà êîé äà ìè ðàçëàе êó÷еòàòà.Нî íяêúäе äúëáîêî â сóшàòà ïðèáèðàò êóфàðèòе ìúë÷àëèâî,èçсèïâàò ïесú÷èíêè îò îáóâêèòе,óсìèõâàò се íà сâîèòе сè сïîìеíèè äî íîеìâðè ще çàáðàâяò ìîéòî èìе.А àç îсòàâàì сàì, ïî÷òè áеçãðешеí,с ãðúá êúì ìîðеòî — íàсðеä ãðîçäîáеðàè се ïðеâðúщàì â èçîсòàâеí фàð,èçëú÷âàщ âìесòî сâеòëèíà — èëþçèè.В áðеãà ìè се ðàçáèõà äîâеð÷èâè êîðàáè.Бðîя òðîфеèòе — ãîðãîíè è сèðеíèсúì õâàíàë с ëеòíèя сè óëîâ, íî ïðеç çèìàòà ïàê íяìà êîé äà сè ìúë÷è äî ìеí...

  Дарина Анастасова  87

Оõ, èìàì îще äîсòà ìясòî â ìðежèòе,àëà сúðöеòî ìè е ïúëíî с âúïðîсèòеëíè,êîãàòî òðяáâà äà èçáèðàì àç ïîсîêàòà.И ìúжêèòе ìè сòðàõîâе òî÷íî òîãàâà èçïúâàò âсè÷êèòе ïëàòíà äî сêúсâàíе,îòíàсяò ìе, êúäеòî сè ïîèсêàòè ìе èçõâúðëяò — êîðàáîêðóшеíеö —ïàê â еïèöеíòúðà íà сàìîòàòà ìè.Äîêàòî се сïàсяâàì îò óäàâяíе,íе ìè äîсòèãàò âúçäóõúò, òúðïеíèеòî,çà äà óсеòя, ÷е çеëеíîîêèяò —íàé-шóìеí жеíсêè âяòúð îò Бàëêàíà,êîéòî êðàäе â ãðàäèíàòà ìè âäúõíîâеíèеè óìúë÷àâà ãëóòíèöàòà êó÷еòà,ще èìà âëàсò äà óêðîòè сàì сеáе сè,àêî îòêðèе ïîâîä çà òîâà... Аìàïîäóõà, ïîäóõà, îáðóëè äâе-òðè äþëè,с÷óïè íещî ðúжäèâî â ìеíе è çàìèíà,èçïëàшеí îò öеïíàòèíèòе â äèàëîãà,сìóòеí, ÷е íе сîëè сîëòà â сîëíèöàòà,îïе÷àëеí îò ëèïсàòà íà âе÷íîсò.Не èсêàì äà ãî ïîìíя òîя âяòúð!Нèщî, ÷е с íеãî âèíîòî íе áеше êèсеëî.Аç, ëîöìàíúò íà ìúðòâèòе âúëíеíèя,íе çíàì äàëè ще ìîãà äà ïðеïëóâàìóсìèâêàòà ìó, âëàсòíèòе ìó èíòîíàöèè...И çàòîâà ще се çàëèсâàì с ãðîçäîáеðà.Ще èçïеêà íàé-ïèâêàòà ðàêèя.Пúê ïîсëе, щîì çàäóõà òðàìîíòàíúò,îò òèшèíàòà ëесíî ще се сêðèяâ сïàсèòеíèя Кàëèäîíсêè ëîâ.Ñúíóâàò âе÷е сàìî ìеí ãëèãàíèòе,сúâúêóïëяâàò се è òðóïàò ëîé è çëîáàâèсîêî â сâîèòе ëеãîâèщà â Бàëêàíà.И ìе î÷àêâà äà ïðîíèêíà â íеяçèìíàòà ãîðà — ïîêîðíà, ðàçáèðàеìà è ãîëà.И ще çà÷еíеì îò сòóäà è îò сíеãàçеëеíîîêèя сè сèí,äîêàòî áèяò äîëó ïî áðеãàâсè÷êè êàìáàíè çà Ñâеòè Нèêîëà.

88 ÏËÀÌÚÊ

Росен Желязков

СТИХОТВОРЕНИЯ

•Пîсëеäíèяò òè äеí с íяêîéе êàòî сìúðòòàâèíàãè îсòàâà â òеáèçäяëàí е îò сïîìеíòè ðàçâúðçà òîçè âúçеëîòâîðè äðóã ïðîçîðеöìúë÷àíèеòî òè ïðîãîâîðèíàïðàâè сòúïêàòà çà óòðе.

•Кîãàòî ðàçáðàõ ÷е íе сúì òîëêîâàÄîáúðПîèсêàõ äà áúäà ïî ìàëêî ëîшïîìîëèõ се äà áúäà сàëòàêà сòàíàõ ÷îâеê íà жèâîòàòîãàâàäíèòе íà ëþáîâòà се âúðíàõà ïðè ìеí

•Тè сè ïèсìî îò íеäðàòà íà âсеëеíàòàêîеòî е ëясòîâèöàòà â сúðöеòî ìèòè сè öâяò îò äúëáîêèя èçâîð íà жèâîòàòè сè êðèëîòî íà íеãîâàòà ïесеíòè сè âèê çà ëþáîâòè сè äжàç ìеëîäèя è òàíöòè сè ïðèêàçêàòà íà äеòеòîòè сè áðîеíèöàòà íà ðàäîсòòàäàðяâàщà óсìèâêèòе íà õîðàòàòîâà сè

    89

Нова проза

Йордан Калайков

ДВЕ ИМПРЕСИИ

ТРОÃАТЕЛНИЯТ ЧАР НА ÑВЕТЛИНАТА(èìïðîâèçàöèя)

Впървиямигбешетолковаестествено.Лъчътсебепромъкналнезнай-нооткъде,надмен—катонечакангост,ааз,повдигналглавакъмнегосневярващиочи.Най-напредусетихпознатотовибрираненасветлинатаитръпкатаотвнезапнотодокосване...Бешекатослучайнасрещасъсскъпчовек.Радвахмесеединнадруг,увинезадълго.Лъчътпомръкна,послесеотдръпнаиизчезнатайнственинеуловим—всетъйбързо,кактосебешепоявил.Пустотатаотновосипробипъткъммалкиясвятзатворенмеждустенитенастаятами.Останаспоменътзапреживяното,обна-деждениямивзороттоплинатанадокосванетоиизпитанотощастиекатоотлюбовнамилувка.Вцялотомисъществобеостаналаподпаленавътрешнатасветлинанащастието.Усещахкакизлъчвамспокойствие,удовлетвореност,хармоничност,наслада,задоволоство.Наулицатамисеструваше,чесрещахвъзпитенитеизаинтригуванипоглединахората,коитосякашвиждаха,илипо-скороусещаха,някакваособенааура,коятоизлъчвашецялотомисъщество.

Денятследсрещатастоплинатанаотишлатасисветлинабешехубавипо своему красив, но с неизбежнотонастъпванена вечертаипредхождащияяздрач,постепенномеобхващашенепознататревожност.Можебиотзадаващатасеприливнавълнанамрака,коятопомитана-деждатаиотваряпотайникътчетанадушата,задасенастанивтяхтъгата.Страхувахсе,чеизпразненитеотсветлинаочищеотключатнеобяснимабезутешностотнеразтворенииосиротелиобятия.

Кактъйеднатолковамимолетнасрещасъссветлинниялъчможеснеземнасиладапораждавълнуващижелания,заливащивъображението?Идалибягствотовоздравителнияифантастиченсвятнанереалносттаи сънищата, наелектризирани от светлинните вълни, са спасителнаобител?Даливзадаващитесещедрипросторинаследващияденнесеза-реждамескопнежзановасрещаскосмическатасветлиннаенергия?Тъйдоследващиястихийно-опустошително-успокояващпоройначувстватаотсамоедно-единственодокосваненасветлината.Икакданесипомисличовек,чекрасивитеивълнуващинещарядкосевместватвграницитенанормалното.Какданезабележим,чесвежесттанасветоусещанетопораждалекиятрепетнанестабилностподнозетеитогавасветътсепреобръща—красивиприветлив.Всъщностприсрещатасъссветлинатаседолавядругосттананеобяснимотоивечнатазагадка,нахлуващав

90 ÏËÀÌÚÊ

съзнаниетозаедносшепотаотдалечнияистуденкосмос.Светлинатаидващасякашотникъде,простряланевидимиръцекъмощепо-невидимидушевнивълнения,носещауспокоителниобещаниязатоплота,сигурност,споделенижеланияитомителнанаслада,отключващадобротаисмирение.

Иначесветлинатаесреднас,околонас,внас—нежнаинеочаквана,разпалващабушуващичувства,носещанакрилетесисвежполъхзанаситананезадоволениядух,заподрежданенаотломкитеотразочарованията,заотприщваненажеланиетозаподредбанаразпиленитемисли.Товаесъщатасветлина,коятонаселявасчудниобразиднитени,апознатитеконтуринаежедневиетопреобразявавприказнитворения.Светлината,безкоятонеможем,защотоотварявратикъмнеобозримиинеизбродимипространстваипримамвакъмпътешествиявпламтящите£обятия.Итакаотденвден,приласканиотмилувкатанаслънчевитеогньове,искрящиотвъзхита, вървимпо свояпът, очакващиотновои отновосрещитеслъчасветлина,катосрещисжадуванлюбим

ПÚТЕШЕÑТВИЕТО

Отдавнаберешилдаотидетам,новсенещосеслучваше,нещопре-чешеитойотлагашезаследващиямесец,задругатагодина.Мястотомубешескъпокатовлудяващопреживяванеикатогорещспомен.Там,предимногогодини,себепочувствалзапървипътмъж,атазитръпканесезабравяцялживот.Носега,сегапредстоешедапренощува,дапрекараеднапредълганощпредипътуването,вкоятополусънятщешедагоот-несевтайнственитевладениянаневидимото.Щешедаенедоспал,щешеданемусетръгва,щешедамуекриво,номисълтадаседокоснеотноводооновапреживяване,гоизпълвашесрадостноочакване.Най-после,следприготовлениятазаутрешнияден,силегнаизачакадасеизнижедългатавърволицананощнитечасове.

Презнощтазапочвадругживот—страненизавладяващ.Задсвет-налитепрозорцинакъщитесеутаяватизатихватпознатитешумовеотденя.Хоратасасеприбрали—идвавреметозаобщуване,завечеряисън.Навънтъмнинатагрижливоизпълвамалкотоместа,вкоитосеезагнездилупоритоздрачът,забравилсякашдаотстъпипреднощта.

Напразносеопитвашедазаспи.Утрегочакапът,амисълтазавълну-ващияспоменгоправешенетърпеливитревоженкатопредпървасрещаслюбимажена.Стреснасеотпротяжномяукане.Отнякъдесеепоявилчернияткотаракскехлибаренитеочи.Сегатепламтятитревожатукротилитесезанощуванептицивклонитенадърветата.Котаракътизцялосееслялсчернотатанакъсниячасивсичкипернатитръпнатотстрах.Съвсемсеразсъни.Нощтасеизпълниспритаенобезпокойство.Когатонай-посленастъпиизмамнотозатишие,долетякукумявка.Тяизвестиприсъствиетосискрясък,напомнящистериченсмях,откойтомузамръзнакръвта.ХоратанавярносепитатданебисамиятСатанадагиенавестил?Наблизопролаяскитащопсе.Катокапакнавсичкоизвивнезапенвятърилистакътзашумя.Привидямусеразбуненкошерразсър-

  Йордан Калайков  91

денипчели.Накраязаваля.Звънтежътнаедритекапкикатосъпроводоттимпанисеприсъединикъмтънкатасвирнянавятъра.Послененадейновсичкоотшумяисевъзцаряватишина.Жълтотонапрозорцитеотдавнаеугасналоисякашвреметосъщоеполегналонякъденазавет,задаотдъ-хнеотнеспирниясибяг.Ужзадрямваитой,нонезадълго.Впривиднотоспокойствиеотекватъженстон.Явнодошълечасътнабудуването,атайнствениятстонсеповтори.Отнощнаптицае.Можебиулулица.Тяподканяхоратадасепробудятотнеспокойниясисънидазахлипатбезутешно.Сякашптицатаоповестинасветавсемирнатамутъгаизамлъкна.Усетисъсцялотосисъществосвоятабезутешност.Връхле-тяхагоспоменътипредставатаедновременноидъхътмуспря.Започнатрескаводапреравяслучилотосе—оновасмътновидение,коетосебешенастаниловдушатамукатозаразазацялживот.Мисленосевзирашесъссъщитежадниочи.Отновосепочувстваомагьосан,смаян,примамен,изкушен,премалялотсъблазън,докатовидянототогавабавногаснеше.

Пробудисесъвсем,всеощезамаянотмъчителната,безсъннанощ.Изкарадребнотоконче,метнамуседлотоидисагитесмалкохраназаизпът.Животнотогопогледнавторачено,сякашдагопопитадалидавярва,четръгват,изпръхтяизачака.Тритекаракачанкисезащурахарадостноизавъртяхаопашки.

Презнивите,потясно,обраслостреволяк,едвапровиращосепътче, междубуйналитежита,подскачавърхуседлотонаконясистраненездач.Нагърбамувисираница,наподобяващатежкаризница.Начестоопъваюздите,вперилпогледвдалечината.

Пътятмуепознат. Етояреката.Всетъйтичазабързанапохи-лядолетниясипът,нехаещазаслучващотосевоколниясвят.Самопо-някогазамигразкривавеликолепиетоси,когатослънцетоянавестизапрегръдка.Небеснотосветилосенавеждаиувисвазамигнадсребърната£плащеница.Тогаваставачудо.Вплитчинитезеленясалотодъноплам-ваотмагическиогънисякашзаискряватбезбройизумруди.Ивицитенапясъчнитенаноси,покрайбреговете,светваткатосвещи,подпаленисъссветложълтиогънчета.Гълъбисанакацалипотяхзаежедневнотосикъ-пане,ашийкитеимтрептятвъввиолетовоисиньоподслънчевителъчи.Шетатпъргавоиклъвватпонещомеждудвепотопяваниявъвводата.Последългопърхатскрилеисеотърсватвоблакотразноцветникапки.Замигнадтяхсеизвивадъга.Сърцетонаприродататуптиспълнасила.

Послерекатаислънцето,всеощепрегърнати,сецелуватзапоследноивсекипоемапосвоясипът. Многопътибеонемявалоттазигледка.Тяпробуждашеунегосъкровеничувстваитрепетикатоотжадуваналюбовнасреща...

Конятситнипъргавоитупропадавпадините,туотновосепоявяваповисокитеместа.Процесиятазавършвастритекаракачанки,коитоприпкатотзадисподирятстопанинасинеотлъчно.

Щъркеликрачат çамисленопоширналотосе,потъналовзеленинаполе.Наблизо стадо говедащъканасам-натам.Животните са забилиглавивтреватаинезабелязватпернатите.Говедарятсееподпрялнатоягатаси,окиченснаметнатамушама,презрамчилбрезентоватор-

92 ÏËÀÌÚÊ

ба,накривилкапа.Отдалечприличанахайдутиноттурско,настраненгеройотекшъниликатона„Мислителя“отРоден.Наоколосещураткучетатаму.Ите снаведени глави, сякаштърсятупоритонещоизтревата.Или,мислиси,по-скороимитираттревопасните,заданесенарушипасторалнатакартина.

Нататък, насред безбрежнаташиротана ливадите забелязва дастърчикладенец.Несевиждатдървета,нитохрасти,нитокамънак,нищоосвенокеанотзеленина.Вдалечинатасамокладенчовиятвиделсеспускаивдигасведрото,сякашвпризрачно,калифорнийско,нефтенополепомпиритмичновадятпетрол.Докладенецачернеечерда.Животнитесасескупчилиикроткоизчакватредасидопълнотоведро.Говедаряткатонякакъвшаманвдигаисвалявиделасръце,сключеникатозамолитва.Отдалечгледкатаприличанарелигиозенритуал,насвещенодействиезаизмолваненаживителнатаводавстрашнажега.

Вече е близо до заветнотомясто.Подмишницапритискатояга.Тястърчистраховитонапредкатопика.Кучетатасестараятданеизостават,изплезиличервениезицивжегата.Напомнятвярнастражанарицар,коятогосъпровожданавсякъдевпохождениятаму,атойспикатасиеготовдапосрещневсекисъперник,изпречилсенапътяму,задаоспорваподвизите,коитогоочакват.

Най-послепристигнананеговотомясто,доотдавнапресъхналатачешма.Сегатя епревзета отбуренака.Сърцетому биеше лудо. Тукнякогамерна замиг голитебедранаоназинезнайнажена запретналасе,заданесеизмокриинещовдушатамугопогъделичканеудържимо.Почувствасекатовнезапноударенотток.Замряспресъхналогърло,вкоетосебезатъкналаболезненобуца.Тукбеусетилзапървипътнеудър-жимататръпкаотженското.Постоямалкокатоослепял—омаломощен,безмълвен,захласнат,изтръпналиотнесенкатопредолтар,отправилмолитвенвзоркъмнищото.

Конникътисвитатамусеотдалечават.Завръщатсепреззелено-тобезбрежнополесразпиленитестада,покрайреката...Заприличватначернаточка, коятоизчезва, къдетонебосводътпохлупватоплатаземя,ахоризонтътсепревръщавнеопределенопонятие.Назадоставапритихналотобезкрайнополеиживиятспомензамъжкотопробуждане.Оставадасемержелеемиражътзавлюбенияездач—рицар,вълнуващиотключващвечнатаприказказалюбовта.

    93

Михаил Михайлов

ЗА „ФРАГМЕНТИТЕ“ НА ЙОРДАН КАЛАЙКОВ ИЛИ ЧУДНИТЕ ДЕТАЙЛИ НА НЕЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТТА1

„Релсите на изоставения коловоз си стоят, видимо непокътнати, ако не беше дебелият, кафяв слой ръжда отгоре. Стомната сякаш е омек-нала под тежестта £. Помежду — разтрошени траверси и натъркаляни болтове. Изтънял е насипът от чакъл. Няма нацъфтели полски цветя. Семената им са подминали разрухата. Тук е пропълзял от незнайното си скривалище краят.“

(„Видения от влак“)

Колцинаотнас,забилиносвсобственитесинеразрешимипроблеми,в обкръжениетоотсивиделници,политическикризи, емигрантски за-плахи,световникатаклизми,несподеленилюбови,незадоволенолибидоилюбопитгство,въввиртуалниядимнафейсбукиилюзорнатанадеждазапечалбаотлотарията,щевидизадединизоставенколовозкакпонегоепропълзялкраятищесезамислиоткъдеидватойикъдеенеговотоне-знайноскривалище.Затованеедостатъчнопростодасиобразованилинеграмотен,изтънченилизагрубялаутсайдер,богатилинищпросяк.Неедостатъчнодаимашнабитоокозаразнидетайлиотживота.Необхо-димоезадвидимотодаосъзнаеш,чеимаиощенещо,коетоескритоотпростотооко.Тоизатоваеказанотака:„Виждасеспростооко“или„отпръвпоглед“.Задасенаправиразликаседнодруго,непростооко.Нозаогорчениенаезотерицитенямадагонарекатрето,защототеразбиратдругинещаподтовапонятие.

ЙорданКалайков иматова различно, необикновено сетиво, коетовиждаичувстванещоповече—вторияилитретияпластзадобикно-венитенавид:„железенколовоз“,„нивисбедна,бозоваземя“,„тежкитедъждоносниоблаци“,„зеленясалотокоритозаводопой“.Вярное,ЙорданКалайковмеждудруготонеесамописател,тойепоет,художник,про-фесор,можедасекажеимислител.Дасеподчертае,защотоеважно,чееотСливенивъпрекичеобитавастолицата,непреставадаучаствавобщественияикултурнияживотнасвояроденград,доколкотогоима,даобщувасъссвоитеприятелитука,даобикалялюбимитесиместаивнеговитеоколности,ипонеговитеулици.

1 Йордан Калайков, „Нови фрагменти“, „Авангард Прима“, София, 2016.

94 ÏËÀÌÚÊ

Неговатакнига„Новифрагменти“имашесвоепредставяневкраянаоктомвриврегионалнатабиблиотека„ЕмануилПопдимитров“—Кюс-тендил,заедноскамернаекспозицияживопис—малъкформат.Тези„нови“фрагментисапредимноотпериода2014—2016годинат.е.съвсемпресни.Нопървата,предишнатакнигасфрагментинаЙорданКалайков,беше„Съкровения“.

Мнозинащеоправдаятсвоямързелинехайство,скоетосаизоста-вилиинтелектуалнитезаниманиястова,чеднеснямавремезачетене,животътезабързан,интернетенавсякъде,информациятаепотопидругинесъстоятелни,изсмуканиотпръститеалабализми.ФрагментитенаЙорданКалайковмогатдасечетатнапосоки—отзаднапред,илиотсредата.Удобнисазавъзприеманевлеглото,повременапочивка,напът,вдомапредпечкатаиликамината.„Инай-хубавото,пишесамавторът,чеподтикваткъмразмисълисъпоставяневтоваиначепрепълненосинформация ежедневие, коетонепозволява задълбочаване в смисълаинеобходимосттаотвъзприемането“.Акаквоотличавахоратаотоста-налиясвят—налиточно„размисълисъпоставяне“.Искамелидаостанеминтернетзомбита,напървичното,почтифизиологическо,състояниеилищеотделимвремезаразмисълисъпоставяне?...Всекитрябвадаотговарязасебеси.Калайковеобърналвниманиенасвояевентуаленчитател:„Седнадумафрагментитесапредназначенизавзискателничитателинафонанаайтитехнологииисоциалнимрежи“.Истоваеизпълнилзадъл-жениятасикъмоколните.

Дазавършимсединцитатоткраянакнигата„Новифрагменти“:„Светътепъленсинтереснислучвания,спредизвикателствазаоко-

тоиума.Буквалнозадвсекиъгълдебнеизненадата.Иаконапръвпогледбезинтересното,доболкапознатото,бъдепогледнатовнимателно,аковнезабележителносттабъдехванатнеочакваниятдетайл,бимоглодасе случичудото.Изказътоживява, защото завесатанамонотоннатахронологиянаежедневиетоебилаоткрехната.Всъщностбаналноститенаденяибезличиетонаобщуванетосаотстъпилинасвежотоиинте-реснотопресътворяване.

Далисъмуспялвтазинелеказадача?Далисъмподтикналкъмразми-сълипреоценканамненияскраткитепрози,коитонаричамефрагменти?Въпроси,накоитосамочитателятможедаотговори.“

(„Послеслов“)Е,акотозичитателстанесъмишленикнаЙорданКалайков,ато

щесиструва,нямакакданеразмислииоцениидеите,закодиранивкни-гата.Най-малкотощеповдигнезавесатана„монотонната“хронологиянавсекидневието.

    95

Радосвета Калоянова

ЧУДОТО НА ЛЮБОВТА Разказ

Тазигодиназиматадойдерано,енечетолковарано,нониепростобяхмесвикналичакдоноватагодинавреметовседаехубаво.Сякашдовчерабешетоплаесен,асъвсемизненадващопредидваднизапочнадапрехвърчаснягитонаедрипарцали.

Пътятмиминавашепокрайградскияпарк,акакъвпрелестензименпейзажсеоткривашепредочитеми!Всичкобешепобеляло,авъздухътединчист.Той—градскиятпарк,бешепремененсновабяладреха.Дърветатаихраститедовчераспожълтелилиставечесебелееха,целитепокритисъссняг.Сякашвсичкобепокритоспрекраснабяладантела.Пътекитесеоткроявахасредкрехкатаснежнапокривка.Грамадниборовеиелисеизпра-вяхадоразклонениетоим,азеленитеимигличкибяхапокритиспухкавбялсняг.Гледаш,гледашинеможешкаточелидасенагледашнаприказнатазимнабелотаисвежест.Зимнаприказка—сипомислихаз,спирайкисеподклонитеназаснеженихрасти,прегърналиеднапейка.Заизминалитедвадниснежнатапокривкасебеувеличилазарадостнадецата,коитотъкмоизлезлиотучилище,вечемайсторяхаснеженчовек.Тойвечебешепрогледнал,имашекопчетаиметла,доришапка.Аздосетливобръкнахвторбатаспокупкитеиподадохнамалкитепалавнициединголямморков.Тебяхавъввъзторг,четворениетоимщеимазавършенвид.Сърдечномиблагодарихаипродължихадасезамерватспонякояснежнатопка.

Оскъдното зимнослънцеповишавашенастроението.Предменпо-кривитенасградитесагушехавснежникалпаци.Предвидливистопаничистеханавятияснягивисулкитеотбалконитеси.Грижовнитатковцивечебяхаизпробвализазименитешейни.АкатосезамислимкаквосаКоле-даиНовагодинабезвъшебнитеснежинкииследитеотшейни.Всъщностколкотоидаестуденаинеприветливазимата,тясъщевременноемноготоплаиуютна.Итоваезащотохоратапреззимниясезонсесъбиратоколоогъня.Огънятетози,койтостоплясърцатавмразовититенощи,тойекойтоспламъкасинапомнямалкатакибритопродавачканаАн-дерсен...Тойозарявалицатаниснованадеждаитоплина,тогавакогатостудъте сковалпрозорцитеи е нарисувалпричудливи картиникатоистинскихудожник.Тогаваспоменитемевърнахадостагодининазад...

***БешевнавечериетонаБъднивечер.Отивахдоновооткритатаслад-

карница,бяхрешиладакупяразличниколеднисладки,баклавички,кекс-

96 ÏËÀÌÚÊ

чета,пай...аколеднатабаницаскъсметищяхдаяправявкъщи.Тогавагосрещнах.Искашедаизпиеедингорещчай—ароматен,билковименмепомолидамугокупя.Тойнемепозна,аинямашекакдагостори,бешеослепял.Тогава...азгопознах,небяхговиждалапочтигодина,многосебешепроменил,бешесесъстарилитовидимо.Товабешебащатанаже-ната,чиетосърцетуптешевмоитегърди.

Бешедостастуденичко,ръцетемусебяхазачервилиотстуда,дориизпуснастотинкитезачая.Нямашеръкавици,апалтотомубешееднопротрито,въобщеневярвах,чеможедагостопли.Настанихгонаединстолвуютнатасладкарница,купихмугорещчайиеднатоплазакускаиседнахдонего,защотоусетих,четойимакакводамисподели...

—Хайдедовършисизакуската!—казахаз—щомсидошълтукдапиешчай,значинямаприкогодаотидеш!Вярнолие,дядоХристо?Хайдещетеводяудома,щемибъдешгостнаБъднивечер!

—Добре,моетомомиче,заведимеувасзапразника.Понещесъмна-топло—нямампаризадърва,азимататазигодинахванарано.

ДядоХристобешесбастунче.Неотдавнапринещастенслучайзагу-билзрениетоси.

—Искашемиседаимамкучеводач!—казадядоХристо.Ноимадни,вкоитоазнямакакводаям,нямадагодържагладноживотнотоя.Втезивременаазтруднопреживявам.

Вкъщигонастанихдопечката,вкоятотлеешебъдникът,дадохмуеднадомашноплетенавълненажилеткаотсвекърами—дасестопли,бешепремръзнал,цялочудобечеощенебешесеразболял.СъпругътмиАсентъкмоносешеощецепеницизаогъня.ТойисинътмиХристиянмногосезарадваханагостенина,койтоимдоведох.Направихпоеднокафе,сложихдаопитамеколеднитесладки,коитобяхкупила,когатоизведнъжмипросветна.АминесамонашиятсинХристиян,ноидядоХристоднесимаименден,налиднесеРождествоХристово,родилсееХристос.ВсичкиХристовцииХристинииматименден!Изапочнаеднопразнуване...

Ипрезумнемимина,чевсъщносттованееслучайноиНейноВели-чествоСъдбатамиподнесевдарединсамотендядоХристо,най-малкото,задаимаитойсемействонавръхБъднивечер.Щомсестоплиикафетогоосвежи,тойпожелаотноводасподелиисториятаси.Азязнаех,носъпругътмии синътмищяхадаячуят запървипът:Съпругатамупочиналаотрак.Дъщерямупопадналавкатастрофа,коятострувалаживота£.Билалекар,пожелалаощеприживе,аконещосеслучиснея,дадаряторганите£затрансплантация.Зетмубързосинамерилноваполовинка.АвнучкатамузаминаладаучивАнглия.Товабевсъщностнеговатаистория.Сърцетонадъщерямубяхаприсадилинамен.Щомразбракоясъм,дядоХристосепросълзи.

—Тисимикатодъщеря—шепнешеразвълнуваностарецът.ЩомвтебтуптисърцетонаСветлана...,тябешемногомилостивчовек,обичашедаправидобро,винагибешеготовадапомогне.Многохристиянинемогатдасеопратнамалкият£пръст.ЕтоколкоедобъримилостивГоспод—ималегрижаизамен—данесъмсамнапразника,атидасепогрижиш

  Радосвета Калоянова  97

замен.Втозиден,когатовсякосемействосесъбираоколопразничнататрапезаиазданесъмсам—шепнешепрезсълзидядоХристо.

Усещахнякаквоособеночувствонамилосткъмтозиослепялстарец.Понякакъвнеобяснимначинтоймибескъп,снеобяснимочувствозабли-зосттуптешесърцетоми,когатобяхблизодонего.Атойсечувствашеспокоен,обгриженищастлив,ченеесам.Искашемисеповечевремедапрекарвамснего,повечедасиговорим...дагоопознаяощеиоще...Всъщ-ностнямашенищостранноинеобяснимо—таналивменбечастицаотдъщеряму.

...Пожеладапипнеиграчкитепоелхата,правешегоснескритинте-рес—птички,еленчета,камбанки...Тойбръкнавджобанапротритотосипалтоиизвадиедномногокрасивоангелче.ПодадегонаХристиян.

—Сложигомоетомомчеинегонаелхата!—внучкатамигопратиотАнглия,дамезакриляидастоплистарческотомисърце.

НадругияденпридружихмедядоХристодонеговатакъща.Тябешезапазена,нотвърдеголяма,задаможеединсляпстарецдаяподдържаидасегрижизанея.Тойсебешеустроилвкухнята,практгическидруготомубешеизлишно.Занесохмемудрехи—по-здравиизапазени,задамогатдагостоплят.Почистих,разтребих.Купихмемудървазазимата.КогатосАсеннямахмевъзможностдаотидем,Християнгонаобикаляше,всемуносешенещичкозахапване.Честичкогоканехмеданигостува—тияднизадядоХристобяхаистинскарадост.Сърцетомупреливаше,невижда-щитемуочиискряха...

Единден,когатобяхотишладаговидя,дядоХристомепоканидаседнаиказа,чеискадаговорисмен.

—Слушаймоетомомиче —ти се грижиш замен... вместодъщерями.Азчувствам,ченемиоставамного.Искамтазималкакъщичкадаяоставянатеб.Тисидоменвстарческатаминемощислабост.Когатонещомиенужнотиоткликваш—идаминапазаруваш,илекарствадамикупиш,идамеизслушаш.—Хайдедаотидемпринотариусидатипрехвърлятозиимот.

—Ноазнеискам,нямамнужда,некасиетвоякъщичката,—уговаряхгоаз.Можедарешишнавнучкатасидаяоставиш...

—Виж,моетомомиче,тясигурнощеостаневАнглия,нямадасевърне,пъкибаща£печелидобре,нееостаналазамояпокрив.Атиситукимипомагаш,тижертвашпаритеи...времетоси.Хайде,ейтам—встаротокуфарчеенотариалниятакт.Наменкаквомитрябва...?

***Всекимуенужночудотоналюбовта,нопонякогатакаинегоосъз-

навамепрезцелиясиживот.Понякогащастливиниправятненещата,коитомислимчеискаме,аонези,коитосепоявяватнечакани.Всякооттяхеедномалкочудо.Некаобичамехоратаоколонасиданезабравямедаимгопоказваме,некаимдаваменашаталюбовиподкрепаичудотоналюбовтащесеслучиивнашияживот!

98 ÏËÀÌÚÊ

Ася Дертлиева

АФОРИЗМИ

Ася Дертлиева е родена в София. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с първа специалност история и втора — бъл-гарска филология. Дълги години работи като старши и главен експерт в Централния държавен архив. Има редица публикации в научния и периодичния печат по исторически и културни въпроси. Член е на Съ-юза на независимите български писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на стихосбирките: „Прераждане“ (2001), „Клонче“ (2001), „Птица“ (2003), „Мълчат дърветата вековни“ (2014) и „Сънища-та на сърцето“ (2014), на сборника с разкази „Мадоната с младенеца“ (2007) и на книгата „Афоризми“ (2007). „И все пак животът си струва“ (2016) е нейно второ допълнено издание.

*Ìе÷òàеì çà ìеäà, à óсещàìе жèëîòî íà жèâîòà.

*Пúðâî сìе ïîäðàжàòеëè, ïîсëе сúçèäàòеëè,à íàêðàя — сúçеðöàòеëè.

*Оòèâàìе сè òàêà êàêòî сìе äîшëè —ãîëè è áîсè ïðеä Ве÷íîсòòà.

*Чîâе÷есòâîòî çàïî÷âà îò ÷îâеêà äî òеá.

*Неðîäеíàòà ìîìà е íàé-êðàсèâà.

*Рîçàòà óõàе íàé-сèëíî ïðеäè äà áúäе îòêúсíàòà.

*Нèêàêâè äîсïеõè íе ìîãàò äà òе сïàсяòîò сòðеëèòе íà Аìóðà.

  Ася Дертлиева  99

*Лþáîâòà е еäíà òðеòà еêсòàçè äâе òðеòè áîëêà.

*Бðàêúò е äîáðîâîëíî ðîáсòâî.

*Ìеäúò íе е âèíîâеí, ÷е ïðèâëè÷à ìóõèòе.

*Пðàçíîсëîâèеòî е íàé-ðàçâèòàòà фîðìà íà îáщóâàíе.

*Иìàéòе ìèëîсò êúì äóìèòе.

*Кîëêîòî ïîâе÷е сè îòâàðяш óсòàòà,òîëêîâà ïîâе÷е òè се êëàòяò êðàêàòà.

*Не òúðсè ïúò îò сëеïеöà è сúâеò îò ãëóïеöà.

*Ìíîãî сà õîðàòà, ìàëêî сà ÷îâеöèòе.

*Äîсòîéíсòâîòî íèêîãà íе ïëà÷е íà ÷óжäî ðàìî.

*Зíà÷èìîсòòà íà еäèí ÷îâеê ïîíяêîãàсе èçìеðâà è с áðîя íà âðàãîâеòе ìó.

*Леòè âèíàãè сúс сîáсòâеíèòе сè êðèëе.

*Исòèíсêè щàсòëèâ сè сàìî ïîä ðîäíà сòðяõà.

*Ñàìî âðеìеòî ïîсòàâя ïèеäесòàëè.

100 ÏËÀÌÚÊ

*Ñúëçàòà íà òâîðеöà е íàé-ïëîäîòâîðíà.*Всяêà сóеòà çàãèâà â ïðúсòòà.

*Шàìàðèòе óáèâàò èäеàëèòе.

*Оêîâèòе сúçäàâàò ãеðîèòе.

*Кðúâòà êðúâ íе èçìèâà.

*Вîеííèòе êóêëîâîäè ÷есòî се êðèяò çàä ìàсëèíеíà êëîíêà.

*Тðîяíсêàòà âîéíà щеше äà èçáóõíеè áеç õóáàâàòà Еëеíà.

*Още îò äðеâíà Еëàäà, äеìîêðàöèяòà се îòíàся çà îãðàíè÷еí êðúã îò õîðà.

*Няêîè ïîëèòèöè сà àëеðãè÷íèêúì ïðàõà íà èсòîðèяòà.

*Кîëêîòî ïîâе÷е се èçêà÷âàш íàãîðе, òîëêîâà ïî-êðеõêè è ÷óïëèâè сòàâàò êëîíèòе íà êîèòî сòúïâàш.

*Рèòîðèêàòà жèâее â ïîëèòèêàòà,íî óìèðà â èсòîðèяòà.

* Äíешíèяò сáëúсúê íà öèâèëèçàöèèòе е сáëúсúêíà ìèçеðèяòà è ðеëèãèîçíèя фàíàòèçúì íà Иçòîêàс êîíсóìàòîðсòâîòî è ëèáеðàëèçìà íà Зàïàäà.

  Ася Дертлиева  101

*Оòíîшеíеòî êúì íежíàòà ïîëîâèíà íà ÷îâе÷есòâîòîе ìîже áè íàé-âàжíîòî ìеðèëî çà еäíà öèâèëèçàöèя.

*Ñòðàшíî е êîãàòî жеðòâèòе.

се ïðеâúðíàò â ïàëà÷è.

*Чîâе÷есòâîòî âúðâè íàïðеä, íî ÷îâе÷íîсòòà е âèíàãè еäíà êðà÷êà íàçàä.

*Ве÷íîсòòà íè ãîâîðè ÷ðеç èсòîðèяòà,íî äàëè я ðàçáèðàìе?

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Лèöà

102 ÏËÀÌÚÊ

Ралица Райкова

РАНИЦАТА Разказ

ОбикновеноПавелспеше,кактомечкаспизимниясисън.Нищонеготревожешеинищонеможешеда го вдигнеотлеглотопредишестчаса,когатокатозовотнякаквадалечназемясеразнасяшемелодиятанаалармата.Едватогаватой,сценатанамногоусилия,сеизлюпвашеотзавивките.Отивашедасинаправизакуска,следкоетосядашепредкомпютъра да свършималко работа, като внимаваше дане събуди страканетопо клавиатуратацялатакъща.После отивашедаплува вбасейнанауниверситета,посленалекции,следвашеработата,следобедаисрещитесприятелитевечерта.Смалкиизключения,вобикновенитеднипрограматамусеповтаряше,еднаисъща,всекиден.Денследден.Дотакавастепенбешесвикналснея,чевсякаквипроменивустановенияритъм,колкотоималкидабяха, гоплашеха.Прибирашесекапналотуморачаккъмдесет-единайсетизаспивашевмига,вкойтозастанешевхоризонталноположение.Никоганемусебешеслучвалодасебудинощем.Нямашепричинадагоправи.

Никога.Акоизключимтазинощ.Събудисе,защототреперешеотстуд.Раннапролет,хладновреме,атойлежешесъвсемотвит,завивките—изританинакълбонапода.Зеленитецифринаелектронниябудилникпоказвахаточнотриитридесетиосем.Несечувашенитозвукотни-къде,дориулицатамълчеше.Прозорцитенаотсрещнатасградабяхадоединугаснали.Втъмнотопредметитеизпъкваханереално,изглеждахапо-ръбати,изглеждахачуждииПавелизпитаусещането,чегледанаоколоскотешкиочи,сширокоотворени,проницателниочисиздължениидъл-бокикатокладенцизеници.Тъмнинатанебешевраждебна,нотишинатаяправешенепознатаивнеясякашсетаешенеизказандокрайвъпрос—въпросконкретнокъмнего,накойтотойобаченямашеотговор.

Пресегнаседавземезавивките,увисевтяхкатовспаленчувалиотновосеотпуснанаизмачканиячаршаф.Книгатаотнощнотошкафчележешенаподаиедното£ръбчесебешеподгъналоприпадането.Павелдорине£обърнавнимание,аобикновеноседразнешенатакиванеща.Небешесвикналдабудува.Взирашесевтаванаисеопитвашедасеуспокоиотрязкотосепване,коетогоизкараотсъня.Бешемногостраненсън.Бешепочтикатокошмар.Небеше сигурен откъде се бешепоявил,новеченеможешедазатвориочиипростотакадазаспиотново.Нещоготормозешеинемудавашемира.

Сънува,чеходиповиещасепланинскапътекасреднеособеногъста

  Ралица Райкова  103

гора.През клоните се провираханесигурни слънчеви лъчи и пръскахасветлинаправовлицетому.Нараменетемувисешераница,анякъдезадсебесидочувашесмеещитесегласовенаприятелитеси,коитоговика-хадагиизчака.Ивсънябешепролет—докъдетомустигашепогледът,виждашесамоцъфналидърветаираззеленяващисехрасти,отстранинапътекатасестичахаледеностуденивадичкиизакачливопроблясваханасветлината,авъввъздухасеносешенежноухание,каквото,бешеубе-ден,бешедолавялипреди.Проблемътбе,ченепомнешекъде.Неможешедагоопише—най-доброто,коетомухрумваше,безааромат,по-лекотвъздуха,койтосякашпрониквашевъввсякакапкаивсякавейка.Дотукдобре,нищострашно.Всъщностдотуктовабеединотнай-хубавитемусънищаизобщо.Чувствашесеспокоенвтазинеобикновенасънищнагора.Акоимашекак,биостаналвнеяинебипомръдналчасовенаред,дни,месеци...години.

Бешенаточнотомясто вточното време, коетопоначало рядкомусеслучваше.Иизведнъжнещосеобърка.Усетиостраболкавдесниякрак.Такагопроряза,ченеможешедоридастъпваизапочнаданакуц-ва.Уханиетоотцветоветенякакизбледня.Вобувкатамубешевлязлокамъчеитоотонези,ръбатите,които,кактоидасезавъртят,всебодат.Трябвашеда го извади.Когатопонечида спре обаче откри, четоваеневъзможно.Какточестостававсънищата,тялотомунегослушашеивместодаспре,той,напротив,тръгнанапредощепо-бързо,почтитичешком.Всичкооколонегосесляведно.Стъпалотогоболешенеописуемо,имашечувството,ченякойгободесдългаиостраиглазаплетенеточновпетата.Групатазаднегокрещеше,нотойскороспрядагичуваиостанасамокамъчетовобувката.Бешестраннокакнещотолковадребногоизмъчвашетолковасилно.Цветоветеподърветатапосивяха,натрошихасеизамигсепревърнаханапрах—бягашепоулицитенанякакъвизоставенград,къдетонесевиждашеживадушаивсичкобепокритосмътначернилка.Болкатавкракамубешенепоносима.Точнокогатопълниятужасотсобственотомубезсилиеиотчернотатабенапътдагообземеизцяло,Павелсесъбуди.

Сегавечесечуствашепо-добре.Светналампатазаняколкосекундиинадяснатасипетаоткрияркачервенина—бешесеударилвръбаналеглото.Ощегоболеше.Цъфналитедърветанемуизлизахаотглаватаинеможеше,инеможешедасесети,коеетовамястоидалиизобщоимаподобномясто.Акоимаше,трябвашедагонамери.Дасиспомни.Уют-натамуденемстаямусеструвашенетърпимотясна.Искашедаизлезеибешеготовдаскитабезцелнопоулиците,самоисамодапочувства,чекракатамуседвижат.Катодетегобешестрахоттъмното,носгодинитестрахътизчезнасамиПавелотдавнанесебешесещалзанего.Сегагоусетикакленивосенадигавгърдитемуигостяга,кактонякога,вжелязнапрегръдка,усетисеотновомалъксуголеменоотстрахасърце,коетотупашесъсскоросттанаолимпийскиспринтьор,усетисеизсти-налискованподтритеодеала.Тъмнотовстаятатолковаприличашеначернияградотсъняму...Притискашегоимушепнеше,всеонзиувисналнетърпеливовъввъздухавъпрос,койтотойнеразбираше.

104 ÏËÀÌÚÊ

Акобешедете,щешедаотидеидасъбудимайкасив съседнатастая,тящешедадойдедалегнедонегоитака,успокоеноттоплината£,тойщешебързодазаспи.Някаксиобаченеможешедасипредставидагонаправикатовечедвайсетитригодишенмладмъж.Нечевижда-шенякакваконкретнапречка,простонеможеше.Затовасеопитадаприложитехниката,коятоползвашекатомалък—замислисезаприят-натачастотсъняисезаеупоритодагонинеприятната,затваряйкиявкутия,коятопослезаключвашескатинариизбутвашенадънотонасъзнаниетоси.

Помнеше,чеотдавна,предимноговреме,съссемействотомучес-тоходеханапланина.Винагисинамирахаповоддапрекаратизвестновременякъдегоре.Родителитемусебяхазапозналивпланинатаитовабешесамоощееднапричинадаяобичаттолковамного.Бяхасвикналинадългипреходи,нотъйкатосбратмубяхаощемалки,сеограничава-хадоспокойниразходки.Беззначениеотвремето,течестогикачвахавпланинатаиможехасчасоведагичакатдаизпробватвсякодървозакатереневоколността,даскочатвъввсякакупчинасняг,дапуснатлис-тавъввсекивир,даджапнатвъввсякалоква.Незнаешезащостечениенавреметоспряхадаходят.Илипо-скоро,незнаешезащостечениенавреметотойспря.Тогаватованемулипсваше.Исеганемулипсваше.Запръвпътобачеусетинякаквапразнина.

Павеллежаповечеотчасвтъмнотоспоглед,забитвизгасенаталампа,докатовглаватамупрещраквахакатокадриотстара,изблед-нялафилмовалентаоткъслечникартини.Етогобащаму,метналнагръбпрокъсанатараницавблатнозелено,натъпканадопръсванесхранакатозацяларотаизгладнелидечурлига.Етоямайкамусъсслънчевитеочиланаглавата,изподкоитовечностърчаханавсичкистранирусолявикичурикосаи£придавахавидналекопобъркан,нодобродушентурист.Етогобратму,досущкатосамиянего,самомалкопо-малък,приличеннаджуджескъдравитесикестенявикичурииожуленитедлани.Етогивсичкитях,безмълвникатовнямфилм—когасепроменивсичкотова?

Токудоградасеиздигашепланина,тяхнатамалкадомашнапланина,къдетобяхасвикналидаходяткажи-речивсякаседмица.Прожекциятанаекрананеочакваносесмени—тойгледашекъмеднагоравпланината,ивгоратаимашепътека.Познатапътека.Познатагора.

Сънятмунебешенов.Бешепростоотдавназабравен.Напролеттамзакачахамартениците.Сигурнонякоиощевисяха.Напролетпървотамцъфвахадесеткитедивиябълки,ябълките-ди-

вачки,идивитечереши.Напролетпървотамтеквахапоточетата.Напролетпървотамсечувахабъбривитепилета.Напролетпървотамминзухаритепробивахавлажнатаземя.Единминзухарсипробивашепътечканякъдевътревнегоивмомента.

Въпросът,търпеливочакащвтъмното,придобисъвсемясниочертания.Павелтрябвашеданаправинещо.

Знаешекакдаотговори.Бешеощетъмнокатовпрашендрешник,ко-гато,счелник,шоколадиодеаловраницата,тойсеизмъкнасъвсемтихо

  Ралица Райкова  105

отапартамента,отключиврататанагаражаизапаликолата.Когатосложиколана,мухрумна,чеотгодининебешеминавалпоонзипът,новсенякакщешедасесправи.Нямашеначинданесесправи.

Имаше чувството, че е настъпил краятна света.Улиците бяхастраннопустииПавелсамоотвременавремесеразминавашеснякойавтомобил.Бешемулесно,докатонеизлезеотграда,послесезапочнаинтереснатачаст—сбъркаотбивкатадвапъти,акогатонай-послесеозованаправилнияпът,сеоказа,четойецелиятвдупкиитрябвашевнимателнодагизаобикаляеднапоедна,коетонебешелеснодориденем,акаквооставазанощем.Никъденямашетабели.Когатонакраяприс-тигнанаасфалтираноширокоиравномясто,коетоявнобешепаркинг,Павелпогледначасовникаси—бешепочтишест.Имашемалкоповечеотполовинчасдоизгрева.

Някъдедалечевиехакучета.Павелникоганебешеходилнанощнаразходкавпланината,носегасветначелникаисезаизкачвапопътеката.Неянеможешедасбърка,защотодърветатаикамънитемубяхаотдавнапознати.Кракътмупомнешеземята.Ощенищонесебешеразпъпило,нотойусещаше,ческоро,скоро...Бързашедастигнедооназиполянавсамия£край,къдетозавършваханякогавсичкиразходки,защотопомнеше,чегледакъмграда,наизток.

Искашедавидиизгрева.Небешегледализгревотмногоотдавна.Бързосеизкачи.Пътекатасякашбеокъсялакатостаридънки,го-

ратасякашбепо-малка,ноусещанетобесъщото.Когатоизлезенапо-ляната,вечезапочвашедапросветлява.Павелизключичелника,разгънаодеалотоиседнанакафеникавататрева,смачканаотзимнитеснегове.Долуградътсесъбуждашесдългапрозявка.Слънцетополекасепоказа,първоплахо,послепо-решителноинеследдългонабратолковасмелост,честананевъзможнодагогледаш.Катосвракасенахвърлиналъскавитесградиичерковникубетаитезаблестяха,катодабяханай-чистикрис-тали.Макардабетъйрано,Павелнеусещашестуд—имашечувството,четазинай-обикновенагледка,тозипростизгрев,ощеголатагорасазапълнилинякаквастаявнего,някакъвпустиразхвърлянтаван,койтодългобестоялпразен.

Сперифернотосизрениемернадвижениенякъдевстрани.Извъртяглава—огрянотпролетнатасветлинасилуетразгъвашеодеалосамонаняколкометраотнего.Павелвидя,чесилуетътбенамладажена,по-скоромомиче,ощемомиче,коятоседна,загърнасевякетоси,подвикракаподсебеси,докоснанякакразсеянотреватаинасвойредпогледнакъмнего.Очите£бяхакатотоку-щоразтворилисенежницветчета.

Нямашепо-точномястооттазиветровитапланинскаполянаиня-машепо-точновремеотчаса,вкойтоденятизгряваше.КогатоПавелсеизправиитръгнакъммомичето,тикайкиодеалотовраницата,запървипътзабеляза,четованебешенеговатараница.Неговатабешечервенаинова,атази—тъмнозеленаипрокъсана.

Всичкосидойденамястото.Бешевзелстаратараницанабащаси.

106 ÏËÀÌÚÊ

За първи път в „Пламък“

Елина Евтимова Иванова

БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА Разказ

На Рада

Изпукахпръститеси.Бръкнахвджоба—всичко,коетоимах,бешееднопетаче.СетихсезачичомиМанол.Втакивамоментибиказал,чесъдбатаенапътдамеизпробва.Голямобразбешетой,всеразказвашенякаквичудатиистории.

Къмреалносттамевръщамалкотопетачевджобанаризатами.Тежешекатозадвадесет.Дедабяхатолкова...Щевикажакаксесдобихснего.Убеденсъм,чемалкотомиприключениещеможеспокойнодасемерипограндиозностстезиначичо.

Щезапочнастовакъдесенамирах.Седяхнаеднамръснамасавза-бутанатакръчмичкавселотоначичоМанол.Когатобяхмалък,дваматаредовноидвахметук,задапопиемотмъдросттанастаритезевзециидаизпиемпонякоялимонада.Нотяхвечегинямаше.Чичомисъщо.Обачеатмосфератасибешевсесъщата,аточнооттовасенуждаехвонзимомент.

Единствениятвиновникза„цветущото“миположениесъмаз.Е,несамо,нонай-вечеаз.Аконесебяхюрналдапечеляобратносърцетонаеднадевойка,сегаедвалищяхдасекриявпустатакръчма,притоваполугол.Можебисебяхопиталдавърнасобственотосисърце,незнам.Това,коетознамсъссигурност,е,четрябвашедабягам,задаспасяживотаси(запан-талонитевечебешетвърдекъсно),тъйкатобащатанамоятавъзлюбена—Генерала,койтомеждудруготонееистинскигенерал,насъскаловнатасихръткасрещумен.Самотонападениемогадагопростя,всепаккучетоипрединемехаресваше.Въпрекитовамееядзапанталонитеизавсичкитенеща,коитобяхнатъпкалвджобоветеим.СегаГенералътразполагашеспортфейлами,билетамизавкъщи,кактоирецептатазабаница,коятобяхчулотеднабабавселото.Данодамуприседнат...

Криво-лявостигнахнякакдоспирката,новидътмиочевиднонесепонравимногонашофьоранаавтобуса.Набедниячовечецмубяханужниточнодесетсекунди,заданамали,даспре,дамеогледахубавичкопрезвсеощезатворенатаврата,дареши,чесигурноинанегощемутрябватновибоксерки,следтоваотноводазапалидвигателянастаротоЧавдарчеидасиотпрашипопътякъмграда.Ядосахсе,изпсувахгоидорирешихдаплюявнеговапосока.

  Елина Евтимова Иванова  107

—Данеиздребняваме!—казахсиисезаехдапроверякаквипаримибяхаостанали.Небяхамного—вджобанаризатасиоткрихедномъничкопетаче,отонезистарите.Винагигивзимах,когатопътувах,защотоноселокъсмет.Голямкъсметмидонесе,нямащо!

Трябвадасъмвървялощедвачаса,чедастигнадочичовотоселоикръчмичката,защотовечебешеударилаголяматажега,когатонай-накраявлязохвътре.ПосрещнамеИлчо,синътнастариясобственик,иведнагамезапитакаквоестанало.

—Накаквосисенаправилбе,келеш?!—Непитай,чичоИлчо—измърморихазиседнахвнай-отдалечения

ъгъл,данебислучайнодаизплашапотенциалнитеклиентиначовека.Тойвъздъхнаиследмалкосевърнасдвекани—еднатаспряснавода,

адругатасподозрителниямириснаракия.Сипапървонамен,посленасебесииседна,готовдачуеисториятадопоследнатаподробност.

Докатоприключа.Илчовечебеобърналтретатасичашкаиразхлаб-вашеякатанамърляватариза.Дотуксролятанамълчаливияизповедник,сегащешедамепоучава.

—ЧичотиМанчо,Богдагопрости,едновремеказваше,ченай-важнотовтояживотедасинамеришнякояхубаваженица,коятохемщеможедатинаправиеднасалата,хемщеседнедаизпиепоеднаракиястебе.Атакива,синко,всепо-трудносенамират.Вижгоичичоти!Таянеговатахалапиешекатозатрима!ОтмъкасезатриМанол...Отмъка!Пъкитвоята,детомияописваш,неепо-различна.Вярно,хубава,хубава,амаможелидатисготви?

—Неможе.—Неможе,я!Такивасаднешните...Кокони!—прогърмяИлчоистовари

огромниясиюмруквърхумасата.—Типо-добретърсинякоянова,четаяпростонямадаябъде.Чувашли?!

—Чувам,чичоИлчо,чувам...Втовавремеврататасеотвориивкръчматанавлезеяркасветлина.

Еднаглавасеподадевътреиженскигластихопопита:—Извинете?НалипътезаСофия?Ниесесепнахмеинабързоразгледахмежената—дребничка,къдрава,

русаиплаха.Явнозапръвпътбешепотияместа.Илчомисмигнаивед-нагасевпуснадаобяснява.

—Защонеговземететоямладежсвас?Итойенатам,щевиупъти.Тямопогледна,видътмиясащисамалко,нотявсепаккимна.Ня-

машеизборявно.—Ами,добре,хубаво...Втоямоментне го знаехоще,ножената, закоятоси говорехме

предитовасИлчо,мечтатаначичоМанол,всъщностстоешепредмене.Разбрахгомалкопокъсно,следоколошестмесеца,приповторнатанисреща.Нотоваедругаистория,задругавечер...

108 ÏËÀÌÚÊ

Юбилей

д-р Елена Алекова

БЪДИ, СВЕТЛИ ВЕСТОНОСЕЦО! БЪДИ, ПОЕТЕ!

Нàéäеí Вúë÷еâ íà 90 ãîäèíè

Вместооправдание...Незнамкаквоозначавачовекданавърши90години,защотонесъм

преживялатоваприключение.Носъссигурностзнамкаквоозначавазавсичкинеговиблизки,приятели,почитатели,особенокогатосеналагадапишатдумипоповоднапатриаршескияюбилей.Пръвнатаковаизпи-таниевъввръзкасНайденВълчевтазигодинабеподложенбелетристътБанкоП.Банков,койтонаеднапредюбилейнамартенскасрещавНЧ„Д-рПетърБерон—1926г.“говоризапоезиятаму,катоонасловидумитесизанего„Напатриаршескавъзраст—смладежкипоглед“.Наистина...Дасе говори запатриаршескиюбилейнаНайденВълчев е възможно самодоколкотовъзрасттамуетакава.Защототойехемпатриарх(втозиивмногодругисмисли),хем—неуморен,неукротим,неусмирим,любозна-теленилюбопитенмладеж,койтовървиивървинанякъде,неспира,несеотказвадавижда,дачува,дачувства,дамисли,дапише,дабодърства,дабъдеживибуденнепрекъснатои,естествено,даобича.Имаединпределвчовекаоттакавапородакатонеговата,когатоколкотоповечегодинитойнатрупва,толковаповечеделникътмусеразширява,толковаповечеживотътмупреодоляваограниченията,рамките,времето,условноститеиставабезкраен.Оттукименноидваопасносттазахоратаотнашата,временната,порода,когатотрябвадаговоримзатакъвчовек,защотокаккрайнотодаобемеидапроумеебезкрайното?

Стезидумипростоискахдасподеляколкомибетрудно,по-скоро—невъзможно,дапишазапоезиятаму,кактоидаразкажакаквотойенаправилдорисамоведнаобластотсвоятамногостранна,многопосочнаиразнообразнакултурнадейност—преводаческата;притованевцялатамупреводаческадейност,асамовъввръзкасБеларус,беларускаталите-ратураиголемитемубеларускиприятели.Безкраенекактовцялото,такаивчастичното.Цялакнигаможедасенапишезалюбовтамеждунегоитазизагадъчнасевернастрана.Аазтрябвадапоберабезкрайнотосамоврамки,внещокатоскоропоговорка,катонай-главното...

  д-р Елена Алекова  109

***Вземи във този хубав денедна българска роза от мен,нека тя да ти напомняс ароматния си гласза Балкана, за моретои за всички нас.

Всекизнаекойеавторътнатезиредове.Едвалиимабългарин,койтоданееслушалспрепълненооттрепетничувствасърце„Еднабългарскароза“,данеемълвялдумите£вдъхновено,данесеепросълзявал.

Роденена30август1927г.вс.МалкаБрестница,Плевенско.Издалеоколо40книги—поезия,прозаипреводи.До2007-а.Оттогаванасам(впериодаот2007до2016г.)сепоявипетокнижиетому„ПОПЪТНИСРЕ-ЩИ“,вкоето„срещна“сизявенипредставителинабългарската,руската,беларуската,украинскаталитератураикултура—древниисъвременни,с поетиотПрибалтикаиПрикавказието, със средновековниизточнипоети...ГригорийЦамблак,АнгелКаралийчев,АндрейГерманов,Бленика,ВалериПетров,ВеселинХанчев,ВилиЦанков,ГеоргиРайчев,ДавидОва-дия,ДамянДамянов,ДимитърВълчев,ДимитърДимов,ДимитърТалев,ЕлисаветаБагряна,ИвайлоПетров,ИванНиколов,ИванРадоев,Ламар,ЛедаМилева,ЛианаДаскалова,НиколаФурнаджиев,НиколайЛилиев,ОрлинВасилев,ПанчоВладигеров,ПетърКараангов,ПърванСтефанов,Стан-каПенчева,УсинКерим,ХристоРадевски,ЧавдарДобрев...Иоще:АдамМицкевич,АлександърПушкин,АлександърТвардовски,АннаАхматова,Бела Ахмадулина, Васил Биков, ЕлиасКанети,КонстантинСимонов,ЛевТолстой,МаркШагал,МиколаГусовски,МихаилИсаковски,МихаилЛермонтов,МихаилСветлов,Низами,ОмарХайям,СергейЕсенин,Сер-гейОрлов...През2007г.излезесъщоанкетатанаПанкоАнчевснеговпоредицата„Литературнианкети“наИнститутазалитературакъмБАН... Ученик, гимназист, студент, войник (1934—1954 г.). Редакторнасписанията„Септември“и„Съвременник“(1956—1988г.).От1954г.—членнаСъюзанабългарскитеписатели.През1974г.—членоснователнаСъюзанапреводачитевБългарияинеговпредседател(1989—1991г.).СъветниквбългарскотопосолствовБеларус(1996—1997г.).

НайденВълчев!

„Първата ми книжка—пишетойвпредговоракъмстихосбирката„Презтриводипреплавено“(2007)—излезепрез1953г.,бяхна26години,сегасме2007-а,азсъмна80.Задотбранитезаглавиясекриятавторовитевълненияиидеи,преживяванияимисли,тъгиирадости,съпътствалидни-темувпреминалотоинтересно,светлоитъмно,динамичноигрохотновременаХХвек.Кардиограматаначувстватаекартинанаавтороватадуша,думитесанеговиизанего,нотесаизатеб,читателю-приятелю,тесаобръщение,писмо,споделянестеб,знайниинезнайнисъвременнико.Художественатаиммощщесеизмерваотвсекигоразлично,категоричнаетяхнатаискреност.“

110 ÏËÀÌÚÊ

***Кактоидаяобръщам,кактоидаягледам,поезиятанаНайденВълчев

някакмисе„изплъзва“.По-точно—самиятНайденВълчевоставазамензагадка.Ужсъвсем-съвсемнаблизо,наеднаръкаотмен.Адалечен,неуло-вим.Ужцелият—впоезиятаси.Авдействителност—отвън,отвъднея.Четирисезонен,четирипосочен,четирисърцен,четиридушен,отморетодоСтрума,от„старо Устово“ до„тих бял Дунав“(„Четири“),отпролеттадозимата,отмладатадостараталуна,отизгревадозалеза,отлюлкатадогроба...„Загледан в сини върхове“(едноименностихотворение);разпънатнакръстмеждублизосттаслюбиматавсамотатамуисамотатамувблизосттаснея;облаче,подетоот„ветрите в небето“(„Утро“);капка,„която — кап! — изчезна в тоя миг“(„Капка“);непонятен;осветенсякашцелиятотироничнатаигривост(ирония—къмсебесили,къмнасли)впогледа,недоверчив,най-често—нащрек,готовдапуснестреличка,датеуцелинеочакванопонякоеболноместенце—точнотам,къдетотрябва;самотен,далеченисъщевременно—съвсем-съвсемнаблизо,наеднаръка...

НайденВълчев!Горконажената,коятогообича,защото...Впрочем,тойсамгое

казалнай-добре:

Ти ме питаш дали те обичами ме гледаш със поглед зелен.Моят отговор, мила, е кратък.Той е айсберг, от бурите бит. Една осма е той над водата,седем осми под нея е скрит. („Айсберг“)

***Неможешдасиспокоен,когатоНайденВълчевекрайтеб.Просто

товаеневъзможно.Харесвамувнезапността,коятонепростораздвижва,анаправовзривявазастоялиявъздух,инертнатаделничност,сивотата.Катооназивнезапноствстихотворението„Тракийскафреска“,съсстра-хотнатаизчистеностнапоетическиярисунък—строгаграфика,черноибяло.Итишина.Непоносима,тежкатишина:

Държим се за ръка. Раздяла.Със всички ли е винаги така?Обичам те. Ръката ти — изящно бяла.Не ме обичаш. Черна — моята ръка.

Ивсичкоставаднес,атръгваотправремето.Мълния,разсякланадвепространството,дълбинатанавечността.Отпоследниясофийскитрамвай—доколесницата,коятощеоткаратракийскияцарвотвъдното.Нишкатанапаметта.Нишкатананезабравата.Защотокръвтатечеи

  д-р Елена Алекова  111

изтича,нонесвършваивсесевръщапосвоитепътища.Тъйиживотът.Илюбовта.Ичовекът.

МногоотстиховетенаНайденВълчевсапостроенипозаконитенатазистрогаграфичностначернотоибялото(беззадължителночернотодаозначавазло,абялото—добро),нанискотоивисокото,натъгатаисмеха,насълзитеисветлината...Исамопрезсмърттачовекпреминававбезсмъртиетоивременнотостававечно,атленното—нетленно...Исамопрезсмърттаживотъттукисегасепреобразявавживоттамизавинаги.

Допускам,чесамиятавторможебиневлагатозисмисъл.Носмисъ-лътнаказанотоотнегоеитози.Поетътпоначалонетърсисмисъланаонова,коетоказва.Тойпростоказваонова,коетоискадакаже,коетотрябвадакажеикоетонебимогълданекаже.Асмисълътнаказанотодолитадонас,довсякадушапоотделно—различен,разноцветен,разнолик—съобразнонейната„структура“,съобразночестотата,накоятотяоткликва,съобразноонова,коетотяможедаобеме,дапоеме,дасъхрани.Дасиспомним:„Кардиограмата на чувствата е картина на авторовата душа, думите са негови и за него, но те са и за теб, читателю-приятелю, те са обръщение, писмо, споделяне с теб, знайни и незнайни съвременнико“.Ието,приятелят-читателтърсисебесивдумитемуиможебинамирасебесиилипонечастицаотсебеси...

Ивсепакзабележетекакстрогатаграфичност,чернотоибялотопронизватхоризонта,разсичатвреметовлирикатанаНайденВълчев.Как„асансьорът на деня“ издига„златоокото“слънце,а„асансьорът на нощта“госпуска(„Слънцето“).Илиобръщениетокъмгората:„Ти люлка ми беше, когато прохождах,/ ти гроб ще ми бъдеш, когато умра“ („НощувкавБалкана“).Как„грешникът от рая ми се плези,/ честният във ада се пече“(„Всетака“)—счудесниявеченподтекст:заразликаотсправедливосттананебето...Въобще—„в думичките малки — свят огромен...“(„Arspoetica“).Апонякогасамитестихотворениясаграфични,„черно-бели“—„Младаталунаистараталуна“например,кактоимоетолюбимо—„Бялаталилия“.Или„Прилагателни“...

***НарочнонесеспирамнатематикатанаНайденВълчев.Товаедълга

тема.Инемоятема.Аисаматамупоезиянепредразполагакъмподобенанализ.„Презтриводипреплавено“напримернеепростопричудливоза-главиенанеговакнига.Аестил.Затованетемитесаважнипринегоитяхноторазвитие.Важнаесветлината,коятоструиотпреплавенататрипътипоетическаматерия,„изтъкана“отНайденВълчев.Ионезизлатнинишчици,втъканивнеясизящналекота(вж.стихотворенията„Прозрачност“,„Убежище“,„Утро“,„Унес“,„Фламандскаживопис“,„Ангел-че“),коитокаточелипревръщатпоезиятанаНайденВълчеввлъчистоивсеобещаващовълшебнокилимче.

***НайденВълчевесиленкактовпоезията,коятосампише,такаив

поезиятанасвоисъбратяпопероотРусия,Литва,Латвия,Естония,

112 ÏËÀÌÚÊ

Украйнаидр.,коятопретворяванабългарски.ВтазиредицанеспоменахБеларус,задаяоткроя.Защотонай-отдаденивсеотдаенеНайденВълчевнаБеларус.„Да, свързан съм с Беларус—споделятойв„НайденВълчев.Литературнианкети“(2007г.,с.105),—отполовинвек,защотовмладигодиниСъюзътнаписателитениразпратипоприятелскитестрани,поотделнитерепубликинаСъветскиясъюздасезапознаемсистория-та,културата,езиканасъответнатастрана,последапредставямеидапревеждамесъответниавтори...“Иизрежданаддесетинаименанаталантливинашипоети,изпратенивБеларус,Германия,Грузия,Полша,Румъния,Украйна,Чехословакия,задкавказкитерепублики...

Чуваласъммногоядовитизакачкизатова„разпращанепоприятел-скитестрани“всмисъл,четезиписателинебилистаналипреводачипопризвание,апопринуда,четяхнотонебилосъдба,апростостечениенаобстоятелствата.НайденВълчевинеотрича,чеетака.Ноидопълва:„Аз отидох при беларусите не от предварителна любов, а по поръка и по дълг. И след като ги опознах, ги заобичах“(НайденВълчев.Литературнаанкета...,с.252).Досущкактоидвамевживота—„непопредварителналюбов“,апослегоопознавамеиобиквамедотакавастепен,чеискамедаостанемвнегозавинаги.Впрочем,кактоеизвестноощеотпървовреметопознаниетоедонеслотвърдемногоглавоболияначовека.Нодасевърнемкъмнашетовреме...

ЗаминалНайденВълчеввБеларус„по поръка и по дълг“,опозналяи...яобикнал!Завинаги.ТакъвеНайденВълчев—любвеобилен.Налюбовтамубилоотговореносвзаимност.Налюбвеобилносткатонеговатаене-възможноданесеотговори.Взаимнаталюбовоплодилаибългарската,и беларуската литература. ЛюбовтамеждуНайденВълчев иБеларус,разбирасе,нееимагинерна,аимамногоисъвсемреалниизмерения.Отеднастрана(неговата)—стиховеикниги,посветенинаБеларус,неговипреводинабеларускипоетиибелетристи,анализи,отзивииспомени.Отдругастрана(нейната)—неговистиховеикнигивпреводнабеларуски,анализи,отзивииспоменинабеларускитворцизанего...

***Итака,НайденВълчевекомандированвМинскзапотримесецапрез

1961и1962г.Година-двеследтовасепоявяванабялсвяткнигатаму„Се-вернасветлина“.„Тя излезе—споделятой—през1965годинаследдватамитримесечнипрестоявБеларус,откъдетоможехдаотскочапоширокитепросторинасъветскиябезкрай,давидякаквоенаправилавойнатапригробанаКант,дабъдасПушкинвтогавашнияСанктПетербург,даусетядругосттанаПрибалтикавъвВилнюс,вРига,вТалин,идругатадругостзадКавказ...“(НайденВълчев.Литературнаанкета...,с.186).

В годинитепо-нататък, освен че сампревежда от беларуски, сезаемаисъссъставителствотонаненаеднаидве,анапетнайсетинакнигинабеларускипоети(катоспреводитеангажира—пособственитемупризнания—ИванДавидков,АндрейГерманов,НиколаИнджов,ПетърКараангов,ЕлисаветаБагряна,ХристоРадевски,АлександърМуратов).

През1978г.сепоявяванабялсвяткнигатамупътепис„Белоруската

  д-р Елена Алекова  113

бреза“.Амалкопо-къснонеговиприятелиставатедниотнай-именити-тепредставителина беларускатакултура, според както гиизрежда:„Приятели — много. Живи и покойници. Но как без имената на Аркад Куляшов и Максим Танк, на Васил Биков и Иван Мележ, на Нил Гилевич и Янка Брил, на Ригор Барадулин и Генад Буравкин, на Пимен Панчанка и Анатол Вяртински, на Михаил Савицки и Игор Лучанок, на Иван Ша-мякин и Владимир Караткевич, на драматурзите Андрей Макайонак и Алексей Дударев... Савицки е забележителен художник, има го и в нашата национална галерия, Лучонак е чудесен музикант...“(НайденВълчев.Ли-тературнаанкета...,с.106—107).Първисредтезиприятелиса,разбирасе,титанитеВасилБикавиНилГилевич...

През90-тегодинипредседателствадружествотозаприятелство„България—Беларус“.През1996г.еназначензасъветникпокултурнитевъпросивбългарскотопосолствовБеларус,носледседеммесецаисмянанаправителствосевръщавСофия.Иликактосамсеглуминадсебеси:„Бях наскоро дипломат, днес съм вече само мат“ (НайденВълчев.Лите-ратурнаанкета...,с.106).

Ипрезцялототовавреме—преводи,преводи,преводи—от60-тегоди-ни,тадоднес...НеслучайноНилГилевичгоопределякато„първа цигулка в оркестъра на българските преводачи на беларуска поезия“.Средпредпо-читанитезапреводтворениясаповеститенаВасилБиков—отпърватаму„Третатаракета“,излязлапрез1961г.,през„Хайка“,допоследната—„Обикниме,войниче“,коятоНайденВълчевпревеждапрез1996—1997г.,докатоенаработавпосолствотонивМинск,икоятоепубликуваназапървипътвсп.„Панорама“(пролет,1997г.,с.38—82)—вброя,посветеннасъвременнатабеларускалитература.През1998г.излизазнаменитата„Песензазубъра“наМиколаГусовскиотХVIвек,претворенанабългарскиотАндрейГермановиНеговамилост.СвоеобразенвенецнаделотомукатопреводачобачееиздадениятвМинскпрез2000г.сборник„Белорускатамоятетрадка“поповодна40-годишнатамутворческадейноствукрепваненакултурнитевръзкимеждуБългарияиБеларус.Всборникасавключенистиховена60беларускипоети—най-добротооттова,което,кактосамказва,„есрещнал,открилисъпреживялвбеларускатапоезия“.Акогатоговорим за срещнатото, откритотои съпреживяното в беларускатасловесност,т.е.запреведенотоотНайденВълчевотбеларуски,трябвадаимамепредвид,чекъмкраянаминалиявекиначалотонанастоящияставадумаза3000стихотворения!Аколкоощеепревелоттогавадоднес,можедакажесамотой.

През2002г.неговипреводисъжителстватнаредспреводитенаАн-дрейГерманов,ЗояВасилева,ИванДавидков,ПърванСтефанов,ХристоПоповиЯнкоДимоввсборника„Могъщияттриптих“(ИзбранистиховеотбеларускитепоетиЯнкаКупала,ЯкубКоласиМаксимБагданович).Следпетгодини—през2007-а—същотосъзвездиеотпреводачищебъдесъбраноотнововсборниканаЯнкаКупалаиЯкубКолас„Двоенюбилей“(Избранистиховеотбеларускипоети).В„Попътнисрещи“(кн.2,2007г.)сапубликуваниизящнисловеснипортретинабеларуситеВасилБиковиМаркШагал(спреводиинапоетическитворбинаШагал);предговори

114 ÏËÀÌÚÊ

оназичастот„Песензазубъра“,коятоевнеговпревод;предговорипреводна„ТанаснаПарнас“—стихотворенразказ,чиетоавторствозаоновавремевсеощеенеизвестно,авпоследствиесеоткрива.Пакв„Попътнисрещи“(кн.3,2007г.)четемвизтънченинеговипреводистиховетена42-мабеларускипоети...

Цялататазидейностнанашияапостолвукрепванетонабългаро-бе-ларускителитературнивръзкинеоставанезабелязанаотпризнателнитемуприятеливБеларус.Такапрез2000г.тойеотличенснай-високатадържавнанаграданастраната—ордена„ФранцискСкарина“(заогромниямуприносвразвитиетонакултурнотосътрудничествомеждуБългарияиБеларус,замногообемнатамупреводаческадейностиненапоследномястозалитературнотомутворчество,посветенонаБеларус,нейнаталитератураинейнитеписатели)...

„Ако говорим за съвременната беларуска литература—пишетойвстатията„ДългиятпътотМенскдоМинск“,подготвена„специалноза„Европа2001“(сп.„Европа“),—тя е само на един век: едва в края на мина-лото столетие и в началото на нашето зазвучават гласовете на Марцин-кевич, на Богушевич, на Цьотка, и Янка Купала ще попита: какво искат тези неграмотни, безпросветни, гладни и дрипави тълпи? А те искат едно: да ги наричат хора. Затова тази литература започва с бунтарска енергия, започва ярко, внушително с Цьотка, с Купала, с Колас, с Багда-нович и е стон, протест, зов, вик за свобода. Следващите десетилетия ще продължат, ще разширят, ще развият литературния поход поети като Куляшов, Танк, Панченко, Гилевич, Барадулин, прозаици като Мележ, Брил, Шамякин, Биков, Караткевич ще зазвучат и далече зад границите на родината си. Много техни творби ще дойдат от Минск и в София, и в Пловдив, и във Варна, ще дойдат със своята кирилица при родината на тези кирилски букви. А в Минск ще видите улица „Кирил и Методий“. Ще видите във военните гробища храм „Александър Невски“, построен в памет на беларусите, загинали в Освободителната война 1877—1878 година. На всеки трети март там се отслужва молебен и пред паметника се пола-гат цветя от признателна българска ръка“.

***От60-тегодини,когатовМинскиСофиясесъздаватсвоеобразните

школизапрекипреводиотбългарскиибеларускиезици,доднесредицаталантливибългарскиписателипосвещаватвремеиусилиянапреводиотбеларуски език.Непо-малко саиталантливитебеларускитворци,коитосезахващатспреводиотбългарскиезик.От60-тегодининасамдатиратидесетдневкинабългарскаталитературавБеларусинабела-рускаталитературавБългария.

Върхуосновите,поставениотНайденВълчев,АндрейГермановиСте-фанПоптоневпредиповечеот55години,постепенноизраствасолиднапреводаческашкола,чииторедиципрезгодинитесепопълватотновииновиимена:СимеонВладимиров,ПърванСтефанов,ЯнкоДимов,ЗдравкоКисьов,ПенкаКънева,ИванДойчинов,ЗояВасилева,ХристоПопов,проф.РумянаЕвтимова,ГанчоСавов,ТеодораГанчева,МаркоГанчевидр.Към

  д-р Елена Алекова  115

тазисамоотверженапреводаческачетабихдобавилаисвоетоиме,макарисъсскроменпринос,носвъзторженоивдъхновеносърце.Добавямгосамозарадитова,коетощеразкажапо-нататък...

Паднасеинаменпредиосемгодини,втоплитемайскиднина2009-а,щастиетодапътувамсНайденВълчевдоМинскиобратно.Двеиполо-винаденонощиянатам.Идвеиполовина—насам.Свлак.Такаимахвъз-можностдабъдаобектнапрословутотомуненатрапчивокавалерство;дасенаслаждавамнанемногословнатамуумнареч,дасевъзторгвамнаудивителнатамуспособностдаговориедно,адаимапредвиднещосъв-семдруго,закоетотичакследвремепо-скороинтуитивно,отколкото„разумно“седосещаш;датърсятрескавокрайниясмисълназареденитемусвзривнасиланедомлъвкиинедоизречености;дасепотянадлукавоподхвърлянитему, внезапни гатанки отродана „а кой бешенаписалтова...“,„акойбешенаписалонова...“.

ИмисеслучивМинскдапреживеяснегоневероятнаистория,коя-тосегаищеразкажа.РазхождамесисеснегоизМинск,тази,понеговоопределение,„почти двумилионна столица, опасана от безбрежни гори, от огледалата на околните езера, прорязана от виещата се река Свис-лаи“,исеобажданаджиесемаминякъдеотграницатасПолшаОксана,прекраснанашаприятелка:„Дабъдете—заръча—впетчасаведи-коясизаланаеди-койсимузей,щеимапредставяненаинтереснакнига,вкоятоНайденучастваспревод“.Товасеказвасъвпадение!...

ПредавамнаНайденсъобщениетодословно—самоучастиетомувсборника оставям заизненада.Той знаешекъде сенамирамястотоикогатодойдевреме,сезапътихменатам.Знае, знае,но... годинитесаминалиитойепозабравилкаксестигадомузея.Азсеизнервих,задетозакъснявамеищепропуснемизненадата,атойнеразбиракаквотолкованервнича.Най-посленамерихмемястото,нодокатосмеселутали,вечер-табешезапочнала.

Влизамение,качвамесенавторияетаж(тамепроявата)идоколкотосмезакъснели,сядаметихонякъдевкрая,задвитрините(защотонямаместа).Направими впечатление, че залата запредставянебе съвсемнестандартна.Доколкотомузеятсесъстоешеотдвесгради,несвързаниеднасдругапомеждуси,междупубликатаи„сцената“,т.е.участницитевъввечертаотпредзеешепразнопространство.Акнигата,зарадикоятосебяхасъбралитолковамногохора,сеоказадвеведно(двекнигиведнокнижнотяло):„КЛАСIКА.ВiнцентДунiн-Марцiнкевiч.„Пiнскаяшляхта“;КастусьВеранiцын.„ТараснаПарнасе“(2008г.),катоидветепроизведениябяхаиздаденинавсичкиезици,накоитосапреведени.(А„ТараснаПар-нас“,кактовечестанадума,епреведеннабългарскиотНайденВълчев).

Тъкмосмесенастанилиудобнонастоловетеи,замоярадост,със-тавителятнасборникаЯзепЯнушкевичсепрехвърлядаговориот„Пiн-скаяшляхта“към„ТараснаПарнас“.Ощеедночудесносъвпадение,коетоозначавашесъссигурност,чеизненадатащесеполучи.ЯзепЯнушкевичсъобщи,четворбатаепредставенанабеларускиивпреводнаанглийски,български,испански,немски,полски,рускииукраинскиезици,чебилпока-нилипреводачите,ноте,незнамзащоси,неуспелидадойдат,ченезнаел

116 ÏËÀÌÚÊ

самокакдасесвържеспреводачанабългарски,апъктойбилнапреклоннавъзраст,такаченесезнаекаквоикак...Найденнетрепва.Побутвамгодасепокаже.„Не,не...—успокояваметойкроткосприсъщатасискром-ност,—послещеимсеобадим.Ибезтуйнямакакдасеотидедотам...“.Но еневъзможнода спрешОвен, когато е осъзналисторичносттанададенмомент!ОставихНайден„замалко,четрябванещодасвърша“,ихукнахдауведомяорганизаторите.Едваседобрахдоводещата—бешевкоридора,атявникакъвслучайнежелаешедамепуснедосъставителя,който„невиждатели,говориинямадаизлезепредикраянавечерта“.Вероятнореши,чемихлопадъската.Ивсепакгоизвика,когато£казахзащоготърся,макарчедумитемиощеповечеяхвърлихавсмут,тасеналожиняколкопътида£повторясвъзможнонай-убедителен,земениспокоентон,чепреводачътенепростожив,аинакракаимедошъл.

КогатоЯзепЯнушкевиччу,чеНайденВълчевевзалата,разбирасе,същомепогледнакаточебевидялизвънземносъщество.НаложиседамупокажаНайден,койтоотсрещаседешескромничкозадвитринитеипрезстъклатанаистинаизглеждашенереален.Идостолепен.Макарималкоумореноттичанетодопредиминути.

Всичко,коетосеслучипо-нататък,бекатовприказките.Найденведнагастанацентърнавниманиетоимногоповече.Хоратакаточесеопиянихаотприсъствиетому.Почтинаръцегопонесохакъм„сцената“.Дадохамудумата.Питахагоигоразпитвахаощеиоще.Неможехадамусенарадват.Запървипътнаблюдавахкаксебоготворичовек.Преводач!Аследтова...кактосеказва,„триднияли,пилиисевеселили“,кактосимуередът.Иазбяхтам,иазядохипих.Заваслъжа,заменистина.

Хубавотобеощеитова,чезагадкатасавторствотона„ТараснаПарнас“бешеразгадана.ЯзепЯнушкевичбеоткрилкойсекриезаднеиз-вестниядотогаваавторнатовакласическобеларускопроизведение,аименноКастусВераницин.

***ОгромниятприноснаНайденВълчеввпреводаческотоизкуствоне

оставанезабелязани отбългарска страна.СъюзътнапреводачитевБългарияепредложилнаМинистерствотонакултуратадагоудостоиснай-високотосиотличие—„Златенвек“согърлие.Итойвечееудос-тоен.Отличиетомубевръченона29септември2017г.визложбеназала„Средец“къмМК.

Преводачът,споредкактоНайденВълчевпишевстудията„Преводът,преводачът,преводачеството“от2014г.,е„светъл вестоносец“,койтопренасятук онова, което еТАМ.Преводачъте „свързочникът между двата батальона — отвъдният и нашият“(„Попътнисрещи“,кн.5,2016,с.199).Затоващезавършадумитесизанашияприятелилюбимпоетспожеланието:БЪДИ,СВЕТЛИВЕСТОНОСЕЦО,СВЪРЗОЧНИКОНАШНАЙ-ДЕНЕ!БЪДИ!БЪДИ,ПОЕТЕ!

ЧЕСТИТЮБИЛЕЙ!

    117

Юбилей

проф. Михаил Неделчев

РОМАНИСТЪТ

Слово за Юбилейната вечер на писателя Владимир Зарев по повод на не-говата 70-годишнина в Софийска градска художествена галерия, 6 октомври (петък) 2017 г.

Уважаемидамиигоспода,колеги,приятели,Неможехданазоватовамоеюбилейнословоподругначиносвен„Ро-

манистът“.Защотовнай-новатанилитератураименноВладимирЗаревстанаписателят-въплъщениенатазитворческафигура,написателя,койтомислироманово,изразявасероманово,потапяниизцяловрома-новитесветове.Именнотойнидадеголемиясиромановепосзацелиябългарскидвадесетивекиследтовагосвързасякашвединноповество-ваниечрезостросъвременнитесироманизапоследнитенидесетилетия.РомановитесветовенаВладимирЗаревпълноценноудовлетворяватединотнай-важнитекритерийзатоващоецялостен,истинскизначимроман:припълноцененпрочит,теотварятвсъзнаниетонинаистинаединновсвят,койтонеизчезваследкатосмезатворилипоследнатастраница,неседезактуализирасвремето;тезироманинипревръщатвмножест-веноживеещихора,защототоваставасякашзавинагиинаистинаинашвътрешен свят.ВладимирЗарев зададенанай-новатани литературамоделанароманистакатофигураобособена,катонякакъвтипмаксималистичнатворческареализация,коятонетрябвадасесмесваснай-честоявяващиясемногожанровоизразяващсеписател-белетрист.СледнегопоследователнотазитипологиявъплътихасразличнасилаЕми-лияДворянова,КеранаАнгелова,ТеодораДимова,МиленРусков,НедялкоСлавовнапоследък.Романовотомисленесепревръщашевнай-новатанилитературавнякакваобособена,атономнаобласт. (Убедителнонигопоказапроф.МладенВлашкивтакаподробнораглеждащатапроцесасвоямонография„Романология“.)Тованебепросторомановбум—кактоевсредатана30-теивкраяна50-тенаминалиявек.ИзаслугатанатоваобособяванеенапървомястонаВладимирЗарев.

Имоетоюбилейнословонаистинасенарича„Романистът“.Нокога-тотовазаглавиезастанаотгоре,почуствах,четаканякаксеподценява

118 ÏËÀÌÚÊ

раннототворчествонаписателя,игнориратсенеговитедругитворче-скипроявления.Разказите,новелите,повестите,аидебютнатастихо-сбирка,оставатвпредисториятанатоваогромнотворчество, сякашпотвърждаватпрословутататеорияотпредичетиридесетгодини зановелистичнотоизкуствокатовъзможенпъткъмромана—единнаивенлитературноисторическивъглед, койтоунищожава възможносттадасемислиособеноцикъларазказикатосамостойна,упоритоявяващасеотновоиотново,българскажанроваформа.АВладимирЗаревимасвоитезначимитворческиреализацииименноиприциклизиранотооформяненакинигитеси—понеговособственоопределениедебютниятмуроман„Денятнанетърпението“(1975г)евсъщностцикълновели.Номощтаназрялотомуромановотворчество,читателскиятпрестижипопулярносттанасемейнатамутритомнасагазафамилиятаВълчевиинароманитеотактуалнатадействителност„Разруха“,„Светове“и„Орловмост“,ноинавръщащитесемногопо-назадвисториятафилософскипосъществороман„ПопБогомилисъвършенствотонасмъртта“ироманътзаролятанасловотопригероикатананационалноосвободителнитеборби„Лето1850“сатакива,чедругитемупредишникнигинаистинанякакоставахамногоназадвисторията,сякашсезабравяха.Итоваенесправедливо.Етозащо,щастливиятповоднаединдостолепенюбилей,мидававъзможност,доримезадължавадасложаединакцентивърхутях.Щегонаправяследмалко.Нопредитовамисеискадапосочаединосновенсюжетотвечелитера-турноисторическотоутвърждаваненатворчествотонаВладимирЗарев.

Нямадруг съвремененбългарскибелетрист (приалтернативнитепоетиипринякоидраматурзиесъвсемдруго),койтопренесетакапълно-ценносвоетодотогавашнотворчествопрезголемияисторическипрагна1989година.Притова,кактознаем,тукнестававъпросзаповествованиянат.н.„малкаправда“свсепаканекдотиченхарактер,азаепическипро-изведениянацялостноимногопосочнообхващаненадействителността,заромановатрилогиянарадикалнатадързостдасеизобразиобщияпотокнабитието—анепростодабъдероман,съсредоточенвсепаквърхуня-каквозначимоисторическосъбитие.Втоваотношениемонументалнататрилогия „Битието“, „Изходът“и „Законът“ (впървоначалниявариант„Изборът“)имавнашаталитературааналогсамовтетралогиятанаДимитърТалев,коятовсепакесъсредоточенавпредставянетоотновочрезеднасемейнасаганаспецифичната,трагическаучастнамакедонски-тебългари.ЕпическиятopusmagnumнаВладимирЗаревповествувачрезисториятанафамилиятаВълчевикакмъчителноисладостносетрупакапиталвследосвобожденскаБългария,какдраматичносепроменясъдбатанацялатаобщностпрезнахлулитевбитието£войниотвторотодесети-летиенавека,какобщобългарскатадепресиясеразразяваведнатлеещасгодинииразразяващасеужасяващовчервенияивбелиятеророт23-таи25-тагодинагражданскавойна,каксеградиспъстротатанадошлотоотвсякъденаселениестоличниятград,какживеятвдинамикацентърипровинция,каксетърсятедниновисоциалнихармонии,ноикакдобиватостротасоциалнитепротиворечия,какидвабезистинскознаниекаквощесеслучипревратаикаксеразгръщавечеповсеместнокомунистическия

  проф. Михаил Неделчев  119

терор,какеднихорастават„бивши“,адругисавечекласатанановатаноменклатура,какработятидеологическитеманипулации,доносничество-тоипроизвежданетонавраговевсаматаalmamater,вУниверситета,каксепоявяватилюзиите,аилъжитезавъзможнореформисткоповедениеиучастие.Изброенотака,сякашвсичкотоваисторическиедобрепознато,новтрилогиятатоедаденопределнопластично,сплетенисасголемияразказлични,семейниигруповиистории,случвасевпределитенаедноразклонява-щосесемейство—обрасналосприятелски,многопосочнироднинскивръзки,ноиспечелилоразнотипниврагове,самототоразцепилосеполиниитенасилноидеологизиранотокласовопротивопоставяне.Епическиятразказеуплътненснепрестаннипсихологизации,сретардациитенавглежданетовчастното,вличностното.Сплитащивръзкидаваттемитезавласттаинасилието,залюбовтаичудотонаражданетонановияживот,застарост-таисмъртта,доминиращитемотивизавъчевскатастраст,зануждатаотмесоилицелиятобразенпластнаРеката.ВцентровенамегатворбатасепревръщатдеяниятанавсичконаблюдаващатаисъпреживяващаЙонка,метаморфозатанапървоначалноентусиазираниявиметонаидеологическипрокламиранияновстройнасилникКрумМарийкин,високитеинтелекту-алнипрозрениянатрупащиясвояскептицизъмидеалист-комунистАсенВълчев.Романитесъдържатдесеткиидесеткипасажи,коитоизлъчватмощ,мощнапълноводенистрастенживот,картини,страници,коитовдадениятчитателникоганебимогълдазабрави...

Номоятпогледвтоваюбилейнословоепредивсичколитературно-исторически,анекритически.Итукщесипозволядакажанещолично.Вголяматаитолковаумнаиценнаанкетанапроф.НиколайДимитров,Владимир Зарев свидетелства, че в годинитенаполовинвековнотониприятелствосъмчелпочтивсичкитемуроманивръкопис,обсъждалисмегипредварително,предидаотидатзапечат,представялсъмгинапремиериизцялатастрана,чееценялвинагипреценкитеианализитеми.Ночеазникоганесъмгипредставилвпечатенвид.Итоваеточнотака,седномалкоизключениезаромана„Светове“.Защоостанахпрезгодинитедо1989г.предимнокритикнаустнатабеседа,анасочихуси-лиятасизасъздаваненаокончателни,завършенитекстовевобласттана литературната история, защопревърнахтова раздвоениемеждуустноиписменовличнапрофесионалнастратегия?Еднаотпричинитебевневъзможносттазареалнооценностяваненаписателскотоделоприидеалогизираниялитературенживототсоциалистическияпериод.Някак,задакажа,чеВладимирЗаревеголямписател,трябвашеданаправяза-дължителнитеуговорки-реверансиза„живикласици“насоциалистическияреализъмкатоКаменКалчев,ГеоргиКараславов,АндрейГуляшки,дорииБогомилРайнов,коитоаксиологическатамискаласъвсемнепобирашевнякаквивисокипозиции.Т.е.,спрямотезиживикласици,новитеписателибяхавинагинякаквпослесловнотоизброяване,внякакво„идруги“.Аазникакнебяхсъгласенстаковафалшивоканонизиране.

Такатогаваненаправихсвоитестудииизаалтернативнитепо-ети,скоитобяхблизъкикоитоособеноценях.Сторихгоистинскиедвав последнитепетнадесет години.Сега, някак със стара дата, вече в

120 ÏËÀÌÚÊ

литературноисторическаперспектива,започвамстоваюбилейнослово—некасмеживииздрави—дазапълвамтозидефицитипоотношениенатворчествотоиналитературнаталичностнамояскъпприятел,наголемиябелетристВладимирЗарев.

Дами и господа, да си представим замоментневъзможното: чеВладимирЗаревнебенаписалсвоятаграмаднатрилогиязафамилиятаВълчеви,забългарскиядеветнадесетивекисвоитетриостросоциалнииконфликтнивполитическоотношениесъвременниромани.Дорисамосостаналитесикнигитойщешедаимаеднодостойно,първенстващомястовредбелетриститеотсвоетопоколение...

Можемдамислимпо-раннитемукнигиведнадвойнаперспектива.Отеднастрана,тенаистинабяхапъткъмголемияепическироман.Създа-ванетоимбешеиформанаекспериментиране,наусвояваненасоциални,културнитеритории,настраниотнационалнотобитие.Така„Дунавскиновели“от1974г.,кактоипървиятроман„Денятнанетърпението“отследващата1975г.бяхаедномечтаногмурваневкрайречнитепростран-стванагледащиянагорекъмСреднаЕвропаВидининеговитеоколности,бяхаедновслушваневромонанавеликатабавнарека.ЗанеякатоединсвойличенмитВладимирЗаревговоритака:„Неустоимомепривличашевеличиетонареката,коятонепрестанноизтича,променясе,винагиеразличнаивсъщотовремеостанасъщата.РекатамигиРекатавечност,пълноводнаиженствена,сдъханатиняидълбини,изпълненисъссенки,разбуненаиотмъстителнапочерешовиводи,потъналавечервлуннатапътека,сякашеобкованавметал,белитекорабииленивитешлеповесизпранотопопалубитеимпране,тъгатанатяхнотоотминаване,ми-рисътналятоинапътуване,ширналатаселеностнапристанищетоинадменносттанависокиякамененкей.Тазиатмосфераоживяумен,сякашбешечастотсобствениямиживот,отличнатаминеутешимост.“(ВладимирЗарев.Литературнаанкета,Хермес,2017г.,с.16).Придружа-валсъмВладимирЗаревпринеговимечтанипътуваниядоВидин,видяхкакоживява,какдобиваплътприброденеизградаикрайрекатаеднонаистинамитическородовомясто.Иощетук,втезидвекниги,аследтоваивтритероманаотсемейнатасага,рекатасепревърнанепростовъв„фоннадействието“,аедвалиневцентраленперсонаж.Градешесепоследователноединновзакултуратанилитературенрегион,еднановагеопоетика.

Авдватасборникасразкази,новелииповести„Неспокойничувства“(1971г.)и„Такахубаво,мъчително,безкрайно“(1972г.)севключватняколкотекста—образцинатакапопулярнататогавамладежкаизповеднапроза.Тазитематичнанасокасебепревърналавсветовнамода,тръгналаоткнигикато„Спасителятвръжта“,отдрамитенасърдититемладииоттворбинаАксьоновиГладилин.Товабевъзможностдасечуятпряко,чрезтехниясоциолект,гласоветенановитепоколения,дасепреодолявастуденинатанаобективистичнотоповествование.Напримервповестта„Катастрофата“отвториясборник героите-младежииособеноСашо,отчиетоимесеводиповествованието,говорятнаистинанаактуалниямладежкисленготсофийскияцентъритовабеновадумавбългарската

  проф. Михаил Неделчев  121

литература.АВладимирЗаревусвоявашевпрозатасипоследователногово-ритеинадругисоциалнигрупи(напримернаработницитеотстроежитев„Денятнанетърпението“)итовабяханатрупваниязабъдещитеголемиромановисинтези,подготвяшесесложнотомногогласиезатрилогията.

Непо-маловажнибяхаекспериментитесразличниповествовател-нитехникивразказитеиновелите(днессмезабравиликолкоактуаленбетозижанрнапространнияпсихологическиразказ,най-честоследящсъзнаниетонаедингерой),пробванетонаразнотипнисюжетниходове—напримервеченесамовраннитекъсижанрове,сциклическотооформяне,ноивуспешнитеималконеочакваниопитискриминалниясюжетощевновелата„Процесът“отедноименниясборник(1984г.)ипослескриминал-нитеромани„Хрътката“(1987г.)и„Хръткатасрещухрътката“(1990г.).Катоитукнавсякъденесамоцелнотогонененасюжетнотонапрежениеинанеочакванитеобрати,некриминалнатазагадка,апсихологическиятказусеосновното.Такасеслучипо-късноисвклинилиясевповествова-ниетокриминаленелементпринеочакванатаифаталнасрещанаглавнияперсонажПавелсвъплътенотовнеговиязагадъченполитическиспонсоривремененработодателзаследененаизневеряващаталюбовницатоталнозлоотпоследнияроман„Орловмост“.

Новсичкитезикнигиимаха,естествено,исамостойнозначение,бяхасвоевременнозабелязаникатоновиисилнидумивбългарскаталитература.ТакаощеприпърватажурналнапубликациянаразказинаВладимирЗаревпрез1966г.,единмъдърлитературовед,АтанасНатевгиприветстваскритическитекстсъсзаглавие„Разгеле,tristesse!“,т.е.,ето,появисенай-послеиунасмоднатазацялаЕвропапроблематикаотстаналатаведнагабестселъркниганасъвсеммладатаФрансоазСаган.Засборника„Такаху-баво,мъчително,безкрайно“енаписанарецензиясизразителнотоиотновотипологизиращозаглавие„Ужасътнабезпроблемнотовсекидневие“(ОгнянСапарев).Азапървияроман„Денътнанетърпението“чрезназваниятанарецензиитеепосочено,ченовелистътеминалвеченатериториятанароманаичетоваеедин„зрялромановдебют“(СветлозарИгов).

Връщаме се към голямото случване спренасянетонаромановототворчествонаВладимирЗаревпрезцивилизационнияпрагна1989г.Всъщ-носттовабеедноистинсковторичнолитературноисторическопреут-върждаване—заедниновипублики,приедниновинорминалитературнияниживот,запрофесионалнотовниманиенановипоколениялитератори.И за едни големи чуждестранниаудитории (най-веченемскоезичните,къдетописателятполучинай-силнитеопределениязатворбитеси).Тукнеоценимароляиматиздателствата, коитореализирахапълноценнивисокопрофесионалнистратегиинаредактиране,отпечатване,разпрос-транениеипредставяне—първо„Ciela“,иособено„Хермес“впоследнитегодини.Ноинещонепо-маловажно:писателятсамизследвастабилносттаиобщозначимосттанасвоетоепическопослание.Тойнаправиювелирнастилистичнапреработканапървитедвароманасбиблейскитеназвания„Битието“и„Изходът“(оказасе,четянямашенуждатадаецялостнаидълбинна;небешенужнодасеправятсъкращенияилидобавкисогледнапромененитеполитическивзаимоотношениявобществото).Ипре-

122 ÏËÀÌÚÊ

написа,завършитакаистинскитрилогията,придадеграндиозенвидинатретия—„Изборът“(1985г.)стана„Законът“.Очевиднописателятеималдраматичнотоусещане,за—кактосамказва—„битийнатаиху-дожественапрекъснатост‘‘,за„реалнатанедовършеностнасагатазародаВълчеви“,коятопреживявакато(цитирам)„личнатворческадрама,катопоражение,катоупреккъмсамиясебесиинепрестанендуховендразнител“.Нотуктрябвадаосъзнаем,чесаматаницялостнадейст-вителностбесъсзастойнитегодиниидористуширанатаперестройканякакнезавършена(аголемиятмодеренроманиспоредтеориятавинагимислиипредставядействителносттакатоназавършена,виждаявъввсеновииновиперспактивиитовагоотличаваотдругиидеализиращииподреждащипокласически,сантименталисткиилипоромантическидействителносттажанрове).Могъщитеписателскиинтуициисаподска-залинаавтора,чеспреломаобщитеходовеотбитиетонародаВълчевинесепрекъсват(тук,в „Законът“вечеимаметретотопоколение),чеходоветенановотонидемократическоразвитиещебъдатдраматичнообременениоттежкотосоциалистическонаследство,отдеформациитенаиндивидуалнисъзнанияивколективнинагласи,четованаследствозазлаучастщехвърлячерно-злачнисенкивърхуживотани.Такатемите,проблематиките, сюжетите, характеристикитенаперсонажите от„Законът“сенаслагватсъщностновърхуповествователнитеравнищана „Разруха“ с нейната зловещапанорамнакартинанановатавластнапарите,на „Светове“сперипетиитенаеднаневъзможнаивсепакосъщественалюбовмеждуосъществилитеседосрещатасивразличнисветовемъжижена,на„Орловмост“съссамиядаденнисякашпоКанети(„Масиивласт“)ритъмнаградскитепротести—достовернодаденитениикатоградскатопология,всъщностконтаминиранидвареалнипро-тестаот2013-таи2014-тагодина,страгикатаотилюзиятанаПавел,чещеможедасеукриевпротеститеивголяматасилюбовотнечиста-тасипоинтелигентскисъвестнановобогаташ-мошеник.Авдаващатастартнацялатасъвременнапоредица„Разруха“доминиратнетолковасценитенамутренскотонасилиеибезнаказаност,напросташкияразгулибезсмисленразкош—теоставатвсепакединотблъскващфон,колко-тосмисловатакулминациясазнаменититестраницинаразговоразапаритемеждуназначенияунасзамилионерснеговотонепрофесионалнофинансовопредложениеиреалнобогатияпонаследство,поскопосностиуредносткатосемейнонаследствогерманскипредприемач.ВсъщноствъввсичкироманинаВладимирЗаревимаметакавасвръхконцентрациянасмисъл—тесанай-високото,товасавграденитеесетазавластта,засмъртта,заБога,заИсус,залюбовта,ипакзапарите.Асамиятлю-бимнаписателянеговсобственроман„ПопБогомилисъвършенствотонасмъртта“етакавацялостнафилософскаиспиритуалнакулминация.

ВладимирЗарев,Романистът!Богатиинеочакванисмислищепри-даватнароманитемуновииновичитатели!Щастиеезавсичкинас,чесловотомутакавъзвишенонисъбира,челичносттамустоитакапатриаршески-мъдроидостолепновбългарскатапубличност.Честитюбилей,приятелю!

    123

Нова книга

Цветан Пешев

ИЗ „КОЗА ЛИ Е, РИБА ЛИ Е“ (Книга с действителни случки)

А КÚÄЕ Е ÄРУÃИЯТ ÄРУÃАР?

ВХисарясъм,сЙорданПоповобитаваместаявпрестижнапочив-настанция.Върналсееотводнипроцедури,лежисхавлиятаичетенагласразказнаМиронИвановотновиябройна„Стършел“,аазстоянаотворенатабалконскаврата,пушаивнимавампушекътданевлизавстаята—отчетириднигие„отказал“.Отвременавремеидваматаизбухвамевсмях.

—Абе,пишеги—викам,—МиронсиеМирон!—Асега—викаЙорданПопов—щетипрочетанещоотдругсатирик

иакосезасмеешпоневеднъж,имашедна„Загорка“!Изачитатой„нещото“,слушамвнимателноиколкотоповечеслушам,

сеубеждавам,чебиранямадапия.Итъкмосимисля,ченеединидвамасатези,зарадикоитощеостанешбезбира,когатовходнатавратасеотваряисепоказванякакважена.Виждаме,спиранапрагаистои.

—Търсители—питам—някого?Женатастои,държидръжкатанабраватаимегледа,явно„почива-

ща“катонас,вечевтретатавъзраст,поанцугимрежичка,вкоятосевиждатдвебутилкиминералнавода.

МеждувременноЙорданПоповсеепокрилсвестникаисеправиназаспал.Отеднаседмицарехалибитаторкатаупоритогобомбардирашесепиграмиитойпредпочиташедасекрие.

—Кажете—продължавамдасъмлюбезен,—търсителинякого?—Каквоправитевмоятастая?—опитваседаелюбезнаитя.—Амиоттук—викам—севиждамногохубавоСреднагора.Елатеда

видитекаквагледкае!—Нокакможе!—вгласа£почтинямаукор,по-скоросечетеизненада.

—Исте—вика—опушили,всичкоеопушено!—Молявисе—казвам—виждате,чесъмотворилидимътизлизанавън.—Излиза!—минаватяпрезантретоисеспирастъписана.—А—вика,

—другарю,каквоправитевмоетолегло?—Добърден—надничаДанчозадвестникаипридърпвакраищатана

хавлиятаси.—Знаетели—вика,—другарко,моетоеедноникакво,католегнаипотъвам,атовавъобщенепотъва!Таковалегло—вика—призна-вам,данепотъва!

Женатастоиобъркана—Боже,другананейномястобисеразвикала,

124 ÏËÀÌÚÊ

атясамонисепозаканваспръст.Идваматапослеще„отбележим“,чеочите£санеобикновеносиниидобри.

—Седнете,седнете—любезенеиДанчо,всепакнеидвасепиграмииафоризми,асдвешишетаминералнавода.—Седнете—вика—исечувст-вайтекатоудомаси.

—Амичеазсъмудомаси!—сякашсеизвиняватя,новтоямоментпогледът£попаданаДанчовиятермос.—Нотованее—вика—мояттер-мос!—Следкоетопоследователнощеоткрие,чеичехлитенесанейни,имоятапишещамашинанеенейна,икнигитепомасичкатаитабурет-китенесанейни.—Ама—вика—тованеемоятастая!

—Другарко—успокоявамяаз,—виепростостесбъркаливратата.Койномеревашатастая?

—Четиристотинишестнайсет—отговарятя.—Значи—поемащафетатаЙорданПопов—виестесбъркалииета-

жа.Ниесмедвестаишестнайсета,авашатастаяеточнодваетажапо-нагоре.

—Извинявайтемного—усмихвасевиновнотя,сякашкойзнаекаквоенаправила.—Извинявайтемного...

Успокоявамея,ченяманищо,чесвсекиможедасеслучи,чениеса-митеведнъжтакасмесисбъркалистаятаисмепопадналинатретияетаж,идругиоттоярод.Иситръгватя,азяизпращамдоврататаиследощеедно„извинявайте“,тяпоемакъмасансьора.

Амоямилост,вместодасевърненамястотосиидасеопитадаспечелиедна„Загорка“,хуквапостълбищетокъмчетвъртияетаж.Стая416сеоказваотключена—женскастая,ицветенцананощнотошкафче,илеглатаизпънати,иплетчицаеднанатабуретката.

Отварямбалконскатавратаизаставамвсъщатаонаяпозасцигара-тавръка.Еее,другосиедагледашСреднагораотвисоко!...Подирмъничко—етояистопанкатанастаята,отваря,виждамеистъписанасеспира.Поглежданомеранавратата,гледаме,пакпоглежданомераипакмегледа.

—Търсители—викам—някого?—Молявисе—казватясъкрушена,—кажетемикояетаястаяине

бяхлипредималковнея?—Не—казвам—виебяхтедваетажапо-надолу,встая216,атоваси

е—викам—вашатастая416.—Авие—гледамевтренченотяинепомръдваотпрага,—защосте

същият?Нищонемогадаразбера...—Същиятсъм—викам,—защотовиизпреварих,задасинаправятази

недостойнашега,закоетомолядамеизвините.—Шегали?—сякашневярватя.—Значивсепактоваемоятастая,

авиестесъщият,койтобяхтедолу?—Да,да—казвам,—същиятсъм,ивиестесъщата...Дамепитачовекщогиправятияработи,итонатиягодини!На-

правилсиго,щемикажепослеЙорданПопов,защотоочите£сасиниидобри,аакобяхасиниилоши,нямашедагонаправиш.

—Имадаразправямкатосевърна!—Най-последаявидяусмихната.—Ченамене—вика—запетнайсетднинищонемисеслучи...

  Цветан Пешев  125

Милата,усмихвасеопрощаващоиоглеждадоволностаятаси—да,термосътсиенейният,икуфарътенейният,ичехлитесанейните...Всичкосиенейнотук.

Иотведнъжпоглеждакъмлеглото:—Акъдеедругиятдругар?

Я ÑЕ ПОÃЛЕÄНИ!

Вървяпо„Дондуков“,пооня,южниятротоар,вечесъмдоМладежкиятеатър,надругатагодинащегопрекръстят„ЛюдмилаЖивкова“,носегасиеощеМладежкия.Снимкитесновитепостановкиблестятотсветлинитеналампите,аогромнитевитрининакнижарницатасаопасаниспървитеновогодишнигирляндииголямсветещнадпис„България—1300години“(Незнаядалисегатазикнижарницасъществува,нотогаватябешееднаотнай-представителнитевСофия).Книги,книги,книгиисредтяхняколкоизправениекземпляранамоятакнижка„Тритезлатнилъвчета“;уждру-гатаседмицадаяпуснат,ужпо-другата,но„Книгоразпространение“еизбързало—краянаноемврие,задекември„новите“щедойдатмножко...Е,неепървакнигадатитуптисърцето,амапак—писалсиятолковавреме,чакалсида£дойдередът,несизнаелкакщеизглежда,послевиждашкори-цата,хубава-лоша,такаващее!...ДядоивнучеенарисувалКироМавров,разтворилисадетскакнижка—внучетогледакартинките,адядоточететекста.Иетогитиядвамачитатели,измъдрилисесъсзеленатасикосанапоказиданеискаш,сърцетотивсепакщепритупка!

Влизамвкнижарницата,търсяяспогледпорафтоветеинакраяявиждам—нареденкиедназаддруга,едназаддруга—взимампървата;о,какватикнижка,номерациятастигадосточетиридесетинещо,неекнижка,амисиекнига,сгръбчетому,свсичко!Отразтворенитестра-нициизлитатгероитеинаселяватпоследнатакорица—къщиикулинасредновековенградима,птици,фокусникединсеизтъпанчил,доримагаресеепоказалоотединпрозорец,макарчевътреняманикаквомагаре.Изаравямлицевбуквите—миришеминапечатница,напечатарскомас-тило,наново,начисто,нахубаво...Аконякоймепогледне,щепомисли,чесъмкъсоглед,никойнямадапомисли,чеямиришатаякнига,ощепо-малко,чесъмянаписал.

Изабелязвам,ченамасичкатадокасатаимацялакупчинаоттия,моителъвета.Заставамдоеднаотколоните—ужразлиствам,ужчета,аманаглеждамкупчината—щевземелинякой,илинямадавземе,двайсетипетхиляди,незнам!Та,наглеждамги,амаирафтанеизпускам.

Минаватсихоратаисизаминават—ужкорицата„привлича“,ужзаглавието„интригуващо“,ноникойнеявижда.Момченякаквоявзима,поразлистваяиявръща.Следнегоощеедно,итосиявръщанамястото.Някакъвсбалтонотфлаконе,тойпъкобръщазацената—виждатмусемногопетдесетитристотинкиияоставя,обърнатаяоставя,данегледатхоратазаглавието,ацената!

Икактонаблюдавамкупчината,женаеднаскорекомскопалто,ко-

126 ÏËÀÌÚÊ

жено,оттияжени,детоняматвъзраст,можедаенатридесет,аможеинапетдесет,взиматяеднакнигаотрафта,хайдегледакорицата,обръщазацената,послеотварянакарето—БожанкаКонстантинова,КироМавров, ВенелинВълканов,МаяХалачева ипрочие; прехвърля говсичкотова,поразлиства,гледаилюстрациите,каквогледа,незнам,инакраязапочвадачете.Чете,чете,любопитномиекаквоточночете,внимателносепримъкваминадничам—ох,отворилаенаеднаприказка,детонайнесияхаресвам...

Косата£ухаенатаяжена,ицялататяухаенанещокатогорскитеменужки,нещокатогорскиягоди,нагора,нацветнаполяна...Отми-навам,ровяпорафтовете,амаокотомитам.Решавам,чеепродавачкаотпарфюмерийниящанднаЦУМ,после,чееманикюристка,инакрая,чеесекретаркавнякаквоминистерство.Защоточноманикюристкаизащоточновминистерство,незнам.Анищочудноиданеработи,мъжът£акоеофицер,дакажеммайор,защодаработиш,катомъжъттиемайор!

Междувременноеднаотруденаженицасеизръсваспетдесетитристотинки—нитоягледа,нитонищо,вземаоткупчината,плащаисизаминава.Оставилаепазарскатасичантанамястотозабагаж,празсеподаваоттаячантаикутиясбисквити„Наслада“,татам,допразаибисквитите,мушвакнигата.

Атоя,моят„обект“,катосезачел—немустигаеднастраница,амизапочвадруга,напосоки.Ипактакасепопримъквам,пакмеудрягорскоухание,тояпътпримесеносмирисанаощавенаовчакожа.Ипрофила£мервамлеко—хубавпрофил,нослетомъничко,брадичкатаитя.Никаквищандове,викамси,никаквосекретарство—женатаеартисткаотсъщиятозиМладежитеатър,детоенаполовинкрачка;яотМладежкия,аотнякакъвдруг,ноеартистка.Е,нееотизвестните,известнитеотрепе-тиции,всевъзможнихалтури,участиявРадиотоивТелевизият,няматвремедасе„усмихнат“,камолидаходятпокнижарнициидаухаятнагорскицветове!АнищочудноидаеотОперата,викамси,ейяОператакъдее,катонищоможедаенякое„мецо“или„колоратурно“!

Най-послемоетосопранозатварякнигатаидокатоХамлетовиятвъпросвитаеизглаватами:„щеявърнели,нямалидаявърне“,тянесамоченеявръща,адорисепресягаивземаощетрибройки.Боже,целитрибройки!Попрехвърлягития,тричките,даняматнякоябяластра-ница,итръгвакъмкасата.Изваждаотчантичкатасиелегантнокоженопортмонеспреградиипреградчици,плащаиусещамкакароматътнагораипрочиесеотдалечаваотмен.Оставилаенякакъвбагажидокатосеоправя,азподаваммоитепетдесетитристотинки,измъквамсеияпричаквамнаизхода.

Разказвалсъмятаяисторияпонедесетинапътиивинагиспирамдотук,детоизлизамнавънияпричаквам.Кажетекаквосъм£казал,пред-лагамнасвоитеслушатели,иповечето,данекажавсички,отговарят,чесъмсепредставиливъобще,чесъмсезапознал,чесмепиликафе,чесъм£далавтографинезнамощекаквоследтова!...Елементарно,Уотсън,биказалонялитературенгерой...

  Цветан Пешев  127

Значи,вечесъмнавън,натротоара,излизамоятачитателкаиазтихичко,колкототядамечуе,£казвамследното:

—Другарко,проучвамечитателскотомнение...—Моля?—прекъсваметяивтованейно„моля“,сдве„л“,„молля“,

усещамноткинанеприязън.—Проучваме—повтарямвежливоаз,—читателскотомнение.Инте-

ресувани—викам,—каквоВинакара...Искамдапопитамкаквояенакаралодакупиточнотазикнигаи

защочетирибройки,ейтоваискамдаяпопитам,да£благодаряидаситръгна,номайоршатагневномепрекъсва:

—Уличенсваляч!...Половинчас—вика,—меобикаляшизкнижарницата!Ясемахай!Ясемахай!

Сякашнякояотнеоновитебукви,амаотнай-големите,паднаимеударипоглавата.Нечувамнитостърженетонатрамвая,нитошуманаминаващитеколи,чадъризабелязвам,изабелязвам,чеедни„възрастни“сеспиратимегледатидвамата—женатаслошпоглед,мъжът—съссъжаление.

Моятачитателкаитяотварянякакъвизбухващчадърисечудинакъдедахване:

—Каратеме—навеждамсеедвалинеподчадъра,—каратемедаВипризная,чеазсъмавторътнатаякнига...

—Какво?—погласа£разбирам,ченемивярва.—Авторът—викам,—азсъмавторът...—Авторът!—Божичко,кактовахубаволичицеможедабъдетолкова

свирепо!—Ясепогледни,бе!...Ясепогледни!...Авторът...

...Стоянатротоара,дъждътмепръска,еднокученцеискадамелиз-не,пуделче,ностопанкатамуяростнодърпакаишката:„Не,не,Джеки,не!“ЩегоследяспогледтояДжеки,докатокракатанаминувачитегоскрият,послещесеобърнакъмвитрината—дасепогледна,какводругоданаправя,освендасепогледнанавитрината!

128 ÏËÀÌÚÊ

проф. Симеон Хаджикосев

ЕДНА УНИКАЛНА КНИГА

Вначалотонаавгустполучихпощенскапратка(книга)отКнежа.Позачудихсе,защотонямампознатиоттозиград,нокатовидяхиметонаподателя—ЦветанПешев,нещомипросветна—етокъдеветроветенадемокрациятасаотвеялитозиписател.Спомнихсионезиотдавназабравенивремена,когатооколокошерищетонаулица„АнгелКънчев“5,къдетобеседалищетонаСБП,ивпрочутотокафене,наричанонапод-бив„Сивотопоточе“презденясесъбирахапочтивсичкипишещибратя.Изникнавпаметтамисилуетанаедърпредставителенмъжсинтели-гентнафизиономия,скоготосигурносмебилинати,нонямахмеобщипреживелицииспомени.А,да,сЦветансмеивръстници,самочеазсъмроденкъмначалотонагодината,атойпо-скорокъмкрая.

Веселатапъстракорицана книжлето, делона художникаИвайлоНинов,остроумношаржиразаглавието„Козалие,рибалие?“Въпроси-телниятзнактукеотмене,защотокатоотгърнахавантитулнатастраницасприятелскотопосвещение,натитулнатаеизписаноцялотозаглавиенакнигата„Козалие,рибалиеилиМоятживотскаднудите“.Интригуващоинеясно,отпръвпогледщесипомислиш,чеенещо,свързаноспрочутатамарка„Нешънълджиографик“.Издателство„Ханлин“,2017.Засведениетоваиздателствопропагандиракитайскалитература,нонеговсобственик,авероятноиосновенпреводачедъщерятанаписателяАниПешева,дипломиранакитаистка,специализиралаиживяланяколкогодинивКитай.Отбелязаноеоще,чекнигатае„второ,поправеноидо-бавеноиздание“,нопървотоот2006г.немиепопадаловръцете,аинесъмчувалзанего.

Итака—книга,пълнасъсзагадкизанепосветения.Щозачудосатиякаднудиикаквопредставлявакаднудизмът.Настр.231—232саизброени21клонанакаднудологията,но„тримата(единоттяхеавторът,разбирасе)смеединодушни,чекнигататрябвадае„кад-нудизирана“,даеизграденана„каднудизационен“принциписметодина„каднудистическия“реализъм.Данесипомислите,чеавторътелуднал,тазатовапишеглупотевини,тойсиезевзекотмладигодини,ацити-ранатамисълесамокамъчевградинатананавъдилитесенапоследъкизобретателинакакволине.

Задаразберемкаквопредставляваткаднудитеенеобходимодапрочетемтазизабавнакнига,новсепактованееотговорнавъпроса,

  проф. Симеон Хаджикосев  129

ощеповече,катосеимапредвид,чекритикътсесмятазакомпетентенспециалист,накоготонеубягватотговоритеинанай-сложнитевъпроси.Амитогавадасеопитамедаподхванемвъпросаотдругастрана—какъвежанрътнатазилюбопитнакнига?Сборникразказиеединсъвсемпри-близителенотговор.Всичките250страницинакнигатасаразпределенивпетнеравноделницикъла,озаглавенисъщотакадоголямастепензага-дъчно„Професияжурналист“,„П“катописател“,„ПоСедмицата“,„Ин-теркаднуд“и„Каднудът—начиннаупотреба“.Едобре,акоприемем,чеесборниксразкази,тогавазащоетози„Показалецнаимената“вкраянакнигата,къдетонадвадесетинастраниципоазбученредсапредставенивсичкидействителнилица,представенивнея?Документалниразкази,можеби.Да,доколкотовразказитесавъзпроизведениистинскислучаи,вкоитоприсъстватпосоченитевпоказалецалица,повечетооттяхписа-телииколегинаавтора.Очакватевечедачуетеотменопределениетох умори стични д о к ументални р а з к а з и ието,чеазгоказвамсуговорката,чеитованееотговорътнавъпросакаквоправитазикниганаистинауникалнаидостойнадабъдепрочетена.

ВсамиякрайнакнигатаЦветанПешевлекоприповдигазавесатаотносносъщинатанакаднуда.Етоифиналътнапоследнияразказ„Каквоси,каднуд?“:„—Самоеднонеможахдаразбера—старшинаДиневгледатуТошко(товаепокойниятхумористТодорКлиментов,приятелнаавтора),тумен.—Неможах—вика—даразбератовакаднудъткозалиерибалие?

—Каднутътли?—смеесеТошко,тръгналедасесбогувасъссвоятаЦецка,носеспира,разперилеръцеивеченезнаекакводаправиотсмях.—Каднудът—вика—неенищо!Нищо,разбирашли,нищо!—ипоглеждакъмменедагоподкрепя.

—Абе—викам,—можеидаенещо.Аможеидаевсичко!Знамли!“Заданезадълбавамповечевнеизчерпаемияпрофилнатазихубаваи

забавнакнига,щецитирамнакраямнениетонаГеоргиМишевзанеяот2006година,поместеновърхузаднатакорицанадобреоформенатакнига:„Тазикнигаеуникалназанашаталитературнагеография:свидетелсъмкакпредитри-четиридесетилетяавторът£самизмисляше,организи-рашеирежисирашеслучките,коитоединденщешедаопише.Описалгиесъссъщаталекотаиартистичност,скоятогисъздаваше—винагидру-желюбен,лекоироничен,наблюдателен,интуитивенловецнахарактери.ЦветанПешевбешеединотстоличнаталитературнабохеманаониягодини, чиитоимпровизации,телефонни закачкиишаржовеподлагаханаизпитчувствотозахуморнаоколнатасреда.АоточилатанаЦецохвърляшеотблясъциедносмешнослънце,символнаведринаиреспекткъмживота.“

130 ÏËÀÌÚÊ

Прочетено отново

Владимир Стоянов

СВОБОДАТА И НАЦИОНАЛНИЯ СЛОВЕСЕН ЛАД В „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ“

Вазовостававпаметтанавсекибългаринпредивсичкокатобарднанационалнотонисамоопределение,катопатриарх(баща)нанацио-налнатани словесност. Затованеслучайнощомсе разнася вестта заподписванетонаНьойскиядоговорпрез 1919 г., обезверениятнарод сесъбираподбалконанасловесниякорифей.Отсъседнатасграда,тогаваМинистерскисъвет,РайкоДаскаловидругичленовенавременнотопра-вителствосеопитватдакажатутешителнидуминамножеството.НозапасниятофицерЛукаМалеевгиспира:„Непривассмедошли,господаминистри,априНароднияпоет!Негоискамедачуем!“1Защотобащата(дядото)еродоначалникът,призваният—инициацияненасоциалната,анадуховнатайерархия.Тойепрагътикрепостниятвалнарода,посве-тителят,възпитателятисъдникътнасемейството—род,народ,нация...,даващият,аневземащият.Докатосоциалниятвладетелнай-честоеолицетворениенасамозабравилиясеинеразкаялсеблуденсин,наалчниясамозванец,намиращизгодавъввсичко—доривтрагедиятанасъотече-ственицитеиприближенитеси.

ИванВазовпише„Епопеяназабравените“въввремеразделноот1881до1883година,когатоследОсвобождениетообщиятетноцентриченпътеизвървян,възвишенитеидеалисаподменениотбезроденнарцисизъм,егоцентризъминизкистрасти.Героизмътеосвиркан,осмятиотречен.Обърнатмуегръбилиощепо-лошо—подхвърленомуеунизителноубиващоподаяние.Времеенапаркетнителъвове,накандидатитезахамама,наИванчо-Хаджипейчовчетата.Патриархътнабългарскаталитератураибащатананациятащеотсъди:„Бедни,бедниМакедонски,защонеумряприГредетин“(„Немили-недраги“),нонямадасеоткажеотбългарскотосъзнаниеибългарскиянарод.

„Епопеяназабравените“възниква,задавъзкресиподвиганапредосво-божденскитебългари,даговключиворбитатанасветовниягероизъмидагопротивопоставинаотчуждението,егоцентризмаинравственатадеградациянаследосвобожденскаБългария.Възхитенотсвоянарод,Вазовгоиздигавкултигледананегокатонавсемирнамярказасъвършенство,бездаподминаваионевиняванегативното.Тозистихотворенцикълима

1 Вж. „Великите българи“, филм на ВВС от поредицата „Великите британци“.

  Владимир Стоянов  131

зацелдапокажесладкогласиетонасвободатачрезйерархичносттанабългарскатасловесностот„две-тридуминови“(„Левски“)до„великотослово“,което„насърцатададебиененово“(„Каблешков“)ипослужизана-чалотона„житиеново“(„Паисий“)и„бъдещеново“(„БратяМиладинови“).„Епопеята“нипосвещававтовакаксвободатаражданационалнияслове-сенлад,смесвайки„тайно“,„сладко“и„опасно“с„упованьеинадежди...“,„черавнисмевсичкивголемиячас“(„Левски“),„...чеинийсмедалинещонасветът/инавсиСловенекнигидачетат...“,че„Отднеснататъкбългарскиятрод/историяимаиставанарод.“(„Паисий“)Цикълътодиотстояваправотонамесианистичнасакралностналичностинарод:„Душатасилейшецялаведнослово“/„Левски“/,„Неканашбратзнае,чебогевелик/ичетойразбирабългарскийезик.“(„Паисий“)—аналогичнаперифразаавтоцитатсрещамеив„БратяМиладинови“:„......Народсмевелик/игосподпознаванашиятезик!“

Дванадесеттеоди сапосветенине самонаАприлскотовъстание.СтруктуратанацикълаотразяваизрастванетонабългаритеотраядонародврамкитенаБългарскотовъзраждане(отПаисиеватаисториядоРуско-турскатаосвободителнавойнаигероизманабългарскитеопълченци)ипроследяваосенението,ражданетоипостиганетонамногоаспектнотосладкогласиенасвободата.Диалогътмеждуобщотозаглавие„Епопеяназабравените“инаименованиетонаотделнитетворбияснонаслагваот-ношениетонаВазовкъмнационалнотовъзраждане.Занеготое„епопея“—т.е.най-значиматастраницаотисториятананародани,достойназавъзпяване.НоакоЗахариСтояноввстатиятасизасъдбатанаводачи-тенаАприлскотовъстаниезастъпваидеята,ченародътниенародотпредатели,койтонеможедаоценисторенотозанего;Патриархътнабългарскаталитературакатегоричноотказвада се съгласи сподобномнение. Затовавцикъланавсякъденационалнатаобщностепоказанакатомонолитнасловотворящаидейственасила,ненавиждащаинедопус-кащапредателство;апредателятепредставенотВазовкатоединичноизключение,чужденецзаколектива.Тойесимволнапозора,лишенотимеиобраз,изравненспредставатазабезсловеснобезродноживотно—„мръсенчервяк“,„низъкроб“,„снискочело“,„пратенназемятанесезнайзащо“.(„Левски“)В„Епопеяназабравените“героизмътисладкогласиетонасво-бодатасавзаимопроизводниивизуализиранисдватасипрофила—индиви-дуалениколективен.Неслучайнопървататворба„Левски“възпяваподвига(действенисловесен)наединицата,превръщанетонаиндивидавличностиапостолнадуха,койтовъзприемакатосвойморалендългпробужданетоиконсолидациятананародаси.Значениетонаводачасеосмисляиобога-тяваощеводите„Паисий“,„Раковски“,„Бенковски“,„Каблешков“,„БратяМиладинови“ит.н.НоакоПаисийесладкогласиядуховенбудителибащанаБългарскотовъзраждане—„най-първатаискравнароднатасвяст“(„Па-исий“),аБенковски—човекътнаделото,тоЛевскиосъвместяваиеднотоидругото.Тойекрасноречивидейственапостолнабългарскатасвобода.Едновременносъбираисъгражда„желязнатаволя,железнитесили“(„Бен-ковски“)народоватаобщностисловеснотосладкогласиенасъзрелиязасвободатасинарод.Затовакатоеманациянабългарскиядухиделонегови-

132 ÏËÀÌÚÊ

ятлитературенобразотваря„Епопеята“.Ноакцентът,койтопоставяВазов,падавърхумасовиягероизъминеговотомонолитноиполифоничносладкогласие.„Аков„Паисий“народътевсеощеизвънполитическатасце-на,откоятосеобръщакъмнегоатонскиябудител,ав„Раковски“излизасамовролятана„кумир“,вчиетоимедействагероят,в„Левски“ив„Каб-лешков“тойвечеплътнозаобикалясвояводач,ав„Кочо“и„ОпълченцитенаШипка“излизанапървиплан,събралгероизманаединиците.“1Именнотазиапологиянанароднияподвигинационалнияезиковлад,превърналасевлегенданаприродатаивековете,еестественкрайихоризонтна„Епо-пеята“.Колективнотосладкогласиенасвободатаполучавасвоетовизуално,музикалноисмисловообобщениевпоследнотофиналночетиристишиена„ОпълченцитенаШипка“инацикълаоди.Неговитесъщностнииоценъчнисловеснимаркерисаекспресивновъздействащиианалогичноотпращащикъмеднасъзнателнотърсенамногознаидиалогичнаинтертекстуалност.Постигнатиятнационаленезиковладепредставениоцененкато„буря“,като„слава“и„дивна“песеннаБалкана,която„катонякойек“събирагласанавсичкиинавсичко—нацялатаживаинеживаприрода,задагопренесе„отвекнавек“.КолкомногоВазоватаапологиятананационалнияподвигиколективнотомусладкогласиевслучаянинапомняБотеватапрославанаиндивидуалнияподвигвиметонаотечеството:„Балканътпеехайдушкапесен“,„Земяинебо,звяриприрода,/ипевципеснизанегопеят“.Всъщо-товремесамитезаглавиянатворбите„ХаджиДимитър“и„ОпълченцитенаШипка“подчертаватразликатавобектанавъзпяването.ИвдватаслучаяБалканътпее,априВазовипрепращапесентапрезграницитенавремето—отминалотокъмнастоящетоибъдещето.Итясепревръщавбезвременнауниверсалнахармония,коятоеядронанационалнияподвигинапроизтичащияотнегонационаленсловесенлад.Нееслучаенакцентътвърхуединисъщобобщаващизпълнител.ИпривойводатаБотев,ипридядоВазовстававъпросзапесен,коятоидваотсърцетонародината.Балканътикатогеографскоположение,икатолитературенперсонаж,икатомястоназначимисъбитияеобобщаващсимвол,синтезнаБългария—нейнотосърце.Песентамуносисмисловатаопределеностнасърдеч-натароднапесен,налюлчинатапесен, събиращаведноиндивидуалнияинационалнияподвиг, индивидуалнияинационалния словесен ладкатопрофилианфаснаеднолице,наеднасъщност.ВойводатаБотевсераждасисторическатасъдбаимисиядададежитейскиитворческипримерзаиндивидуаленгероизъмидаговъзпеекатопрекрасналебедовапесен.ДядоВазов—патриархътнанационалнатанисловесност—имаисторическатасъдбаимисиядапродължиделотомукатовидииосмисли:

какиндивидуалниятподвигсепревръщавзовящамажорнапесеннатръба,коятовдигаиживи,имъртвизачутовенколективенподвиг;

какгласътнаводачасесливасгласананарода,тъйкактоискратасесливасогъня;

какличнатасвободасепревръщавнационална,аколективниятпод-вигеиндивидуализиран,заданапуснезонатанастатистикатаиздрача;

1 Цанева, Милена. Лириката на Иван Вазов. Предговор. – В: Вазов, Иван. Лирика. София: Бълг. писател, 1967, с. 9.

  Владимир Стоянов  133

какединицитенаподвигаинасловотосепревръщатвсветълколек-тивенсборисладкогласиенасвободата.

Архетипниятобразнанационалниясловесенладкатосладкогласиенасвободатаепредставенводата„БратяМиладинови“.Тойепреосмисленкатодуховнадругост,духовнонаследство,обединяващоведнапесен(веднахармония)„тон“и„стон“,носещипатинатанавремето:

...защото от всите гори и реки, /а/седенки и сватби, хора и тлаки /а/напевите сбраха, въздишките сляха /б/на седата старост в паметта копаха; /б/защото струпаха в един общи тон /в/всичко, що бе отзив, припев, звук и стон... /в/Тазиелегично-одаична(минорно-мажорна)нееднозначностеосновна

занационалниясловесенлад,произтичащаотдихотомичнатасъщностнаживота.Тяехарактероличнаособеностина„Епопеята“.„СпатосанасвоитеодическипоемиВазовискаданивнушитрагичнотовеличиенановатабългарскаистория,дапокажесценатанакакъвокеанотстра-дания,героизъмичовешкиподвизисееродилабългарскатасвобода,даниизпълниснационалнагордостисамочувствие. .......Рядкобългарскатапоезияебилаизпълванастакаватържественапатетика,стакъвтраги-чендраматизъм,стакавдъхновенаслятостнапоезиятаиисторията.“1ИдействителновъвВазовитеодиот„Епопеяназабравените“крайнотоодаичномажорнозвученеепредшестваноипредопределеноотзасиленаиразтърсващаелегичност.Самотозаглавиенацикълагопредполагаиналага:първатамучастпоставяакцентавърхувъзторга,гордостта,достойнството,радостта,възхвалата;втората—маркирапротивопо-ложноточувствонаогорчение,болка,страдание,обида.

Фонетичнататоново-ритмичнаоркестрация,визуализиранавци-тиранотоот„БратяМиладинови“описаниенанационалнотосладкогла-сиесеоказвасъщодиалогичносъзвучнасъссемантикатанатекста.Некаивслучаясеспремнафренквентносттанавокалите,катоустойчивитоновенасловеснияладинатяхнатавзаимнакореспонденция.Най-наситенаеупотребатана„А“—19пъти,следванаот„И“—18пъти,„О“—15пъти,„Е“—9пъти,„У“и„Ъ“—поведнъж.ПолучавасевокализатаА—И—О—Е.Асегадаразчетемсемантичнотовъздействиенатозипоследователнопротичащтоновред.„А“/1/сесвързваспредставатаза вярата, за началнатаи крайнатаидентификацияи свободатанапознанието—катопървабукванаглаголическатаазбукаеизобразяванаскръстспречупенихоризонталнирамена,същоезвуковотоначалоикрайнанашатаазбука,коятоподумитенаЧ.Храбърразвързваезика.Тазиначалнаикрайнаидентификацияполучаваконотационнияпривкусналичностен(начален)имасов(краен)героизъмв„Епопеята“. „И“/2/едвижениепохоризонталакъмхоризонта—безкраен,отдалечаващсепът.„О“/3/акцентирасмислововърхусъбиранетоиединението,осъв-местяването.„Е“/4/носиусещанетозалеененапесен(захармонично

1 Игов, Светлозар. История на българската литература: 1878 — 1944. София: БАН, 1990, с. 30 — 31

134 ÏËÀÌÚÊ

движение)въввсичкипосокипохоризонталаивертикала.Катокраенрезултатсеполучаваследнатасмисловавербализациянаразглежданиятонов ред: 1.Началнатаи крайната (личностнатаи националната)героичнаисловеснаидентификацияе2.отдалечаващсекъмхоризонтабезкраенпът3.насъбиранеиединение,4.коетообхващавединнахар-мониявсичкипосоки.

Допълващокъмказанотоесмисловотосъотношениенапоследова-телниярименгласежнацитиранитестиховеот„БратяМиладинови“.Вслучаяимаметрисъседнирими—аа,бб,вв.Първатааасъдържамъжкаклаузула:завършванагласната„И“/1/,коятоеподударениеиследнеянямасъгласна(реки—тлаки).Асмисловиятрегистърнатозивокал,кактоговорихмепо-горесесвързвасдвижениепохоризонталакъмхоризонта—безкраен,отдалечаващсепът.Вторатаббпритежаваженскаклаузула:съдържаудвоенагласна„А“/2/—първатаподударение,обозначенагра-фичнокатояиа (сляха—копаха),авторатафонетичнофинализираща.Семантикатанаразглежданиявокал,кактоотбелязахме,акцентувавърхуначалнатаикрайната(личностнатаинационалната)героичнаисловеснаидентификация.Третатаримавв(тон—стон)съдържазвуковаконфи-гурацияотударенвокал„О“/3/иследнегосонорнасъгласна„Н“,коятонапомнянаголяматаносовкаотстаробългарскияезик—„О“(свързване,събиране,единение)сносовпризвук„н“(откънтяващзвъннакамбана).ПолучавасеследнатасмисловацялостзапоследователниярименгласежИ—А—О:/1/Движениетопохоризонталакъмхоризонта—безкрайният,отдалечаващсепътна/2/началнатаикрайната(личностнатаинацио-налната)героичнаисловеснаидентификацияе/3/обединяващ,свързващиоткънтяващтържествензвъннакамбана.

В цикъла „Епопея на забравените“ сладкозвучието и смисловотомногобагриенабългарскияфолклор,събраловеднокрасотатаидостойн-ствотонаезикиистория,нанародиприрода,елюлчинатапесен,коятораждаикърмииндивидуалнияподвигвиметонаотечествотоиореолананеговиясловесенлад.Следтова,искратамусеумножаваипалиогънянасвободата,откойтосевъздигаптицатаФеникснанационалнияподвигисладкогласиетонанационалнияезиковлад.Некаизведемаспектитенаиндивидуалнияподвигинеговотозначениезаколективнотосладкогласиенасвободата.

Неповторимотоблагозвучиенародниякрай втъкано впесните, взвучнияикръшенезик,вКрали-Марковскотоминало,бележиначалотона„БратяМиладинови“имотивиражитейскияизборипътнадваматалирическиперсонажи.Превръщагивгерои,внароднибудители,вдостойнисинове—„...наМакедониядватавернисина“.Внушавани,чеподвигътнеесамофизическопротивопоставяне,апредивсичкодуховноотстояваненаисторическиутвърдениродовиценности,превърналисевличниповеден-ческижалониибезценнонаследство.КрасноречивиятполифониченроденфолклорпровокираиексплицирааспектитенаиндивидуалнияподвигнаМиладиновиисладкогласиетонасвободата:

  Владимир Стоянов  135

Тойгибудиот„гробниясън“(т.е.съживяваги,възкресяваги)игиправибудителинасвоянарод.Пробужданетоепървиятаспектналичнияподвиг,преосмисленоводатакатоноворождество,катопрераждане.Тоеживатавода,победатанаживотанадсмърттавпрякипреносенсмисъл,новотосладкогласие,изместилоипрогонилокошмарнитебълну-ваниянаробскиясън.

Внушаваимлюбовкъмродината.Тазилюбовесветлината,осенение-тоипосокатанажитейскияпътнабратяталирическиперсонажи.Тяенесамомотивзавсякотяхнодействиевживота,аипоследнавъздишка,последнапредсмъртнамолитваизаклинание:

...те пращаха сбогом на божия свят и шушнеха тихо с гаснееща сила: „Как много те любим, Българийо мила!“Връщагикъмславнотоминало.Патинатанавреметооживяваиза-

сиявакатоореол,пречистващсъзнаниетоимислужещзапример:„...тез спомени стари, тез преданья вети,/ що кат чудни сенки пълнят вековете“.Гласътнатоваминалогипреизпълвасъссладост,гордост,достойнство,вписвайкисевсладкогласиетонасветовнатаславаигероизъм:

...орляци левенти, дружини отбрани, покрити със слава, със кърви и с рани, наредени мълком, готови за бран,окол Крали Марка — вечен великан!

Дивний Крали Марко! Всеславянска славо,..................................................................Ролан македонски, заветен и мил...Средищниятперсонажводата„Паисий“доразвивапредставатаза

славнотоминалонесамокатоаспектнаиндивидуалнияподвиг,ноикатопредпоставказадуховносъзряванеисродяване,заколективнаписменапаметнаиндивидитеипревръщанетонамасатавнарод:„Отднесна-татъкбългарскиятрод/историяимаеставанарод!“Историческотосамосъзнаниенанародакатожитейскаоснова,пример,паметичувствозапринадлежност,внушеноотдуховнияводачбудител,вечесеявяваас-пектнанационалниягероизъмв„ОпълченцитенаШипка“:

България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!

Учигина„тиясладкидуми:наука,свобода“.СъщественаспектотподвиганабратяМиладиновиеосъзнаванетоиизползванетонаслово-токатонепобедимосакралнооръжиезасветлонароднобъдеще:„....чрезродното словоте готвеха битвии бъдещеново“.Казаното отпращааналогичнокъм„ПрогласкъмЕвангелието“насв.Константин—КирилФилософ:

Обаче нека прибавя и своята притча,като казвам голям ум в малка реч:Голи са без книги всички народи

136 ÏËÀÌÚÊ

не можейки да се борят без оръжие с противника на нашите души, и готови за плена на вечната мъка.1

Този аналогично предизвикан интертекстуален диалог, отваряодата и орбитатана словото, като импридава смислова дълбина исладкогласоизящество.ЛирическитеперсонажибратяМиладиновисевписватвисторическияреднабезсмъртнитебългарскипросветите-лиикнижовници,начеващсъссъздателянанашатаазбука.„Здравотооръжие,/коетоковаткнигите“2(„Прогласкъмевангелието“)гиправисилниинепоколебими:

Защото смеяха, без да ги е страх,с силний да се борят и не бе ги грях да попаднат жертви заради народа с тия сладки думи: наука, свобода... („Братя Миладинови“)Всъзвучиесказанотоидопълващогозвучиодата„Паисий“.Духовни-

ятводач,владеещоръжиетонасловотоепредставен„катнякойдревенбиблейскипророк“,койторазкрива„тайнитенамракаибожатаволя“.Чрезсладкогласиетонаписменотословосъздава„житиеново“,„житиевелико“идаванепобедимасила,спасениеипознаниевръцетенастрада-щитесисънародници,аналогичнодасв.Кирил:

...четете, о братя, да ви се не смеят и вам чужденците да не се гордеят...На ви мойта книга — тя е вам завет,............................................................. тя е откровенье, божа благодат — младий прави мъдър, а мъдрия — млад, който я прочита, няма да се кае, който знае нея, много ще да знае.Сакралносттана словото е преосмислена катопълно единениеи

хармониянамъдростидейственост(младостистарост).Анеелитовапостиганенаживотвечен,набезсмъртие?

Сладкогласиетонаславнотоминалоотсвоястранасеявявапредпос-тавказапреодоляваненаробскиястрахиосновазаследващитеаспектинаиндивидуалнияподвигнабратята—правигивсеотдайниижертвого-товнизаделотонасвободата:

„разбуждахасмелонародниядух“,„Ивикнахасилно:„Мразимехомотът/позоренимръсеннафанари-

отът!“,„сбирахапеснипоцялкрай“,„...вглухияхрам/сторихадаекнатхимнияснибогу“,„служихавхраманамирнитемузи“,„Дълготетърпяха.Тъмничниятсмрад/отравяшебавноживотът

иммлад“.1 Константин-Кирил Философ. Проглас към евангелието. — В: Динеков, П.,

Куев, К., Петканова, Д. Христоматия по старобългарска литература. София: Наука и изкуство, 1978, с. 58

2 Пак там, с. 58—59.

  Владимир Стоянов  137

Идействителнотедаватижертватвсичко,коетоиматвиметонасвободатанаотечеството—младост,здраве,сили,познания,прозрения,надежди,бездасъжаляватзанищо.

Ноиндивидуалниятподвигинеговотосладкогласие са еманацияихармониянакнижовностипросветителствоотеднастранаинадейственост—отдруга.ЗатовачрезлитературнияобразнаАпостоланабългарскатасвобода,осъвместилвсебесипросветителя(Паисий,братяМиладинови)иреволюционерапрактик(Каблешков,Бенковски),тойразгръщаидопълвааспектитеналичностния героизъмв „Епо-пеята“ и на неговото сладкогласие. Начало на одата „Левски“ и нацелияцикълемонологътнаравносметкатаинаизборакатодуховноосенениеипрактическоотстояване,койтопревръщаманастирскиясвещеник в народен светец,тленният чернокапец — в безсмъртенапостол на свободата. Средишният лирически персонаж преосмисляразликатамежду каноничнатаи реалната същностнанещата, ос-ъзнавайки„...чеканонът/мъчнощенаправидазаглъхнестонът“.Втворбатаманастирътепреосмисленнекатобожидом,кактоеспоредхристиянскатаинституционалност.Точнообратнототойе„тесен“,молитватавнегосепревръщавненужевбрътвежи„господсърдитсизатуляухото“.Истинскиятбожидоме„светътшумен“,койтоеширокимногогласен.Истинскатамолитваипесеннататропарно-химничнавъзхваланаБогаса:

„сълзитечисти“(духовнатачувствителностичистота),„потътпочтенийнапростийорач“(почтенияттруд),„благатадума“(сладкогласнатаопораинадежда),смелоизказаната„светаправда“(честносттаисмелостта),„ръкатабратска,подаденаскришом“(милосърдието).Тазимолитва, съдържащавсички основни християнскии човешки

ценности,итазивъзхваларазбираБогивнеяевслушан.Сновоосмисленияотсредищнияперсонажбожидом„целпо-високабогнитукпоказа“—нетрябвадасетърсиегоистичнотоспасениечрезалиенация,разделянеибягствоотсветаиживота,адасепостигнебратствотомеждухоратачрездейственасъпричастностисмирение.Даостанемв света,да гоприемемкакъвтоеидагопречистимиподредимпонашобразиподобие,кактосамитениесмеобразиподобиебожие.

Затова лирическиятперсонажЛевски отрича егоистичното слад-когласиенаканона,подменяйкигоспесентананароднотострадание(със„стона“).Тозиизборпораждасъпричастносттанаединицатаибожиетовнимание.Асъпричастносттаеоназисъдбовнакрачка,коятопревръща„стона“вкрасивамузиканасвободата(личнаинародна).Абсолютноанало-гичнаеравносметкатанасредищниялирическиягеройв„Домоетопърволибе“наБотев.Тойтрябвадаизбирамеждучуднатаомайващапесеннаинтимнаталюбовипесентананароднотострадание.Итойправисъщи-ятизбор.Отказвасеотегоистичнотосладкогласиенаинтимнаталюбов,отричаго,прогонвагоигоподменяспесентананароднотострадание,коетораждасъпричастносттаиепърватастъпкакъмсладкогласиетонасвободата(личнаинародна):

138 ÏËÀÌÚÊ

Ти имаш глас чуден — млада си, но чуйш ли как пее гората?Чуйш ли как плачат сиромаси?За тоз глас ми копней душата,......................................................Запей и ти песен такава,.....................................................Запей, или млъкни, махни се!Средищниятлирическиперсонажнаодата„Левски“същокатокни-

жовницитебудители„Паисий“и„БратяМиладинови“разчитанасловотокатонепобедимооръжие,норазвиватозиаспектнаиндивидуалнияподвиг,допълвайкигосновизначенияисмисъл:

Левскисеотказваотмногословиетоивитиеватостта.Предпочиталаконичносттаиразбираемостта:„думитемубяхапростиикратки“.Потозиначинумножавамногократновъздейственатасилаидълбочинатанаречтаси.Ачрезтова„новослово“променяхоратаотробивлично-сти.Колкомногоказанотонапомняжеланиетоналирическияперсонажот„Прогласа“наКонстантинФилософдакаже,„голямумвмалкареч“.

Лаконичността и разбираемосттаправят словото на апостола„сладко“,„тайно“и„опасно“.Сладко,защотоговоризасвободатакатозаопияняващпразник,алтернативанагорчивоторобство,визуализираяипосочвапътякъмнея:„Говорешечестозабунт,заборба,/катзаеднаближнаобщавеселба“.Тайно,защотопосвещавастрадащите,вдъхваим„упованьеинадеждисладки“,изпитваги„койесърцат,сиреччестен“,посвещаваги„въвподвигасвят“.Опасно,защотопрактическатацена,коятотрябвадасезаплатизанегоевисокаиносипривкусанаокови,кръв,тъмница,смърт,отрова:„Смърттабезанегоприятелибрат,/зашилбешетайновръкавасияд...“Словотонаапостоласепротивопоставянасъществуващияофициален социаленканон,то е безстрашнаплесницанаробствотоистраха,победанад„мъкиужасни“иотключваиндивиду-алнияподвиг.Словеснитемаркери„сладко“, „тайно“, „опасно“определятсъщностнатадълбиннатриипостасностнанеговотосладкогласие,чиятовъздействащасмисловасъщностсесвързваисфонетичнатасеманти-канатезидуми.ПървитедвеоформятвокалнатамрежаА—О,коятосмисловоможемдаразчетемтака:развързващото (освобождаващото)красноречиеналичностнатаинароднатаидентификациясесливатисъбиратвобщотосладкогласиенасвободата.Освентовавначалотонатезидведумистоятбеззвучнитесъгласни„с“и„т“.Втазипоследова-телностнаподобяватшепотилипредупреждениезатишина.

Третиятсловесенмаркер„опасно“оформямрежатаотустойчивитонове О—А—О,чийтосмисълможедаизведемтака:единениетонадаващатасвободаличностнаинароднаидентификацияопределяслад-когласотоединениенаиндивидуаленинационаленсловесенлад.

Отсвоястранасладкото,тайноиопаснословоепреосмисленокатосакрално:„Душатасицялалейшеведнослово“.Тозистихеперифразанаевангелскитедуминасв.Йоан,чеСловотоеначалотонавсичкиначала,за-щотоеБог,имотивираиаргументираповедениетонахората:„селяните

  Владимир Стоянов  139

простисветецгозовяха“.ИдействителнобожественотосладкогласиенаЛевскисакрализиранай-напредносителяси,аследтоваслушателитеси.СредищниятперсонажнаодатакатоБогсъздаваопасниятикрасивсвятнасвободатачрезсвоетосладкогласиеипосвещаваобикновените,нищи-тевнего,издигайкигидогероиисветци.Словото,кактовбиблейскотосътворение,енай-мощнататворящасила,коятопростоияснопоказвапосокатаиосъществявасъзиданието.ПотозиначинВазовдоказва,чебългарскатаистория,националнияподвигисвободата,кактоитяхнотосладкогласиенеесамоделонаотделниличностиититанинамисълтаиделото,анаколективнотовеличие.В„Кочо.ЗащитатанаПерущица“масовиятгероизъмпровокираизрастванетонаобикновениячовекдогерой.Вслучаяподвигътна„простиятчизмар“еплоднагероизманаперущен-циинеговаконкретизацияииндивидуализация.Кинематографизмътнасемейнатадрамаемногопо-въздействащипровокиращотнеобятнатабаталнасценанасамоубийствата.Иследкатоепослужилзакулмина-ционно онагледяваненамасоваталудост, едноличниятподвиг отновоотстъпвамястонаобщатакартина.Товапреливаненаиндивидуалноиколективномаркиразамисъланапоета,чедватапрофиланаподвиганебивадасепротивопоставят,адасеразглеждаткатовзаимозависими,действащиедновременноивзаимнообогатяващисе.Страшнотов„Епопеяназабравените“,пречупенопрезсъбирателнияфокуснаиндивидуалнияиколективниягероизъм,вербалноивизуалноепредставенокатосладкоипрекрасно.Разпятието(бесилото)сепревръщавсимволнавярата—„къмбезсмъртиетонай-прекиятпът“(„Левски“),жертвениятагнецпридоби-вавизиятаивъздейственатасиланаиконапазител:„младахубавицанагърдисдетенцесъсзлатнакосица“(„Кочо“).Какваизящнаслънчеваиконанабожиятамайка!Иконографичносттанаизображениетоеаспектотиндивидуалнияинационалнияподвигисъответстващотомусладкогласиенасвободата,прославящоисакрализиращонационалнатаволяинацио-налниясловесенлад.Затоваина„Епопеяназабравените“трябвадасегледакатонановидивенсловесенхрам—въздигащ,посвещаващ,осво-бождаващивъзпяващ.Внегосветците,знайниинезнайни,саобединениотсъзнанието,чесабългари,застъпнициипазителинадостойнството,вярата,любовта,надеждатаисвободата.

140 ÏËÀÌÚÊ

Памет

Атанас Тончев

СЛАВЕ ЕЗЕРОВ — ЕДИН НИЗВЕРГНАТ И ЗАБРАВЕН ПИСАТЕЛ

Тиядни,катосеровехвархиваси,открихотдавнашенмойръкопис,койтомиприпомниединмногоинтересенслучай.

В 1954 г. отговарях във вестник „Труд“ за сектор „Художественасамодейност“.Тогававобщественитеорганизациииголемитепредпри-ятиябяхасформиранипевчески,музикално-инструментални,танцови,театралниидругисамодейнисъстави,коиторазнообразявахадуховнияживотнатрудещитесеипомагахазакултурно-естетическотоимвъз-питание.Най-големиуспехивтазинасокаимашеДържавнатапечатни-цавСофия.Затоваотидохтамданаправярепортажзавестника.ОтпрофкомитетаменасочихакъмначалниканасловослагателскияотделСлавеБитраков,койторъководелитазидейност.

Посрещнамеединприветлив,средновисокчовексчерниочиикъсоподстриганакоса,койтомевъведевмногообразнатаатмосферанаса-модейнитесъстави,бездаспоменесебесиизаслугитесизапостижени-ятаим.Затовапъкпослепредседателятнапрофкомитетаказамноголаскавидумизанегоигонарече„моторътнакултурно-масоватаработавпечатницата“.Накраямепопитазагадъчно:

—Аразбрахтеликойетойвсъщност?—АмиСлавеБитраков,налитакасеказва?—отвърнах.—Товаерожденотомуиме,ноепо-известенкатоСлавеЕзеров...—Писателятналюбовнитеромани?—прекъснахгонетърпеливо.—Същият.Тозиотговормеизненадакатогръмотяснонебе.Ощекатоученикв

гимназиятабяхчелповечетомукниги—„Азискам“,„Веселитемомичета“,„Човешкистрасти“,„Опиянение“,„Модернообщество“,„Хорабезморал“,„Никогалюбов“,„Внизините“,„Дневникътнаеднадевойка“,„Любовизагад-ки“,„Любовкрайсиньотоезеро“,„Позор“,„Младост“,„Жестокасъдба“...Инесамоаз—всичкитемисъученицииголямачастотмладитеисреднитепоколенияначитателитечакахаснетърпениепояватанавсекиотро-манитему,коитосеразграбвахаоткнижарницитезаняколкодни,макар,

  Атанас Тончев  141

чесеиздавахавголемитиражи.Помнядажееднаанкета,коятотогавагообявизанай-четениятбългарскиавтор.Освенувлекателнотосъдържаниенакнигитему,товасиимашеидругообяснение.Теизлизахавнавечерие-тоипрезпървитегодининаВторатасветовнавойна—еднонапрегнатовремесъссъдбовнипроблемиинепредвидимобъдеще,коитотежахакатоДамоклевмечнадглавитени.АСлавеЕзеровненизанимавашестезипроблеми,несебъркашевголяматаполитиканадържаватаивобщест-венитекатаклизми,аниподнасяшелюбопитноипрочувственочетивосинтимнитепреживявания,вълнуващидушатаисърцетонавсекичовек.Литературнатакритикаобачеотминавашетворбитемутихомълком,апуританитевписателскиясъюзгисчитахазаеротичнипроизведения,коиторазвращаваличитателите,някоидоригинарекохапорнографски,коетонебешевярно.Товамое(инесамомое)мнениесепотвърждавашеиотфакта,ченякоиотроманитему,като„Любовкрайсиньотоезеро“например,сепечатахаспрепоръкаотМинистерствотонапросветатаисеразпространявахакатоприложениенасписание„Родителиидеца“.Внушенията,чеСлавиЕзеровееротиченипорнографскиписателобачепродължаваха,аследдържавнатапромянав1944г.серазпространихаощеповече.Имакарченитоединотроманитемунебешевключенв„черниясписък“навреднитеспоредтогавашнатавласткниги,тепрестанахадасеиздават,аиздаденитебяхаиззетиотбиблиотеките.Обвинениетовечебешенаполитическаоснова—четоваебулевардналитература,чиитоперсонажинесасредгероитенасоциалистическиятрудинепомагализавъзпитаниетонахоратавкомунистическияидеал.ПорадитоватворбитенаЕзеровизчезнахаотполезрениетонакултурнатаниобщественост.

Етозащоспоменаванетонаиметомумногомеизненада.—Какепопадналвпечатницата?—полюбопитствахпак.—Амитойпрезцелиясиживотебилпечатар,аотгодиниеиначал-

никнасловослагателите—отговорипрофсъюзниятдеец.—Катопочнадапишеииздавакнигитесистолковалюбовниистории,ниемногосеучудихме.ЗащотоСлавеесериозениизключителноскроменчовек,акти-венчленнапартиятаощеотмладини.Исимислехме,чеилиизповядвавроманитетайнитеси,нонеосъществениинтимнимераци,илиезарадихонорарите,коитомуносехате.

—Акаквъзприемахтекритикитесрещунеговитекниги?—Е,имашеихора,коитосеподдадоханавнушениятасрещунегои

доринякоинашиактивистипредложихадабъдеизключенотБКП.НотогаваличнопредседателятнаМинистерскиясъветВълкоЧервенковсенамесивнеговазащитаиразпореди:

„Негозакачайте!Тойевереннашдругаридобърписател.“Стовавсичкоприключииниемуповерихмеръководствотонацялата

културно-масоваработавпечатницата.ПовеченегослушахиотновосевърнахприСлавеБитраков.—Защонемиказахте,чевиестеписателятЕзеров?—възкликнах

когатоседнахсрещунего.—Амизащотонестемепопиталиизащотоцелтанавашетопосе-

щениетукопределиитематанаразговорани—отговоритой.

142 ÏËÀÌÚÊ

Сведохпоглед,смутенотнелепиясивъзклик,ипобързахдамукажа,чесъмчелсголяминтересмногоотнеговитеромани,коетовидимогозарадва.Послеипреминахкъмследващитесивъпроси:

—Какстанахтеотпечатарписател?СлавеЕзеровсезамислимиг-дваиказабавно:—Писателнесеставатокутъй,априментозипроцессиимаипре-

дистория.АзсъмроденвМакедониявдуховноизвисеносемейство.БащамиАлександърБитраковбешепросветендеецигимназиаленучител.Тойпочинарано,в1907-аг.,нонавярносъмнаследилнякоиотгенитему.АследПърватасветовнавойна,когатосръбскатавластподложинажестоктерорбългарскотонаселениевМакедония,майкамисчетиритесидецапотърсиубежищевСофия.Туказ,вечевъзмъжаващюноша,попаднахведнакултурнасреда,вкоятомногосеговорешезалитератураитястанамоямечта.Нопонеженямахпаризаследване,станахпечатар.Изборътминебеслучаен.Воновавремепечатарствотобешенай-престижнатаиинте-лигентнапрофесия,защотовсичкивестници,списанияикнигисенабирахабуквапобукванаръкаипечатаритебяхапървитеимчитатели,коетовсекиденобогатявашекултуратаим.Аобщуванетоимстворцитенасловотоповишавашесамочувствиетоим.Етозащоощетогавапочнахдапиша—отначалостихове,послеихумористичниразкази,понежехуморътмисеотдаваше.Скороизлязохаипървитемикниги:„Щастливигодини“,„Смехътнадявола“и„Чиновническирай“.Таказапочнаписателствотоми.

—Акогасепристрастихтекъмлюбовнитеромани?—Когатопостъпихвказармата,задаизпълнявоенниясидълг.Знаете,

чеживотъттамемногосуровивойникътелишендориотмимолетнитеженскиласки,камолиотпо-голямаинтимнаблизост.Тогавабях23-го-дишен—як,нормаленмъж,притоваитвърдеемоционален,жадуващзаобич.АМаксимГоркиеказал:

„Славата, богатството, суетата — всичко е мъртво. Само любовта на жената е жива. Няма ли мъжът такава любов, беден е той и жалки са дните му.“

Същевременночетяхмногоизнаех,челюбовтаневинагиокрилямъжа,апонякогагоправиинещастен,акоенесподеленаилиегоцентрична.Къмтакивамислименаведеимойсънаборник,койтомисподелиединдрама-тиченепизодотживотасипредиказармата.Неговатахазайка—еднаморалноразпуснатаипохотливажена,къмкоятонеизпитвалникаквичувства,несеспиралапреднищо,задапредизвикамъжкатамустрастидагопрелъсти.Тяумелодемонстриралапищнатасиплътитойнеможелда£устои,въпрекиволятаси,закоетопослесъжалявал.Тозиразказмезаинтригуваиподтикнаданапишароманвъзосновананего.Междувре-менноузнахзанякаквасвадамеждудвевраждуващимакедонскигрупи(тогаваимашетакива),прикоятобилубитединмъжигрупитесераз-бягали,анадубитияостаналадаридае,молейкизапомощ,нещастнатамудъщеря.Иазвключихвсюжетаситазиженакатовторагероиня,апослеприбавихитрета,задастанелюбовнатаисторияпо-интересна.Такасеродипървиятмироман„Азискам“,койтонакраясепревърнавжестокадрамаипретърпя4издания.

  Атанас Тончев  143

—Каксеразвиписателскиятвипътпо-нататък?—Амикактоприпиячите:безедноможе,носедно—не.Работата

минадпървияроманвъзбудитворческядухуменипородимногоидеизабъдещикниги.Заосъществяванетоимобачебешенужнодаминевреме,дагиосмисляиданамеряподходящиздател.Натакъвслучихчакв1938-агодина.ТогаваДимитърГологановвзеприсърцетворбитемиизаполовиндесетилетиеотпечата15моиромана,някоиоткоитоизлязохав2,3и4издания,а„Любовкрайсиньотоезеро“достигнарекорднотошестоиздание.

—Каксепосрещнахатевкултурнатаниобщественост?—Амичитателитегихаресвахаикупуваха,акритицитегледахакъм

менитворчествотомиспренебрежение.—Някоисависмятализаеротиченидорипорнографскиписател.—Да,имашеитакива.—Мислители,чесаправивпреценкитеси?—Порнографиявнитоеднаоткнигитеминяма!Аеротика—донякъ-

де.Впрочемощенеесъвсемяснокаквоточносеразбираподтоватвърдеразтегливопонятие..

—Виесамияткакпреценяватекнигитеси?—Всичкигинаричатнай-общолюбовни.Нотоваетвърдеограничено

обобщение,макарчелюбовтаеосновнатачервенанишкавпроизведениятами,коятосестремядаразнищяиопишавъввсичките£разновидностиинюанси.Мояталитературнатериторияобаче,енесамовинтимните,аивцялостнитедуховниинравственивзаимоотношениямеждуотдел-нителюде,всемействотоивобществото.Азсестремядавнушаповечечовечностиморалвгероитесиитърсяфилософския„камък“,скойтодасеосъществитова.

—Азащоспряхтедапишете?—Иматепридвидвжанра„романи“?—Да.—Амизащотовластницитезабранихаиздаванетонакнигитеми.

Какъвсмисълимадагипишаидаседятвчекмеджетоми?—КактогавадасиобяснимзащитатавиотВълкоЧервенко,когато

епостъпилопредложениезаизключванетовиотпартията?—НиесВълкосезнаемощеот1925-агодина.Следатентатавцърк-

вата„СветаНеделя“итойполучизадочносмъртнаприсъда,адокатосиуредиемигриранетовСъветскиясъюз,азгоукривахудома.Радвамсе,ченеезабравилтозипериод,нонемисля,чемеезащитилзатова.Вълкоеинтелигентенчовекизаразликаотдругите,ценешекнигитеми.Кактоивсякастойностнакнига.НалитойзащитииДимитърДимовоткри-тикатазароманаму„Тютюн“?

—Скаквосезанимаватесега,освенработатавивпечатницата?—Ех,продължавамидапописвамтук-тамхуморисатира.ДокаторазговаряхмесъсСлавеЕзеров,вкабинетамубенахлулсумрак,

коетомиподсказваше,чеевремевечедасиходя.Сбогувахмесесърдечноисеотправихкъмредакцията,задаопишамногообразнатахудожественасамодейноствДържавнатапечатницаиненадейнатамисрещасписателя.

РепортажътмибепарафиранотзавеждащияотделаИванРайков,

144 ÏËÀÌÚÊ

новъввестникатойизлезебезчасттазаСлавеЕзеровитворчествотому.БешеясъкратилзаместникглавниятредакторАнгелГеоргиев.

***Следкатосиприпомнихвсичкотоваотнякогашнияръкопис,реших

дагооглася,катодобавяикаквотосчитамзанужноотднешнагледнаточка.ЗатовапотърсихроманитенаСлавеЕзероввГрадскатастоличнабиблиотека,задасиопреснясъдържаниетоим.Нонеоткрихникакваследаоттяхиотавтораим.НямашегиивкартотекатанаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.Катоситръгвахобаче,еднаотслужителкитемипредложи:

—Хайдедагипотърсимвслужебниякаталог№208ЕДРА—ЕК.Послемезаведевединзатънтенкоридоривспоменатияномерна

картотекататамоткрихмеповечетооткнигите,коитотърсех.Значивтозинационаленинститутпрословутатанидемокрациябестигналасамодослужебниякаталог.Браво!

Залегнахвчиталнятаивпродължениенаняколкодниизчетохотно-воналичнитевнегороманинаСлавеЕзеров.Алавнитоединоттяхнеоткрихпорнографскиизразиилиописания,нецензурниилипошлидуми.Всичкитесанаписанисчистипрецизенбългарскиезик,обогатяванчес-тосотдавназабравенисловеснибисери,като„нежели“,„модър“идруги.Всичкоенаписаноотчовексголямаерудиция.Инесамоерудиция.Подбулотона любовта в романитемупроличаваи неговатанравственапозиция,коятовярноотмерваположителнотоиотрицателното.Итомногоделикатно.Напримервлюбовнитесъприкосновениямеждугероитеигероинитемуникоганенавлизавсексуалниподробностииненазоваваинтимнитечастивтелатаим.Апредидастигнатдотакивамоменти,теизминаватдълъгпътнанежноухажванеизатрогващиоткровениясакцентнаемоционалнитеимпреживявания,аненанабезитенастраст-та.Такадорисексуалниятпроцессепревръщаивдуховнотържество.

Алатованебевидянооткъсогледитенидуховниценители.Тенеотстояватвернитепозициинаморалаиднес,когатовобществотоилитературатанисеширятбезнравствиетоиистинскатапорнография.ОщенеезаглъхналоехотосредчитателитеотвулгарнатакниганаКа-линаПаскалева„Дневникътнаеднакурва“,коятозаляцелиякниженпазарунаспрез2016годинаипотресеобщественотомнение.Защотовнеясеразкриватдоголоедниотнай-гаднитеисториивпадениетоипоквара-тадоринаелементарнитечовешкиигражданскипорядки,затъналивтинятанаблатото,нареченокощунствено„демократиченпреход“.Носрещутазисквернакнигаиавторката£несечунитоединпротестенглас,нитоедноосъдителноизречение.Аощепо-пресенпримерзатоваеширокоразпространениятроманнателевизионнатаводещаВенетаРайкова„Триумфътнакучките“—еднаотвратителнакнига,съдържащаклюкарскитеисексуалниперипетиинатрителевизионни„звезди“,зарадичиитоперверзнипроявиавторкатагинаричакучки.ДорисаматаВенетаРайковасеопределякатокучкаисчитатованазваниезакомплимент.Романътепъленсциничнидумиивулгарниизрази,порнографскиописания

  Атанас Тончев  145

инецензурниситуации,ноисрещунегоникойпубличнонепротестира.Напротив—авторкатасепревъзнасяпомедиите,асътворението£сесчитаедвалинезабестселърисеправятновидопечаткиотнего.

Всичкотованидаваоснованиедазапитаме:къдееистинскаталите-ратурнакритикаикаквисакритериитеприоценкатанапроизведенияотпосочениярод?

СлавеЕзеровнесамоникъденяматакиваизвращениявезикаиописа-ниятаси,ноеитънъкпсихолог.Тойумелопреплитавъвфабулатанавсекисвойроманлогичнатаобусловеностипричините,коитосапородиливсекиинтименконфликтмеждугероитеигероинитемуиубедителноразкриваразликатамеждуистинскителюбовничувстваиплътскитеувлечения.

Внеговитеромани,кактоисамавторътимсподеливразговорани,любовтанаистинанееединствениятракурсвсюжетитеим.Голямачастоттяхсапосветенинавъзпитаниетоинравтвенитепроблемимеждухората,всемейсттвотоиобществото,коетогипревръщаивсоциалналитература.Същевременнотойизобличававредицаслучаиис яркипримерифалшивияморал, разпространен внякои средии хора,кактоизакостенелите,отдавнаизживениконсервативнинвароучения.Напримервосноватанаромана„Позор“ееднопатриархалносемейство,вкоетородителитевъзпитаватневръстнатасидъщерявпуританскидух—забраняват£дачетелюбовниинеморалниспоредтяхкниги,дагледакриминалнифилми,дапосещавахудожествениизложби,вкоитосепоказваткартинисголитела,данеходипосбирки,къдетоимамомчетаит.н.Такамомичетоизраствакато„всаксия“,неподготвенозареалнияживот.Авследващитесикниги„Хорабезморал“и„Човекътстъмнотоминало“—продълженияна„Позор“,авторътпоказвасголямдраматизъмкакнаивнатадевойкабързопопадав„капаните“наразнимошенициипроваляживотаси.Трилогията,освенувлекателночетиво,еикатосвое-образенучебникзародителитекакдавъзпитаватдецатаси,задамогатдасесправятспревратноститенаживотакатопораснат.

СлавеЕзеровепатриотиродолюбец.Затовавредсвоитворбипишесъсзатрогващаносталгиязародниясикрай.Свпечатляващахудожестве-ностпресъздававеликолепнитекартининаОхридиОхридскотоезеро,коетонарича„огледалонанебето“.Неслучайноевзелипсевдонимасиотнего.Най-силнообачепатриотизмътмуеизявенвроманаму„Пробужда-не“,вкойтоотразяваборбатанабунтовническотодвижениевМакедониязаосвобождението£отгръцкиядеспотизъмитурскоторобство.Ивтозивълнуващроманимамноголюбов,нотяепредивсичкокъмнародаиродината.Неведнъжтойприпомняспотресаващдраматизъмисъби-тиятаследПърватасветовнавойна,когатохилядихорасапрокудениотроднитеимместавМакедонияисапотърсилиубежищевБългария.

НакраяискамдазавършаскраткорезюмеотразговорамиисвнуканаписателяСветославБитраков,коготоиздирихнаскоро.

—СкаквостезапомнилСлавеЕзеров?—бешепървиятмивъпрос.—Дядоми,чиеторожденоименося,бешеблагородениинтелигентен.

Неговототворчесвоепосветенонаобикновениячовекинай-деликатнитепреживяваниявдушатаисърцетому—отговоритой.

146 ÏËÀÌÚÊ

—Виестечелкнигитему.Считатели,чеимавтяхповодизаупрецивнеморалнизалитания?

—Категоричноне!Дядомибешеуравновесенчовеки знаешекаквоможедасекажеилинапишепубличноикаквоне.Бешечовексмяркавъввсичко—ивживота,ивтворчествотоси.

—Акаквоедалооснованиенакритикуващитегозатезинападки?—Всичкозапочналоотроманаму„Азискам“.Издателятсложилна

първатакорицакартинасголадокръстажена,задапривлечеповечечитатели.Дядо възразилкатегорично срещунея,ноиздателятя от-печатал,въпрекинесъгласиетому.Та,съдейкипотазикартина,някоиобявиликнигатазапорнографска.Имълвататръгнала.

—Следполическатапромянапрез 1989 г. ималинякаквиопитизаиздаваненароманитенаСлавеЕзеров?

—Да,дажеимахмедоговорсиздателство„Сибия“,нопослетосеотка-за.Каторазбрахме,ченямадасезаеместазиработа,ниевсемействотосъбрахмеколкотоможахмепарииминалатагодинаиздадохмепометодана„Самиздат“вограничентираждваромана:„Любовкрайсиньотоезеро“и„Опиянение“.Нопонеженямакойдагиразпространява,гидаряваменапочитателинаСлавеЕзеров.

—Знаетелискаквосезанимавашедядовиизвънпечатницата?—Да,сътрудничешенаразнивестнициисписанияпредимносхумо-

ристичнипроизведения,апрезпоследнитесигодинибешеипредседателнасофийскоточиталище„ЦанкоЦерковски“.

—Каксиотидеоттозисвят?—Многоогорченотнелоялнитеоценкинатворчетвотому,обругани

низвергнат,забравен.Опоравтиягодинимубяхасамомалкотоостаналиверниприятелиисплотенотонисемействооколонего.

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Лèöà

    147

Хоризонти

Станко Нацев

ДВЕ ЛИРИЧНИ ДИХАНИЯ

„Любовта е най-божественото явление на света“ — казва Томас Ман. На това божествено явление са обрекли част от творчеството си Херман Хесе (1877—1962) и Готфрид Кьолвел (1889—1958).

Съвременниците на Херман Хесе го описват като тих и вглъбен човек, обрекъл се на общуването с книгите. Поддържал е близки приятел-ства с Ромен Ролан, Т. С. Елиът и Томас Ман. Заклеймява кървавото безсмислие на Първата световна война. С цялостното си творчество засвидетелствува вярата си във възраждането на хуманитарната цивилизация, в идеята за възможността на човешката личност да постигне хармония със себе си. През 1946 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература.

Готфрид Кьолвел е немски лирик, драматург и разказвач. Литера-турните критици го числят към групата на късните експресионисти. Бил е участник в литературния кръг на Херман Хесе.

Херман Хесе

ЛЮБОВНА ПЕÑЕН

Аç сúì еëеíúò, òè сè сúðíàòà,ïòè÷êà сè òè, àç сúì äúðâîòî,сëúíöе сè òè, àç сúì сíеãúò,òè сè äеíяò, àç сúì íîщòà.

Оò ìîèòе сïящè óсòíèèçëèòà çëàòíà ïòè÷êà êúì òеá,сâеòúë е íеéíèяò ãëàс,êðèëàòà £ сà ïúсòðè,òя ïее çà ëþáîâ,òàçè ïесеí е ïîäàðúê îò ìеí.

148 ÏËÀÌÚÊ

Готфрид Кьолвел

ОБЛАЦИ

Оáëàöè, âçеìеòеìîяòà ëþáîâ,ïðеíесеòе я îòâúä äеâеò сеëà;òежêà е òя, ще âè èçìú÷è —áúäеòе äîáðè, âçеìеòе я с âàс!

Кîãàòî êðèëеòе âè се óìîðяò,сíèжеòе се êúì íяêîя êúщóðêàè íе се âðúщàéòе îáðàòíî,äîêàòî äðóãà ëþáîâíе ïîëеãíе âúðõó áеëèòе âàшè êðèëе.

И âíèìàâàéòе òàçè íежíàëþáîâ íà ìîя жèâîò äà íе се óäàðèâ äúðâеòà, êúщè, êàìúíèè áîëêà äà íе я сïîëеòè. Аç âè ÷àêàì!

Превод от немски: Станко Нацев

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Аç è òè

    149

Критически отзиви

Драгомир Шопов

С ОБИЧ КЪМ ЗЕМЯТА И ХОРАТА За новата книга на Петър Доневски

Некавипризная,чеазсъмпървият,койтооткрипредидостагодинибелетристичниядарнаПетърДоневски.Познавахмесетвърдедобре—азбяхпредседателнаБЗНС„Ал.Стамболийски“,аПетър—единотнай-ува-жаванитечленовенанашияУправителенсъвет.Активенобщественикс богатпрофесионаленпъткато селскостопански специалист,тясносвързансживотанабългарскотосело,стревогите,мъкитеинадеждитенаселскитехора,коитовнеговолицеимаханесамодобърприятел,ноицененсъветник.Петърбеработилкатозоотехник,катопредседателнаТКЗСинаАПК,катоконтрольорвМинистерствотоназемеделието,катозаместниккметнаобщинаБялаСлатина...Всичкотовазнаех,норазбрахидругото,закоетощеговорятазивечер.Единпът,бяхнанашеземеделскосъбраниевБялаСлатинаиПетърмепомолидавидянякоинеговиматериали,такасеизрази—материали.Взехгиигипрочетох.Тованебяхакаквидасаматериали,аготовиразкази.Казахмумнениетосизатях,дългоразговаряхмезатруднияпътнатворецаиубедителногоприканихдапродължавадапише.Недългоследтозиразговорсепоявипърватамукнига„ТихивечерикрайСкът“,излязлапрез2000-тагодина.ОттогавадосегаПетъриздадеосемкниги,коитовсепо-отчетливоочер-таватобликанаединдаровитписател,начестенискроментруженик,койтовъзкресявадухананеотдавнашнобългарсковреме,коетонеможеинебивадасезабравя,защотоевреметонаеднадруга,истинскаБългария.Тогаваписах:„РазказитенаПетърДоневскисадостоверносвидетелствозавремето,коетосмепреживели.Ощепо-точноказано,тесаеднадо-бросъвестнакардиограманатрудния,ноблагодатенпът,извървянотбългарите.Петърецелиятвпреживяното,впромисленото,вусетеното.Внеговитеразказиживеебългарскатаземя,красиватаприрода,живеятизгревитеизалезите,живеятпълнокръвносътворенитегерои—творциисъзидатели“.Тезидуминапълносеотнасятизанай-новатакниганаавтора„Духътнародниякрай“.

Заменеособеноинтереснодасиотговорянавъпросакаквтолковавечекниги,излезлиизподперотонаПетър,посветенинаеднаосновнатема,тойнамиравсеощекакводаоткрие,скакводаобогатисвояразказ,каквоноводаизмъкнеотбогататаракланапреживяното,нанезабраве-ното.Явно,всичкифибринатялотоситойепропилсдуханадоброто,с

150 ÏËÀÌÚÊ

вятъраипръсттанаравнината,сизгревитеизалезите,сносталгичнитенастроения,впрочемосновнивтъкантанаповествованието,сочите,думитеиръцетенахилядитесрещнатипопътищатанавреметомъжеижени,младежи,старциидеца...Вразказитедимичерноземътнаниви-текрайрекаСкът,тукнаименованиятанаместноститесаистински—Герена,Лъга,Шарамполя...ТукзаПетъреособеносладъквъздуханаравнината.„Газехтревата—пишетой,—късахкласоветеотизбуялатаовсига,стъпвахнапръстилеко,заданемачкамщурците,коитолудосенадсвирвахавкракатами...“

Петърособенодобреусещаприродата.Тойрисувакартинисвдъх-новениетонахудожник,влюбенвбългарското,въввечното.Вижтетовахудожественоизграденословесноплатно:„Отсреща,задДраганчовскитекаваци,проблясвашеслънцето,оранжевителъчинакоетокъпехакичес-титевърхаринаголяматаселскалипа,посленавлизахамеждуклонитенастаритебрястове,задазатоплятвлажнитеплочкинаплощадапредобщината.“Тезитакаизразително сътворениприродниплатнарязкоконтрастиратсъс случващото се вБългарияпрезпоследнитевече 28години.Итукеголяматаболка,голяматамъканаДоневски.Повсемест-натаразрухаставапричинадасеобидидушатаму,болкадапробождасърцетому.Той,селскиятчовек,съвестниятстопаниннасвоитедуми,неможедагледаравнодушнотова,коетогоогражда:пустикъщи,пору-тениобори,повреденимашини,разбитициментовияслисгниещсилаж,откойтоидедъхнаотрова...ЕдинотколоритнитегероинаПетър—Чикоотедноименнияразказ,неможедасепомирисъсстаналотоунас:„Всичкоеразруха—проплакватой.—Сраммееоттазигрозотия,коятоцарипостопанскитедворове.Ликвидирахавсичко,ограбиха,отвлякоха...“ВникналдълбоковпсихологическиясвятнасвоитегероиДоневски,единоттезипрепатилиистрадащихора,наблягананещадобреизвестни,но,спореднего,нуждаещисеотпостоянноповтаряне,защотощедойдатмладихора,отровениоттелевизионнитепредаванияиотудобнатазанякоинедобросъвестнапреса,коитомладихоратрябвадазнаятвсичко.Заданебъдатлъгани.Дазнаят,чепаритеразвалятчовека,чебългари-нътсеотчуждиотземята,чепредихоратаживеехазадружно,асегасенастървяватеднисрещудруги,чеепагубнаролятаналиквидационнитесъвети,чедържаватаелошстопанин.Иощемного.Затоваплачесгор-чивисълзистарецътотразказа„Лудовреме“.Исиспомняобразитенаагрономи,инженери,зоотехници,ветеринарииикономисти,скоитоеработилнякога.Вседобри,работливиипочтени.Къдесатесега?Можебизаписателяизавсичкичестнилюде,населилиразказитему,имаеднаутеха—споменътзаминалотовреме,завсичкостореносумисърце.Сравнителниятмомент,дватаполюса—миналоинастояще—емногоинтересенипоучителен.Можевосноватанатозимоментдаимаеднаселскачешма,какватоднеснямакойдапострои.„Нямагивечестаритечешми.Нямаи старите герани“ —припомняавторът.В основатанатозимоменткатояктемелстоибогатотонякогашноселосдетскитеградини,считалищатаисамодейнитесъстави,скооперативнитесто-панства...ТукиматсвоетомястоесенниятсъборкрайСкът,белосла-

  Драгомир Шопов  151

тинскитепанаири...Восноватанатозисъпоставителенмоментимаединуважаванучител,предкоготонякогасесваляшешапкаисеставашенакрака.Аднесученицибиятсвоитеучители...

ВсичкотовасъществувавпрозатанаПетърДоневски.Имакарчетематавтворбитемуда е главно съдбатанабългарскотоселоинаселскитехора,вечеспоменах,тойенатрупалтолковамноговсърцетоси,чевинагинамирапокакъвначиндаприковевниманиетони.Героитемусаживи,пълнокръвни,естествени.СякашПетъреотишълнаселоисяданасладкаразговоркаясВичоПежото,ясбригадираБачоИлия,ясхубаватаЛена,коятонякогамубеподарилалалетаимубеказала,чеенуженнахората...

НоватакниганаПетърДоневскиепобралаощемного—статии,от-зивизакниги,коитосазарадвалисърцетому,имаиписма,изпращанидоразнихорапрезгодините.Ивтезистраницитойевсесъщиятоткровениистински,ангажиранспроблемитенаднешнотонашевреме.Пишезанароилитесеплевеливбългарскияезик,заврачанскоточиталище„Раз-витие“,заНьойскиядоговор,заТретимарт,заголемиядемократ-репу-бликанецАлександърСтамболийски...Предметнаавторовитеотзивисапроизведениянанашиписателиотразличнипоколения—Ст.Ц.Даскалов,КольоГеоргиев,ВелинГеоргиев,НиколаВапцаров,НиколайЛилиев...

НаедномястоПетърцитирадревенмъдрец,койтоеказал:„Лесносечететова,коетосепишетрудно“.КнигатанаДоневскисечетелесно,вероятноенаписанатрудно.Нотозитруд,тазитрудностедаласвоитебогатисловесниплодове.

Надобърчаснакнигата! 25. 10. 2017 г. гр. София

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Ñúçäàíèеòî

152 ÏËÀÌÚÊ

Продрум Димов

ПОУЧИТЕЛНА САГА ОТ ЕДНО ЖИТЕЙСКО БИТИЕ

Мисля,чеподобенизводможедасенаправи,следкатопрехвърлимипоследнатастраницананай-новотоизданиенаЛюдмилаГригорова—„Мал-касемейнасага“,коетостоличнаиздателскакъща„Огледало“предложисъвсемнаскороначитателскатаниобщественост.

Иметонатазидостапопулярнавеченашаавторкасепоявизапървипътпостраницитеналитературниянипечатощепрездалечната1960година,когатодебютирасплахаинепретенциознакритическастатияповременакрехкитесигимназиалнигодинивсп.„Роднареч“.Радушиятприемнапървата£скромнатворческаизяваокуражавабъдещатанилитературнакритичкаиписателка.Ипрез1968година,вечекатосту-денткапоанглийскафилологиявАлмаМатерпубликувавсп.„Литера-турнамисъл“еднасериознаитвърдеобхватнарецензия,посветенананашумялатапотовавремекниганаИсакПаси—„Философскилитературниетюди“.Тазивпечатляващапубликация,подсказвазатворческитевъз-можностинаавторката.Неслучайнотезистраницисаобектнасериозновниманиесредзначителначастотпредставителитеналитературнатаниифилософскамисъл.

Такапостепенносеотприщвабентътнанеподозиранатворческаенергия,задасеозовесъсзабележимилитературно-критическиматери-алиипостраницитенасп.„Септември“,по-къснона„Пламък“,„Театър“,„Литературенвестник“,асъщотакаинанякоичуждестраннииздания.Плоднанейнототалантливоперосапоредицаотамбициозни,някоиоткоито,изключителнотрудни,научно-литературниикритическиизслед-вания.Средтяхводещомястозаематпродължителните£изследвания,свързанисевропейскителитературииангло-българскителитературнивръзки,драматургиятанаОскарУайлдвконтекстанабългарскиялитера-туренпроцес,човешкияитворческисвятнаДимитърДимовидр.издания.

Нейнатановакнига„Малкасемейнасага“серазличавасъщественоотвсичките£досегашнипроизведениясъссвоямемоарно-документаленхарактер.Вслучаяписателкатанипренасячрезсвоитеспоменивсветанасвоитедетски,юношески,младежкипреживелициизрелигодиникаточовекитворец.

Разказът£,картинениподчертаноемоционален,ниотвеждавла-биринтанаромантичнатапъстротавнай-раннотодетство.Неговитепървистъпкиотекватвроднотомястонабаща£,КрумГригоров,с.Га-брешевци,Кюстендилскоинамайка£—с.Богьовци,Софийско.Ипотапяйки

  Продрум Димов  153

ниватмосфератанаселскияживот,предавайкигоснеговияестественколорит,облеченсхарактернитемудиалектно-езиковиибитовиодежди,низапознаваиснелекияжитейскиитворческипътнаписателяКрумГригоров.ИзпиталвърхуневръстнитесимомчешкиплещитежесттананескончаемитеселскиневоликатоговадарчеиовчарчевзатънтенотокюстендилскоКраище,тойуспяваспомощтананемалкоусилияинай-веченакнигатадаизплуваотнепрогледнитебезднинаселскатабездуховностичовешкаограниченост.СтаваучителиподвлияниенаЕмануилПопдими-тров,Вазов,ЕлинПелин,Йовков,добивакураждазастанепредбелиялистисенареждаследвремесреднай-популярнитепевцинабългарскотосело.

Значителенбройстранициобачевкнигатасаотделенинаизраства-нетонабъдещаталитературнакритичка,напреживелицитенамалкотомомичевс.Богьовциподтоплотоигрижовнокрилонабаба£Васа.Тукавечеседокосвамедовековнатабезпросветност,битоваидуховнаизо-станалостнатозишопскикрай,ноотдругастрана,ставамесвидетелиинанеговотовъзражданеповременадълбокитесоциално-икономическипромениследДеветисептември1944г.встранатани.

Авторката ни разкрива с подчертан реалистичен поглед кактоголемитетрудности, които беше заставен да изстрада селскиятнитруженик,такаговорииснескритвъзторгзавъзмогванетонароднотониселоинахлуванетонановиясоциалистическибитунас.Несгодитевсемейството£,коетосеустановявапо-къснодаживеевстолицатани, оживяватнафонанапостоянноизменящата се действителност,осигуриланавсичкиниединпо-спокоениуверенживот,несмущаванотсъпътстващитени социално-икономически сътресения.Налице е единобективенпогледвсоциаленинрадственаспект.

Навлизайки обачепостепенно в сърцевинатанатова своеобразно,ноатрактивномемоарноповествование, започваме всепо-рядкода седокосвамедо бивалицитев семейството£да усещамевсепо-осезаемоприсътвиетонаавторкатапонеговитестраници.Неусетноизчезвапредочитемалкотоградскомомиченце,израслоповечепригрижливатабабаидругарчетатасинасело,заживяловечесатмосферата,шумаиритъманаголемиястоличенград.Загърбвамечтатанамайкаси,коятоискадаяправипианисткаипоглъщасъветанабащаси,койтоянасърчавадачетеисродяваскнигите.Номисеструва,черешаващароляприизборанасвоетожитейскопоприщеизигравазапознаването£съсзабележителнияроманнаЛевТолстой„АнаКаренина“.Тозишедьовърнарускатакласиче-скалитератураразтърсвадълбокоемоционалноинравственомладата£душевностияпрепращаокончателновлитературата.

Ненаеднаидвестраницитянивръщакъмблаготворнотовъздейст-виенасвоябаща,КрумГригоров,заориентациятасикъмлитературно-творческа дейност, катояприобщава къмхудожественото слово, нонамиразаособенополезноградивнотоприсъствиевнейниястудентскиживотнапреподавателикатоИсакПаси.Исегаблагоговеепредтозитолковаскромениизлючителноерудиранпредставителнасъвременнатабългарскаесеистика.„Той—пишетя—нипоразявашенесамосвеликолеп-натасиерудиция,ноисуважениетосикъмнас—несамокатоаудитория,

154 ÏËÀÌÚÊ

ноипредивсичкокатоличност.“Нанеготядължипостояннатакомпе-тентнаподкрепа.Неговаеирешаващатанамесазаизлизанетоотпечатнакнигата£„Драманапарадокса.ОскарУайлдвбългарскилитературенконтекс“през1993година.ЗанеяИсакПасисиоставапримернаблестящестет,есеист,ноичовексразкрепостенамисъл,свпечатляващосвобо-долюбиеиартистичноствониявсеощесектантскивремена.

Неведнъжнивръщаикъмвълнениятасиотпървитетворческиспо-луки.Правинисъпричастниинащастливитемигове,коитоизживявапрез1983година,когатосепубликувавиздателство„Наукаиизкуство“кандидатската£дисертация„Творецътинеговиядвойник“.ОсобеноястоплятположителнитеоценкинапрофесоритеПетърДинеков,ИванСлавов,поетесатаЛианаДаскаловаидр.

Тезидобронамерениреакциивдъхватощепо-голямаувереностиязареждатсенергиязаощепо-успешнареализациянаизбранототворческопоприщекатолитературовед,койтоумеедасродявабългарскаталите-ратурасевропейскиялитературенпроцесипредивсичкосанглийската,немскатаифренскаталитература.Втазинасоканейнитедългогодишниизследваниякатоспециалистпосравнителнолитературознаниесадоп-ринеслизасродяванеивзаимноопознаваненабългарскотосевропейскотохудожественослово.Итози£целенасоченинтелектуалентруднеоставаневъзнаграден.Кактосподеляснескритоудовлетворениеисаматаписа-телка,книгата£,посветенанаОскарУайлд£донасядоцентскозвание.Атворбата£заДимитърДимов,свързанасобщоевропейскиялитературенпроцесяудостовявас„голям“докторат.

Разказът£,искренидобронамерен,макаринеподчиненнаобичайнатахронологияеправдививсеобхватен,задапобереповъзможностразно-ликото£битуванекактовпрофесионаленаспект,таканасемейната£среда.Инеслучайновнемалкостраницибликасемейнатарадостотщастливипреживявания,другипъксанапоенисмногоболкаимъкаотзагубатанаблизкииродителите£.

Встремежасидаразкривавцялостенплансвоятаинтересналичносткатотворецичовек,ЛюдмилаГригоровавъвеждачитателяивнякоивълнуващимиговеотсвояинтименсвят.Радвасенакрасивимигове,ноиискреносподелястрашнатагорестотпреждевременнатазагубанасвояобичансъпруг—композитораНиколайДюлгеров.

Катоавторсвисокаобщаиезиковакултура,ЛюдмилаГригорованизавладяваисудивителниясицветистезикпривъзкресяваненаобрази,случкиисъбития.Акогатониповеждапопътекитенасвоитетворческисрещи,семинари,симпозиумивчужбина,особенопъккогатонипотапявпътуванията си вТурция, Гърция,Италия, имамеусещането, че седокосвамедословотонапрофесионаленпътеписец.

„Малката семейна сага“ наЛюдмила Григорова е едно своеобразноизповедноавтобиографичноповечеповествование, коетони убеждава,чепътяткъмвърханаистинскитенравствениидуховнистойностисеизвървяваспостояненцеленасочентрудибезотказаниблагородниусилия.

24 юли 2017 г.

    155

Ивета Данаилова

НА ЧАША ЧАЙ ПОД ДЪЖДА С ПОЕЗИЯТА НА ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА или ВЪТРЕШНИТЕ ПЕЙЗАЖИ НА ДУШАТА (в поетичната книга „Небесна вода“ на Виолета Калайджиева)

Веднаотонезихладниибезцветниутрини,когатосядашпредчашадъхавчайиликафевкомпаниятанаколебливдъжд,книгата„Небеснавода“наВиолетаКалайджиеваеонзимоментнауютиразмишление,коитопроменятмеланхолиятавкартината.

„Странно време —нито за заспиване,нито за събуждане, нито за сънуване.Само очакване на хоризонт,на смисъл и посока между дните.“ТаказапочвакнигатанаВиолетаКалайджиева.Истовапървости-

хотворениенастройвасетивататиинедвусмисленотепотапяведносъстояниенанеопределеност,къдетоможедатеочаквавсичковтърсененамъдросттаисмисъла.А„небеснатавода“,противнонаочакванията,съвсемнееонзидъждотвън,анеобятнотоисвято,кипящоотенергииморе(подумитенаавторката)—единнамекзадълбочините,докоитоседокосвамевопределенисъстоянияимоментиотживота,независимодалищегинаречеммигнапрозрение,вдъхновениеилиравносметкаиня-какъввътрешенкатарзис.Втазипоезиясепромъкваидеятазалипсите,затоваколкоелесноиведро,„когато сетивата ни опознават върховете“и„сме опиянени от обичане“.Нотованеевсичко,нитоедостатъчно.

Встиховетепрозиранамекът,чезадобичайнитенещаигледкииманещомногоповечеотвидимияеднопластовсвят.Иманещосъдбовноинедоизказано,коетонадничаоткрайчетонаредовете,еднанедоизречена,носветлатъга.„От лабиринта/ на забравения спомен/ тъга внезапна/ ме връхлита...“иоще:„с тъгата/ на изгубено дете/ търся хвърчилата/ на надеждата...“. Автъгатаможедаоткриетекак„зее скъсаното време.“ „Отвсякъде приижда мрак“,анаедно старопристанище...„заминават кораби с Надежда“. Нопъквсъщотовреме,Виолетаниказваидруго:„ако

156 ÏËÀÌÚÊ

е съдено да преживеем своите разпятия“,то„тогава се изгубваме в прос-ветлена самота, лишениот„страха да изговорим себе си“.Такивадълбоколичниистининисподеляавторката.

Втазинеголямапообемкнигастиховетесакратки.„Небеснавода“сечетенаединдъх.

Ивсепак,внеяимапоезия,скоятотрябвадасесрещнешименновсамотаиразмишление.Можебистиховете„трябва да спра/ и да усетя/ капките време“ добребихаописалиточнотовасъстояние.Акопосегнешкъмдумитевкнигатадокатозабързанитеднишумятоколотеб,можеидасеразминешсъссмисълазадтезидуми,дасеприплъзнешпопривид-натапростотанаобразитеисимволите.

Стихотворениятанаподобяватакварелниминиатюри, вътрешнипейзажинадушата,обагренивцветоветенаприродата—сезонитеизалезите,моретоиочертаниятананеяснибреговеисмътнотоусещанезабезднанякъдесъвсемнаблизо. „Тазистръмна,несвършващабездна“,кактоказваавторката.Редоветесанаселениотптици,пчели,кестени,светлина—независимодалитяизвираотнощтаилиотяркотодневнослънце.

Смеядатвърдя,четезитолковаобичанииексплоатираниотпоети-теобразисанатоваренисмногоповечезарядвподмолите,отколкотоепривидно,ивкрайнасметканосятпрозрениятанаавторкатазажи-вотаисмисъланабитието.Могатданизададатипосока—катотази:„да живеем живота — докато можем да се втурнем в непозната посока.“

Безпретенциитедакласифицирамиподреждамбурканчетатаналитературниярафт,осланяйкисенасвоитеусещания,бихнареклатазипоезиясимволна,лаконичнаидорилапидарна.Тяеделикатнаисъзерца-телна,притихналаипропитаотусещането,чесветътекрасивомясто.Виолетаимаочизазаобикалящотояизяществоиготърси—„зимнаспи-ралагравираднитесвъздишки“,виждамагиятавъввърханалуната,искадазапомнипролеттавмига,когато„прииждатптици,пчелиинебе“иможебипродължавадасеосланядълбоковсебесина„минзухаренияхълмнадетството“.

Инакрая,ВиолетаКалайджиеванипризнава,чезанея„стихотво-рението е безкрайност“,коятоя„спасява“,вкоятоотновосе„извайва“иостава„недовършена“.Недовършена,защотоможебиименнотогаваеволюциятаисамоусъвършенстванетовдуховенпланнеспира—докатопродължавашдатърсишидокатовсеоставанещонедовършенозапоко-ряване.Поне„докато има смисъл от истини“.

    157

Новини от творческите съюзи

ПОЧЕТНА ГРАМОТА НА МАРИН КАДИЕВ И ВАНЯ АНГЕЛОВА

Пî÷еòíè íàðîäíè àêàäеìèöè íà Чóâàшêàòà íàðîäíà àêàäеìèя íà íàóêèòе è èçêóсòâàòà (ЧНАНИ), Реïóáëèêà Чóâàшèя, Рóсêà феäеðàöèя

Презпоследнитедесетгодинивсеповечеукрепватнаучните,култур-ниитворческивръзкисбългарскитеколегимеждубратскитерепубликиЧувашияиБългария.

ПрезидиумътнаЧувашкатанароднаакадемиянанаукитеиизкуства-тапоздравявасвоитебългарскиколегиипо-конкретноследнитечленовенаСъюзананезависимитебългарскиписатели:академиканаБАНИ,пред-седателнаСНБП,ученилитературенкритик,МаринКадиев,поетесатаиученлингвист,членнаУправителниясъветнаСНБПВаняАнгелова,по-етаиучен,заместник-председателпомеждународнатадейностнаСНБПНиколаГерджиковипоетаиучителяБожкоАнгеловзаудостояванетоимсъсзванието„Почетеннароденакадемик“наЧувашкатанароднаакадемиянанаукитеиизкуствата(ЧНАНИ)назаседаниена24юни2017годиназатехнияизключителенприносвмеждународнатакултурна,световнаталитературнаинаучно-творческадейност(РусияиБългария).

БългарскитепоетиНиколаГерджиковиБожкоАнгеловполучаватпочетниямедалнаЧНАНИ,аакадемикътнаБАНИМаринКадиевибъл-гарскатапоетесаиученлингвистВаняАнгеловасеудостояватспочет-нияорденнаЧНАНИ„КирилиМетодий“зависокообщественопризнаниевтворчеството.ВсичкитеполучаватсъщотакапочетниядипломнаЧНАНИ,удостоверениякъммедалитеичленскибилети.СпочетниямедалиспочетниядипломнаЧНАНИеудостоениСъюзътнанезависимитебългарскиписатели.

158 ÏËÀÌÚÊ

Хоризонти

д-р Красин Химирски

БЪЛГАРО-ГРУЗИНСКИ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Българо-грузинскитеотношениядатиратотдълбокадревност.ИдветестранисаразположениоколоЧерноморе,известновдревносттакатоЕвксинскипонт.Очевидное,чеморетонеразделя,атъкмообра-тното—обединяванашитестраниинароди.

ОРФЕЙ — ПÚРВИЯТ БÚЛÃАРИН ПОÑЕТИЛ ÄРЕВНА КОЛХИÄА

Тракийскитецарстваиматдългаистория,предшестващаЕгипет-скитецарстваиДревногръцкатацивилизация.Балканитесародинанамногобройнитракийскицарства,достигналивсвоеторазвитиевисокоцивилизационнониво.Тракийскотонаследиееочевидноиживовсъвре-меннаБългария,къдетоиманад60000тракийскимогили—гробницинатракийскицаре,князеиблагродници.ВарненскотоХалколитносъкровищедоказва,чеесъздаденопредишестиполовинахилядолетия.

КогатоизучавамеисториятанадревнаТракияизследваменесамоис-торическитеартефактиисъхранениархиви,носъщотакаидревнителе-генди.Днесвечеепризнато,чеповечетолегендииматисторическикорени.

СпоредгръцкияисторикХеродот„Тракийскиятнародслединдийскияенай-голям.Акотойсеобединешеподедингосподариакобеединен,тойбибилнепобедимимногопо-силенотвсичкинароди....“

ТракийскитевоинисаучастваливТроянскатавойна(около1200г.предин.е.)настранатанатроянците.Омирвепическатапоема„Или-ада“описвахрабросттанатракийскитевоини,буйнитеимбеликонеибойнитеимколеснициотзлатоисребро,коитотеумелоуправляват.

Орфейесиннатракийскицар.БабаВангасъщовинагиетвърдяла,чеОрфейебългаринотрайонанаСтанджа.

СпоредлегендатабащанаОрфейесамиятбогнакрасотатаАполон,анеговамайка—музатанапоезиятаКалиопа.Отбащаситракийскиятпринцполучавазлатнаталира,аотмайкаси—хубавиятгласипоетич-ниятталант.Тойенай-великиятпевец,поетимузикантнадревност-та.КогатоОрфейсвирелназлатнатасилираипеел,несамохоратаиживотните,нокамънитеидърветатаприближавалидагослушат.

Язон,койтопознавауникалнитемууменияиталантинаОрфейгокани,зачленнаекипажанакораба„Арго“впътуванетозаЗлатноторунодоКолхида(съвременнаГрузия).

  д-р Красин Химирски  159

Орфейдоказвасвояталант,ощеприпусканетонаводанакораба,затъналвкрайбрежнияпясък.Орфейзапочналдасвирисъсзлатнатасилираидапееипридалголямаенергиянаекипажа,койтоизбутал„Арго“итойнавлязалвморскитеводи.НеоценимбилталантанаОрфейиприпреминаванетопрезДарданелитепокрайтрималкиострова,къдетожи-веелисирените—наполовинажени,наполовинариби.Песнитенасиренитебилипричиназамногокорабокрушенияизасмърттанамногоморяци.Орфейнадпялсиренитеиспасилекипажаотнадвисналатагоопасност.

АргонавтитедостигатКавказкиябрягврайонанар.Риони.РекатаебилапълноводнаиплавателнаитенавлизатдълбокододнешнияКутаисидодворецанацарянаКолхида—Ает.Дъщерятанацаря—Медея,коятосевлюбвавЯзон,приспивастрашниядракон—стражникнадворецаиполучаватЗлатноторуно.ВГърцияЯзонсеженизаМедея.

НавръщанеотКолхидаОрфейсрещаЕвридикавРодопитеисевлюбвавнея.СпоредлегендатаЕвридикаумира,ухапанаототровназмия.ОрфейподкупваспесентасилодкаряХарон,койтогопрекарвавподземниясвят.ТамтойсрещаЕвридика,нонарушавауговоркатаданесеобръщаназад,докатонеяизведевсветанаживите.Зарадван,чевечевиждакрасотатанагорниясвят,тойсеобръща,ияизгубвазавинаги.

Великипоети,художници,композиториотвсичкиепохисевдъхновя-ватотлегендатанаОрфейиЕвридикаисъздаватсвоигениалнитворби.ГолемиятмореплавателТимСеверинпрез1984г.повтаряпоходанаар-гонавтитеотГърциядоГрузиянапостроенподревниямоделна„Арго“кораб.

ПРАБÚЛÃАРИТЕ — ÑÚÑЕÄИ НА ÄРЕВНА ÃРУЗИЯ

Прабългаритесаотиндоеропейскипроизход.Споредеднаотхипоте-зитетеидватотСевероизточенАфганистанисасвързанисиранскатанародност.ДревнатаБаларасеспоменавадесеткипътивдревнияиндий-скиепос„Махабхарата“катограничeщасИндиядържава.

Няколко векапредин.е. отпланинатаИмеон (ХиндукушиПамир)прабългаритепреминаватвмонголскитестепи,северенКитайисеот-правяткъмКавказ.

Според бащатанаарменскатаисториографияМовсесХоренацииранносредновековниятрактат„Ашхарацуйц“първитепрабългарисепо-явяватвКавказощепрезIIв.следн.е.ПомолбанаарменскияцарголямабългарскаконницаподпредводителствотонапълководецаВъндпреминавапрезКавказкотоплатоиучаствавсражениясперсите.Следсражениятатенесезавръщатобратно,асеустановяватврайонаВананд,койтоднессенамиравИзточенАнадолвсъвременнаТурция.

ПърватаевропейскадържаванапрабългаритеспоредИменниканабългарскитевладетелиеоснованаотканАвитохолпрез165г. отн.е.Вначалотона7векканОрганаиканКубратобединяватразличнитепрабългарскиплемена вКонфедерациятаВеликаБългария със столицаФанагориявСеверенКавказ.ВтечениенадесетилетияСтаратаВеликаБългарияподдържамирнидобросъседски отношения сВизантийската

160 ÏËÀÌÚÊ

империя.СледсмърттанаканКубратинашествиетонахазаритеСта-ратаВеликаБългариясеразпадаипрабългарскиятнародеподеленмеждупеттесинанавеликиякан.

АлцексчастотпрабългаритесеотправяпрезПанониявСевернаИталия,откъдетоследняколкодесетилетиятесапрогонени.

КхуберотвеждасвоянародкъмЗападнитеБалканивднешнаМаке-дония,БоснаиХерцеговинаиХърватия.

КотрагповеждасвоитебългаринасевероизтокипрезДондостигаСред-наВолга,къдетосъздаваВолжско-КамскаБългария(днешнитеТатарстан,ЧувашияиБашкирия).През9вектеприематислямаисепревръщатведнаотсилнитедържавивАзия,коятодостигамощтанаБагдатскияХалифат.

БатБанрешавадаостаненамястоивременносепризнавазавасалнахазарите.ВпоследствиетойотхвърлявасалитетаисеотправянаБалканите.

КанАспарухпрекосяваделтатанаДунаваипреминаванадесниябрягиосновавапърватаБългарскадържаванаБалканскияполуостров.АспаруховатадържаваепризнатамеждународноследнеуспешнабитканаВизантиявусилията£даяпрогониотСевероизточнаБългария.

ИЗТОЧНОТО ПРАВОÑЛАВИЕ — ВАÆЕН ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ФАКТОР ЗА БÚЛÃАРИЯ И ÃРУЗИЯ

Грузияприемахристианскатавяраощепрез4векн.е.повременауправлениетонацарицаМириам.ПървапроповедницанахристиянскатавяратамесветицатаНино.

Българияправитозиваженцивилизационенизборпрез864г.повременацаруванетонаБорисI.СледподробнакореспонденциясРим,български-ятцаррешавадаприемехристиянствотоотВизантия.КаниученицитенаСв.Св.КирилиМетодий—Климент,Наум,Горазд,СаваиАнгелария,коитопродължаватделотонасвоитеучители,превеждатмногобого-служебникнигинастаробългарскиипроповядватхристиянскатавяра.Българияизиграваизключителноважнаролязаприеманетонахристи-янствотоотостаналитеславянскидържави.КогатоКиевскаРуспри-емаизточно-православната вяра,Константинополизпращабългарскисвещеницизапроповедници.

Християнскатавярастабилизиравътрешнославянскитедържавииукрепватяхнотомеждународноположение.Същевременнохристианство-тооказваползотворновлияниевърхуразвитетонабогатитекултурнитрадициииобразованиетонанашитенароди.

През1083г.повременавизантийскияимператорКомнинIгрузински-тебратякнязеГриголиАбасБакурианиосноваватвБачковоПетрицион-скияманастир(погрузински: პეტრიწონის მონასტერი,PetritsonisMonastery),днес Бачковскиятманастир „Успение Богородично“.ПървоначалнотонаименованиеПетриционскиидваотгръцкиявариантнаместносттаПетрички,къдетоепостроенманастира.БратяБакурианисакнязеотродаБагратиони—еднаотнай-влиятелнитецарскифамилиивГрузия.

  д-р Красин Химирски  161

КнязГриголБакурианиеудостоенститлатасеваствъвВизантиий-скатайерархияимуеповеренокомандванетонаЗападнитевизантийскивойскиипостагубернаторнаРодопите.

Вархитектуратанаманастирасесъчетаватвизантийски,грузин-ски,арменскиибългарскитрадиции.ВтечениенаповечеоттривекадопаданетонаБългарияподтурскоигоманастирътеединотнай-значи-телнитеизточно-православницентровевЕвропа.ТукработиитворивидниятгрузинскиятфилософЙоанПетрицийотXIиXIIв.известенспреводитеикоментаритесикъмпроизведениятанаПлатон,Аристотел,Прокълидр.Тукработятмногогръцкиибългарскикнижовници.

ЗаорганизациятаиживотавБачковскияманастирможемдасъдимотоцелелиявпреводнагрузинскиТипикон(Устав).ОсвенотГриголБа-куриани,ТипиконътеподписаниотЕрусалимскияпатриархЕвтимий,койтовтозимоментгостувавманастира.

КъмманастираесъздаденаиСеминария,вкоятопървоначалносеобучават50монасигрузинцииарменци.МногосеминариимогатдасегордеятсизучаванитевБачковопредмети—религия,математика,ис-торияимузика.

ОтпървоначалнитесградинаманастирадонашидниеоцелялаКо-стницата,вкоятосазапазениобразитенаоснователитенаманастира.ТамезографисаниобразътнабългарскияцарИванАлександър,койтоепокровителиктиторнаманастира.Стечениенавреметовманастираживеятгръцкиибългарскимонаси.

Грузинскотонаследиевманастираеочевидноиднес.ОтГрузияпрез1311г.едонесенаиконатаСветаБогородицаЕлеуса/Умиление/.Върхусребърниякръстнаглавнатацърквавманастираимаизписаннагру-зинскинадпис:Никоганесепредавай.

ГригорийВанскиепървиятигуменвманастира.АбасБакурини,койтосезанимавасосигуряванетонанеобходимитесредстваистроителство-то,почивапредидаезавършенстроежътивизпалнениенанеговотозавещаниеепогребанвсамияманастир.КнязГриголБакурианизагивавбиткаспеченегитеимясттонанеговотопогребениенееизвестно.

СледпаданетонаБългарияподтурскавласттукезаточениработидокраянаживотасипрез1404г.основателятнаТърновскаталитера-турнашколапатриархЕвтимий.ВБачковскияманастирепогребанипървиятпатриархследвъзстановяванетонабългарскатапатриаршия1953г.академикКирил.

Манастирътиграеважнаролявепохатанабългарскотовъзраждане.НяколкогодинитукработивидниятбългарскихудожникЗахариЗограф,койтоизписвастотициобразивмолитвенитедомове.

Музеяткъмманастирасъдържабогатаисторическаколекцияотстаринниикони,манускрипти,монетиидр.ТуксенамираимечътнаводачанаТретиякръстоносенпоходФредерикБарбароса,койтоечастотбогатотомударениенаманастира.

БачковскиятманастиревключенвсписъканаСветовнотокултурнонаследствонаЮНЕСКО.

162 ÏËÀÌÚÊ

РУÑКО-ТУРÑКАТА ОВОБОÄИТЕЛНА ВОЙНА ОТ 1977—1878 ã. И УЧАÑТИЕТО НА ÃРУЗИНÑКИ КОНТИНÃЕНТ В НЕЯ

Априлскотовъстаниеевръхнаточкананационално-освободителнотодвижениевБългария.Публикациитевруската,европейскатаиамери-канскапресазажестокотомупотушаванеоттурскаредовнавойскаибашибозукнамиратзначителенотзвуксредсветовнатаобщественост.ВРускатаимпериязапочваголямакампаниязасъбираненасредствазаоказванепомощнапоробенитеправославнибългари.

ПосолстватанавеликитесилиизпращатКомисиядаустановитур-ските зверстваприпотушаванетона въстанието, в коятоучстватамериканскияткореспондентДжануариусМакгахан, дипломатътотРуското посолство вИстамбул княз АлексейЦеретели и американ-скиятконсулЮджинСкайлер. Декемврийската конференция от 1976г. наПосолстватана великите сили вИстамбул изпраща демаршдотурския султан с предложение за реформи и предоставяне известнаавтономия на покорените балкански народи, отхвърлен от султана.РусияприемастотицитехилядибежанциотпокоренаБългария.

На24април1877г.РусияобявявавойнанаТурцияирускитеимперскивойскинавлизатврумънскатеритория.Въввойнатасевключватвели-китесили,освенкняжестватаРумънияиСърбия.Войнатасеводинадвафронта—БалканскияиКавказкия.

На18май1877вгр.ПлоещнаБългарскотоопълчениеепредаденоСа-марскотознаме,първоначалнопредвиденодабъдевръченонаучастницитевАприлскотовъстание.

ОтКавказвъввойнатаучастватдвадивизиона.ТерскиятИнгушет-скиотрядеизпратенвОдеса.ВториятдивизионотОсетияевсъставанаВладикавказкияКазашкиполкиIбригаданаКавказкатаКазашкадивизияиучаствавсраженияподкомандванетонаген.майорМ.Скобелев,ген.лейтенантЙ.Гурко,ген.майорН.Столетовиген.лейтенантФ.Радецки.ВъввоеннитедействиявБългарияучастватоколо2000грузинци.Теосво-бождаватПравец,Годеч,Пловдив,Ловеч,Габрово,биятсесрещутурцитевобсаденияПлевен.

Рускиятпосланик вКонстантинопол ГрафИгнатиевизпраща се-кретарянапосолствотокнязАлексейЦеретелизаконсулвОдрин,апо-късно—вПловдив.Тойспасявамногобългарскипатриотиоттурскитепреследвания,включителноиРайнакягиня.КогатозапочваРуско-тур-скатавойна,тойучастванепосредственовбойнитедействия.БиесеприосовбождаванетонаГаброво.Участвав следвоеннотоустройствонаИзточнаРумелия.

В боя приСтара Загорапроявява истински героизъммайорКон-стантинЧелашвили(К.Чиляев).НаШипкамайорК.ЧелашвилиръководиоредялатаТретаОпълченскадружинасрещу35-хилядниятурскиаскер.Врешителнатабиткана11август1877г.,когатосвършватпатроните,камънитеидърветата,майорЧелашвилисеизправяпредтурскитекур-шуми,обръщасекъмзащитицитеспрочувственисловаизапява„Шуми

  д-р Красин Химирски  163

Марица...“.Песентаеподхванатаотвсичкизащитници,коитовтозивърховенмигзапочватдахвърлятсрещунастъпващитетурцителатанаубититебойнидругари.Уплашениотневижданото,когатоживитесебиятзаедносмъртвите,турцитевужасотстъпватсвикове„Аллах“.Привечерпристигатизпратенитеотген.Радецкиказациивзводпланин-скаартилерияипроходътеспасен.Следвойнатахрабриятмайорпишеспомени,останалинеизвестниунас.

В боевете за освобождаваненаредица градове вСевернаБългарияучастваотрядътнаген.князАлександърИмеретински.ПризнателниятЛовечепоставилнеговпаметникнацентралномястовградаиенарекъледнаотглавннтеулицинапрославениягерой.

НиколайКараев /Дудаев/e ординарец на подп.П.Калитин. Той севключвавъввойнатакатообикновенвойник,изпълняваразузнавателнимисиинаген.Столетов.ПреоблеченвтурскидрехисепромъквавСтараЗагора.Проявявайки изключителна храбростмайорЧелашвили, убивашестимаобкръжилиготурциисеизтеглякъмШипка,къдетодокладвазаразположениетонатурскитевоенничасти.

ОсетинскиескадроннавлизадълбоковРодопите,къдетоосвобождаваредицаселища,включителноЧепеларе.

На3март1878г.следпаданетонаПлевен,Османпашапредавасабятасивзнакнакапитулация.СкороследтоваеподписанСанСтефанскиятмирендоговоримногострадалнаБългарияполучавасвоятанезависимост.

Съссъщиямирендоговорпрез1876г.получаванезависимостиАджа-рия,коятосевключвавГрузиявсъставанаРускатаимперия.

Над400грузинскиучастницивРуско-Турскатавойнасанаграденисрускивоенниорденииотличия.СредтяхсаиИ.Амилахвари,Д.Чхеидзе,Чавчавадзе,Натишвили,Панчулидзе,Кавтарадзе, Туманишвили, Гури-ели,Гогуадзе,Егадзе,Шервашидзе,Таварткиладзе.Следзавръщанетосигрузинскитеучастницивъввойнатавтечениенадесетилетияправятежегоднивъзпоменателнисрещи.

ПризнателнаБългарияеблагодарнанасвоитеосвободители.ИменатанагероитеотРуско-турскатавойнаносятвръхСтолетов,гр.Гурково,СкобелевпарквПлевен,с.ГрафИгнатиево,с.ЦеретелевовПловдивскаобласт.с.РадецкивСтарозагорскоидр.От1907г.вцентъранаСофиясеиздигапаметникътнаЦарОсвободителАлександърII.

164 ÏËÀÌÚÊ

проф. Боян Лалов

М Е Т А Ф О Р И Т Е ХИМЕРИ НА СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Метафоратаeгръцкадума,коятоозначавапренос.Влитературататовае„приписваненакачестванаодушевенипредметинаотвлечениинеодушевени,иобратно“(Речникначуждитедумивбългарскияезик,1970).Твърдемалкониказваречникътзаеднатакавафундаменталнакатего-рияначовешкатакултураицивилизация.Защотометафоратанеесамопоетичносредствоизползваночестоивпрозата,тяеезиковоявление,интелектуалениемоционаленинструмент,свързанснай-загадъчнитесвойстваначовешкотомислене.

„Момчета, на конете — те са ваши,животът ви е невъзседнат кон!“ТазиметафоранаИвайлоБалабанов струвамногоповече отедно

„академично“определение.Химератае„организъм,койтосеполучаваотестественоилиизкуст-

веносрастваненатъканиотразличниорганизми“.(Пактам.)Метафо-ричнотомислене,катосъздаваненахимериотвъдизкуството,донесечудесатананаукитеитехнологиите.Днешнитесамолетисакрайниятпродуктнаеднохимеричномислене,коетосъединявамашинатаипти-цата,роботитесамашинивърхукоитопренасямечовешкиспособности.

КогатоЛеонардопредипетвекаразсъждававърхумашината,коятоследстотицигодинищеполетинадокеаните,тойпише:„голямата пти-ца ...ще изпълни вселената с учудване“.(Всичкиметафоривтазистатиясаотбелязаниситалик—б.а.)

Катосредствозаизобразяване,метафоратанеесистемнаиизчер-пателнакаторационалнитеописания.Тяимадругиизмерения—необоз-римитеизмерениянаалогичното.Тяживеевсветанаинтуитивното,сред причудливитеи най-малко очаквани аналогии.Щепредложимначитателяеднометафоричноопределениезасаматаметафора:когатояняма,поезиятаеизкормена,тяериба,коятоможедасеконсумира,ногоняматайнствотонапроблясъците,скоитоживотътсестрелкаподводатаисекриевподмолитенасвоятахладнастихия.

Истинскатаметафоравинагипоражданякаквоемоционалносияние.Тяеобагренакатонай-личнитепреживяванияотраннотодетство.Тянивръщапървичнитерадостиигорестивединсвят,затрупанотбаналниглупостиимъдриклишета.

Метафоритесанай-могъщитеинструментинаизкуството.Малко

  проф. Боян Лалов  165

хораразбират,чеВанГогнеечовекътсотрязанотоухо,койтонигледаотпортрета.Слънчогледитесанеговиятавтопортретинеговатаме-тафора.АЯворовсподеля:

„Защото аз съм птица устрелена;на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...“Товаеметафора-пророчествозасобствениямутрагиченживот.КогатоСмирненскипише: „...градът приюти се в тъматаи тънка позлата в стъклата разля се на плахи петна.“

тойесамонадвадесетитригодини.Отблясъцитеотзалезананеговияживотпозлатяватпрозорците.Иматолковамногодакаже,защотоепретоваренотгениалността,коятодобресъзнава,въпрекисвоятаскромност.Претоваренотогромнатачувствителностиневероятнияопит,натрупанвтолковараннавъзраст.Всъщносттойесъздателнаедноромантичнонаправлениевпоезията,вкоетоблестятзаблу-дитеиочакваниятанамилиониполугладнииокъсанисъщества.Нотова,коетоеписалдотозимомент,есамоединначаленепизоднашлифоване имайсторство.Могъщиметафори подсказват какви санеговитевидения:

„в гранитни вази ний да потопим на бунта огнедишащите рози.“

Метафора, породена от заревотона взривоветеитържествотонаразбунените.Ирониятанаисториятатукняманикакво значение.Алхимиятанапоетичнотовъзприятиенеможеинеенеобходимодасеобяснява.Съчетаватсепочтинесъвместиминеща,изатовавъздейст-виетоенеотразимо:

Ще ви разпръсна немощни и слепи, защото мечът ми е мълнии свирепи,защото слънцето е моя щит!

Едновременностова,жестокосттаибезумиетонамасовитетра-гедииепредаденосдържано,нопоразяващо.Тойсъздаваметафори,коитоиматсилатанапророчествазасоциалниколизии,коитощенастъпятотвъднеговияживот:

В димящите развалини безокий демон на войнатаразвял е хищно знамената..... стърчи злокобен силует на някакъв грамаден кръст (пречупен?)и хиляди тълпи отвред

166 ÏËÀÌÚÊ

вървят подгонени натамот яростта на златний бог.

Номладежъткойтопишетезистиховепритежаванесамопризрачнакинематографичност.Тойможеданарисуваинай-невероятнитепокра-сотакартини,коитопозволявафиниятинструментнабългарскияезик:

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна —като теменужен остров в лунносребърни води,И над смътния £ гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

Тазипрословутастрофа,скоятозапочвастихотворението„Цветар-ка“можедавлезевсветовнияучебникпопоезия,акоизобщоевъзможнодасенапишетакъвучебник.Съчетанисадвемногосилниметафори,прикоетотенеси„пречат“,апредизвикватградация.Метафоритеотразя-ватпсихичнасублимация,особенисъстояниянадуха.БихмемоглисамодагадаемкаквощешедасъздадеСмирненскизаизкуството,акобешеживялощеняколкодесетилетия.

Встихосбирката„Кавалвподлеза“насъвременнияпоетДимитърЗлатевземятасезамесвакатохляб,хлябътеикона,горатаехрам:

Дедите месили са тази глинасъс рало и копита на жребци.Това ни дава право на родина,в която да не бъдем пришълци.

Или: Като някакъв древен езичник той към изгрева дълго се взира. Пред коравия хляб коленичи и трохите набожно събира. (Селянин)

Или:Гора, на мойте мисли храм висок,Олтар на моята молитва чиста!...Жълъд зрял се отрони, под листа се сгушикато буква от книгата на вечността.

Единотнай-големитемайсторинаметафоратаотследвоеннотопоколениееДамянДамянов:

Мое земно, трагично кълбо,Таралеж от настръхнали щикове,Между тебе и свода дълбок аз вървя, цял набоден със викове.

  проф. Боян Лалов  167

Възможнолиечовекдабъденабоденсвикове?Иощекак!Вистинскатаметафораинай-нелогичнотоепределноясно.

Мощнатавизияепредизвикалаавторадасътворинеобичайнагло-балнаметафора, пораждаща у читателя същите изживявания! Такакактонасценатаоригиналната,неочаквана,новярнаинтерпретациянаактьораможевнезапнодатрогнезрителя,дагоизведеотравновеси-етонаеснафа,дошелдаконсумира„изкуство“идагозапратинамногопо-високаемоционалнаорбита.Етоединотвиковете,скоитоенабоденДамянДамяновведнодругостихотворение:

„Затуй сега със своя вик той реже на улиците нощния покой и този вик кънти като гърмежа, от който полудя в мазето той“Товаечовекът,пострадалнякогаотбомбардировкитенадСофия.

Децата все със бомбички го плашат,Катерят се по неговия гръб.Но той не им се сърди. Само страшенсе смее в безнадеждната си скръб....А някога, когато се закискачовекът с разкривената уста,тук всеки вижда страшно и отблизкосъбрана на войните лудостта.

Ролятана словото и до днес не е изяснена,макар че отдавна вмедицината се използва като анестезия. Тепърва наукатаще от-кривамеханизмитенасугестията.Метафоратаеедноотнейнитепроявлениявизкуството.Инейнатасилаевнейнатанеобичайностинеочакваност.СамородниятгенийпозволинаПеньоПеневдасътвориметафори, които го откроиха ярко пред „улегналите“ литературнизнаменитости:

Възседнал валяка грамаденна епохата желязна,аз ида с громол на деня по острия чакъл!

Впоемата„Днинапроверка“санай-силнитемуметафори.Тамтойвечеепоет,коготоисамиятчитателотъждествявасцялоеднопоко-ление:

Един велик, един брутален век над мен се срути...Или:Не е ли днеска празна пещера човекът?

МощнотоиоригиналнометафоричномислененаПеньоПеневможедаседоловиивпо-раннитемустихотворения:

168 ÏËÀÌÚÊ

„и взривове тъмното разкървавяват“

или:А в синия люляков скут на градините...

Тойможедабъдебезкрайнонежен:„Под свечерената самотност на простора“,безкрайнолиричен:„и звъни на житата светозарната пяна“итрогателен:„и плакал бих като вихрушка ледна в сухи храсти“.Уви,итой,кактоДебеляновиСмирненски,всвоявъзходбешепрекършен „с болката на прималяло цвете в пазвите на ранна хладина.“ (Д.Дебелянов)

Метафоратаенесъвместимаспоетическатарутинанатехниката.Товасадвепротивоположности,коитонякакситрябвадасевместятведналичностивзаимнодаседопълват.Меренатареч,риматасапро-дуктнавродениезиковинаклонности,продължителночетене,спонтаннонаизустяване, продължителни еуфорични опитида сепревърнатемо-ционалнитепреживяваниявстрофинараннатавъзраст.Нометафора-та—товаевдъхновението,видението,коетосераждаблагодарениенарядкадарба,приопределениособенисъстояниянасвръхсъзнанието.Ниенаричаметезиобразихимери,защототесъчетаваткачества,свойства,чертинатвърдеотдалеченипосвоятасъщностявления.

ЗаданарисувапоетиченпортретнаГарибалдиголемиятрускипоетВалериБрюсовпише:

Ти, който още приживе превърна се във мит,гориш — свещен йероглиф във вековете!

Титаничнисаметафорите,коитоВ.Брюсовепосветилнароднияезик:

Ти в вечността, аз — в дните на живота кратък.Но като на магьосник покори ми сеили безумеца стори на прах! ...Ти — отмъстител мой, ти — мой спасител,Светът за мен е твоята обител,Небе над мен — това е твоят глас! (Преводът е от автора)

Едниотнай-красивитеметафоривбългарската,авероятноивсве-товнатапоезияпринадлежатнаТеодорТраянов.Принегочуднокак,покаквипричинипояватанасилнаметафорасепридружаваоталитерации,играназвуци.Музикалнотоикинематографичнотосесъчетаватвединметафориченсвят,създаденотсенкиискръбниобрази,осветяванотсветкавициимитове:

  проф. Боян Лалов  169

Бърза бързоструйна Струма, тайна в хладна гръд таи,бърза дума не продума,само позлатена шумавлачат бързите струи....В миг вълна вълната спира,сякаш зов дочули скъп,всичко околвръст замира,само изворът извира на дълбока страшна скръб.Или:мигом зарница разтворибуреносни кръгозори,пламна процеп — огнен яз.Хала пори тъмнините... блясва броня щит и меч,гръм земя с небето свърза,мълнията, огнен бързей,освети неравна сеч.

ТеодорТраяновенашияткултовпоет,поетнаеднанероденаим-перия.Величавиятдухнанеговототворчествощеживее докатоимабългари.НоТраянов,кактоСмирненски,еуниверсаленхудожник,койтоосвенбаталнисцениможедарисуватакиванежниистраннипейзажи,откоиточовекпотръпва:

До кръстопът среднощен синьо цветепрекършено линей; смъртта мълчи,в засенени пресъхнали очиудавената тайна плахо свети.Илиеднодругостихотворение: Из глъбините хлад повея,припламна лунният светлик,и бавно странна орхидеяразлисти своя морав лик....Проклинам бродницата феяна омагесана гора,лика на лунна орхидея,що в горестно сърце огря.

Цитиранитедвестрофиразкриватединпризраченпейзажкатопо-редицаотметафориназагадъчнаинеобясненалюбов.Какваеразликатамеждуметафоратаиалегорията,иобщотомеждутях?Приметафоратаимамемимолетниобрази,краткотрайновзаимнопроникваненареално

170 ÏËÀÌÚÊ

иабстрактно.Понякогатезиобразисаорганичносрастнали.Вгорнотостихотворениеметафоритепрерастватвалегория.Превръщанетонацялоедностихотворениевалегорияелюбопитно,норядкосрещанокатоформа.Втазинасоканеможеданеспоменемстихотоворението-алегориянаГеоргиКонстантинов:

„Сред всички изчезващи видовена тази планетанаред с делфина и тигърапазете поета!“

Вероятноавторътимадостатъчнооснованиедапредставипоетакатоизчезващвидвлитературнатаджунгла.Кактознаем,напоследъктяенаселенаседрихищници—авторина„попфолк“текстове,набест-селъриилисценаристинасапуненисериали.Нокогатоведнообществонесечувствапотребностотистинскапоезия,товаенесамопоказателзадуховен,ноипредвестиезаматериаленразпад.

Ощеедностихотворение-алегориянаГ.Константиновщеспоменемтук,защотозаговорихмезаднешнотобългарскообщество:

Близо до някаква гара,сбутан до голия склон,чака безпътен вагонс гордия надпис „България“....Носи към призрачни гарипесни и буйни слова.Ала дори колеланяма вагонът „България“.

ЧувствителносттанаГеоргиКонстантиновинеговитеметафорирезонираткато„ударенасюмруккитара“(тойиматаковастихотво-рение)—резонираткактонасоциалното,сатиричното,такаинаесте-тичното,лиричното:

Аз те търся в дъжда. Срещу мене вървят дъждобрани.Чувам есенни думи и пролетен смях.А витрините трепкат в нощта като сини екрани...,

Философското:Любовта е малка грешка на вечността, без която вселената е безсмислена,

дълбоколичното: Живея като бор в замислената есен... Или:Разпръснах топли стъпки по света.

  проф. Боян Лалов  171

Особеномястовнеговиялириченсвятимателените:Излитат нагоресъс скокове плавнии бавно изчезватв дълбокото пладне. (Елени в житата)

Елени! Тръгват пак към свойта зима,завръщат се при своя звезден свод...Какво величие безмълвно имавъв техния спокоен равен ход! (Вечерни гости)Цитатитесавзетиотстихосбирката„Моятрецитал“

Акопоезиятаезлатоносенпясък,тометафоритесаблестящитемалкизлатникъсчета,коитонетрябвадасебъркатсъсслюденителюспи.Възможноститенаезиказасъздаваненаметафорисанеизчерпаеми.Нотованеставачрезкомбинаторикаиликомпютри.Компютърътможедакомпилиранеобичайнисловосъчетания,ночовекътилипо-точнопоетъттрябвадаразпознаезлатоноснияпясък.Мнозинаднешнипоетитърсятнеобичайнисловосъчетания,ночестоте звучатпредвзето,маниерно,фрагментарно,несаобединенивясенсюжет.Сдругидуми,тезипоетизвучаткатокомпютри,програмиранидасъздаватмодернапоезия.

По-долущепредложимшеговитарецептазапоезия:Вземетеняколкостръкчетачистовдъхновение.Трябватвисъщо2-3

капкиирония,илиакоимате,по-добресамоирония,остроумияидругиостриподправки,стритнапрахфилософскикамък,нонемного.Основниятма-териалсасвежиметафори,безкоетощеполучитесамоединлитературентюрлю-гювечилипоетическибуламач.Подредетевстрофиилисвободновсичков еднасюжетналиния.Патосътможедадостигнеточкатанакипенето,нобездасезапени,защотосъдържаниетобързощесезагуби.

Когатоговоримзаметафоратавпо-общ,философскиплан,неможемданеотбележим,черелигиятаепродуктнаеднауниверсалнаметафора—Бога.Втазиметафорахоратаотджунглатаипустинята,отархи-пелазитеиприоблачнитепланинскихребети,отминалотоибъдещетоприписватнаВселенскияпорядък—духътнанепостижимото—чисточовешкичертииначиннаповедение.Такакактодететоимануждаотбаща,такаичовекътимануждаотБог,накоготодасемоли,койтодасегрижизанего,дамупомага,дагонапътстваинай-важнотодагонаучидасесмирява.Тазиперсонификацияенеобходимавпроцесанавъзмъжаване-тонаHomoSapiens.Богътенеобходимзапсихическоторавновесие,тойедуховенотвес,насоченкъмзенита.НоакочетемвнимателностариязаветщеоткриемеднаогледалнанаБогаметафораилиможебипо-точно—неговиянегатив.ТоваеЗлатнияттелец.Тазиметафора,тазихимераесътворенакатоидол-божество,коетотържествува,владеенаднравстве-натабездна,почиитостръмнисклоновепълзичовечеството.Колцинасатези,коитоникоганесемолятнатозиидолиникоганезагърбватБогаинеговитеясниичистисъвети?„Злото злато“,кактоказваЛенкоЛалов,евосноватанаеднанестихващадинамика,нанепрекъснатадиферен-

172 ÏËÀÌÚÊ

циацияиинтеграциявчовешкотообщество.Трябвадапризнаемобаче,чеборбатанатезидвеметафори—ВездесъщиятБогиЗлатниятелецвчовешкотосъзнание(иизвъннего)евосноватанаеднапродължителна,позитивнаеволюция.Невидимиятхрамнаистинатаидобротовинагищебъдедострояван,ноисъбарян,възстановяваниразширяван.

В„Поеми“(1984г.)наСтефанЦаневметафоритенесатолкована-често,нотамкъдетосепоявяват,тесанеочакваносилнииобикновеносвързаниснравственатабездна,вкоятовсичкисмезаедно:

Варварство е, когато един дивак прави от парцалитена усмирителната си риза знамена,а народът има право само на овации!

Никойнеенамерилпо-оригиналнаметафора,задапредставинай-трагичнияинай-зловещияактьорвдосегашнатачовешкаистория!Ноиникойнезадававъпроса:Щеималиощетакивалудииоткаквополудяват?Атозивъпросстававсепо-актуален,защотоотвремето,когатоЛудиятнаШандорПетьофитърсешеначинданатъпчеземятасбарут,„тадасепръсненапрахвъвтезинебеса“,технологиитеускореносеразвиват.

„Достатъчно мътихме старото яйце на планетата.Да излезем от полога!“ —призоваваСтефанЦаневвсъщатапоема.Нозасегасамо„гъделичкаме с ракети мълчанието на Космоса“,а„Небето зее като огромно дуло.“

Встремежасидаразчупипознатитеизразнисредстваиспокойстви-етоначитателяСт.Цаневтърсинай-драстичнитеметафори:

... и върху кремъка на вашто безразличиеспокойно точа ножана своя гняв.

Или:Да се научим как да възкръсвамеи мечове да ковем от забитите в черепите ни кръстове.Ст.Цаневумееданамираипулса,иязвитенакомунизмаипостко-

мунизма.Следвсичкитезидрастичниметафори,редноедацитирамеиняколконежни,задаоткроимширокиядиапазоннанеговотопоетичномислене:

...„Роклята £ угасна в сянката на дърветата“Или: „Аз се качвам на покрива,хващам се за Млечния пъти започвам да се люлеяпод съзвездието на Касиопея“.Метафоратаетермометърътнапоетичнатаекзалтация.Мета-

форатаелакмусоваталентичка,скоятониеоткривамеприсъствиетонамузатавпоетичнототворчество.Когатооригиналнатаметафора

  проф. Боян Лалов  173

отсъстваилиеподмененасувехналипоетическиизрази,помътнелибагри,глъхнещизвуци,огньовеоткоитоеостаналасамопепелта,птициоткоитоеостаналасамоперушината,тогаваниенамирамееднасловесна,ритмична,звуковатехника,внай-добрияслучайеднодоброразказваче-ство,доброчувствозахумор,нонеидобро„чувствозачувствителност-та“начитателя,кояточакадабъдепробуденасмагиятанаистинската,необикновенатаметафора.

КогатоГеоМилевпубликував „Звено“своителитературниидеиианализи—„Модернатапоезия“,тойесамона19години.Тойсезадъхва,тойсезадушаваотраннатазрелостнасвоягенийиоткупищатапоезия,коятоепогълналнафренски,немски,рускиилианглийскиезик.Собст-венитемулитературниопитивсеощенесаособеновпечатляващи,нотойеобладанотпредчувствиетозанещовеличествено,коетотрябвадасътвори.„Трепетътнамодернатадуша,пишетой—сеобърнаскоровизтръпване,трескаивулканическитрус,койтоизкъртинай-сетнепоези-ятаизкаменниязандан,вкойтоябяхавградиликласическитетрадиции,завещаниощеотвреметонаХомераиАристотеля“.Новатаестетиказанегонееповечелогикаипознание,аинтуиция.Модернатапоезиясекорениспореднего,многопо-дълбокоот„агониятанабуржоазниясвят“.„Думатамие,пишетой—заонзимогъщественблянкъмвечност“.Веднаследващасвоястатия(„Фрагментът“)тойдаваповечеподробностивизясняванетонасвоетотворческокредо:

„Едно художествено произведение е построено не върху логичниелементи,авърхупсихологическиасоциации“.Иднесвъзгледитенапо-етаоставатвсетакамодернииавангардистки.Г.Милевдориотнасяметафоратакъмблизкитеасоциации.Спореднего „голяматадушевначувствителностнахудожникасъздаваизкуствоотдалечни,алогични,граничещисабстракцията—асоциативниелементи:изкуствонаалюзия-та“.Впротивовеснатоватойнарича„Кървавапесен“наПенчоСлавейков„абсурденанахронизъм“.Тойпренасяизащитаватезиидеивдругисферинаизкуството—живописимузика.Новсичкитезитвърдениянапоетабихамоглидаостанатнепотвърдениотнеговототворчество,коетоКонстантинГълъбов виждакатопоредица от „безутешнирефлексии“често„невзрачни,тежки,наместадоринаучно-философски“наединчовек„ограденоткниги“.Аконебешепоемата„Септември“.Чрезнеятойвлизавпротиворечиесъссобственотосипренебрегваненасюжетаиотричаненареализма(поетътиматакавастатия—„Противреализма“).Събитиетоот1923г.еповодтазивеликаличност,тозитворец,узрялестетическиифилософски,дапокажекаквоможе„модернатадуша“.Макаритовадамукостваживота.

Есента полетядиво разкъсана в писъци, вихър и нощ....Нощта се разсипа в блясъци по върховете.

174 ÏËÀÌÚÊ

Прекрасно, но — що е отечество?И яростно лаят картечници....Знамената изтръпнаха пронизани.Непостижиматаметафора,скоятозапочвапоемата:Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба...Кактоифинала:По небесните мостовевисоки без крайс въжета и лостове ще снемем блаженния рай...Аконякойсеганикаже,чеотполитическогледищепоетътсееза-

блуждавал,товабипрозвучало,мекоказано,глупаво.Защотонеговотосъчинениевестетическоифилософскоотношениестоиизвънинадсъби-тията.ТоваможемдакажемизастиховетенаНиколаВапцаров,коитосъщосабелязаниснепреходността.Самотонаименованиенанеговатаединственастихосбирка—„Моторнипесни“еметафорично.

„В гърдите ни опрял е за стрелбана времето барутно пистолета!“ТозицитатеотстихотворениетоКино,вкоетогероятстискаше

петолевката:Отвънка беше шум и конникът на Крумпотеше се от стискане в дланта ми.

„Заводнаживота“ееднанеобикновенаметафора,коятоносиверуютонапоета.НокогатоВапцаровведнодругосвоестихотворениесъздаваметафоратазаВярата,тойнеможедапредполага,чемакарибронираназдравовгърдите,тяеобреченадабъдезастрелянавгърбаотсвоите.

Понякога,извъншумотевицатанадобререкламираниимена,стихо-сбиркитенанеизвестниавторипреминаватнезабелязано,безтехнитенеобикновениметафоридапопаднатвполезрениетоиумозрениетоначитателя:

Безкраен хладе звездната жарава.Или: Осиротяла глутница -вън сирените виеха.Или:И като плява от продънен кошнад нас се ръсеше снегът.(МихаилГунчев,Порцелановалуна,1993)Тукнемогаданеспоменаиняколкометафориотмалкотостихове,

коитооставиЛенкоЛалов:...хамелеонското, кротко око на светофара,сълзящо от автомобилен газ.Дървета неприветливо безлистни,по клоните със капчици неон.В далечината хленчи

  проф. Боян Лалов  175

жълтото електрическо чудовищевлачи квадратното си туловище,храчи сини мълнии в здрача...Или:„Животът е жребий и жестока жътва...“ „В звънът на чашите се стапяше смехът.“Или:Душата ми е смачкана флигорна. Сърцето ми объркан метроном.Аз търся доминантата мажорнав живота като в изоставен дом.(Тангра.СмехътнаБога,2002)

Втовакраткоесеавторътсеопитадапривлечевниманиетоначи-тателявърхуметафората,коятоеуниверсалениндикаторнапоетично-тонесамовлитературатаилипо-общо—визкуството.Тяеиндикаторнапоетичнотомисленевтворческитенатури.Визобретателствотоиоткривателствотосекриенепо-малкопоезия,отколкотовлитера-турата.АлександърБел „дочу“ човешки говор във вибрациитена еднапластинкаисъздадетелефона.Едисон„дочумузика“вустройствотозазаписваненателеграмиисъздадефонографа.КогатоколеганавеликияфизикРобъртОпенхаймергозапиталдалинаистинапишестихове,тойпотвърдилипоискалдаразберезащоколегатамусеучудва.Последниятпояснил,чеспореднегофизицитесестремятвинагидаопишатпонай-простияинай-точенначиннещата,докатопоетитетърселисложнотоинепонятното.Всъщностакопопитамепоетитекаквонещоефизиката,навярновповечетослучаищеяопределяткато„сложноинепонятно“.Училищетоимавинаидългкъмпоколениятазаметодитенапреподаванекактонафизиката,такаиналитературата.Акоотнаукатапремахнемметафоричнотомислене, ниещеполучим само „рафинираниформули“.Акоотлитературатаипоезиятапремахнемметафорите,щеполучим„рафиниранаскука“изавинагищезагубимнашитеученицизакаузатанаистинскотоинтелектуалноиестетическовъзпитание.Но,разбирасе,товаетеманаотделнадругастатия.

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Ñðеä ïðèðîäàòà

176 ÏËÀÌÚÊ

Румен Шомов

ПАЗЕТЕ ПОЕТА! (Слово, произнесено в Столична библиотека на 24 октомври 2017)

ДапредставяшГеоргиКонстантиновевсееднодапредставяшнасо-фиянцикакизглеждаВитоша,гледанаотстолицата.Повечеотпетдесетгодининеговототворчествоепознатоиобичаноотшироккръгчитатели.Известное,чедорикрадцивлезливдомаму,наредснамеренитеценности,отмъкватиналичнитеекземпляринаеднаотстихосбиркитему.

Оноваобаче,коетовече15-инагодининеспирадамеудивлява,епо-стоянствотонанеговотовдъхновение,чуждонавсякаквипаузиипре-късвания,творческикризи,всевъзможниумълчавания,годишниотпускиилипък(недайси,Боже!)излизанeв„заслужена“пенсия.Товинагиеснего.Негонапускадоривнай-тежкимоменти—вболничнотолегло,откоетопредпогледамусеразкриваеднаединственагледка—белиятквадратнатавана.Вдъхновение, коетоупорито създавановиинови,невъзможнизаподминаванепроизведения, изстрелващиделникани в орбитатанапоетичното.

ВсвоядълъглитературенживотГеоргиКонстантиновчестопре-минаваотеднаписателскаролявдруга.Нежниятлириксепреобразявававторнапрозаипоезиязадеца.Романътму„Туфо,рижиятпират“есреднай-тиражиранитеипревежданиначуждиезицибългарскикниги.После идва граждански чувствителният, остроумен, амного честоибезпощадножилещсатирик—роля,навлякламунемалкотягостнииболез-ненимоменти,разказвачътнаинтересни,понякоганаправоневъзможнислучкиотминалотов„Човекзасподеляне“,есеистът,мечтателят,чии-тостихотворениясепревръщатвпесни,обичаниотняколкопоколения,любопитнияткъмразличниобластинанаукатаипознанието,влюбенвтайнитенаживотапоет—всичкотоваеГеоргиКонстантинов.Ивсичкотоваотновоиотнововогромендиапазоноттеми,състояния,багри,прозрения,стилистичнипохвати...

СигурноеправпоетътНиколайКънчев,казвайкиприживе,че „пи-санетонапоезиянеедоброволенакт“.Икакможедае„доброволен“,вобщество,къдетоотпоезия,аиотхудожественалитература,неможедасеживее.Вобщество,закоетолитературата,обобщеноказано,неевътрешнапотребност.Иаконяколкохилядичовекаправятизключение,тованепроменяособеноналагащатасекатотягостнапеленаатмос-фера.Струвамисеобаче,чезаГеоргиКонстантиновписанетонапоезиянитое,нитоебилонякоганедоброволенакт,дориивнай-тежкитеи

  Румен Шомов  177

гладнигодини,когатоНиколайКънчеввсъщностпроизнасятазиреплика.Напукнацелиянихал,аможебиивотговорнанего,ГеоргиКонстанти-новпродължаваданирадва,даниутешава,дасегневизаедноснаснаслучващотосе.Задгърбамувечеима39книгиспоезия—сегачакамеиноватамустихосбирка„НЕДЕЛЕНЧОВЕК“,коятоеподпечат—7книгисесеистичнапроза,15книгизадеца.Снеописуемитеусилияиупоритост-танаосъзнатотосимисионерствоГеоргиКонстантиновпродължавадаиздаваГео-Милевия„Пламък“.Продължавадаотварявратитемузамладиидебютиращиавтори.Занай-добротоотсъвременнатабългарскапроза,поезияикритика,заонезималкопознатиилипростоподминатиотблясъциотминалотонаголяматанилитература,осъществявайкивръзкатаМинало,Днешно,Бъдеще.

Но защо втозиразпадащсе, втози всепо-яростно сепариращсесвят,къдетовсепо-артикулиранонеискамечуждотоинедавамесвое-то,всепо-неприкритонепонасямедругия,ГеоргиКонстантиновеедноотбезспорнитеименасмножествопочитатели?ЗащонеговатапоезияепредпочитанаотчитателитенаСтоличнабиблиотека,чийтоавторнамесецаднесетой?

ГеоргиКонстантиновимарядкатаспособностдасъздавастихотво-рения,смисълътнакоитонеескритзадняколкопоследователни,добрезаключениврати,анай-честозадсамоедна.Итоширокоотворенакъмдругия,когототойвъзприемакаторавеннасебеси.Каторазбиращисъпричастенсъбеседник.

Нямамнищопротивхерметичнатапоезия.Изобщоневъзнамерявамдаяпротивопоставямнаоткритото,непреднамерено,спонтанно,чо-вешкостихоизразяваненаГеоргиКонстантинов,новедносъмсигурен—изключителнотрудноедаси...катодругитеивсъщотовремедасиразличен.Състояниетонадушататидаенаоназивисота,благодарениенакоятодасъумявашдаобърнешпривидното.

„Капка болка.Капка жива влага.Капка скръб внезапна...Тихо падатпо земятаи задвижватвечния живот...“

Идруго:„Навярно робъте щастливи от глътка свобода,но скъсал веригата,сънува, че е станал робовладелец.“

Итрето:

178 ÏËÀÌÚÊ

„В българина дреме геният,но май че буден е глупакът.“

Ичетвърто:Прибиращотосекозестадо,поетътчувакато„древнамузика“,като

тичане„пострунинацинбал“итазимузикапритихва„втопломляко“.Всичкитетезитолковаразличнилицасасамочастотмноголиката,

всевиждащаи всечувстващаГеорги-Константиновапоезия.А една отнай-силнитенейнистраниеталантътмуданамираточния,завършващакорд—поантатанастихотворението.Знам,някоисмятат,чепоан-татапринизявастихотворението.Нокакдасесъгласястакавагледнаточка?!Каквобибило „Дървоиптица“ без: онзи завършващ „вълшебен миг, когато птицата има корен, а дървото — крила“...Безфиналътму!?

Щемипозволитедапрочетаиедноцялостихотворение,едноотонези,коитонякаксиубягватотпогледанакритиката,носпоредмен,санепо-малкостойностниотполучилитевисоката£оценка:

ПАСТОРАЛНО

Острият връх прониза небето.Бликна кървав залез.После мракът погълназелените жестове на дърветатаи голямата планинасе скри в себе си...Стъкмих огън от няколко съчкии моята самотност станасветещ остров в нощта. Пламъкът забърборина своя древен езики аз се размислихза вечни неща:За тревата, дъжда и вятъра,за земната смърти безкрайния космос...Моите мислипросветваха и гаснеха в мен,но искрите на огъняизлитаха в небетои се превръщахав студени съзвездия.

Можебизанякогощепрозвучипресилено,нопоезиятаичовещинатанахоракатоГеоргиКонстантиновсаоназиспойващаматерия,коятовсеощесеопитвадапротиводействанапълнияразпад,надеградацията,натоталнатазагубанасмисъл,историческапаметиценности,кактов

  Румен Шомов  179

страната,такаивцелиясвят.„Целиятсвят“,нонезащотопреводнанеговостихотворениеукрасявабрюкселскотометро.НезащотонеговипроизведениясаотпечатанивМакедония,Франция,Германия,Полша,Украйна,Япония,Русия,Казахстан,Индия,Сърбия...Незащототойимакниги, цикли и отделни стихотворения, публикуванинаАНГЛИЙСКИ,ТУРСКИ,РУМЪНСКИ,ЛИТОВСКИ,ИСПАНСКИ,ФЛАМАНДСКИ,АРАБСКИ,ФАРСИИДРУГИЕЗИЦИ.Азащото—дълбоковярвамвтова—неутринотонаистинскатапоезия,дориинеиздадена,дориинепрочетена,дорисамонаписана,понеобяснимначинпрониквавхоратаигипроменя.Макарималко,макаринеосъзнато,макариневидимо...

Затованакраящесипозволядаперефразирамединстихотнеговопопулярностихотворение:

„Пазетепоета!“ПазетепоетаГеоргиКонстантинов.Тойвитрябва,макариизобщоданеподозиратетова!Инесамопрезтозимесец...

Нîâîèçëяçëàòà сòèõîсáèðêà íà Ãеîðãè Кîíсòàíòèíîâ „Неäеëеí ÷îâеê“ (äеêеìâðè 2017)

180 ÏËÀÌÚÊ

Писателят като международен наблюдател

Александър Гочев, САЩ

PAX AMERICANA КАПИТАЛИЗЪМ, ЛИБЕРАЛНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННА ВОЙНА, КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН ЕЛИТ

Реçþìе

Статиятаима характерна ревю, базирана до голяма степеннацитиранитеизточници,иимазацелдаподчертаерешаващатаролянакултурнияелитнесамозаизгражданенаинтелектуалнотонивонададе-нанация,ноизапланиранетоиреализациятанавсевъзможнилокалнииособеноглобалниполитикономическиисоциалнипроекти.Изгражданетонаглобалникапиталистическиелитиеединотвърховетенацивилиза-ционноторазвитиеначовечеството,койтоедвалиепо-нисъкоттозинасъответниятехнологическипрогрес,катоеочевидно,чеетическитеоценкиинадветенаправлениянемогатдаиматкачественоразличенхарактер.Главнадвижещасилазареализираненаспоменатитепроектиестремежътзапечалба,аглобалниятимхарактерсеопределяотсаматапазарно-експанзивнасъщностнакапиталистическатасистема,домини-ращасветовноторазвитиеотсамотосизараждане.Демонстрациятананай-същественитекачестваифункциониранетонатазисистемаиз-пъкватнай-ясносрещупринципиаленпротивник—съизмеримасистемасантикапиталистическихарактер,коятонеседвижиотпазарниприн-ципи.Такаваситуациябешереализираназасравнителнократковреме—отпояватанаСССРдонеговоторазпаданепрез1989—90-тегодини.Товаобяснявазащовтекстапо-долусеизползватзаилюстрацияпримериотструктуратаиповедениетонадветесистемивтяхнатанепрестаннаибезкомпромиснаборба.

Накрая се обръща внимание на неизбежната историческа отго-ворностна локални културни елити, коитоформират характера на„фронтовата“линиянаобменнанационалнииглобалниценностииидеи,характер,койтоможедасеменимеждудветекрайностинаабсолютнавраждебностилинационалнопредателство,междукоитоеизключителнотруднореализуематавъзможностзаобменсмаксималнаползаизадветестрани.Последнатавъзможностетруднореализуема,защотоотеднатастрананашахматнатадъскастоигросмайсторнаинформационната,

  Александър Гочев  181

икономическатаистандартнатавойна,койтонееособеносклоненкъмкомпромиси.Нетрябвадасезабравяобачечевтазинеизбежнабитка,нерядко битканаживоти смърт за еднамалканация,най-мощнотопсихо-историческооръжиеереалнатакартинанасвета,коятоможедабъдеконструиранасамоотмногодобреобразованпатриотиченсамоп-роизвеждащсенационаленелит.Защотонационалнатаисториянесамосепишеоттозиелит—нейниятходсеуправляваотнего.

1. ÑАЩ — сâðúõäúðжàâà

ОщепризапочванетонаВторатасветовнавойнаВашингтонена-ясно,чеследнеяСАЩщебъдевпозициятанадоминиращасвръхдържаваи,съответно,очертават.нар.„Главнасфера“нанеоспорвановоенноиикономическовлияние,коятовключваЗападнаЕвропа,ДалечнияИзтокибившатаБританскаимперияснейнитеблизкоизточниенергийниресурси.Тазиобластсепредполагадабъдеподчиненанануждитенаамериканскатаикономикакатосеограничававсекиопитзасуверенитетнастранитеотобластта,пречещнаглобалниядизайн.Разбирасе,когатоставадумазаикономикатанаСАЩ,сеимапредвиднеамериканскиянарод,атези,коитодоминират,контролират,владеятиуправляватамериканскатаикономика.

ПрезидентАйзенхауер разбирамного добре, чеБлизкиятИзток е„изумителенизточникнастратегическимощ“(подумитенаДържавниядепартаментпрез1940-тегодини),койтоСАЩиманамерениедазадържизасебесиизасвоитесъюзници.ТазипозицияереализациянамнениетонаА.А.Бърл,влиятеленсъветникнапрезидентРузвелт,ченесравнимитеенергетичнирезервинаБлизкияизтокпозволяватдасеустанови„фак-тическиконтролнадцелиясвят“

ЩосеотнасядоЛатинскаАмерика,тоамериканскатапозицияеизразенамногояснопрез1945отвоеннияминистърХенриСимпсън„Азмисля,ченикакнеемногодаимамезасебеситозималъксъседскирайон,койтоникоганеебезпокоилникого.“

Многояснаравносметкаотноснопланиранетопотезивъпросиена-правенаотДжорджКенън,оглавявалотделазапланиранекъмДържавниядепартаментвкраяна1940-тегодини.ВдокументPPS23отфевруари1948можедасепрочетеследното.

„Ниепритежавамеоколо50%отсветовнотобогатство,аимамесамо6,3%отобщотонаселение.Притоваположениенеможемданаправимгрешкатаданевидим,чесмеобектназавистивъзмущение.Нашатареалназадачаевнастъпващияпериоддаразработимтакавапрограма,коятощенипозволидазапазимтазипозициянанеравенство...Нетрябвадасесамозалъгваме,чеможемдасипозволимлуксадабъдемалтруистиисветовнибенефактори...Щетрябвадапрестанемдаговоримзанякак-висисмътнии...илюзорницелиотроданачовешкиправа,повишаваненажизненоторавнищеидемократизация.Неедалечденят,когатощетрябвадаработимсдиректнисиловиконцепции.Колкотопо-малкосмеспъваниотидеалистичнилозунги,толковапо-добре.“

182 ÏËÀÌÚÊ

Сега,трябвадасеимапредвид,четоваедокументотнай-високасекретност.Идеалистичнителозунги,разбирасе,трябвадасеразтръ-бяватпостоянно отакадемичните среди, отучилищата,медиитеиостаналатачастотидеологичнатамашина,задасеусмиряванаселе-нието,оформяйкит.нар.„официалномнение“.Трябвадасеимапредвид,чемнениетонаКенънемнениеотспектърана„гълъбите“,либералитеихуманистите,ноепрозрачноясно.

ГорнияттопсекретендокументсеотнасядоДалечнияИзток,ноКенънприлага същитеидеиипо отношениенаЛатинскаАмерикаповремена брифингнапосланиците, обяснявайки, че главната грижанаамериканскатаполитикае„защитатананашитесуровини“.

„Комунисти“етермин,редовноизползванвамериканскатаполитиче-скатеология,отнасяйкисезахора,коитовярватбезпрекословновидеята,че„правителствотоносинепосредственатаотговорностзадобруванетонанарода“.ЦитатътеотдокладнаразузнаванетокъмДържавнияде-партаментнаСАЩ,койтопредупреждавазаразпространениетонатазижестокаинечестивадоктрина,която,разбирасе,поставяподзаплаха„нашитесуровини“.

Акодаденоправителствоеоттозитипилииманеблагоразумиетодаводидейностоттозитип,товеднагасепревръщавъввраждебнопра-вителство.Тоставачастот„монолитнаибезкрупулнаконспирациязазавладяваненасвета,спореддумитенапрезидентДжонКенеди.Основенпостулаттуке,четаковаедноправителствоепоставеноизцялоподконтроланаруснаците.

През1949Китайобявяванезависимост,явлениеокачественокато„ЗагубатанаКитай“катотерминологиятаемногопоказателна—обик-новеносегубитова,коетосевладее.СледваВиетнам,послецялаЮжнаАмерика,къдетосезакриватамериканскибазиинесеприемаконтролотМеждународниявалутенфонд.Заподробностиотносно„кухнята“наамериканскатазащитанасвоята„Глобалнасфера“изасъответнитепоследствиязаазиатскатаиюжноамериканскатачастинатазисфераговориотновоЧомски.

Ситуациятазапочвадасепроменя,когатодругитеиндустриалнидържавизапочватдасевъзстановяватотопустошителнатавойнаикогатодеколонизациятанабираскорост.Вначалотона1970-тегодиниСАЩвладеятвечесамо25%отсветовнотобогатствоииндустриални-ятсвятставатриполюсен:СевернаАмерика,ЕвропаиИзточнаАзиясбазаЯпония.

Социално-икономическатасистемаНеолиберализъмвъзниквавкраяна1970-тегодини,асеприлаганапрактикаотРоналдРейгъниМаргаретТачър.Врезултатсереализирапреразпределениенадоходитеспосоканапотокаотсреднатакласакъмкаймаканаобществото,деиндустриали-зациянаядротонакапиталистическатасистемаидоминиращапозициянафинансовия капитал.Производствениятбум вСАЩследВторатасветовнавойнасъздаваблагоденстващасреднакласа,коятоседължинесамонаиндустриализацията,ноинастраханадоминиращатакласаотолевяваненамасите,кактонапримервИталия,главнопорадисамото

  Александър Гочев  183

съществуваненаСССР,страх,койтопринуждавакъмпо-доброзаплащаненаработещите.Катонегативенрезултатотповишаваненастандартанаживотепояватанапретенциизаучастиевъввлстта,коетопростонямакакдабъдетолерираноощеповече,чеикономическиятбумзапочвадазатихва.

През1975попоръчканаТристраннатакомисиясенаписвадоклад„Кризанадемокрацията“,вкойтосепрокламира,чедемокрациятанеесамостоятелнаценност,асамоинструменти,аконесевнимава,без-отговорнигрупимогатдапосегнатнавластта.Практическидействиясевзематвдвенаправления:внасяненаапатиясредмаситеи,многопо-важното—деиндустрилизациячрезизноснапромишленостотядротонакапиталистическитедържави(аутсорсинг; outsoucing)къмразвиващитесестраниснедвусмисленнамекзаочакванопослушаниеглавнонасредна-такласа,чеможедазагубиработатасивсекимомент.Внеолибералнияпериод1980—2010започваиерозиянаизвъникономическитеинститути,скелетанакапиталистическатасистема:националнатадържава,граж-данскотообщество, образованието,политическатасфера, спланиранкраенрезултатотслабванена държавата.Победител ефинансовияткапитал,койторекламиравсемогъщатамантра,чепазарътрегулиравсичкот.е.държавниструктуризанамесасъвсемнесанеобходими.Резул-татътерадикалнаконцентрациянабогатствовръцетенапо-малкоот1%отнаселениетонаСАЩ,средкоитоначелномястосаизпълнителнидиректори(CEOs, Corporate Executive Officers),мениджъринафондовеидругифинансистиоттозисорт.Товаводидоконцентрациянаполити-ческавласт,която,обратно,водидодържавнаполитиканаувеличаваненаикономическатаконцентрация,чрезфискалнаполитика,дерегулиране,специалниправилазакорпорациитеимногодруги.

Каторезултатотнеолибералниякурс,реалнатасредназаплатавСАЩпрез2000годинасеустановявананивотонатазипрез1968,асред-ниятдоходнасемействотопадананиво1980година,коетосравнителнозадържанеседължинафакта,чеженскатаполовинаотсемействотосевключвавприпечелванетонахляба.Отбелязвасерязкопонижениенанивотонаобразованието,коетовСАЩзапочвапрез1970—80-тегодиниипродължавадоднес.Бившитесоцисегановикапстранислед1989започ-ватуспешнодареорганизиратобразованиетосмногобързитемповеповечеутъпканпът,използвайкиизпитаниметоди.

Следикономическатакризапрез 2008—9 години, индуциранаизцялоотфинансовиякапитал,главнотозисамериканскипроизходиконтрол,започватдасечуватновигласове,чепазарътнеможедарешивсичкипроблеми,четрябвадасеограничифинансовиякапиталвинтереснаоб-ществото(т.е.винтереснаостаналатачастотвърхушката),коетовечеслаганачалотонанов,антилибераленкурс,входанакойтосеочаквадаседемонтирапазараподконтролнанякаквиструктури.Новияткурс,заедносерозитанадържавнитеструктурипрезпредходниянеолибераленпериод,неенищодругоосвенначалотонадемонтажанакапиталисти-ческата система с резултатглобалнаикономиканаразпределението,контролираноотнякакваизвъникономическасиловаструктура.Защото

184 ÏËÀÌÚÊ

населениетоназемятарастенеудържимо,аресурситесамалко.Разбирасе,последнитеекстаполациисавреалиитенафутуризма,нотрябвадасеимапредвид,чеконтролиращитеструктури,закоитостававъпрос,састъпилинамноговековнатрадиция,вкоятофутуристичнитепро-ектисабиливинагинай-важните,индуциращисъответнаидеологиязабъдещияпериодитактическиплановезареализациякатомисленетоипланиранетонеезаутре,азадесетилетиянапред.

ЖакАтали,идеологътнакорпоратокрацията,вкнигата„Краткаисториянабъдещето“пишезаразпаданенаимпериятанаСАЩ(около2035),създаваненаполитцентриченсвятот9доминиращистрани(САЩ,Бразилия,Мексико,Китай,Индия,Русия,Европейскеиятсъюз,ЕгипетиНигерия)изазапочваненапроцеса„номадизация“,предизвиканоттех-нологичнифактори(оттипанаИнтернет),демографскифакторииотсъздаванетонамегаполиси.Въпросъте,койщебъдеприетвуправляваща-таструктура(класа)икойщеконтролираприеманетовнея,хоракатоБилГейтсиУорънБъфетсжалкитеси50-60милиарда(най-богатитехораспоредсписаниеForbes)илиотдавнарешениетонаГейтсиБъфетданеоставятголямонаследствонасемействатаси,дарявайкиогромнисумизаобщественоползване,еможебивходенбилетзатамгоре,вгрупатанаХиперномадите,управляващатакласанабъдещатаХиперимперия.

Днесмного сепише запостояннияупадъкнаСъединенитещати,които, споредБжежински, отнивотонадоминиращасвръхдържава сесмъкватнаниволидеркатоитазипозициянапоследък,сепоставяподвъпросотнего,аинесамоотнего.УправляващатавърхушканаЩатитеобаче,несменяполитикатаси,възприемайкинай-малкотоотстъплениеотпъленконтролкатопъленпровалсъссъответнитесиловиусилиязакорекции.Въввсекислуай,въввоенноотношение,САЩсиоставатбез-споренлидер,харчейкизавъоръжениеколкотовсичкиостаналистрани,взетизаедно.Притоваположениепоканазаразговорнаеднаисъщамасасеполучавасамоакоставадумазасъмишленици,ащосеотнасядопро-тивници—самоакоиматсъизмеримиколичестваатомнооръжие.

2. Ãëîáàëеí õàðàêòеð íà êàïèòàëèсòè÷есêàòà сèсòеìà

Капитализмътнеесамокапитал,тойесложнаорганизациязакон-трол,охрана,иинвестираненакапитала,катоздравословнотосъстояниенасистематаможедасеподдържасамочрезекспанзия.Вмомента,вкойтопечалбитенафинансовияелитзапочватданамаляват,секолони-зирановатеритория,предоставящасуровинииевтинаработнаръка,ивсичкосезавръщавнормалноторусло.Интереситенапазарасанадна-ционалнипосвоятасъщност,влизайкивнеизбеженконфликтслокалниямозаеченхарактернасветовнатаполитическасистемасъсспецифичнизаконизавсякаотделнастрана,следователно,естествениятстремежзамаксимализиранетонапечалбитеенеизбежносвързанснарушаванетоназаконите,кактонасобствената,такаиначуждидържави.Оттукнеобходимосттазасъздаванеанаднационалниструктури,закрити(тай-

  Александър Гочев  185

ни)идългоживущидействащизаотстраняванеилипонезанамаляваненаполитическитепречкипредглобалниябизнес.Товасаструктуризастратегическопланираневсветовенмащабсадекватнафинансовабаза,контролиращиинформационнияпоток,особенотози,предназначензаоб-разование,сегментнаобществото,плюссистемазарационалнопознание,отговарящазаанализанаисторически,социалниифинансовидейностиизаформулираненастратегии.Подготовкатаначовешкиматериалзатезинаднационални структури, глобален капиталистически елитнаглобалнатакапиталистическа система, имарешаващхарактеркатокачествотомузависиизключителнооткултурнотонивонасредата,заповишаваненакоетонесескъпятникаквисредства.

НаБерлинскатаконференцияпрез1884—85,известнаощекато„Конгоконференция“,севземарешение,честрани,коитонемогатдаразработ-ватсобственитесиприродниресурси,трябвадасеотворятзасвета.Аконежелаятдасеотворят—трябвадасеприложисила.ВрешениетосеговоризаАфрика,ноеясночесеизпращатнедвусмисленисигналидругадетъйкатоАфриканеебилаособенпроблемвспоменатиясмисъл.Внашевреме,засравнение,МадлинОлбрайтиЗбигневБжежинскитвърдят,ченеесправедливоРусиядаимасамозасебеситакаваогромнатериториясценниприродниресурси.

СледреволюциятавРусияпрез1925—1929годинисеоформяновпро-тивникназападнатакапиталистическасистема—червенатаимперияСССР,чийтоантиглобален,антикапиталистическиисоциаленхарактер(тройноанти)еокончателноформирансразгромяванетонаантиста-линскияблок,съставенотлевиглобалисти(интернационал-социалистиТроцки)идесниглобалисти (буржоазенФинитерн;Бухарин),чиятоля-во-дяснаполитиказапремахваненадържавно-политическитеграници,макарискоренноразличнисредства,евхармониясорганизациятанакапиталистическата системакато световенпазар без граници.Товаобясняваиподдръжкатанареволюционнителевиглобалисти (ЛениниТроцки)отЗапада,(ГерманияиСАЩ,съответно),накоитопадаизбо-рът.ПобедатанаСталиннадтазиопозиция,слозунга,чесоциализмътможедабъдепостроениведнаотделнастрана,еипървапобеданадглобалиститевунисонсдиалектикатанаразвитиетонакапитализмаинасистемнияантикапитализъм.ИзселванетонаТроцкиесигналикъмКоминтернаикъмФинитерна,ченямавръщанекъмпроекта„Световнареволюция“ичезасегащеимасамо„Червенаимперия“.Вотговордесни-теглобалистипревключватнановпроект,„Световнавойна“,сочакванрезултатхитлеристки„Европейскисъюз“,ноитозивтори,глобалисткипохарактерплан,епроваленотпобедатаглавнонаСССРнадГерманиясъссъпътъстващдемонтажнаБританскатаимперияивъзникванетонановияхегемон—САЩ.

Следседемдесетгодининеуспешнаборбасрещуглавнияпринципиаленпротивникнаглобализмаидвапробивът—разпаданетонаСССРкатотриумфнастратегическомисленеинаинформационнатавойна,прене-брегнатанапълноотидеологическидеградиралатасъветскапартокрация.

186 ÏËÀÌÚÊ

3. Кàïèòàëèсòè÷есêè еëèò è íàäíàöèîíàëíè сòðóêòóðè

ВкраянаживотасиМарксезаявил,чеакотрябвалнановоданапи-ше„Капиталът“,бизапочналнескапитала,асдържавата.Векинещопо-късноеясно,чеидържаватанеевосноватанафункциониранетонакапиталистическатасистема,тъйкатотяимасъщественонаддържа-венхарактер.Историятанакапитализмаеисториятананеговитенад-националниструктури,коитоопределятиосигуряватстратегическитенаправлениянанеговотоглобалноразвитие,манипулирайкиполитиката,чийтолокаленхарактереперманентнапречка.

Считасе,чепрезпериодаотпаданетонаКонстантинополвсреда-тана15векдокраяна100-годишнатавойнаиВестфалскиямир(1648)сесъздаваскелетанатозиелит.Силатанаелитасесъстоивнеговотовисококачество.Тойсехарактеризирасполифункционалност,развиванавсложниисторическипериоди,богатинакризи,революцииинакомпли-цираниотношениямеждумногодържави.На западднестакаваполи-функционалностсекултивираиеедвалиненеобходимост,коетоможедасеилюстрираотцялспектърдлъжности,академични,политическиикомерсиално-финансови,заеманиотеднаисъщаличност(ЗбигневБжежин-скииХенриКисинджъркатопримеритука).През16векнямаизградениструктуриисеизползватсъществуващитемасонскиложи,напълвайкигисновосъдържание.Теиграятогромнароляпрез18век,създавайкитозичовешкиматериал,койторешавапрез19векнай-важнитепроблеминака-питалистическатасистема.МасонскителожинаВеликобританияиматдваклона—британскииевропейски.Първиятпроповядванационализъмипатриотизъм(Right or wrong this is my country),авторият,фокусиранпредимнонаГермания,възпитавасвоитеактивистивкосмополитизъмиуважениекъмлибералнитеценности.Когатомасонствотопреставадабъдеадекватнонановатаепоха,започватдасеформиратпринципиалноновизакритиструктури,коетонеозначава,чемасонствотопреставада съществува.Например,през 1890-те годиниСесилДжонРодс (Cecil John Rhodes;1853—1902),убеден,чеангло-саксонскатарасаенай-великатараса,създавазакритообщество.The Group,засъгласуваненасветовнитепроцеси,коетопрез1916започвадасеръководиотгрупатанаМилнер.The Group съществуваидоднескатоимасъмнения,чеработисДжулианАсанж(Уикилийкс).Важенмоментзаформиранетонатезиструктуриерешениетодазапочнедасегледасдоброоконасродяванеточрезаристо-кратично-финансовибракове,реализираносамоследсмърттанакралицаВикторияпрез1902година—твърдпротивникна„разреждането“наари-стокрациятасфинансисти.

СледПърватасветовнавойнавЛондонсесъздаваБританския(от1926година—Кралския)институтзамеждународниотношения(КИМО)включвайкиАрнолдДж.Тойнби(авторнакурспоисторияв12тома),коор-динаторнадейносттанабританскитеспецслужбиповременаВторатасветовна войнаКИМОиздава списание, отчети за дискусии, ежегоден„Обзорнамеждународнатадейност“,съставянглавноотТойнбиилиотчленовенагрупатанаМилнер.През1938КИМОставаконсултантна

  Александър Гочев  187

Министерствотонавъншнитеработи,авначалотонавойнатаставаотделкъмнего.

През 1924 въвВашингтон се създаваСъвета замеждународни от-ношения(СМО),американскианалогнаКИМО.Започвасъздаванетонаклубниангло-американскиструктури,характеризираникато„вкорененисамопроизвеждащисебратства,управляващианглосаксонскитедържави,коитосабилиисаформираниотдинастийниконгломерати,произхожда-щиотбанкерскиродове,дипломати,офицерствоиуправляващааристо-крация.Такива„клубове“действат,управляват,възпитаватимисляткатокомпактна олигархия, привличаща за сътрудинечство среднатакласавролятанафилтърмеждунеяипростолюдието.Втаканаречениядемократиченизбор,най-хитроумниятмоделнаолигархичноуправление,електоратът,кактоипреди,няманикаквовлияние—политическатаспо-собностесинонимнасилатанаубеждението,необходимазаигражданена„консенсус“поотношениенажизненоважнирешения,коитосъвсемнесеформулиратотизбирателите.Посъщество,подкрепанадемокрациятасъществувасамовсфератанапропагандатаиидеологията,авреалниясвятенормакапиталистическиятелитдаяненавижда.Социалнатадресуранаелекторатадаизбирасамоотвечеготовиалтернативи,днесуспешносеводиощеотраннигодиничрезтестоватасистемавучебнитезаведения,коятосистемаизобщонеседопускаприобразованиетовнай-елитнитеучилища,колежииуниверситети.Тамцелтанаобучениетоедруга—способностдасеформулиратпроблеми,закоетоенеобходимодасеправипредварителенанализ.

Следващиятетапобхваща1960-теи1970-тегодини,активиранотдемонстрациятанаСССРкаксезавладявастраназа48часа,Чехословакия,разполагащаседнаотнай-големитеармиивЕвропа.Настратезитеимставаясно,чеСССРнеможедабъдепобеденвоенно,аможесамодабъдезадушенвприятелскиобятия.Създаватсе структурикатоРимскияклуб.ТристраннатакомисияиМеждународенинститутзасистемнииприложниизследваниявъвВиена.

Информациятазатезигрупи,коитоиматразличниинтересиисавпостояннаборбаекактоограничена,такаиманипулиранаотстрананасамитегрупизасвоиспецифичницели,новсепаквогромнияИнтернетпотокможедасенамериполезнаинформация,катозаориентирслужатнеотделнитефакти,аочертанитенденциикактоивъпроса„Накогоенужнотова?“поотношениенадействияиливнушения.Официалнитемедиинедемонстриратжеланиедаинформиратхоратазатезигрупи,катожеланиетонамалявасдемократичнатаотвореност.НапримервСАЩслед1930-тегодининесепубликуватповечеизобличаващиматериализакланаРокфелер.

4. Иíфîðìàöèя, ïðîïàãàíäà è èíфîðìàöèîííà âîéíà

За да разберем какво ставапо света катоцяло, заливани отин-формационнипотоциотвсякакъв вид,трябвада сменаясно ст.нар.геополитическаконцепциявнейнитедвааспекта:официалениреален.

188 ÏËÀÌÚÊ

Тованееновпроблеми,например,следнатамаксиманадревногръцкияТукидитможедахвърлиизвестнасветлинавърхунего:„Силнитеправяткаквотосиискат,слабитестрадаткактосеполага“.Едноестественоследствиеоттазимаксимае,чевсякамощнадържаваимаострануждаотспециалистииапологети,чиятозадачаедапоказва,чекаквотоидаправятсилните,тотоеблагородноисправедливои,чеакослабитестрадат,тотесамисасивиновнизатова.Понастоящемназападтезиспециалистисенаричат„интелектуалци“и,смногомалкоизключения,изпълняваттазисизадачасумениеисчувствозаличнаправедност,дажекогатоставадумазанай-страннитвърдения,практика,коятоможедасепроследидокументалнодонай-древнивремена.Смисълътнадумата„интелектуалец“нее,четезиспециалистисапо-умниотвсичкиостана-ли—тесапростопривилигировани,иматдаизпълняватгореспоменатазадачаисъответно,савлиятелни.

ТукаемястотодасецитираипопулярнотомнениенаАнтониоГрам-ши(свободенцитат),чекойтореализирагосподствовкултурниядискурсконтролираполитикатапопростатапричина,чеполитическатаролянадискурсаедаубеждава.Присъщественогосподствовдискурса,напри-мер,епочтинеизбежноимплантиранетонаподбранавъншнапрограмавсъзнаниетонаполитическияелитнададенастрана,койтоелитследизвестновременамиразанапълнонормалнодагледанаразвитиетонаповеренатамудържавапрезчуждиочилаидаописвасветовниилокалниявлениячрезвечеразработенииобоснованивноснипонятия(либералнаикономика,демократизация,глобализация,мултикултурализъм,Болонскаобразователнасистемаит.н.),следвайкинеизбежно,почтиавтоматичноинапълноубеденочуждпроектзабъдещето.Вместособствен.Ситуация-тамногонапомнясцениотбандитскифилми,вкоитонателевизионнитемониторинаохранатанабанкатасепускакасетаскартинкинабезлюдникоридориистаикатосъщевременнотрезоритесеизнасятскамиони.

Информационнатавойнаизискваконтролнадинформацията,койтозапочвадасеналаганякъдеследВторатафренскареволюция,когатоседаватизбирателниправана„опасната“класа(легализираненасоциал-натаопозиция,коятовечеставачастотсистемата).Веднагасевижданеобходимосттатази„опасна“класадабъдеопитомявана,коетосеосъ-ществявачрезпосредничествотонасреднатакласа,катосеобработванасоченоотмедиите(потовавремевестниците),понеобходимостпо-ставениподпъленконтрол.

Събитиятапрезвторатаполовинанаминалиявекпоказахаабсо-лютнонедвусмисленорешаващатаролянаинформацията,катоможебинай-ефективнотооръжиенамеждународнатаполитическаарена,скоетобешереализирананай-голямата „мирна“ геополитическа катастрофа,разпаданетонаСССР,нещокоетонесеоказадажепосилитенаеднасветовна война.Войниците, офицерите, генералитеи стратезитенаинформационнатавойнасекултивират,най-общоказано,откултурнияелит,койтовземапъленкредитзапобедитенаатакуващатастранаиносипълнатаотговорностзапоражениятанапотърпевшата,незабра-вяйкирешаващатаролянавездесъщатаинтелектуалнапетаколона.

  Александър Гочев  189

МалкистраникатоБългариянепредоставятнай-добритепримеризаилюстрациянаинформационнатавойнапо-простатапричина,чесъ-противатасрещунея,поизвестнипричини,практическинесъществува.Променитеипоследствиятаоттазивойнасасъщите,ноконфликтите,доколкотогиима,катоправилоилинесеотразяватотмедиитеилисасанитарно обработени.Отдруга странаЦарскаРусия,СССРиРусияднессапочтиединственитепримерикатообектинаперманентнаин-формационнавойна,коятосеводивечепочтидвестолетия,увенчаласеснай-голяматапобедазаЗапада—разпаданетонаСССР.СледващацелеразпаданенаРускатафедерацияпоподобенсценарий—пропуснатаголямавъзможностпрез90-тегодининаминалиявекповреметонаЕлцин,кактоеотбелязановпоследствие.Трябвадасеподчертае,черазглежданетонаконфликтитеСССР—ЗападиРусия—Западесамозаилюстрация,инекатопримерзаподражаниевнякакъвсмисъл.Подражаниетоебезмислено—подражаниенаминалотоевинагиобреченонанеуспех.

МожедасенаправиизвестенпаралелмеждуРусиявкраяна19векиСССРвпериодаслед1960година.Идватапериодасехарактеризиратскризисниявлениявпочтивсичкисферинаобщественияживот,моралнадеградацяи ерозияна държавните структури, довели, съответно, дореволюциятаот1917иразпаданетонаСССР.Вкраяна19веквцарскаРусиясеесчитало,чеможешдапринадлежишнарускияинтелектуаленелит(западноподобнодворянство,либералнаисоциалистическаинтели-генция)самоакосестремишдаимитирашевропейскиначиннаживот,критикувайкивсичкорускокатоназадничаво,реакционно,полуазиатско.Седнадума,интелигенцияесамолибералнатаинтелигенция.Достоевски,например,ебил,внай-добрияслучай,единполуинтелигент.

Началотонаразпадана червенатаимперияСССР, единственатасериознаантикапиталистическаполитическаалтернативанаЗапада,започва със създаванетонапартийно-бюрократична върхушка,непод-властнанарепресииотсталинскитип,коиторепресиисаимализацелданеседопускаерозиянасоциалнияхарактернадържаватакатосепредо-твратиоформянетонавърхушкатакатоотделнакласа—партократия.Партиятаполучавапълнавластследкатоотпадатзаплахитеиконку-ренциятаотКГБ(унищожаваненаБерия),отармиятаиминистерскиясъвет(отстраняваненамаршалЖуковиМаленков),аконгресътнаКПССпрез1956годинапостановява,чечленнаЦКможедасеарестувасамосъссъгласиетонацелияцентраленкомитет.През1960-тегодиниСССРзапочвадатъргуваснефтисепоявяватвъзможностизаинвестираненадоларикактонавънтакаивстраната,възприемасеполитиканаинтегриранесъсЗападасредовниконтактимеждучастотзападнатаи съветската корпоратокрация (номенклатура, спец служби, научниструктури).Започваерозиянагосподстващатаидеологияиидеологическоразлаганенависшатаисреднатакласа.През1960-тегодини,например,КГБне е завербуваланито единагентпоидейни съображения, а самосрещузаплащане.ОбразътнаСССРкатолидервсветовнотодвижениекъмбъдещетозапочвадапомръква.Съветскатапропагандапристарее-щотоизатъпяващопартийноръководствоимаподобенхарактеригуби

190 ÏËÀÌÚÊ

влияние.ИнтелигенциятазапочвадаслушапредаваниятанаСвободнаЕвропа,РадиоСвобода,БиБиСи,ГласътнаАмерика,чиятоинформацияесмногопо-висококачество.Частотноменклатурата(новатасъветскакорпоратокрация)започваинформационнавойнасрещусобственатасистранаинейнотоминалополиниятаколкоценнаепазарнатаикономика.Вкраяна1970-тегодинисесъздаваГорбачовскатакомандаотбъдещисобственици(съветскоболярство,коетообхващачастотноменклату-рата,специалнитеслужби,някоинаучниструктуриикрупни„теневики“)сцелизместваненаКПССотвласттаисмянанастроя.

През1988—89обачеЗападътвземаинициативатаисменязадачата—вместосмянанастроя,реализирадемонтажнаСССР.КулминациятанатозипериодесрещатанаДжорджБушсМихаилГорбачоввМалтана2-3декември1989.НесамоБуш,ноисъветскитепомагачи,напримерАлександърЯковлев, ясно са си давали сметка, чеперестройкатане есамокапитулациянаСССР,ноиразпукванена1000-годишнатапарадигманарускатаисториясГорбачевизмакатопървафазаиЕлцинизмакатовтора.ПодобномнениеизразяваиЗбигневБжежински.Навъпросакаксееборилсрещукомунизматойсъветважурналистаданезаблуждавасебесиидругите,честававъпросзаборбасрещукомунизма—борбатаесрещуРусия.Противнейнатаисторичестароля,противхилядолетниямоделнарускатаистория,противрускиядух.ВиждасепълнатаеквивалентностнапозициятанаАлександърЯковлев,„мозъкът“наГерманияпрез1940заявява,чеборбатаенесрещуХитлеридаженесрещунационалсоциализ-ма,аснемскиядух,заданесевъзродиповечедухътнаШилериГьоте.Етозащонеговитепоследователи,пост-перестройчиците,говорятдасережатнапарчетасъчинениятанаДостоевски,дасезабранятрускитенародниприказкикатовредниидасезаменятсъсзападните.Аетоиеднопо-новомнениенаБжежински:спореднего21векщесестроизасметканаРусия,вущърбнаРусия,наразвалинитенаРусия.

Социално-икономическитепоследствияотреализациятанаглобалнипазарниотношениявразгромениясоцлагерсавпечатляващи.ВдокладнаООНот2002годиназабедносттаможедасепрочетечепрез1989годинавстранитесателитинаСССРиевропейскатачастнаСъюзаеимало14милионагражданиквалифицираникатобедни,коетоемногомалкочисло.СледразпаданаСССР,през1996,самоседемгодинипо-късно,сарегистри-рани168милионабедни.Заключениетонадокладае,четоваенай-големияпогромнасреднакласависториятаначовечеството—социалнаката-строфа.Ставадумазаучители,инженери,лекари,учени,хоранакулту-рата.ТехнипредставителисевиждахадаровятизкофитезабоклуквцентъранаСофия.Голямачастоттезиобеднелимилионисазаминалипреждевременно,кактониучицърквата,вединпо-добърсвят,илюстри-райки,чеинформационнатавойнаможедабъденепо-малкосмъртоноснаот„горещата“.Врезултатнаседемгодишноизсмукваненакапиталивпосокаизток-западповременапрезидентствотонаБилКлинтър,САЩрегистриратзапръвипоследенпътположителенбаланснадържавниябюджет.Двигателятнацялатаоперациясафинансистите.Главнатаролянабанкитеедабъдатпосреднициприинвестиранетонапаритена

  Александър Гочев  191

собственицитеимт.е.финансиратпроизводителитекатозатазидей-ностполучаватпроцентоткрайнатапечалба.ТозипроцентнараствадесетократнозапериодаотВторатасветовнавойна(5%)досега(повечеот50%).Посредникътприбираповечеотполовинатаотпечалбата!

Пореднатаинформационнавойнаевразгараси,започналаспревратавУкрайна,койтосвалипрезидентЯнуковичпрез2014година,демонстри-райкиновивисотинаизгражданетонаинформациявчистапропагандаотГьобелсовтип,която,най-стественоиочевиднозавсекищо-годемислещчовек,няманищообщосдействителнитесъбития.Пропагандатасеводиглавноотстраната,коятонепреценявареалнитесъбитиякатоизгоднизанея,докатопротивнатаполагавсичкиусилиядаизглеждамаксималнообективна.Катопримеризанай-безогледнапропагандаможемдапосо-чимсъветскитемедииповреметонаБрежневизападноевропейскитеищатскимедии,осветяващисъбитиятавУкрайнаднес.

Отпримеритепо-горесевиждарешаващатаролянаинтелектуал-нияелитзареализиранетонаинформационнатавойна.ИнтелектуалциоттипанаБжежинскинесамопишатисторията(каквотонапишат,товаостава),ноиуправляватисторията,анализирайкитенденциинаразвитие(футуристиченпроектно-конструкторскиподход).Теневинагимогатдасепохвалятсуспех,новинагииматрешаващовлияниеприна-лаганенаидеологиизаблизкотоилипо-далечнобъдеще,представяникон-структивнонаинтелигенциятаотсветовнитеинформационниагенциикатонасоки,дневенред,главнинаправления,съссъответенподборкоисаводещитеновининаденяипренебрегваненасъбития,коитонесаудобнидабъдатновини,следваниотподробнирепортажи,анализиикоментариотнай-влиятелнитевестнициителевизииинакраядовежданидомаситевлесносмилаемапропаганднаформаотостаналитемедии.Цялататазимашина,преработващафактивпропагандазамасите,сеуправляваоткултурнитеелитинанациите,коитоносятиморалнатаотговорностзапланиранатаидобреплатенадезинформация,коятозаливаелектората,винагивунисон,смногомалкоизключения,сикономическитеинтересинасветовниякапиталистическиелит.

Влекциипоикономикаучат,чепазарнитеотношениясебазиратнаинформираниконсуматори,коитоправятрационаленизбор.Всекиобачекойтовнимателногледателевизионниреклами,знае,чебизнесътвлаганеимоверноголемиресурси,задасъздаденеинформираниконсуматори,коитоправятнерационаленизбор.Същиятмеханизъм,използвандами-нирапазарнитеотношения,сеизползвазаминираненадемокрацията,създавайкинеинформиранелекторат,койтоправинерационаленизборотминималенбройфиксиранивъзможности,отговарящи,напримернаинтереситенадвепартии,демократиирепубликанци,коитовСАЩсавдействителностдвеконкуриращисекриланаеднабизнеспартия.

Етоисъвсемпреснипримеризаквинтесенциятананасоките,даваниотзападнитеинформационниагенциикактрябвадасевъзприемасегаш-натаукраинскакриза(ПолКрейгРобертс: „Руснаците и изключително само руснаците носят цялата отговорност за насилията и войната в Украйна. Злобният Путин, решил да възроди съветската империя, е

192 ÏËÀÌÚÊ

причина за конфликта.“Прокарванетонатазилиния,разработванаспрофесионалналекотаотмедиите,игнориравсякаквифакти,които£противоречат.Тенесъществуват.Пример:периодичнитеизявлениянаофициалната говорителканаСАЩПсаки.Едно отнай-реномиранитесписания, Economist,средовнитесиавторитетнистатиизакризатавУкрайнасглавенвиновникмистърПутин,обявилвойнанаЗапада,ус-пявайкидавлезевконфликтдажесNew York Timesидеалноилюстрираказанотопо-гореотПолКрейгРобертс.

Другаеднаустановкае,чеРусиявмоментаевикономическиколапс,споредпрезидентанаСАЩ,порадипаданетонаценитенанефтаиикономи-ческитесанкциисрещунеяотЩатитеиЕвропейскиясъюз.РейтинговатаагенцияStandart and Poor`sнаскоросваликредитнотонивонаРусиядониво„боклук“.ЕтоинакраткомнениетопотозивъпроснаПолКрейгРобертс,бащатана„рейгъномиката“,бившпомощникпоикономическатаполитиканафинансовияминистърнаСАЩповреметонаРоналдРейгън,бившре-дакторнаWall Street Journal.РешениетонаStandart and Poor`s дапонижикредитнотонивонаРусиядо„боклук“ебезсъмнениеполитическиход.Товаесъщатапродажнаиполитизиранаагенция,коятосъвсемнаскоробешеосъденадазаплатинаправителствотонаСАЩ$1380000000заприсъденивисокирейтингинафинансовипирамидидовели,заедносдругиподобниифи-нансовигрупировки,доикономическатакризапрез2008.ДържавниятдългнаСАЩот$17,3трилионадолараепочти80пътипо-голямоттозинаРусия,койтое$235милиарда(105%срещу11%отобщиянационаленпродуктнаСАЩиРусия,съответно).Очевидное,споредРобертс,чекредитътнаСАЩтрябвадабъдепонижендониво„боклук“,нотованикоганеможедастане,защотоагенцията,коятодръзнеданаправитова,щебъдеведнагазакри-таинаказана.Ощекъмянуари2013САЩдължинаРусия$162,9милиарда,коетопокрива69%отобщиярускидълг.НечакайтеправдаотсиноветенаУолстрийт,съветваРобертс,тесиизкарватпаритеслъжа.Пакспореднего,фактитесанищо,пропагандатаевсичко,алибералниятикономистепо-опасениотатомнабомба.

ЕдинотглавнитепроблеминаРусия,продължаваРобертсенейнатаЦентралнабанка.Масатарускиикономистисаточнотакиванеолибе-ралниневежи,каквитоуправлявативзападниясвят.Рускитеикономи-стинемогатдасипредставятсобственотосъществуванебезвръзкис„водещия“Запад,немогатдаживеятбезпрестижа,който,кактосивъобразяват, се дължинатези контакти, а ги канятна задграничниконференции,именнозащотопризнаватпревъзходствотоназападнитесиколеги.ТезирускиикономистисапосъществоагентинаЗапада,дажеивслучая,когатонеосъзнаваттова.

Внякоислучаисеналагапроектитенаелитанаглобализациятазабъдещетодасеревизиратитокардинално,коетопоказва,чезаформу-лиранетонастратегиитесеискамногосериознаквалификациянесамовчистоакадемиченаспект,ноинатрупваненаопитвпрактическатаикономикаиполитика.ПримеритукасаХенриКисинджъриЗбигневБже-жински,коитодържатакадемичнипозициивпрестижниуниверситети,заематвисокидържавнипостовеисачленовенауправителнибордовев

  Александър Гочев  193

големикомпании.Многоелюбопитнодасепроследикаквнякоислучаидаденостратегическонаправлениеможеданаправиобратензавой,бавноиметодично,впродължениенамногогодини.

Големият„приятел“наРусия,ЗбигневБжежински,вкнигатасиот1997„Голяматашахматнадъска“предвижда,чеСъединенитещатищедоминиратвсфератанасветовнатаикономикаиполитикапоневслед-ващите30години,чеРусиящебанкрутира,ичедотогаваполитикатанаСАЩспрямоРусиятрябвадаенасоченатака,чеданеседопусканейнотосближаване сЕвропа.През 2003 годинаизлизамонографията „ИзборътГлобалнодоминиранеилиглобалнолидерство“,вкоятовечестававъпроссамозалидерствонаСАЩ,незаабсолютнодоминиранекатосетвърди,ченай-голяматаопасностзаЗападаевъзражданетонаРусияследразпа-данетонаСССР,коетотрябвадасепредовратинавсякацена.Вторатаопасностспореднегоесветовнаорганизациянамаситеподзнаметонатриадатаантиглобализъм,марксистки егалитаризъми християнскихуманизъм.Препоръкитемузапротиводействиесанасажданенадемо-крацияпоамериканскииналаганенаамериканскатакултура—изпитанарецептаотвреметонастуденатавойна.Тукнеставадумазанякаквависокакултура,азатаканареченатаTittytainment (Tummuтейнмът),думахибридотцициизабавление,терминпредложенотHans-PeterMartinandHaraldSchumann—повърхностна,злободневно-занимателнакултураспродуктиоттипанасапунки,MTV(music TV),шоупрограмикатоБигБрадъриСървайвър,насаждащакулткъмпотребителствоиинтелекту-алнадеградация.Имаипо-сочниквалификациинатазимасоваамериканскакултура,коитонесаникакватайна.Ставадумазакултурнахегемониянабуржоазиятачрезкултуратанамасовотопотребление(потреблядство),чрезкоятосеразпространявалидерствотонаСАЩ.Следвамонографията„Вторият шанс: Трима президенти и кризата на америкнската супер-мощ“през2007,вкоятоБжежинскистигадозаключението,чевзабележи-телнократъксрокислекаръкаепропилянаабсолютнодоминиращатапозиция,заеманаотСАЩследкатастрофатанаСССРикраянастудена-тавойна,благодарениенаводачитенанациятаБушПърви,БилКлинтъниособеноБушВтори,спредупреждението,четретишанснямадаима.Последнатакнигаоттазипоредицае„Стратегическа визия: Америка и кризатанаглобалнатамощ“, вкоятоБжежинскидавасъветикактрябвададействатСъединенитещати,заданегипоследвасъдбатанаСССР.Мнениетомуе,чеСАЩпрезгодините2010—2013многонапомнятСССРпрез1980—90-тегодинисъсследнитехарактеристики:(1)Закостенялапо-литическасистема,неспособназареформи;(2)Финансовбанкрутпорадивоенниавантюриираздутвоененбюджет;(3)Паданенастандартътнаживотнанаселението; (4)Политическакласа,нечувствителнакъмрастящотосоциалнонеравенство,коятомислисамозасобственотосиобогатяване;(5)Опитидасекомпенсиранамаляващаталегитимнтостнавласттаскартининавъншниврагове;(6)Външнаполитика,коятоводидоизолациянаСАЩ.Заключениетомуе,чеаконесеспраттезитенден-цииСъединенитещатинесамощезагубятлидерскатасипозиция,ногичакаисоциалнакатастрофавследващотодесетилетие.Най-интересна

194 ÏËÀÌÚÊ

епрепоръката,коятодаваархирусофобътБжежински:САЩтрябвадасесъюзятсРусияиТурция,защотосъществуванетонаЗападазависиоттоваколкодобреможедасеинтегрирасРусия.Такъвобратензавой,направенпостепенноот1997до2012,самопоказва,чеинай-невероятнирешениясавъзможни,акогиизискватглобалнитеинтересиназападнияелит,най-силнотооръжиенаЗапада.

Нетрябвадаседемонизираттезиелитниструктури.Трябвадасеположатусилиязаразбираненатехницелииметодисъссъзнанието,четесавръхвцивилизационноторазвитиевобласттанасоциалнататехнология, достижениепомащабнеотстъпващинатезинатехни-катаикомпютъризацията.ТезиструктурисадоказалиабсолютнатасихегемониявинформационнатавойначрезразгромяванетонаСССРисоцлагера,геополитическакатастрофа,равнапомащабнатезивдветепоследнисветовнивойни.Такивапостижениявинагииматдвелицапоотношениенаеднапреценкавтерминитенадоброизло,кактоивсичкиостаналицивилизационнирезултати,нотакаваеднагледнаточканеенай-ефективнатазаразбираненатактикитеистратегиите,присъщинатезиглобалниструктурисогледуспешнотоимизползванеилипро-тивопоставяне.Разбирасе,нетрябвадасезабравя,ченасветовнаташахматнадъскасеизправямесрещугросмайсторсвековенопит.Иоще,чеигратанеезанякаквиситочки,аможедае„наживотисмърт“,дажевбукваленсмисъл,илизасамотосъществуваненанацията.Примери—много.Връзкатаснационалниякултуренелитедиректна—тесатези,коитоиграятнашахматнатадъскаиносятцялатаотговорностзарезултата.Самотеиникойдруг.

Продължението на това изследване на тема „Образование и национа-лен културен елит“ — в следващия брой.

    195

Решеíèе íà ðеäêîëеãèяòà íà „Пëàìúê“

Насвоетворческосъбиранередколегиятанасписание„Пламък“решидавключивсвоясъставписателяНиколайДойнов—талантливпоетибелетрист, изявен общественик, председателнаСъюзананароднитечиталища.Освенстворческотосииме,новиятчленнаредколегиятащебъдеизключителнополезенвосъществяванетонаощепо-плодотворносътрудничествомеждусписание„Пламък“инароднитечиталищавБъл-гария.

Пëàìúê

Зäðàâêà Лèсèéсêà • Кîìïîçèöèя

196 ÏËÀÌÚÊ

ПЛАМЪКЕДИНСТВЕНОТОБЪЛГАРСКОСПИСАНИЕЗАЛИТЕРАТУРА,НАДЖИВЯЛОДЕСЕТИЛЕТИЯТА!93 ÃОÄИНИ — ТВОРЧЕÑКИ ПЛАÌÚК!АБОНИРАЙТЕ ÑЕ! ÑЕÃА Е ÌОÌЕНТÚТ!

ПЛАМЪКЩЕИЗЛИЗАВ4ГОЛЕМИКНИЖКИГОДИШНО.ЦЕНАНАОТДЕЛНАКНИЖКА—6леваГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—24леваПОЛУГОДИШЕНАБОНАМЕНТ—12лева

ВАÆНО ÑÚОБЩЕНИЕ

Съобщаваменанашитечитатели,чеабонаментътзасписание„Пламък“за2018годинащебъдебезпомощтанаБългарскипощи.Можедасеабониратевредакциятанаадрес:София1142,бул.„ВасилЛевски“60,списание„Пламък“,атакасъщоивъвфирма„Доби“(тел.02-9632047).Илинабанковатасметканасписание„Пламък“:БДСК,РК„Батенберг-1“BIC:STSABGSFIBAN:BG67STSA93000001682901

Запокупканасписание„Пламък“online:hainibg.eu

Издателскакъща„Ñïèсàíèе Пëàìúê“ГлавенредакторÃеîðãè КîíсòàíòèíîâРедакционнаколегияПàðóш Пàðóшеâ, ïðîф. Йîðäàí Кàëàéêîâ, Рóìеí Шîìîâ, Иðèíà Веëеâà, Хðèсòî Ñë. Кàðàсëàâîâ, Ãеîðãè Н. Нèêîëîâ, Нèêîëàé Äîéíîâ РедакторнаброяРóìеí ШîìîâКоректорÃàíêà ПеòêîâàПредпечатнаподготовкаÌàðèàíà ХðèсòîâàРедакцияиадминистрация—бул.„ВасилЛевски“60IIетаж,тел.02/981-42-76Формат16/70/100.Печатниколи13,5Интернетстраницана„Пламък“:www.spisanieplamak.comE-mail:haini@bgcell.netАвторскиматериалинесевръщатинесехоноруват.